Опонент на Цацаров обжалва отхвърлянето си от конкурс за преподавател

Само срещу двама съдии е известно главният прокурор да е подавал сигнал - Петко Петков и Мирослава Тодорова

Петко Петков.
Петко Петков.    ©  Анелия Николова
Петко Петков.
Петко Петков.    ©  Анелия Николова

Бившият заместник-министър на правосъдието от екипа на Христо Иванов - Петко Петков, сега съдия от Софийския районен съд, обжалва пред Софийския административен съд отказа на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието (НИП) да го назначи за постоянен преподавател, въпреки че в два поредни конкурса той се е класирал на първо място.

Случаят е емблематичен пример за системата на безпринципно кадруване в правосъдието, при което опонентите на статуквото биват последователно отстранявани и подложени на натиск. Петко Петков е известен като опонент на главния прокурор Сотир Цацаров и неговата политика за блокиране на реалната реформа в прокуратурата. Нееднократно в свои статии и интервюта – и като зам.-министър, и като съдия, той е критикувал конкретни тези и действия на прокуратурата. Сотир Цацаров е член на УС на НИП, който избира преподавателите на младшите съдии, заедно с други представители на статуквото във ВСС - като председателя на Върховния административен съд Георги Колев и Мария Кузманова.

На 11 ноември УС на НИП взема решение за постоянен преподавател по наказателно право и процес в НИП да бъде назначена съдия Полина Величкова, която се е класирала на второ място. Разликата между нейната оценка и класирания на първо място в конкурса Петков е голяма - Петков има 98,4 точки (от 100 възможни), а Величкова – 79,6 точки.

Официално мотивите за решението не са обявени, но от протокола от обсъждането стана ясно, че като повод за отказа да бъде назначен Петков е използван доклад от проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет от 2014 г. В него се казва, че Петков има забавени от 2 до 10 месеца общо 147 дела. Същевременно обаче към датата 11 ноември 2016 г., когато се явява на настоящия конкурс, той няма нито едно неизписано дело.

Периодът от 2012-2013 г. е известен като време на голямо натоварване на СРС. На Петко Петков никога не е била търсена дисциплинарна отговорност за този период, нещо повече – при атестирането той има най-високата оценка "много добър". По-същественото е, че за нито един от останалите кандидати в настоящия конкурс за преподаватели в НИП не е търсена и представена информация дали имат забавени дела за минали периоди по проверки на НИП. Това е ясна индикация, че търсенето на негативи за Петков е абсолютно преднамерено. "Проучването и позоваването на определени обстоятелства само за един от кандидатите за постоянен преподавател, без да бъдат събрани данни и съобразени същите тези обстоятелства при останалите кандидати, води до неравното третиране на участниците в подбора", пише в жалбата на Петков до съда.

Това е вторият конкурс за преподавател на НИП в рамките на няколко месеца, в който Петков се класира на първо място и не е избран. Междувременно сигналът за забавени дела срещу Петков е внесен в Инспектората към ВСС от главния прокурор Сотир Цацаров. Когато на втория конкурс става известно, че съдията към момента вече няма нито едно забавено дело, Цацаров, според протокола, отново отчел това като негов минус, с аргумента, че съдията си бил написал делата само заради конкурса. "Капитал" научи, че до момента Цацаров е внасял сигнал в ИВСС само срещу двама съдии - Петко Петков и Мирослава Тодорова, която също е опонент на статуквото. Други подобни сигнали от негова страна не са известни.

Петко Петков винаги е имал отлични референции като съдия. Всеизвестно е в системата, че при връщането си в съда през януари 2016 г., след като подаде оставка като зам.- министър едновременно с Христо Иванов, Петков получи много натоварен състав с близо 300 дела, последвани от нови 370, които успя да вкара в срок.

Случаи като този на Петко Петков вече са намирали място в мониторинговите доклади на ЕК. В предишни доклади на комисията са отразени кадровата разправа срещу бившата председателка на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, както и спорният избор на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд и на Георги Колев - за председател на ВАС, отказът да се провери "Яневагейт" и др. Констатациите на ЕК неизменно са за непрозрачна и непоследователна кадрова и дисциплинарна политика на ВСС.