Борисов няма да е премиер

След заседанието на КСНС премиерът в оставка Бойко Борисов заяви, че няма да бъде министър-председател. "Аз мога да съм премиер само с мандата на ГЕРБ и когато ГЕРБ спечели избори. Тогава имам самочувствието, самоотговорността и политическата отговорност", заяви Борисов. И добави, че оттук нататък се разкриват всякакви възможности. "Който иска да направи мандат в този парламент, трябва да си излъчи премиера, министрите, да си носи отговорността за управлението и всички стъпки, така както аз с моите министри, с моята партия и парламентарна група съм я носил", каза Борисов. Намекна обаче, че ако реформаторите или Патриотичният фронт се опитат да съставят правителство, депутатите от ГЕРБ може да ги подкрепят. "Ние преди две години предложихме коалиция на РБ и на ПФ. Те (патриотите - бел.ред.) казаха тогава ние няма да участваме в изпълнителната власт, само ще подкрепяме. Това им го дължа и аз, ако решат те да направят правителство и излъчат премиер, министри и всички останали, така че да носят отговорност", заяви Борисов. Уточни обаче, че "оставя на колегите си от ПФ и РБ те да носят отговорност и да вземат решения".

ПФ са в готовност, БСП е опозиция

Засега от ПФ са единствените, които публично са заявили готовност да направят опит да сформират кабинет в рамките на този парламент. Съпредседателят на фронта Красимир Каракачанов дори изрази готовност да бъде премиер. Пред bTV пък Валери Симеонов потвърди готовността да съставят правителство, като уточни, че не са водени разговори за Каракачанов за премиер. По думите му ще водят разговори с всички партии. Той повтори тезата си, че трябва да се запазят "по-голямата част от успешните министри" на ГЕРБ. Борисов многократно отхвърли подобен вариант. Съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски заяви, цитиран от агенция "Фокус", че лидерите на блока ще обсъдят ситуацията на заседание на Изпълнителния съвет в сряда. Зеленогорски каза и че според него "най-страшното би било страната да бъде хвърлена в жестока криза". "Да я оставим в безвластие 7-8 месеца в тази изключително тежка среда на големи предизвикателства", каза той.

И добави: "За нас устойчивост, стабилност и сигурност означава да се търси вариант за използване потенциала на парламента и евентуално съставяне на ново правителство с десноцентристки акцент."

Лидерът на БСП Корнелия Нинова за пореден път заяви, че ще върне мандата за съставяне на правителство. "Ако трета политическа сила състави кабинет, БСП ще бъде опозиция", заяви тя. Нинова обяви, че доверието в този парламент е изчерпано и трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори, като според нея те трябва да се проведат на 26 март.

Третият мандат - след консултации

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще връчи третия мандат за съставяне на ново правителство на тази политическа сила, която има "най-голям шанс" да сформира кабинет. "Третият мандат ще бъде връчен след много размисъл и допълнителни консултации на тези, които ще имат най-големия шанс да направят опит за съставяне на правителство", каза държавният глава. По думите му основната задача е политическата криза да не прерасне в парламентарна.

Плевнелиев увери, че ако се стигне до служебно правителство, е готов да носи своята отговорност. "Давам си сметка и че две служебни правителства не са добър вариант за България", заяви президентът по повод на това, че ако се състави служебен кабинет, новоизбраният президент Румен Радев може да реши да направи промени в него, след като встъпи в длъжност на 22 януари догодина. Плевнелиев каза, че за да не се получава това, е предложил на Радев да се състави правителство на споделената отговорност. Другият вариант е правителство на отговорността на президента Радев. "Защото, докато се сформира новото управление след парламентарните избори, ще отнеме минимум пет месеца", каза държавният глава.

По повод евентуалната дата на предсрочния вот Плевнелиев заяви, че по време на заседанието на КСНС политическите сили са се обединили около времето края на март - началото на април, ако парламентът не успее да сформира кабинет. Той направи уговорката обаче, че насрочването на дата за избори е изключително правомощие на новоизбрания държавен глава.

Румен Радев беше поканен на КСНС, но отказа да участва с аргумента, че все още не е встъпил в длъжност.