Крадците, лъжците и мигрантите

- До бунта в Харманли се стигна след лоши управленски решения, съчетани с корупция. - Заплахата от мигрантите се разви до истерия, подгряваща предизборната кампания. - Популистката спирала прави обществено неприемлив всеки опит за адекватна политика по проблема

Миналият четвъртък в лагера за бежанци в Харманли имаше бунт, завършил с десетки ранени - и сред полицаите, и сред недоволстващите. Стотици мигранти от Афганистан бяха задържани, изселени в затворени центрове, а впоследствие доброволно върнати в страната си. На място два пъти, сам шофиращ джипа на НСО, дойде премиерът в оставка Бойко Борисов, а заплахата от мигрантите се разви до истерия (виж текста "Битката с призраци" ), подгряваща предизборната кампания.

В дъното на проблема с мигрантите са два мръсни бизнеса - каналджийският, с благословията властите, и "патриотичният", експлоатиращ страховете на хората. В пиковия прилив на бежанската вълна към Европа през 2015 г. България остана почти незасегната - по ироничната причина, че влезлите в страната мигранти не желаят да остават в нея. Достигането им до западна граница вървеше гладко - срещу добро заплащане за каналджиите и покровителите им. Проблемът дойде след като през март т.г. Сърбия затвори границата си за бежанци от България и Македония и основният маршрут през Гърция беше блокиран. Няколко месеца по-късно грозните сцени от Харманли станаха огледало на държавата, която не само не изработи смислена политика за справяне с проблема, но умишлено го превръща терен за политическа злоупотреба и предизборен трамплин към властта (виж "(Не)възможните решения" и "Балонът, който устройва всички").

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Да те изпратят в черния полк
До 90-те години "да те изпратят в черния полк" е означавало да се намериш в поделение 24160 в Харманли, със славата на едно от най-тежките към края на тоталитарния режим. По ирония 26 години по-късно, "черният полк" е най-тежкият бежански лагер в България и региона.

Всички действия около разигралата се в Харманли драма - идеята за изграждането на голямо гето за бежанци с мизерни условия, истерията с крастата и поставянето на лагера под карантина, патриотичните протести, насажданата омраза, бунтът и потушаването му, са плод на управленски дефекти, корупция и безхаберие. В тази постановка мигрантите са по-скоро пропаганден декор.

Центърът за настаняване в Харманли е най-големият в България - създаден с решение на кабинета "Орешарски", като впоследствие капацитетът му е увеличаван, за да стане един от най-големите лагери не само в региона, но и в Европа.



Още от началото на изграждането му местните националисти обявяват закриването му за своя кауза, която не е трудно да бъде продадена - в града се появяват непознати хора, предизвикващи притеснения с различието си. Броят им спрямо населението на града е значителен. Културният сблъсък поражда напрежение, макар и без рационални основания - според полицейската статистика през последните три години престъпността в града е спаднала с 20%. Разликата е, че вместо ромите във вестникарски заглавия "Афганистанци плячкосват бостаните в Харманли".

През последните две години, извън летните месеци, когато е пикът на бежанската вълна, настанените в лагера рядко са надхвърляли и 30% от капацитета му - за мигрантите България е транзитна държава. Ако бъдат задържани след влизането си, те подават молба за закрила, но повечето напускат центровете само след дни, за да продължат към Западна Европа.

През март тази година т.нар. балкански маршрут (Гърция-Македония-Сърбия-Унгария) беше затворен, което доведе до пренасочване на част от трафика през България. През юли сръбските власти на няколко пъти публично заявиха, че контролът от българска страна е занижен и десетки мигранти преминaват всеки ден. Гранична полиция затегна охраната на западната граница и излизането стана по-трудно. Това съвпадна с пика на летния бежански трафик и постепенно лагерите започнаха да се пълнят, като в началото на октомври максималният им капацитет беше вече надхвърлен.


Същевременно от началото на годината се промени и профилът на влизащите в България мигранти. Към средата на лятото младите афганистански мъже, тръгнали на гурбет, станаха близо половината от заловените. "Това, което наблюдаваме е, че повечето са тръгнали, защото и другите са тръгнали - подмамени от идеята лесно да си намерят работа или да бъдат включени в социалните системи на Европа. Много от тях казват, че са взели назаем пари, за да платят това пътуване", коментира ръководителят на мисията на Международната организация за миграция(МОМ) в България Радослав Стаменков.

За разлика от сирийските семейства, които предпочитат да изчакат зимата в лагера, младите афганистанци бързат да стигнат до Западна Европа, защото трябва да връщат парите, които са взели назаем. Някои от участниците в бунта миналата седмица например са били връщани пет пъти от границата със Сърбия.

С шумното си поведение блокираните в центъра в Харманли младежи дразнят местните. В края на август има и масово сбиване между обитателите му. Следва митинг на ВМРО и първото подхвърляне на пресконференция, че в лагера има краста. През следващия месец истерията, че в лагера има масова зараза започва да се налага и в медиите. Ключова роля играе общинската съветничка в града Светлана Николова, която пише за местния "ХарманБГ". В него се появява твърдението, че 1000 души от лагера имат краста. "Те ходят с навити ръкави и дрехи и хората масово виждат рани по ръцете и краката. Като уважаващ себе си журналист, аз имам и информация, която все пак е вътрешна", коментира Николова пред "Дневник" и казва, че се е вдъхновила от публикация в DW в средата на октомври.

Съпругът на Николова е работел като фелдшер в лагера. По нейни думи през септември той е отказал да продължи договора си заради условията там. В дните около президентските избори общинската съветничка пише писма до различни институции по темата "краста в Харманли". На 18 ноември Петър Москов нарежда на здравната инспекция да извърши проверка. В същия ден лекари от ВМА отиват на място, извършват прегледи в продължение на два дни и не откриват масова зараза.

Въпреки констатациите на специалистите Петър Москов издава указания, които дават основание на ръководството на Държавната агенция за бежанците да забрани излизането от лагера. Източник на "Капитал" от високите етажи на здравната власт разказа, че всъщност решението е било взето от премиера в оставка Бойко Борисов, който е настоял за затварянето, "за да се успокоят хората в Харманли".

Автоклавът на карантината
Затварянето на лагера го превръща от гето в затвор. Към този момент броят на настанените в него надхвърля капацитета му със 700 души. Условията, в които живеят, са тежки. "В Харманли, както и във всички други лагери в България няма наложен ред, по който хората да се занимават с ежедневните проблеми, не им се предоставят никакви условия да поддържат чистота", коментират неофициално от представителството на Върховния комисариат за бежанците към ООН в България. Оттам обръщат внимание и на достъпа до лекарства, тъй като "лекарска помощ изобщо е нямало на моменти". Проблем има и с храната - тази, която са получавали, е била намалена "заради забавяне на доставките по договорите за директно възлагане". Преди затварянето на лагера мигрантите са могли да си купуват храна от града, а след това - от магазина на територията на лагера, затворен без обяснение в деня на бунта.


Напрежението от мизерните условия се подсилва и от външен фактор - каналджиите. И те, и мигрантите губят от ситуацията. Каналджиите - защото затварянето на лагера намалява клиентите им, а част от мигрантите, основно афганистанци - защото искат максимално бързо да стигнат до Западна Европа. "Пътуването е скъпо и е илюзорно да се смята, че на тази възраст могат да извадят 5-10 хиляди долара в брой. Те, общо взето, изпадат в дълг, както при лихварите в ромските общности - принудени са да достигнат крайната дестинация, за да могат да започнат да изплащат този дълг и лихвите обратно на каналджиите и трафикантите", обяснява Радослав Стаменков от МОМ.

Търсете парите
Източник в МВР потвърди пред "Капитал", че каналаджиите са имали свободен достъп до лагера и има данни, че са свързани с избухването на бунта.

След началото на бежанската вълна преди близо четири години трафикът на хора беше припознат от различни криминални групи като нова възможност - доходите са високи, а рискът по-малък в сравнение с наркотрафика. Според статистиката на МВР през последните 15 месеца над 600 души са били обвинени в каналджийство, като в повечето случаи става дума за ниските нива на тази дейност.

Участието на полицията в тези канали не е предположение, а реалност. За неговите мащаби подсказа една операция в началото на годината. Тогава беше задържана организирана престъпна група от петима полицаи, в това число и.д. началник на гранично полицейско управление, двама началници на смени и служител, следящ видеокамерите за охрана на границата. Сумата, която според разследващите е била взета за пропускането на 30 мигранти, е 5000 долара. Отделно от това каналджии плащали на полицаите и за да неутрализират конкуренти.

Друга група от полицаи, задържана в София през лятото, е взимала 150, за да пропусне бус с мигранти през контролния пост. В извънработно време ръководителят й - униформен полицай, ги е превозвал със собствения си автомобил. И въпреки че от ръководството на МВР отричат да има пирамидални структури от корумпирани служители, случаите като тези показват обратното.

И спешна поръчка за "Водстрой"
След избухването на размириците в лагера миналия четвъртък до ранния следобед полицейските сили се увеличават, а кордонът от жандармеристи попада под обстрел с камъни. Следва затишие до вечерта, когато след нови размирици бунтът е потушен. Към 21 часа полицаите влизат в общежитията. Задържани са 400 души. От тях по-късно ще бъдат обвинени 18. Ранени са 14 полицаи и неизвестен (МВР крие данните) брой мигранти. Два дни по-късно 15-годишно афганистанско момче е настанено в болница в кома и със счупен при неясни обстоятелства череп.

Пристигнал в Харманли, Бойко Борисов, по чието настояване центърът е затворен, предлага на обществеността още по-голяма заплаха: "Обикновено там, където възникнат такива остри сблъсъци, винаги има терористичен акт, винаги се задействат спящите клетки." На другата сутрин, отново в Харманли, Борсов обяви частичното закриване на лагера и изграждане на ограда около него.

Фирмите са наети "по спешност", т.е. без конкурс, а половината позиции са дадени на свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98".

(Не)възможните решения Основният проблем с лагера в Харманли, който до известна степен се наблюдава и при този в столичния квартал "Овча купел" (за 800 души) е големият им капацитет. Това е предпоставка за лошо управление (мизерни условия, здравословни проблеми, конфликти) и възникване на напрежение с местните жители. Грешното планиране се дължи на факта, че България беше неподготвена за бежанската вълна през 2013 г. и центровете се правеха в движение. За властите беше по-лесно да надграждат капацитета на съществуващите, отколкото да мислят в перспектива. Повече, но по-малки лагери Заради свръхексплоатираната заплаха от бежанците всеки опит на държавата да открие нов център среща дирижирани от националисти протести, пред които изпълнителната власт се огъваше. Затова лагерът в Харманли се "наду" до рекордни за Европа размери. Най-големият в Германия е за 1200 души, в Белгия - за 800, а в Гърция, през която минават стотици хиляди мигранти, е с 4000 места, но гръцките власти вече смятат за грешка центрове за над 1000 души. Решението е мигрантите да бъдат разпределени в по-малки лагери, които да бъдат управлявани по-добре. Създадената от политическия елит нетърпимост към тях обаче го прави практически невъзможно. Дори фашизоидната идея на правителството мигрантите от Афганистан (т.е. на етнически принцип, при положение че в бунта са участвали 2000 души по данни на МВР) да бъдат настанявани във фургони край бившите гранични застави, бързо би се превърнала в мишена на "патриотична" кауза. През седмицата общинските съвети започнаха вълнообразно да приемат решения, с които отказват на територията им да се строят нови лагери. Те имат повече политическа, отколкото правна тежест, но евентуалният опит на централната власт "да ги прескочи", ще доведе до конфликти. При това положение единственото, което остава, е да бъдат подобрени условията в лагерите, което е изцяло ангажимент на Държавната агенция за бежанците. Абсурдното е, че в най-големия лагер работят едва сто души (по неофициални данни, защото от агенцията не отговориха на въпросите, които им поставихме) на 3000 настанени. За сравнение - толкова са работещите в най-големия лагер в Белгия, който е за 800 души. Атаката срещу постановление 208 Дори при хипотетично допускане за по-добри условия в лагерите с намерението всички да станат от закрит тип ще остане в сила предпоставката за бунтове. Както се развиват събитията, в тях биха останали и получилите статут на бежанци, с който могат да живеят в България. Към такъв извод насочва политическият отпор на правителственото постановление №208 от август тази година, уреждащо споразумения, които общините могат да сключват за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Постановлението заедно с резолюцията на Европейския парламент от края на октомври в същия дух за станаха повод за популистки заплахи за ислямизация и политически атаки, поведени от БСП. "Ако дори не 400-те души, получили бежански статут през 2016 г., а всичките "списъчни" 11 хиляди бежанци са разпръснати по селата, те не биха били изобщо забелязани. Бежанците са градски феномен. Събрани на едно място, винаги са изкушение за някой ксенофоб или популист да се яви с камера или да свика агитка, за да "документира" напрежението. В крайна сметка заплахата от ксенофоби и популисти е по-голяма от броя на бежанците, какъвто и да е той в момента", коментира икономистът Красен Станчев, но няма изгледи някой да се вслуша в подобен вид аргументи. Връщането - само доброволно "Веднага започваме да екстрадираме мигранти", каза в Харманли премиерът Бойко Борисов. "Да се използват парите за чартъри и да се договори тяхното депортиране с Афганистан", суфлира и новоизбраният вицепрезидент Илиана Йотова. Принудителното връщането на мигранти е важна част в популисткото меню - като прост и разбираем за всички грешен отговор на проблема. Първо, действието не се нарича екстрадиция и, второ, не е толкова лесно. Принудителните връщания са най-големият проблем на ЕС, защото са изключително трудни за изпълнение от държави, които нямат двустранно споразумение със съответните държави за реадмисия (каквито имат Германия и Швеция). България не е в позиция да подпише подобно споразумение, защото не може да предложи на Афганистан кой знае какво в замяна. Действащата процедура при добро желание отнема минимум седем седмици - четири, за да издадат афганистанските власти документ, и още три, за да организират полета. Става дума за чартъри, организирани от европейската служба Frontex. Има и ограничение - през първите шест месеца могат да се изпращат до 50 души на полет. С всеки от тях трябва да има по двама полицаи, каквито са изискванията за безопасност. Ако подготвеният за депортация изчезне, процедурата започва отначало. Алтернатива на депортирането е доброволното връщане, което обаче е ограничено от бюджета (вижте интервюто с Радослав Стаменков).