България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС (виж таблиците). Точките се увеличават леко през последните години, но страната остава на дъното на класациите.
Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.
Малко грамотни, много неграмотни
Според данните 30% от българските деветокласници (15-16-годишни) не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13%. Само 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15%.
По четивна грамотност функционално неграмотните са 41,5%, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38%, т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.
На ниво страни от OECD резултатите на българските ученици също са под средното ниво. По четивна грамотност България е в една група с Обединени арабски емирства (ОАЕ), Румъния, Турция и Черна гора, по математика - с Гърция, Румъния, Кипър и ОАЕ, а по природни науки – с Гърция, Чили, ОАЕ, Уругвай и Румъния.
Традиционно най-силни са източно-азиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите предмета. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички участвали 72 държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.
| по четивна грамотност | по математика | по природни науки |
|---|---|---|
| Сингапур | Сингапур | Сингапур |
| Канада | Хонг конг | Япония |
| Хонг конг | Макао | Естония |
| Финландия | Тайван | Тайван |
| Ирландия | Япония | Финландия |
България: където се родиш, там оставаш
PISA измерва и доколко социално-икономическия статус на учениците влияе на постиженията им в училище. По този показател България е една от държавите със стабилно лоши резултати. 16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с тези фактори, при средно за OECD 13%. За сравнение този дял в Румъния е 14%, във Виетнам – 11%, в Естония - 8%, а в Русия – само 7%.
За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13,6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като първенец по този критерий е Виетнам със 75,5%. В трите най-добре представящите се по природни науки в PISA държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези държави показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи.
Какво (не) прави държавата
"Припознаваме проблема", заяви при представянето на резултатите на българските ученици министърът на образованието и науката Меглена Кунева.
Тя за пореден път повтори тезата си, че министерството "не може да промени семейната среда", но пък може да осигури условия в училищата, така че семейството да не е единственият фактор. Като такива условия тя изреди по-голямата подкрепа за учениците, новите съвременни и практически насочени учебни програми и квалификацията на учителите. "Учителят днес не е властелин на знанията", заяви Кунева и допълни, че новата му роля е да помогне на учениците да намерят решенията, да осмислят информацията, да преценят кое е добро и кое - зло.
Зам.-министърът Диян Стаматов продължи с това, че според него решения на проблема с ниските резултати на учениците са допълнителните занимания и индивидуалната работа, целодневната организация на учебния ден и извънкласните дейности.
| 1. Финландия | 526 |
| 2. Ирландия | 521 |
| 3. Естония | 519 |
| 4. Германия | 509 |
| 5. Полша | 506 |
| 6. Словения | 505 |
| 7. Холандия | 503 |
| 8. Дания | 500 |
| 9. Швеция | 500 |
| 10. Белгия | 499 |
| 11. Франция | 499 |
| 12. Великобритания | 498 |
| 13. Португалия | 498 |
| 14. Испания | 496 |
| 15. Латвия | 488 |
| 16. Чехия | 487 |
| 17. Хърватия | 487 |
| 18. Австрия | 485 |
| 19. Италия | 485 |
| 20. Люксембург | 481 |
| 21. Литва | 472 |
| 22. Унгария | 470 |
| 23. Гърция | 467 |
| 24. Словакия | 453 |
| 25. Малта | 447 |
| 26. Кипър | 443 |
| 27. Румъния | 434 |
| 28. България | 432 |
България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС (виж таблиците). Точките се увеличават леко през последните години, но страната остава на дъното на класациите.
Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.
52 коментара
Други държави като Полша и Румъния са си влошили резултатите. Така поне си имаме все още компания, няма риск да ни преместят в отделна класация, за нации със специални образователни потребности. На миналия тест стояхме застрашително самотни в дъното. Сега, не че напредваме, но другите тъпчат на едно място, така че няма да има връщане да повтаряме класа (примерно за всички тестът да е сред 15-годишните, само в България да го пишат 17-годишните) или пък да ни направят отделен тест за помощно училище.
Нищо чудно след 26 години "преход" ръководен от реститути и борци за "европейски" ценности! Те ти ценности 30% от учениците за чеп на каца не стават!!! :-)
До коментар [#2] от "boby1945":
Къде ги видя тия европейски ценности сред управлявалите до сега? Всички са от старото тоталитарно котило.
Какво се чудим, това са децата на поколение, което беше размазано от т.нар. "преход". Деца на хората, които изпитаха на гърба си колко малко значи образоваванието в БГ. Важното е да си татуиран и да гледаш лошо, другото ще се оправи само. Държавата и тя допринесе, като натика учителите в миша дупка. Един от онези, които разтуриха "седянката" на учителската стачка, наскоро искаше да става президент. Другият избяга в Брюксел. Та така. В едно нормално училище периметърът на учителя стига до първия чин - който иска да научи нещо, сяда там. Другите са се изключили сами. Това обяснява процентите и стабилното последно място.
"България: където се родиш, там оставаш"
И какво се оказва-Карл Маркс е бил прав -битието определя съзнанието.Това изследване емпирично го доказва,т.е целият преход е една измама
До коментар [#3] от "Grimalkin":
Нищо подобно, като махнеш един двама от ранните, всите пеят за европейски ценности! Президентът Росенчо с европейски ценности ляга, с европейски ценности става ..... за Пръмова да не говорим!!! :-)
До коментар [#6] от "boby1945":
Супер е че споменаваш Плевнелиев, класическият пример за това как никой политик с истински европейски ценности не се задържа много дълго на сцената. Супер е че споменаваш и Кунева, която пък е пример за това как един политик може да се задържи на сцената - като се отметне от европейските си ценности и прегърне бойкоборисовщината.
Няма как функционално неграмтни учители да обучат функционално грамотни ученици,
До коментар [#7] от "Grimalkin":
Добавям и може би най-нагледния пример - Костов, чието дясно и про-европейско управление му навлече омразата не само на мутрите ми и от там на почти целия народ. Подобно на Плевнелиев, реално.
Децата това - децата онова, някой от вас поглеждал ли е учебниците, по които учат? Повечето от тях са преписани от учебници от 80-те, с тази разлика, че са добрите моменти са махнати. Всичко, което се преподава е някаква бутафорна паралелна вселена на реалния свят, пълни глупости и най-вероятно донякъде това е заради некадърност, донякъде напълно умишлено