С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 1 дек 2016, 16:30, 6845 прочитания

(Не)възможните решения

Популистката спирала обрича опитите за адекватни политики

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Истерията с мигрантите

Крадците, лъжците и мигрантите

Напрежението в Харманли е продукт на лоши решения, корупция и немарливoст

Балонът, който устройва всички

Партиите събират евтини, но опасни дивиденти от раздухването на "мигрантската криза"

Радослав Стаменков: Можем да върнем 1500 мигранти през 2017 г.

Ръководителят на мисията на МОМ в България пред "Капитал"

Битката на Ямбол с призраци

Един малък български град поведе "възрожденска" битка срещу бежанците, въпреки че ги е виждал само по телевизора

Основният проблем с лагера в Харманли, който до известна степен се наблюдава и при този в столичния квартал "Овча купел" (за 800 души) е големият им капацитет. Това е предпоставка за лошо управление (мизерни условия, здравословни проблеми, конфликти) и възникване на напрежение с местните жители.

Грешното планиране се дължи на факта, че България беше неподготвена за бежанската вълна през 2013 г. и центровете се правеха в движение. За властите беше по-лесно да надграждат капацитета на съществуващите, отколкото да мислят в перспектива.


Повече, но по-малки лагери
Заради свръхексплоатираната заплаха от бежанците всеки опит на държавата да открие нов център среща дирижирани от националисти протести, пред които изпълнителната власт се огъваше. Затова лагерът в Харманли се "наду" до рекордни за Европа размери. Най-големият в Германия е за 1200 души, в Белгия - за 800, а в Гърция, през която минават стотици хиляди мигранти, е с 4000 места, но гръцките власти вече смятат за грешка центрове за над 1000 души.

Решението е мигрантите да бъдат разпределени в по-малки лагери, които да бъдат управлявани по-добре. Създадената от политическия елит нетърпимост към тях обаче го прави практически невъзможно. Дори фашизоидната идея на правителството мигрантите от Афганистан (т.е. на етнически принцип, при положение че в бунта са участвали 2000 души по данни на МВР) да бъдат настанявани във фургони край бившите гранични застави, бързо би се превърнала в мишена на "патриотична" кауза.

През седмицата общинските съвети започнаха вълнообразно да приемат решения, с които отказват на територията им да се строят нови лагери. Те имат повече политическа, отколкото правна тежест, но евентуалният опит на централната власт "да ги прескочи", ще доведе до конфликти.



При това положение единственото, което остава, е да бъдат подобрени условията в лагерите, което е изцяло ангажимент на Държавната агенция за бежанците. Абсурдното е, че в най-големия лагер работят едва сто души (по неофициални данни, защото от агенцията не отговориха на въпросите, които им поставихме) на 3000 настанени. За сравнение - толкова са работещите в най-големия лагер в Белгия, който е за 800 души.

Атаката срещу постановление 208
Дори при хипотетично допускане за по-добри условия в лагерите с намерението всички да станат от закрит тип ще остане в сила предпоставката за бунтове. Както се развиват събитията, в тях биха останали и получилите статут на бежанци, с който могат да живеят в България. Към такъв извод насочва политическият отпор на правителственото постановление №208 от август тази година, уреждащо споразумения, които общините могат да сключват за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Постановлението заедно с резолюцията на Европейския парламент от края на октомври в същия дух за станаха повод за популистки заплахи за ислямизация и политически атаки, поведени от БСП. "Ако дори не 400-те души, получили бежански статут през 2016 г., а всичките "списъчни" 11 хиляди бежанци са разпръснати по селата, те не биха били изобщо забелязани. Бежанците са градски феномен. Събрани на едно място, винаги са изкушение за някой ксенофоб или популист да се яви с камера или да свика агитка, за да "документира" напрежението. В крайна сметка заплахата от ксенофоби и популисти е по-голяма от броя на бежанците, какъвто и да е той в момента", коментира икономистът Красен Станчев, но няма изгледи някой да се вслуша в подобен вид аргументи.

Връщането - само доброволно
"Веднага започваме да екстрадираме мигранти", каза в Харманли премиерът Бойко Борисов. "Да се използват парите за чартъри и да се договори тяхното депортиране с Афганистан", суфлира и новоизбраният вицепрезидент Илиана Йотова.

Принудителното връщането на мигранти е важна част в популисткото меню - като прост и разбираем за всички грешен отговор на проблема.

Първо, действието не се нарича екстрадиция и, второ, не е толкова лесно. Принудителните връщания са най-големият проблем на ЕС, защото са изключително трудни за изпълнение от държави, които нямат двустранно споразумение със съответните държави за реадмисия (каквито имат Германия и Швеция). България не е в позиция да подпише подобно споразумение, защото не може да предложи на Афганистан кой знае какво в замяна.

Действащата процедура при добро желание отнема минимум седем седмици - четири, за да издадат афганистанските власти документ, и още три, за да организират полета. Става дума за чартъри, организирани от европейската служба Frontex. Има и ограничение - през първите шест месеца могат да се изпращат до 50 души на полет. С всеки от тях трябва да има по двама полицаи, каквито са изискванията за безопасност. Ако подготвеният за депортация изчезне, процедурата започва отначало. Алтернатива на депортирането е доброволното връщане, което обаче е ограничено от бюджета (вижте интервюто с Радослав Стаменков).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло 7 Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло

Премиерът и финансовият министър увериха, че никой няма да подлага на риск валутния курс

28 яну 2020, 16019 прочитания

Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление 4 Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление

Президентът в момента е единственият институционален критик на сегашния модел на държавното обвинение

28 яну 2020, 25756 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Балонът, който устройва всички

Партиите събират евтини, но опасни дивиденти от раздухването на "мигрантската криза"

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10