Големият енергиен завой на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият енергиен завой на ЕС

България вече сериозно трябва да се замисли какво да прави с въглищната си енергетика

Големият енергиен завой на ЕС

Брюксел ще стимулира възобновяемата енергия за сметка на въглищата

30878 прочитания

България вече сериозно трябва да се замисли какво да прави с въглищната си енергетика

© Живко Ангелов


- Брюксел поставя зелената енергия в пазарни условия, ограничава ТЕЦ на въглища

- Страните членки ще имат по-голяма свобода как да постигат целите си за борба с климатичните изменения

- Следващите 15 години възобновяемата енергия в България ще трябва да расте драматично

Ако Европейският съюз е способен на рязка смяна на курса, то новата му енергийна политика, обявена тази седмица, е пример за подобна маневра. Осемте законодателни предложения на Европейската комисия – общо около 1000 страници, целят не само да осигурят достигането на 40% намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г.), какъвто ангажимент поеха 28-те страни членки в Споразумението от Париж за климата, но и изцяло да трансформират енергийния пазар в евросъюза. "Предлаганата промяна е толкова голяма, че може да се сравни само с въвеждането на централизираните системи за доставка на енергия преди десетилетия", обяви с апломб комисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.

Накратко планът на ЕК предвижда сериозно нарастване на електрификацията на икономиката на страните членки, което трябва да бъде комбинирано с по-висока енергийна ефективност и повече пазарни взаимоотношения в енергийния сектор. Последните целят да се премахнат оставащите субсидии, а по-сериозното навлизане на възобновяемата енергия (ВЕИ) да не изисква голяма финансова подкрепа. ВЕИ ще трябва директно да се конкурират с другите енергийни технологии, но в по-добра за тях среда, тъй като върху въглищната енергетика ще се струпват все повече изисквания за екологичност.

За да се случи всичко това, ЕК очаква, че от 2021 г. годишно ще са необходими 177 млрд. евро публични и частни инвестиции, като според обявените планове енергийната трансформация трябва да се случи на поносима за потребителите цена. Това поне до момента не се получава и отговорите на ЕК са уклончиви - комисарят по енергетика и климат Мигел Ариас Канете натърти на факта, че в дългосрочен план, мерките в областта на ефективността се изплащат. Заплахата за обратна реакция на потребителите от възможното нарастване на цените на електроенергията вероятно съвсем ясно е висяла пред ЕК. Поне 50% от времето на презентацията на техните планове беше за новите възможности за потребителите, например по-лесно да сменят доставчиците си или да произвеждат собствена енергия.

Новата енергийна политика на ЕС поставя пред България огромни предизвикателства. Като част от целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление през 2030 г. в сектора на енергетиката този дял трябва да достигне 50%. В момента около 20% от електроенергията в България е от възобновяеми източници, като преобладаващата част от нея идва от старите ВЕЦ-ове, т.е. делът на фотоволтаичните, вятърните и централите на биомаса е относително малък. Това означава, че следващите 15 години той трябва да нарасне драматично, с всички последици от това за енергийната система и потребителите. Новият план на ЕК удря и погребална камбана за въглищната енергетика в България. Например от 2020 г. страните членки няма да имат право да закупуват резервни мощности от ТЕЦ, които имат емисии от повече от 540 грама CO2 на кВтч (т.е. всички български въглищни централи). Както каза миналата седмица комисарят по енергетика и климата Мигел Ариас Канете, "възобновяемата енергия остава, въглищата си отиват".

Вятърът на промяната

Законодателните предложения на Европейската комисия, които тепърва ще трябва да бъдат приети от страните членки и Европейския парламент, идват в резултат на споразуменията за измененията в климата, които целят да ограничат покачването на глобалната средна температура под 2° C в сравнение с прединдустриалните й стойности. Споразумението от Париж обаче е само поводът. Настоящата политика на ЕС в областта на енергетиката има един безспорен успех – делът на възобновяемите източници на енергия в потреблението на 28-те почти се е удвоил между 2004 и 2014 г. ВЕИ доведоха освен до по-малки емисии от CO2 и до по-голяма независимост на Европа от вносни горива. Например в България между 2009 и 2015 г. вносът на черни въглища пада над пет пъти.

Тези успехи обаче имат висока цена. Между 2008 и 2016 г. цената на дребно на електроенергията в ЕС е нараснала с над 30% (в България с 34 %) основно заради мерките за подкрепа на зелената енергия. В същото време заради навлизането на ВЕИ и спада на потреблението в индустрията, енергийната система на европейските страни претърпя толкова кардинална промяна, че старите правила вече не важат. "Вече не говорим за прогнозиране на парични потоци, обяснява състоянието на големите компании Никола Мелкиоти от италианската ENEL, вече говорим само за прогнозиране на риск." В резултат на тази несигурност инвестициите в енергийните системи на страните членки са спаднали рязко, включително във ВЕИ сектора. Комисарят по енергетика и климат Канете също призна: "Имаме голям проблем с инвестициите в Европа." При такива условия бъдещото преминаване към по-модерни "умни мрежи" или по-нататъшното увеличаване на дела на зелената енергия е просто невъзможно.

Смяна на енергийния климат

Планът на ЕК предвижда рязко увеличаване на използването на ВЕИ, като това обаче трябва да става възможно най-евтиният начин. Две от законодателните мерки ще имат много сериозен ефект. ВЕИ ще се лиши от едно от основните си предимства – приоритетното диспечиране (т.е. задължението те да бъдат използвани с предимство), което ги поставяше в привилегировано положение. След 2020 г. (т.е. мерките не важат за сега съществуващите ВЕИ централи) те ще трябва да се борят за достъп до клиенти наравно с другите производители. Освен това от 2020 г. ще се въведат изисквания за задължителни търгове при присъединяването на нови ВЕИ централи, т.е. те ще трябва да се конкурират помежду си (с изключение на най-малките инсталации) и да предлагат най-ниска цена за енергията си и най-малка субсидия за дейността си.

Ако за 30 години до 2020 ЕС успя да намали емисиите си на CO2 с 20%, за следващото десетилетие страните членки трябва да свият емисиите си с още 7%. Европейската комисия прогнозира, че с настоящите мерки до 2030 г. ЕС ще може да намали емисиите си 24.5% спрямо 1990 г. Недостигащите 2.5% ще струват 252 млрд. евро.

В случая обаче няма да се разчита на простото спадане на цените на ВЕИ-технологиите, които поне на теория вече би трябвало да са конкурентни дори в България. За да получат ВЕИ "равни условия" традиционната енергетика ще бъде притисната с нови правила. Например Европейската комисия прогнозира, че към 2030 г. цената на въглеродните квоти (т.е. правото на ТЕЦ да изпускат CO2 емисии) ще достигне 33 евро за тон, т.е. пет пъти над сегашната цена. Например при най-евтината ТЕЦ "Марица-изток 2" това би означавало двойно по-висока себестойност на произведен мегаватчас. Като се има предвид, че те няма да могат да получават плащания, за да стоят в резерв, много от ТЕЦ-овете ще трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Като част от промените на енергийния пазар ЕК предвижда по-нататъшно либерализиране на енергийния сектор и прозрачност на цените. Целта е те да се формират само на базата на търсенето и предлагането, което ще доведе до много по-голяма волатилност, но до възможност на потребителите да реагират много по-гъвкаво. Например, ако в определен момент заради много високо търсене цената скочи, това ще стимулира потребителите да намалят консумацията и дoри да получават заплащане за това (така нареченият demand response).

Моят покрив, моят ТЕЦ

Един от новите моменти в предложенията на ЕК е да се даде възможност на потребителите да бъдат по-активни участници на пазара на електроенергия. Това е процес, който вече започва, но все още е в бебешките си години – възможностите на потребителите да изградят например фотоволтаична централа на покрива си за собствена консумация е ограничена (в страни като Испания даже законодателно), а в България е по-скоро хоби.

Тази ситуация обаче постепенно ще се променя, тъй като цените на фотоволтаичните елементи продължават да падат и не е далеч моментът, в който потребителите сами ще търсят начини да произвеждат електроенергията си. Това обаче освен щастливи потребители ще създаде и сериозни проблеми на енергийната система. Например мрежовите компании (трите ЕРП-та в България) ще загубят сериозни приходи, но в същото време от тях ще се очаква да поддържат непрекъснат достъпът до електроенергия на всичките си клиенти.

Т.нар. децентрализирана система за производство на електроенергия ще преобърне с главата надолу досегашната система и ще изисква огромни инвестиции в модерна преносна мрежа, умни системи за енергийно потребление и производство и модернизиране на сега съществуващите мощности да служат само като резерв.

Най-важните елементи от новото европейско енергийно законодателство:

- Към 2030 г. делът на зелената енергия в общото потребление в ЕС трябва да бъде 27%. Страните сами ще определят своите цели.

- С 30% трябва да се повиши енергийната ефективност на отделните страни членки.

- ВЕИ няма да се ползват с предимство

- Подкрепата за ВЕИ остава, но трябва да бъде на пазарна основа. Част от националните мерки за подкрепа ще бъдат отворени и за други страни (например българска централа може да кандидатства в Холандия за субсидия)

- Ще се насърчава децентрализацията на енергийната система, а потребителите ще имат по-големи възможности да се превърнат в производители на енергия.

- Цената на CO2 квотите ще расте, което ще повиши цената на въглищните ТЕЦ

- До 2050 сградите в ЕС трябва да имат "почти нулева енергийна консумация"

- Централните топлофикации трябва да използват възобновяема енергия

- Страните ще бъдат задължени да ограничават плащанията към "неефективни въглищни централи", използвани като резервни мощности.

Фотограф: shutterstock
- Брюксел поставя зелената енергия в пазарни условия, ограничава ТЕЦ на въглища

- Страните членки ще имат по-голяма свобода как да постигат целите си за борба с климатичните изменения

- Следващите 15 години възобновяемата енергия в България ще трябва да расте драматично

Ако Европейският съюз е способен на рязка смяна на курса, то новата му енергийна политика, обявена тази седмица, е пример за подобна маневра. Осемте законодателни предложения на Европейската комисия – общо около 1000 страници, целят не само да осигурят достигането на 40% намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г.), какъвто ангажимент поеха 28-те страни членки в Споразумението от Париж за климата, но и изцяло да трансформират енергийния пазар в евросъюза. "Предлаганата промяна е толкова голяма, че може да се сравни само с въвеждането на централизираните системи за доставка на енергия преди десетилетия", обяви с апломб комисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    westinghouse avatar :-|
    westinghouse

    Под зелена енергия, Комисията включва и ядрената енергетика, при която няма изхвърляне на вредни емисии в околната среда.

  • 2
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Много интересна статия, от която разбирам, че идва времето да продължим строежа на АЕЦ "Белене". Хем ще намалим въглеродните емисии, хем ще заместим произвотителите на ел.енергия използващи въглища с такъв, използващ уран. По този начин ще бъде рязко намалено изхвърлянето на вредни емисии в околната среда. Да не казвам, че този модел енергетика е много по-екологичен в сравнение с този с "фотоволтаици", по съвсем ясни технологични причини - един реактор има живот средно 60 - 80 години, освен ако не бъде закрит по политически причини, докато един панел на фотоволтаици - не повече от 5 години. А съхраняването на отпадъците от амортизираните фотоволтаици е опасно за околната среда и е съразмерно с това на отработеното ядрено гориво, но като обем отпадъци е много по-голямо, т.е. ще трябва да се предвидят сметища за фотоволтаици на нашата и без това ограничена територия.
    А и ще се развие бизнесклимата в Северна България, където според Института за пазарна икономика, положението е отчайващо.
    Допълнителен мотив за този извод е мнението на Франция, подписала и одобрила това еврозаконодателство, а всички знаем, че държавната компания "Електрисиде дьо Франс" не е случаен играч на този пазар. Най-малкото управлява 59 реактора :-)

  • 3
    jif44392826 avatar :-?
    jif44392826

    Германците, понеже имат пари, затова ли спират АЕЦ, за да строят ТЕЦ?

  • 4
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Новата енергийна политика на ЕС поставя пред България огромни предизвикателства. Като част от целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление през 2030 г. в сектора на енергетиката този дял трябва да достигне 50%."

    В момента у нас най-голям дял в крайното потребление на енергия от възобновяеми източници имат следните два източника:

    - директното изгаряне на биомаса за отопление (предимно дърва за огрев - над 50% от цялото крайно потребление на възобновяема енергия)
    - водноелектрическите централи (близо една трета от цялата възобновяема енергия и между 60% и 75% от електроенергията от ВЕИ)

    При все че заради други насърчавани ВЕИ технологии съществува мнение, че това са скъпотруващи производства, тези 2 преобладаващи източника са всъщност икономически изгодни. Защото електроенергията от "старите" водноелектрически централи е с едни от най-ниските цени в целия ни енергиен сектор, и при това често служи за покриване на върхови товари и животът на тези централи понякога достига и 100 години. А дървата за огрев са най-евтиното гориво за домакинствата у нас (може би с изключение на някои видове въглища).

    За разлика от дървата някои течни горива от биомаса, които могат да се използват в транспорта (напр. биодизел и биоетанол) са малко по-скъпи съответно от дизеловото гориво и бензина, но съвсем не се нуждаят от такива внушителни насърчения като някои скъпи ВЕИ технологии за електропроизводство.

    Затова може би най-изгодният начин за бъдещо увеличение на дела на ВЕИ би могло да включва следните неща:

    - По-модерни технологии за използване на дървата като гориво в домакинствата - локални котли (напр. пиролизни) с по-висок к.п.д. от печките, по-модерни видове дървесни горива (пелети, надробени трески и др.).
    - Увеличено използване като гориво за топлинна енергия и на други видове твърда биомаса (напр. балирана слама) - това също би било изгодно и не се нуждае от субсидиране.
    - По отношение на електропроизводството от ВЕИ, въвеждане за бъдещите нови инсталации на такъв насърчителен механизъм, при който да има конкуренция между различните ВЕИ технологии. При сегашните насърчения с преференциални цени такава конкуренция (например между фотоволтаици, вятърни генератори и водноелектрически централи) липсва. Но съществуват и други видове насърчителни механизми. Например в Англия, Италия, Белгия се използват търгуеми зелени сертификати - при тях такава конкуренция съществува, и освен това чрез годишното количество на задълженията за ВЕИ държавата може лесно да определя колко точно ВЕИ електроенергия е необходима за съответната година. В някои страни (напр. Франция, Ирландия) са провеждани и търгове за изграждане на определени ВЕИ мощности.

    Нашата страна е едновременно много богата на ресурси за възобновяема енергия и в същото време насърченията трябва да се правят с мярка. Като се има предвид опитът от миналите години, би могло в бъдеще да се постъпи по-разумно.

  • 5
    usero avatar :-|
    usero

    [quote#1:"westinghouse"]Под зелена енергия, Комисията включва и ядрената енергетика, при която няма изхвърляне на вредни емисии в околната среда.[/quote]
    Значи биомасата не е зелена.

  • 6
    m17 avatar :-(
    m17

    До коментар [#1] от "westinghouse":

    Викате няма вредни емисии. А използваното гориво, ядрените отпадъци върви, втори и трети клас останали след използване на централата не замърсяват според вас. Тогава съм убеден че нямате против да направим депо за дългосрочното им съхраняване до вашето населено място ?.
    И съм убеден че и жителите на Фукушима и Чернобил, заедно с роднините на над 100 000 хиляди загинали "ликвидатори" от СССР ще са съгласни с вас.

  • 7
    m17 avatar :-?
    m17

    До коментар [#4] от "ijj":

    В германия се ползват насърчения за ВЕИ под формата на обратен търг. Държавата обявява - предлагаме фиксиран договор за изкупуване на енергия от фотоволтиаци/перки/водни цантрали/... за Х години. И договора се възалага на който даде НАЙ-НИСКА цена. Който е си направи добра сметка печели, ако му е грешна сметката просто фалира. И разбирате защо в Германия постигат по-ниски цени на енергията от фотоволтиаци при положение че слънчевото греене е по-ниско от България.

  • 8
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#7] от "m17":

    "В Германия се ползват насърчения за ВЕИ под формата на обратен търг."

    Прав сте - при такива търгове също се създава конкуренция - и между различните ВЕИ технологии, и между производителите, и при избора на конкретни места за инсталациите.

  • 9
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#8] от "ijj":

    Междо другото в Испания вече е достигната пазарна ВЕИ т.е ВЕИ която продава на пазарна цена на свободния пазар и няма нужда от държавна гаранция или фиксирана изкупна цена. И инсталационната цена в по-ниска от тази на АЕЦ или ТЕЦ, дори без да смятаме замъсряване или инциденти.
    Т.е това на практика значи че соларите могат да покрият до 60% от енергийните нужди на цялата държава, понеже толкова е процента на консумация за охлаждане.
    И тази сметка е валидна за всички южни държави. И донякъде значи че дори държави с по-малко слънчево греене, например България могат да купуват от съседи, например Гърция на пазарни цени енергия от солари.

  • 10
    simon40 avatar :-|
    simon40

    До коментар [#1] от "westinghouse":

    А термина възобновяема енергия? Не мисля че така стои въпроса с урана.
    Така че мокрите ви сънища... ще си останат сънища.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK