Първият милиард свърши, идва вторият
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първият милиард свърши, идва вторият

Първият милиард свърши, идва вторият

Сметките на програмата за саниране са доста хаотични и неясни, заради което стана и скандалът миналата седмица

Огнян Георгиев, Мила Чернева
27682 прочитания

© Румен Раканов


- Тази година са започнали строителни дейности за над 800 млн. лв., което обяснява как строителите издържаха без еврофондове

- БСП и ГЕРБ са съгласни програмата да продължи, което значи още финансиране въпреки спорните й моменти

Най-напред едно изяснение. Програмата за безплатно саниране спира. И това не е нито новина, нито изненада. Тя беше планирана да приключи в края на 2016 г., така или иначе - записано е черно на бяло в текста, приет от Министерски съвет на 2 февруари 2015 г. Там пише, че може да бъде продължена "при наличен финансов ресурс", а такъв финансов ресурс може да има само ако правителството реши той да е "наличен". Тъй като вече няма правителство, повече от логично е да се изчака решение на следващия кабинет, който да каже дали отново ще финансира програмата.

Тук идва и отговорът на следващия логичен въпрос: защо планираното финансиране от 1 млрд. лв приключи точно след изборите и след слизането на ГЕРБ от власт. Защото това финансиране бе разпределено да стигне за две години, а желаещите за него са много повече от наличните пари - в момента има почти 2000 чакащи сдружения на собственици.

Хаосът с парите

Да видим обаче числата. Съобщението, с което министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова даде да се разбере, че ресурсът на програмата е изчерпан, дойде на 21 ноември. Според данните на Българската банка за развитие (ББР), която е финансиращата институция по програмата, до момента има договорени 779 млн. лв. Много от договорите на банката, сключени през тази година обаче нямат стойности. Например от юли насам има подписани 78, срещу които не е записана сума, а такива договори има и в първата половина на годината - още от февруари. Неофициално от ББР обясниха, че става дума най-вероятно за рамкови договори между кмет на община, областен управител (като представител на държавата) и сдружението на собствениците, в които по-късно стойността се посочва с анекси. След като има такива договори още от началото на годината, в които продължава да не е уточнено на каква стойност ще са, една от възможностите е да има сериозно забавяне в даването на поръчки от тези кметове.

По-вероятно е ББР още да не знаят какви суми ще трябва да финансират, а МРРБ да знаят. Лиляна Павлова обяви, че е пратила писмо до кметовете да спрат да подписват договори, тъй като месечната справка е показала достигането на тавана. Справката на МРРБ, получена от "Капитал", отразява всички сключени договори за техническо и енергийно обследване, строително-монтажни работи, надзор и контрол, което вече е вторият етап от програмата. Според данните в нея тези договори през 2015 г. възлизат на 96 млн. лв., но през тази явно всички подписали с ББР миналата година са раздали поръчките, защото договорените пари само за 2016 г. са 886 млн. лв. Така за двете години те стигат до 982 млн. лв., което е почти целият ресурс на програмата, с малък резерв.

Всъщност всички драми в последната седмица възникнаха именно заради доста неясното водене на сметките по тази програма. Както отбеляза членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, отчитането на парите е хаотично и напълно непрозрачно. От една страна ББР e финансиращата институция, от друга, ръководещ орган е МРРБ - в публичните отчети на банката за финансираните проекти има липси, а МРРБ не публикува данните редовно. От ББР заявиха за "Капитал", че не могат да обявят откъде са осигурили досегашното финансиране на програмата, в какъв срок ще бъде погасено то, нито на коя дата е достигнат прагът от 1 млрд. лв, както дори колко договора чакат за подписване. Тези въпроси, казаха оттам, да бъдат отнесени към МРРБ. От министерството уточниха, че са осигурили целия милиард и той е преведен по тяхна сметка. ББР ще може да си ги възстанови оттам, когато е изплатила даден проект. Превеждането на милиарда стана тази седмица с решение на МС в оставка, като източници от управляващите обясниха, че първоначалната идея е била да се връщат по 200 млн. лв. на година, но заради излишъка в бюджета тази година е преведена цялата сума. Дацов казва, че в програмния бюджет са заложени 493 млн. лв. за тази година, според сметките на ББР са похарчени реално 292 млн. лв.

"С последното решение всичко е ясно - 1 млрд. лв. от излишъка ще иде за саниране. Няма лев европейски пари. С платените данъци през 2016 г. данъкоплатците финансираха една "регионална" програма, която се меси в напълно частни проблеми и беше привнесена несвойствено в бюджетния процес".

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Не е много ясно и с какви пари ББР е финансирала дотук. Според източник от МРРБ това са собствени средства, но тази година беше одобрен заем от 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа, който имаше за цел именно финансиране на програмата за саниране. Последните две години в бюджета беше дадена възможност ББР да търси заемен ресурс до 1 млрд. лв. с държавна гаранция. С новия бюджет държавната банка ще получи възможност да търси още заемен ресурс до 261 млн. евро. Тъй като правителството вече им осигури финансово покритие на всичко договорено до момента, най-вероятно се дава възможност програмата да продължи и догодина, ако има политическо решение.

Ще има ли втори

Според данните на МРРБ само тази година са сключени договори за строително-монтажни работи за 804 млн. лв. Това показва доколко строителният сектор зависи от тази програма: докато тръгнат европейските програми, дори големите в сектора се включват в санирането въпреки предварителните очаквания тя да е насочена към малки и средни компании. Това заедно с другите ползи (виж карето) обяснява защо и БСП омекна в последните дни. "Може би ще я направим по-прозрачна и по-достъпна. Но като философия ние я подкрепяме, не бихме спирали подобно нещо", каза Корнелия Нинова миналата седмица. В отговор на което известният със странните си изказвания депутат Георг Георгиев от ГЕРБ обяви, че програмата "принадлежи на ГЕРБ, на Бойко Борисов". Но очевидно следващият милиард не е застрашен.

Кой печели

Общините: има много, които са подписали един или два договора - т.е. ще имат един или два санирани блока. Всички те вероятно ще очакват следващия рунд, а кметовете обичат да раздават поръчки, особено на локални фирми. Енергийното обследване на един блок може да струва между милион и два, съдейки по вече възложени договори в Бургас и Стара Загора.

Строителите: при замрели европоръчки санирането е добра опция за фирмите. Това може донякъде да бъде заместено от растящия имотен пазар, но обемът на програмата остава привлекателно голям.

Собствениците: програмата е добра за собствениците на апартаменти в санираните досега 119 блока, както и в другите 441, по които се работи. Те ще плащат по-ниски сметки за ток и отопление, а ще могат и да продадат жилищата си с 10 до 20% по-висока цена, по анализ на агенцията за имоти "ЕРА България" от 2015 г.

Дългосрочният проблем

Повишаването на енергийния клас на панелките до С е краткосрочно решение. Това е клас, който само след 10-15 години ще бъде неадекватен, както показва новият енергиен пакет, приет от Европейската комисия тази седмица (виж текста на 30-31стр.). Т.е. тази огромна инвестиция има твърде кратък живот. Според доклад на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) от май дългосрочно най-ефективно е санирането да се извършва до клас А. Много малко от тези сгради обаче могат да достигнат това ниво, а и то е доста по-скъпо. Архитект Николай Гълъбов, бивш зам.-председател на Камарата на архитектите, още тогава е обявил, че избраният енергиен клас скоро ще бъде забранен, а програмата страда и от "лошо качество на проектите, влаганите материали и изпълнението на ремонтите".
- Тази година са започнали строителни дейности за над 800 млн. лв., което обяснява как строителите издържаха без еврофондове

- БСП и ГЕРБ са съгласни програмата да продължи, което значи още финансиране въпреки спорните й моменти

Най-напред едно изяснение. Програмата за безплатно саниране спира. И това не е нито новина, нито изненада. Тя беше планирана да приключи в края на 2016 г., така или иначе - записано е черно на бяло в текста, приет от Министерски съвет на 2 февруари 2015 г. Там пише, че може да бъде продължена "при наличен финансов ресурс", а такъв финансов ресурс може да има само ако правителството реши той да е "наличен". Тъй като вече няма правителство, повече от логично е да се изчака решение на следващия кабинет, който да каже дали отново ще финансира програмата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това саниране е овеществен популизъм.
    Първо: безсмислено е, защото един зле построен бетонен кашон каквато и евтина дограма и фибран да му сложиш, си остава зле построен бетонен кашон.
    Второ: с обществени средства се подобряват частни имоти.
    Трето: непрозрачността при харченето на обществените средства.

    Какъв е смисълът да се харчи милиард за лустросването на няколко стотин панелни блока? Все едно да санираш иглу.

    Къде отиват парите?

  • 2
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Не сте прав за първа точка (и за иглуто) за втора и трета съм съгласен до някъде. Аз живея в изцяло саниран блок (бетонен) не с държавни пари и разликата е огромна.

  • 3
    antipa avatar :-?
    D-r D

    До коментар [#2] от "ръмжо":

    За какво спорим?
    Че вашият блок е станал по-красив/по-ефективен/по-скъп ли? Е, станал е. Същностните въпроси са:
    - на каква цена;
    - защо всички да го плащаме;
    - като са налети едни пари, доколко са решени проблемите, защото компрометираната конструкция и заварките с 40-годишна давност са си останали в същото състояние под фибрана и искрящата боя.

  • [quote#1:"D-r D"]Какъв е смисълът да се харчи милиард за лустросването на няколко стотин панелни блока?[/quote]

    абсолютно

    а точка 2 е най-важната според мен - с данъците на ВСИЧКИ се оправят панелите на ИЗБРАНИ

    има общини където ти казват - "ами ние решихме, че могат да кандидатстват само такива и такива блокове" ????

    цялата програма си е поредната доза популизъм, както и отклоняване на средства в ползва на правилните отново фирми

  • 5
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Все сме недоволни от нещо. Вярно за мен по-добре би било да се вдигнат фрапиращо данъците на несанираните жилища след гратисен период от 2-3г, но да не забравяме, че сме в България. Хората като цяло вече връзват двата края или поне не глдуват, но повечето нямат финансовата култура, за да вземат кредит за саниране. Да, популистко е да санираме частни жилища с обществени средства, но ако погледнем по-голямата картина ставаме с една идея по-малко енергийно зависими от внос на газ, петрол, уран...

  • 6
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Има вариант за подбор, ако в блока преобладават собственици компенсирани за отчужден имот, т. е. държавата някога е избрала вместо тях, как и къде да живеят.

  • antikvarno

    Надявам се, скоро да има осъдени за този нескопосан грабеж.
    Дискриминационни са условията за избор на правоимащия.
    Липсва национална стратегия и се кърпи на парче.

    Събираме пари за болни деца, а в същото време санираме частни имоти.

    Относно санирането, който може да смята знае, че е безполезно и е измислено от строителния бизнес, за да си осигурят доходи.

  • 8
    babimu avatar :-|
    Babimu

    Навсякъде в източна Европа санирането е вече направено. Като си спомня за какво се харчеха милиардите излишък от тройната коалиция, това са най-смислено похарчените държавни пари.

  • 9
    kno1466576284499917 avatar :-|
    Andrety

    До коментар [#8] от " Aleh ": За какво ги потрошиха от гнойната?

  • 10
    babimu avatar :-|
    Babimu

    За представителни чешми по мегданите


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.