С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 1 дек 2016, 16:35, 14315 прочитания

Радослав Стаменков: Можем да върнем 1500 мигранти през 2017 г.

Ръководителят на мисията на МОМ в България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Истерията с мигрантите

Битката на Ямбол с призраци

Един малък български град поведе "възрожденска" битка срещу бежанците, въпреки че ги е виждал само по телевизора

Крадците, лъжците и мигрантите

Напрежението в Харманли е продукт на лоши решения, корупция и немарливoст

(Не)възможните решения

Популистката спирала обрича опитите за адекватни политики

Балонът, който устройва всички

Партиите събират евтини, но опасни дивиденти от раздухването на "мигрантската криза"

Разкажете повече за организацията, която представлявате?
- Международната организация по миграция не е неправителствена организация. Ние сме международна междуправителствена, част от системата на ООН организация. Предоставяме широк спектър от услуги към мигранти, които са изпаднали в беда. В България сме от 1999 г., като един дълъг период от време работихме в сферата на противодействието на трафика на хора. От 2009 г. започнахме да изпълняваме програми за доброволно връщане. Сега те са насочени към граждани на страни извън ЕС, но българските граждани също се възползват от тези програми. Ние и досега връщаме български граждани, попаднали в беда някъде по света, като жертви на трафик на хора например. Тези връщания се финансират изцяло от Европейския фонд "Убежище, миграция и интеграция" . Българското правителство съфинансира с 10% тези дейности.

Какво представлява доброволното връщане?
- Това е предпочитаният механизъм за връщане на граждани на трети страни. Във всички международни нормативи и национални стратегии се дава приоритет на доброволното връщане спрямо принудителното.
Това е един справедлив, хуманен и изключително икономически ефективен процес, насочен към всички тези хора, които не са в състояние или не желаят да останат по една или друга причина в страната.


Не става дума просто за купуване на един самолетен билет и изпращането на хората зад граница. Това е един процес, в който хората свободно, без всякаква принуда, след като са получили детайлна информация, взимат решение да се върнат в родните си страни. Някои от тях, които се намират в особено тежко положение, могат да получат допълнителна подкрепа - реинтеграция. Не става дума за предоставяне на пари в брой, а за услуги – стартиране на дребен бизнес, осигуряване на подслон, медицинска помощ, включване в образователната система, и т.н.

Идеята е да се създаде устойчива възможност тези хора да останат в своите страни, а не да тръгнат наобратно. И не само - един човек, продал имуществото си, за да тръгне, поне получава някаква възможност да запази достойнството си, макар и с хуманитарна помощ. Това му помага, за да може да започне своя живот отново, преди да предприеме това пътуване.

В България тези програми са едни от най-малките в ЕС. Примерно в Гърция става дума за около 20-30 хиляди връщания. В Белгия и Германия също. Ако този темп на връщания се запази, ще успеем да върнем в рамките на година около 2000 души, което за ситуацията в страната е много.



Как се стига до решението за такава процедура?
- Същността на доброволното връщане е, че човек има избор – това е най важно и тук е нашата роля – човек трябва да вземе това решение, което е изключително трудно, когато е добре информиран и при всякаква липса на принуда. Той трябва да разбира в какво положение се намира в приемащата страна, но и да е наясно какъв е неговият статус в България, какви са неговите шансове в България, за да получи международна закрила, какво би се случило, ако се върне, дали е безопасно, какво ще се случи.

Колко струва едно връщане?
- То е многократно по-евтино от принудителното. Хората пътуват като редовни пътници – не биват депортирани, няма охрана. Най-големият от тези разходи е самолетният билет - той е еднопосочен и обикновено се купуват билети в последния момент. Те варират от 500 до 1000 евро. Ако лицето не получи реинтеграция, към тази сума трябва да бъдат добавени 100 евро, за да може да си покрие разходи по време на пътя и един малък процент покрива разходи за хората, които работят, информационни кампании и т.н. Общо взето, малко под 2000 евро е цената на човек. Което е значително по-малко от принудителното връщане - там пътуват двама придружители, нощуват, плащат им се командировъчни, билет за връщане.

Как приемащите страни се отнасят към този процес?
- Като цяло се възприема по-лесно и по-благоприятно от приемащите страни, което и политически е по-добре както за България, така и за страните по произход, и не на последно място подобрява сътрудничеството между страните.

Как достигате до самите мигранти?
- Имаме екипи, които са постоянно базирани в центровете на Дирекция "Миграция" и на Държавната агенция по бежанците. Там ние информираме лицата за възможностите, които предоставяме, чрез финансирането на Европейският съюз и съфинансирането на страната. Който има желание преминава през серия срещи и консултации. Първо се изяснява правният статут на лицето - дали то е в процедура по получаване на убежище, дали е потърсило закрила от държавата, как е влязло, от коя страна идва, какви са шансовете му да получи статут, какви са неговите виждания.

След това се оценява дали това лице е уязвимо – възрастни хора, самотни родители, лица с медицински и ментални проблеми, жертви на трафик, експлоатация, сексуални посегателства, както и непридружените деца, чиито брой расте с всяка изминала година.

С всяко лице се провеждат няколко срещи, в които се събира цялата тази информация. Много често хората предпочитат да я обмислят, да не взимат веднага решение. Има случаи, в които хората идват веднага с нагласата да си тръгнат, защото те познават тези програми – те се изпълняват навсякъде в ЕС. Или пък се случва нещо в тяхната страна, което изисква тяхното незабавно връщане, или пък не могат да продължат на Запад заради затегнатия контрол по границите, или са свършили парите, или просто нямат алтернатива и затова избират този начин. След това се пристъпва към тяхното връщане.

Как преминава самото връщане?
- Имаме екипи и в Харманли, и в Елхово, които информират хората за тази възможност. Някои от тях са изявили желание – сравнително голям брой, и вече е задействана процедура. Първите 30 или 40 души ще заминат утре. Като естествено сме осигурили обувки и чорапи за всички тези хора, защото всички бяха боси.

Наши екипи ескортират лицата до летище София. Повечето полети от България преминават за съжаление, през транзитни летища. Там екипи на организацията посрещат мигрантите от единия до другия полет. Ако има необходимост от по-дълъг транзитен престой, се грижат за него – осигуряват вода, храна. След това те продължават своя път до крайната страна, където в повечето случаи биват посрещани от екип на организацията, който му съдейства за неговото преминаване през граничния контрол на страната и пристигането му до крайната дестинация. В повечето случаи лицата пътуват много километри, докато се приберат до родните си места.

Колко връщания ви позволява да осъществи бюджетът, с който разполагате?
- Най-голямото предизвикателство е липсата на финансиране. Все пак сега имаме пари за 12 или 15 месеца, но след това пак ще разчитаме на националната програма, която трябва да бъде ревизирана, и се надяваме Европейският съюз да отпусне повече средства, за да отговори на голямото търсене на този вид помощ.

В момента преговаряме с ЕК, имаме осигурен бюджет за 500 лица до пролетта на другата година, като се надяваме да получим възможност за още 1000 лица до края на 2017 г. Тоест да успеем да върнем 1500 души през следващата година.

Работите на първа линия с мигрантите. Разкажете повече как се развива техният профил?
Профилът се променя и в момента – от пролетта на 2013 г. започна засиленият миграционен натиск в България. Първоначално преобладаващата националност бяха хора и семейства от Сирия. В края на 2015 и началото на 2016 започнаха да пристигат все повече представители на Афганистан. Сега тази тенденция има леко успокоение и може би в посока надолу – минимално. За сметка на това почват леко да нарастват хората от Пакистан. В момента има много пакистанци. Но, общо взето, е много динамично. В предишни години сме имали много иракчани, алжирци, мароканци. Преди традиционно Ирак, сега Афганистан и може би следващата група ще бъдат пакистанците.

Какъв е профилът на афганистанските граждани, които връщате?
- Засега са млади хора. Миналите години имаше голямо разнообразие – имаше хора над 30-годишни, със сериозно образование и трудов стаж. От 2013 г. такива хора не се наблюдават. Или поне ние не сме срещали. Масово са необразовани, без някакъв сериозен опит. Но за това си има и обяснение – защото хората, които са учили, владеят занаят или професия, много бързо биват поемани от западния пазар на труда. Или просто остават в Турция. Нашите колеги в Турция забелязват тенденция – не всички хора искат да достигнат в Европа. Това е причината програмите за релокация и за презаселване да не вървят с темповете, които бяха обявени. Много хора предпочитат да останат в Турция. Там са добре приети, хората с ценз лесно намират реализация и турската държава създава условия те да се почувстват като у дома си, особено сирийците и особено тези с частен бизнес. Така че не всички от тях горят от желание да дойдат в Европа. Освен това всички много лесно контактуват помежду си и разбират колко трудно стана придвижването в Европа. Колкото по-трудно става, толкова по-скъпо става. Много от тези хора прекарват в страните на транзит много дълго време, което ги изтощава както финансово, така и психически, така че имат едно наум при евентуално поемане по този път. Естествено, докато ситуацията в тези страни не се нормализира, няма да има трайно решение. Има много афганистанци с кюрдски произход сред тях, има много афганистанци, родени в Иран.

Какво разказвате те - как и защо са тръгнали към Западна Европа?
- Това, което в последните месеци наблюдаваме, е, че повечето са тръгнали, защото и другите са тръгнали. Или са били подмамени от идеята за възможността лесно да си намерят работа или да бъдат включени в социалните системи на Европа. Много от тях – това също трябва да се отбележи – коментират, че са взели назаем средства, за да могат да платят това пътуване.

Защото пътуването да Европа е скъпо, на тази възраст е илюзорно да се смята, че те могат да извадят 5-10 хиляди долара в брой. Те, общо взето, изпадат в дълг, подобно на лихварите при ромските общност - принудени са да достигнат крайната дестинация, за да могат да започнат да изплащат този дълг и тези лихви обратно на каналджиите и трафикантите. Като това са мрежи, започващи от родните им страни и завършващи до крайните дестинации. Много от тях са подавали сигнали, че са били трудово експлоатирани за минимално заплащане или направо за без пари.

В някои случаи жените са били сексуално експлоатирани.

Крайно обезпокоително е положението с непридружените деца. В Афганистан едно дете на 13-14 години се счита за възрастен, но по европейските стандарти той е още дете. Тези деца се използват, за да бъдат изпратени колкото се може по-навътре в Европа, за да могат после да съберат своите роднини. Това поставя децата в много уязвимо положение и създава риск те да бъдат експлоатирани. Често каналджиите и трафикантите упражняват насилия върху тях.

Връщате ли деца?
- Към момента имаме само единични случаи, защото е много трудно. Връщали сме български деца. Връщали сме деца на 17-18 години. Процесът е много по-различен – правят се оценки на това кой ще ги посрещне, той какъв им е, искат се социални доклади и оценка на риска при едно такова връщане. В някои случаи се преценява че най-добрият интерес на детето е то да не бъде върнато.

С какво друго освен с доброволните връщания се занимавате?
- Дейностите, които извършваме в страната, са в няколко посоки – противодействие на трафика на хора, интеграция на легално пребиваващи мигранти, доброволни връщания и услуги към българските граждани, които искат да пътуват или да имигрират в Канада. В рамките на спешните мерки, договорени от българското правителство, Международната организация по миграция ще предостави достъп до информация, включително и правна, за статута на всяко лице. Ще насочим усилия към подобрение на материалната база – със специален фокус на достъпа до медицинска грижа и ангажирането на вниманието на мигрантите, настанени в центровете на ДАБ. Считаме, че те трябва да бъдат активно включени в живота на центровете и да полагат грижа за състоянието на базата и реда там.

Това е от изключително значение, когато имаме хора, събрани на едно място, които нямат достъп до информация и услуги и не са ангажирани с нищо - това провокира ситуации като тази в Харманли.

Създали сме екипи от културни медиатори в партньорство с Българския Червен кръст, практика, която ние използваме в нашите програми за интеграция на легално пребиваващи. Това са хора от общностите – някои от тях живеят от дълги години в България. Идеята е да можем да приобщим и да ангажираме голяма част от различните националности в тези лагери. Естествено ще работим в посока да увеличим административния капацитет на държавата в идентифицирането на уязвими групи и тяхното насочван. Ще създадем безопасни зони за непридружените деца, ще подпомогнем мигранти с медицински проблеми, осигуряваме допълнителна преводаческа помощ, ежедневна оценка на състоянието на хората в центровете, медицински екипи, програми за учене на български и т.н.

Това е в центъра. А извън него?
- Искаме много да работим с местната общност – не знам доколко това е възможно и доколко ще бъде ефективно. Целта е не хората да изпадат в паника, че 10 души с някакви кожни инфекции представляват масова заплаха, а да видят, че това са все пак някакви хора, изпаднали в тежка ситуация. Когато има адекватна грижа към тях, нещата ще стоят по различен начин. В контекста на политическата обстановка и предстоящите избори едва ли ще е възможно, но искаме да покажем, че миграционите процеси освен неизбежни имат и положителна страна, когато биват управлявани добре в полза на всички. Когато българското правителство предложи на някакво малко населено място, в което безработицата е на 90%, изграждането на такъв център, това ще даде възможност хората от местната общност да бъдат наети. Плюс това трябва да се знае, че общият поток от хора в България не е толкова голям. Българските градове могат безпроблемно да се справят с тези 3-4 хиляди души, разпръснати на много места, така че раздухването на цялата тази паника е излишно и опасно.

Интервюто взе Росен Босев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология 1 Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 2221 прочитания

Ако всичко това не беше истина... 14 Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

22 ное 2019, 2201 прочитания

24 часа 7 дни

22 ное 2019, 6600 прочитания

22 ное 2019, 3166 прочитания

22 ное 2019, 2950 прочитания

22 ное 2019, 2274 прочитания

22 ное 2019, 2175 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Големият енергиен завой на ЕС

Брюксел ще стимулира възобновяемата енергия за сметка на въглищата

Още от Капитал
Гръбнак за моя байк

Фабриката за велосипедни рамки на "Сайкъл ГЕТС" в София ще заработи до края на годината

Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

Горе ръцете, долу демокрацията

Комбинацията Гешев - Цацаров е удобна само за ГЕРБ и ДПС, защото няма да намали злоупотребите с власт

Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

20 въпроса: Виктор Чучков-син

Новият му филм, екранизация по романа "18% сиво", излиза в края на януари

"Празникът" в МГТ "Зад канала"

Премиера на театралната адаптация на Дейвид Елдридж по киносценария на Томас Винтерберг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10