"Правителството залага на етническа промяна на България с трайно заселване на бежанци в българските общини", заяви Корнелия Нинова по повод правителственото постановление, уреждащо интеграцията на получилите бежански статут чрез индивидуални споразумения с общините. В предизборната кампания и подкрепеният от БСП Румен Радев, който вече е и новоизбраният президент, обясняваше на избирателите си, че "европейският път на управляващите е да заместват заминалите ни деца с бежанци".

Ето, идва спасителят

Случаят в лагера в Харманли се оказа удобен повод и за премиера в оставка Борисов да покаже, че само той може да се справи с потенциално възпламеняване на мигрантска криза. В деня след сблъсъците насъбралото се множество, носещо знамена на НФСБ и ВМРО, очакваше премиерът да обяви какви мерки ще бъдат взети срещу мигрантите. Борисов, който предупреди, че след такива остри сблъсъци "винаги има терористичен акт", обвини БСП (но не и Патриотичния фронт), за всяването на страхове. "За пореден път ставаме свидетели на безотговорно поведение, пренебрегване на националния интерес за сметка на популизма и употреба на страха на българските граждани за извличане на политически дивиденти от страна на лидера на БСП и някои медии", написа той във фейсбук.

Най-големият победител в надцакването с бежанците определено са т.нар. патриоти. Коалицията между ВМРО, НФСБ и "Атака" увеличи неколкократно електоралната подкрепа за тях по време на президентските избори и се готви да продължи победния си марш и на предсрочните за парламент. Това най-малко ще им даде реална балансьорска позиция и възможност за бъдещо участие в управлението както с ГЕРБ, така и с БСП.

Резултат от антибежанската истерия може да е прокарването на идеи на Патриотичния фронт като употребата на огнестрелни оръжия за справяне с масови безредици. "Това би отворило вратата към нечувано за XXI век в цивилизования свят легализиране на насилие, включително срещу политически опоненти, и би ни поставило сред държавите с диктаторски режими, така че българските граждани да са принудени да търсят убежище", каза пред "Капитал" Радостина Павлова, адвокат, експерт в Центъра за правна помощ Voice in Bulgaria. Според нея истинският проблем е толерирането на корупцията от страна на държавата, която си затваря очите за масовото каналджийство.

Случаят в Харманли създаде образа на обществен враг, удобен за всички партии от политическото статукво. С това обаче силно намаляха шансовете за адекватна политика, която страната е ангажирана да провежда като член на ЕС. И не е изключено политическият дебат да стигне до избора "или България, или ЕС".

И как, предлагат БСП и Обединените патриоти, да се справим с бежанците?

През последните седмици се чуха не едно и две радикални решения за справяне с мигрантската криза от страна на Патриотичния фронт и БСП. Свързахме се с Радостина Павлова, правен експерт в Центъра за правна помощ "Voice in Bulgaria" да коментира предложенията на двете партии, такa, както те сами са ги формулирали.

1. Незабавна екстрадиция на тези, които не са бежанци от война, а са мигранти, икономически и всякакви други, влезли нелегално тук (БСП)

Радостина Павлова:"Екстрадиция" е грешен и подвеждащ термин, тъй като той се отнася за трансфер по искане на друга държава на нейни граждани, извършили престъпление там, за да бъдат съдени, т.е., нищо общо със случаите на връщане на мигранти от страна на България. Искането за "незабавна екстрадиция" всъщност описва сегашната правна и фактическа ситуация: България издава заповеди за депортация ("отвеждане до границата" или "експулсиране" по Закона за чужденците в Република. България) на всички лица, за които не може да се установи, че са влезли законно или не притежават документи да удостоверят право на престой, и не са в процедура за предоставяне на бежански статут. Осъществяват се значителен брой извеждания - според статистиката нa МВР, от началото на 2016 г. до 31.10.2016 г. са изведени 784 незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Що се отнася до незабавно извеждане, това не може да се уреди със закон поради редица правни и практически причини: задължение за достъп до процедура за предоставяне на убежище, което България е поела съобразно международни конвенции и европейски директиви, а от практическа гледна точка, отнема време да се извадят съответните документи за пътуване, да се координира със страната на произход, и пр. Така че горното искане е лишено от съдържание и показва непознаване или умишлено заблуждаване относно съществуващите процедури и практики.

2. Настаняване в общежития от закрит тип извън населените места за всички имигранти, преминаващи незаконно държавната граница на Република България и изграждане на още специализирани лагери от закрит тип, задължително близо до границата, извън населени места, които да осигурят краткотрайно задържане до екстрадицията на лицата; (БСП и Патриотичен фронт)

Радостина Павлова: Сега съществуващите т.нар. Специализирани домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), където се настаняват лица с издадени заповеди за депортация – т.е. тези, за които е установено, че са преминали незаконно границата и не са в процедура за бежански статут –до извеждането им от страната (за максимум 18 месеца според изискванията на европейските директиви), са от закрит тип и се намират в кв. Бусманци в покрайнините на София и близо до гр. Любимец, недалеч от границата с Турция. При взимане на решения за изграждане на още такива центрове трябва да се има предвид, че поддържането на заведения от такъв тип (затвори, специализирани лагери от закрит тип) е изключително скъпо. В допълнение, последствията от масово настаняване в заведения от затворен тип на влизащи в страната мигранти (вкл. търсещи закрила хора) води по-скоро до обратен от търсения ефект. Заявеното предложение на практика изисква отваряне на т.нар. Hot spots (горещи точки - от англ.) в България и това трябва да се каже ясно и отговорно, както и да се посочи доколко са успешни работещите вече Hot spots в Гърция и Италия и ефекта им както върху мигрантите, така и върху местните хора, независимо къде са разположени тези центрове, и държавата като цяло.

(През септември 2015 г. Депутата от БСП Атанас Мерджанов обвини управляващите, че са поели ангажимент за изграждане на "гореща точка", без да информира гражданите и под давление на Брюксел – бел. ред).

3. Спешно подписване на двустранни споразумения за реадмисия с Афганистан, Пакистан, Ирак и др. страни, чиито граждани са системни нарушители на държавната граница; (БСП)

Радостина Павлова: По отношение на споразумение за реадмисия с Афганистан, такова бе наскоро договорено на ниво ЕС. Сключването на такива споразумения не отменя задълженията за non-refoulement по Конвенцията за бежанците (никой не може да бъде връщан на място, където неговия живот и сигурност са застрашени, като е ситуацията в Ирак в момента), нито задължението за достъп до убежище, което е залегнало и в българската конституция. Такива споразумения могат да улеснят оперативно и да ускорят извеждането на чужди граждани най-вече от гледна точка изваждане на документи и съдействие от страна на държавата на произход за тези, чието извеждане е законово оправдано. За отбелязване е, че предвид трудността да се извадят съответни визи и паспорти, много бягащи от активен въоръжен конфликт хора, включително сирийци, попадат в определението "системни нарушители на държавната граница".

4. Отмяна на Постановление 208 за "трайно заселване на бежанци в България"; (БСП)

Радостина Павлова: Задължението за прием на бежанци не произтича от цитираното постановление, а от членството на България в ЕС и съответно приложимостта на европейското законодателство. Постановлението така не е за "трайно заселване на бежанци" а за приемане на наредба относно интеграцията на вече получилите статут. Отмяната на постановлението ще е крачка назад, анулирайки малкото направено дотук, за да се адресира проблема, че в момента получилите статут на бежанец или хуманитарен статут в България хора остават буквално на улицата, без помощ за научаване на езика, намиране на работа и т.н., и са принудени да напускат страната за да се заселят незаконно другаде (като Германия, например, е връщала в България семейства със статут получен тук, по силата на споразумение за реадмисия от 2006).

5. Преразглеждане на Дъблинското споразумение; (БСП)

Радостина Павлова: Ефектът на Дъблинското споразумение върху България е минимален: по-малко от 5% от запитванията за връщане на хора в България водят до ефективно изпълнени трансфери, което представлява няколкостотин човека за последните 1-2 години. Тъй като шансът върнатите лица да получат бежански или хуманитарен статут в България е минимален до никакъв, то не може да се каже, че тяхното връщане представлява разход на ресурси от страна на България. На тези, които вече имат влязъл в сила отказ на молбата им в България, а те представляват значителен процент от върнатите, не се предоставят храна и подслон по време на последваща процедура.

Дъблинският регламент се базира на идеята за oбщата европейска система за убежище, в която условията за прием на бежанци – както материални, така и като качество на процедурата – са съпоставими, така че търсещите убежище ефективно да могат да получат такова е която и да е страна членка и да нямат причини да подават молби в една определна избрана от тях страна или пък в няколко. На практика, това не се случва, тъй като условията на прием са изключително различни, не само поради разлките в стандарта на живот в различните страни, но и поради нежеланието от страна на държавата да приеме търсещите закрила и да осигури адвекватни условия по време на процедурата и подкрепа за интеграция след получаване на статут, както наблюдаваме в България. Освен това, да се задължават, от една страна, хора да се устроят на определено място за дълго време или дори завинаги, ако те не желаят това, както и, от друга, да се задължават държави да приемат определено брой бежанци, ако има съпротива, просто не работи, както виждаме с прилагането на Дъблинския регламент, а и представлява опит за насилствено установяване на социалния процес на приемане, който е сложен, деликатен и двустранен. Тъй като идеята за разпределение на бежанците по квоти се базира на подобни принципи, тя също няма как да заработи. Вариант за реформиране на Дъблински регламент и системата за предоставяне на убежище като цяло, който би работил по-добре, е да се запази принципа на провеждане на процедура по преценка на молбата за убежище в първата страна-членка, в която е влязло лицето, като процедурата се провежда от служители на новосъздадена агенция на ниво ЕС във възможно най-кратък срок, като получения статут важи във всички страни на ЕС, т.е., бежанецът получава свобода на придвижване ако е преценено че молбата му е уважителна.

6. Да се задължи Министерски съвет да засили мерките за охрана на държавната граница и центровете за настаняване на имигранти, вкл. да разпореди при необходимост за справяне с масови безредици употреба на сила, като напр. водни оръдия, газови гранати, огнестрелно оръжие и други; (Патриотичен фронт)

Радостина Павлова: Подсигуряването на сигурността на държавната граница е от изключителна важност и е крайно необходимо да се вземат мерки то да е ефективно, като тези мерки включват борба с корупцията, тъй като е знайно и от разследвания в международни медии, че влизането на голям брой групи от хора е невъзможно без "съдействие" на служители на българските власти. Тази толерирана мащабна корупция представлява заплаха за сигурността на държавата в много по-голяма степен от това да се разбунтуват група търсещи закрила в приемателен център, и наливането на средства за опазването на границата без да се предприемат мерки за борба с нея е безполезно.

Позволяването на употреба на сила и огнестрелно оръжие за опазване на обществения ред би отворило вратата към нечувано за 21-ви век в цивилизования свят легализиране на насилие и убийства за елиминиране на политически опоненти, членове на етнически и социални групи и др., и би поставило България в редиците на държави с диктаторски режими потискащи всички човешки права така, че българските граждани ще са тези, принудени да търсят убежище.