Българските ученици: функционално неграмотни, социално неподвижни

България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС (виж таблиците). Точките се увеличават леко през последните години, но страната остава на дъното на класациите.

Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Малко грамотни, много неграмотни

Според данните 30% от българските деветокласници (15-16-годишни) не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13%. Само 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15%.

По четивна грамотност функционално неграмотните са 41,5%, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38%, т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.



На ниво страни от OECD резултатите на българските ученици също са под средното ниво. По четивна грамотност България е в една група с Обединени арабски емирства (ОАЕ), Румъния, Турция и Черна гора, по математика - с Гърция, Румъния, Кипър и ОАЕ, а по природни науки – с Гърция, Чили, ОАЕ, Уругвай и Румъния.

Традиционно най-силни са източно-азиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите предмета. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички участвали 72 държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.

Най-добрите ученици идват от...

по четивна грамотност	по математика	по природни науки
Сингапур	Сингапур	Сингапур
Канада	Хонг конг	Япония
Хонг конг	Макао	Естония
Финландия	Тайван	Тайван
Ирландия	Япония	Финландия

България: където се родиш, там оставаш

PISA измерва и доколко социално-икономическия статус на учениците влияе на постиженията им в училище. По този показател България е една от държавите със стабилно лоши резултати. 16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с тези фактори, при средно за OECD 13%. За сравнение този дял в Румъния е 14%, във Виетнам – 11%, в Естония - 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13,6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като първенец по този критерий е Виетнам със 75,5%. В трите най-добре представящите се по природни науки в PISA държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези държави показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи.

Какво (не) прави държавата

"Припознаваме проблема", заяви при представянето на резултатите на българските ученици министърът на образованието и науката Меглена Кунева.

Тя за пореден път повтори тезата си, че министерството "не може да промени семейната среда", но пък може да осигури условия в училищата, така че семейството да не е единственият фактор. Като такива условия тя изреди по-голямата подкрепа за учениците, новите съвременни и практически насочени учебни програми и квалификацията на учителите. "Учителят днес не е властелин на знанията", заяви Кунева и допълни, че новата му роля е да помогне на учениците да намерят решенията, да осмислят информацията, да преценят кое е добро и кое - зло.

Зам.-министърът Диян Стаматов продължи с това, че според него решения на проблема с ниските резултати на учениците са допълнителните занимания и индивидуалната работа, целодневната организация на учебния ден и извънкласните дейности.

Резултати на страните от ЕС по четивна грамотност (точки)

1. Финландия	526
2. Ирландия	521
3. Естония	519
4. Германия	509
5. Полша	506
6. Словения	505
7. Холандия	503
8. Дания	500
9. Швеция	500
10. Белгия	499
11. Франция	499
12. Великобритания	498
13. Португалия	498
14. Испания	496
15. Латвия	488
16. Чехия	487
17. Хърватия	487
18. Австрия	485
19. Италия	485
20. Люксембург	481
21. Литва	472
22. Унгария	470
23. Гърция	467
24. Словакия	453
25. Малта	447
26. Кипър	443
27. Румъния	434
28. България	432

Резултати на страните от ЕС по математика (точки)

1. Естония	520
2. Холандия	512
3. Финландия	511
4. Дания	511
5. Словения	510
6. Белгия	507
7. Германия	506
8. Ирландия	504
9. Полша	504
10. Австрия	497
11. Швеция	494
12. Франция	493
13. Великобритания	492
14. Португалия	492
15. Чехия	492
16. Италия	490
17. Испания	486
18. Люксембург	486
19. Латвия	482
20. Малта	479
21. Литва	478
22. Унгария	477
23. Словакия	475
24. Хърватия	464
25. Гърция	454
26. Румъния	444
27. България	441
28. Кипър	437

Резултати на страните от ЕС по природни науки (точки)

1. Естония	534
2. Финландия	531
3. Словения	513
4. Великобритания	509
5. Германия	509
6. Холандия	509
7. Ирландия	503
8. Белгия	502
9. Дания	502
10. Полша	501
11. Португалия	501
12. Австрия	495
13. Франция	495
14. Швеция	493
15. Чехия	493
16. Испания	493
17. Латвия	490
18. Люксембург	483
19. Италия	481
20. Унгария	477
21. Литва	475
22. Хърватия	475
23. Малта	465
24. Словакия	461
25. Гърция	455
26. България	446
27. Румъния	435
28. Кипър	433

Източник: OECD (2016), PISA 2015 Results (Volume I): Excellence and Equity in Education, PISA, OECD Publishing, Paris