С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 1 дек 2016, 17:25, 29264 прочитания

Големият енергиен завой на ЕС

Брюксел ще стимулира възобновяемата енергия за сметка на въглищата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Брюксел поставя зелената енергия в пазарни условия, ограничава ТЕЦ на въглища
- Страните членки ще имат по-голяма свобода как да постигат целите си за борба с климатичните изменения
- Следващите 15 години възобновяемата енергия в България ще трябва да расте драматично

Ако Европейският съюз е способен на рязка смяна на курса, то новата му енергийна политика, обявена тази седмица, е пример за подобна маневра. Осемте законодателни предложения на Европейската комисия – общо около 1000 страници, целят не само да осигурят достигането на 40% намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г.), какъвто ангажимент поеха 28-те страни членки в Споразумението от Париж за климата, но и изцяло да трансформират енергийния пазар в евросъюза. "Предлаганата промяна е толкова голяма, че може да се сравни само с въвеждането на централизираните системи за доставка на енергия преди десетилетия", обяви с апломб комисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.

Накратко планът на ЕК предвижда сериозно нарастване на електрификацията на икономиката на страните членки, което трябва да бъде комбинирано с по-висока енергийна ефективност и повече пазарни взаимоотношения в енергийния сектор. Последните целят да се премахнат оставащите субсидии, а по-сериозното навлизане на възобновяемата енергия (ВЕИ) да не изисква голяма финансова подкрепа. ВЕИ ще трябва директно да се конкурират с другите енергийни технологии, но в по-добра за тях среда, тъй като върху въглищната енергетика ще се струпват все повече изисквания за екологичност.



За да се случи всичко това, ЕК очаква, че от 2021 г. годишно ще са необходими 177 млрд. евро публични и частни инвестиции, като според обявените планове енергийната трансформация трябва да се случи на поносима за потребителите цена. Това поне до момента не се получава и отговорите на ЕК са уклончиви - комисарят по енергетика и климат Мигел Ариас Канете натърти на факта, че в дългосрочен план, мерките в областта на ефективността се изплащат. Заплахата за обратна реакция на потребителите от възможното нарастване на цените на електроенергията вероятно съвсем ясно е висяла пред ЕК. Поне 50% от времето на презентацията на техните планове беше за новите възможности за потребителите, например по-лесно да сменят доставчиците си или да произвеждат собствена енергия.

Новата енергийна политика на ЕС поставя пред България огромни предизвикателства. Като част от целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление през 2030 г. в сектора на енергетиката този дял трябва да достигне 50%. В момента около 20% от електроенергията в България е от възобновяеми източници, като преобладаващата част от нея идва от старите ВЕЦ-ове, т.е. делът на фотоволтаичните, вятърните и централите на биомаса е относително малък. Това означава, че следващите 15 години той трябва да нарасне драматично, с всички последици от това за енергийната система и потребителите. Новият план на ЕК удря и погребална камбана за въглищната енергетика в България. Например от 2020 г. страните членки няма да имат право да закупуват резервни мощности от ТЕЦ, които имат емисии от повече от 540 грама CO2 на кВтч (т.е. всички български въглищни централи).
Както каза миналата седмица комисарят по енергетика и климата Мигел Ариас Канете, "възобновяемата енергия остава, въглищата си отиват".

Вятърът на промяната



Законодателните предложения на Европейската комисия, които тепърва ще трябва да бъдат приети от страните членки и Европейския парламент, идват в резултат на споразуменията за измененията в климата, които целят да ограничат покачването на глобалната средна температура под 2° C в сравнение с прединдустриалните й стойности. Споразумението от Париж обаче е само поводът. Настоящата политика на ЕС в областта на енергетиката има един безспорен успех – делът на възобновяемите източници на енергия в потреблението на 28-те почти се е удвоил между 2004 и 2014 г. ВЕИ доведоха освен до по-малки емисии от CO2 и до по-голяма независимост на Европа от вносни горива. Например в България между 2009 и 2015 г. вносът на черни въглища пада над пет пъти.

Тези успехи обаче имат висока цена. Между 2008 и 2016 г. цената на дребно на електроенергията в ЕС е нараснала с над 30% (в България с 34 %) основно заради мерките за подкрепа на зелената енергия. В същото време заради навлизането на ВЕИ и спада на потреблението в индустрията, енергийната система на европейските страни претърпя толкова кардинална промяна, че старите правила вече не важат. "Вече не говорим за прогнозиране на парични потоци, обяснява състоянието на големите компании Никола Мелкиоти от италианската ENEL, вече говорим само за прогнозиране на риск." В резултат на тази несигурност инвестициите в енергийните системи на страните членки са спаднали рязко, включително във ВЕИ сектора. Комисарят по енергетика и климат Канете също призна: "Имаме голям проблем с инвестициите в Европа." При такива условия бъдещото преминаване към по-модерни "умни мрежи" или по-нататъшното увеличаване на дела на зелената енергия е просто невъзможно.

Смяна на енергийния климат

Планът на ЕК предвижда рязко увеличаване на използването на ВЕИ, като това обаче трябва да става възможно най-евтиният начин. Две от законодателните мерки ще имат много сериозен ефект. ВЕИ ще се лиши от едно от основните си предимства – приоритетното диспечиране (т.е. задължението те да бъдат използвани с предимство), което ги поставяше в привилегировано положение. След 2020 г. (т.е. мерките не важат за сега съществуващите ВЕИ централи) те ще трябва да се борят за достъп до клиенти наравно с другите производители. Освен това от 2020 г. ще се въведат изисквания за задължителни търгове при присъединяването на нови ВЕИ централи, т.е. те ще трябва да се конкурират помежду си (с изключение на най-малките инсталации) и да предлагат най-ниска цена за енергията си и най-малка субсидия за дейността си.

Илюстрация


В случая обаче няма да се разчита на простото спадане на цените на ВЕИ-технологиите, които поне на теория вече би трябвало да са конкурентни дори в България. За да получат ВЕИ "равни условия" традиционната енергетика ще бъде притисната с нови правила. Например Европейската комисия прогнозира, че към 2030 г. цената на въглеродните квоти (т.е. правото на ТЕЦ да изпускат CO2 емисии) ще достигне 33 евро за тон, т.е. пет пъти над сегашната цена. Например при най-евтината ТЕЦ "Марица-изток 2" това би означавало двойно по-висока себестойност на произведен мегаватчас. Като се има предвид, че те няма да могат да получават плащания, за да стоят в резерв, много от ТЕЦ-овете ще трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Като част от промените на енергийния пазар ЕК предвижда по-нататъшно либерализиране на енергийния сектор и прозрачност на цените. Целта е те да се формират само на базата на търсенето и предлагането, което ще доведе до много по-голяма волатилност, но до възможност на потребителите да реагират много по-гъвкаво. Например, ако в определен момент заради много високо търсене цената скочи, това ще стимулира потребителите да намалят консумацията и дoри да получават заплащане за това (така нареченият demand response).

Моят покрив, моят ТЕЦ
[[img:2875465]]
Един от новите моменти в предложенията на ЕК е да се даде възможност на потребителите да бъдат по-активни участници на пазара на електроенергия. Това е процес, който вече започва, но все още е в бебешките си години – възможностите на потребителите да изградят например фотоволтаична централа на покрива си за собствена консумация е ограничена (в страни като Испания даже законодателно), а в България е по-скоро хоби.

Тази ситуация обаче постепенно ще се променя, тъй като цените на фотоволтаичните елементи продължават да падат и не е далеч моментът, в който потребителите сами ще търсят начини да произвеждат електроенергията си. Това обаче освен щастливи потребители ще създаде и сериозни проблеми на енергийната система. Например мрежовите компании (трите ЕРП-та в България) ще загубят сериозни приходи, но в същото време от тях ще се очаква да поддържат непрекъснат достъпът до електроенергия на всичките си клиенти.

Т.нар. децентрализирана система за производство на електроенергия ще преобърне с главата надолу досегашната система и ще изисква огромни инвестиции в модерна преносна мрежа, умни системи за енергийно потребление и производство и модернизиране на сега съществуващите мощности да служат само като резерв.
Най-важните елементи от новото европейско енергийно законодателство:

- Към 2030 г. делът на зелената енергия в общото потребление в ЕС трябва да бъде 27%. Страните сами ще определят своите цели.
- С 30% трябва да се повиши енергийната ефективност на отделните страни членки.
- ВЕИ няма да се ползват с предимство
- Подкрепата за ВЕИ остава, но трябва да бъде на пазарна основа. Част от националните мерки за подкрепа ще бъдат отворени и за други страни (например българска централа може да кандидатства в Холандия за субсидия)
- Ще се насърчава децентрализацията на енергийната система, а потребителите ще имат по-големи възможности да се превърнат в производители на енергия.
- Цената на CO2 квотите ще расте, което ще повиши цената на въглищните ТЕЦ
- До 2050 сградите в ЕС трябва да имат "почти нулева енергийна консумация"
- Централните топлофикации трябва да използват възобновяема енергия
- Страните ще бъдат задължени да ограничават плащанията към "неефективни въглищни централи", използвани като резервни мощности.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Фандъкова поиска четири имота в Борисова градина да станат отново общински Фандъкова поиска четири имота в Борисова градина да станат отново общински

Предложението е от "Софийски имоти" да се отнемат "Капитолия", "Веселото село", "Маймунарника" и "Лодки"

25 юни 2019, 217 прочитания

ГБС подписа договор за 143 млн. лв. за 6 километра от Околовръстното ГБС подписа договор за 143 млн. лв. за 6 километра от Околовръстното

Строителството няма да започне в близките месеци, тъй като предстои да се избира надзорна фирма

25 юни 2019, 1233 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Идва ли служебният кабинет на Борисов

Редовно правителство в това Народно събрание няма да има, възможно е сегашният състав на МС да продължи като служебен

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект