С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 6 дек 2016, 14:59, 58653 прочитания

Българските ученици: функционално неграмотни, социално неподвижни

30% от деветокласниците нямат базисно ниво по четивна грамотност, математика и природни науки, сочат тестовете на PISA

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС (виж таблиците). Точките се увеличават леко през последните години, но страната остава на дъното на класациите.

Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.


Малко грамотни, много неграмотни

Според данните 30% от българските деветокласници (15-16-годишни) не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13%. Само 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15%.

По четивна грамотност функционално неграмотните са 41,5%, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38%, т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.



На ниво страни от OECD резултатите на българските ученици също са под средното ниво. По четивна грамотност България е в една група с Обединени арабски емирства (ОАЕ), Румъния, Турция и Черна гора, по математика - с Гърция, Румъния, Кипър и ОАЕ, а по природни науки – с Гърция, Чили, ОАЕ, Уругвай и Румъния.

Традиционно най-силни са източно-азиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите предмета. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички участвали 72 държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.
Най-добрите ученици идват от...
по четивна грамотностпо математикапо природни науки
СингапурСингапурСингапур
КанадаХонг конгЯпония
Хонг конгМакаоЕстония
ФинландияТайванТайван
ИрландияЯпонияФинландия

България: където се родиш, там оставаш

PISA измерва и доколко социално-икономическия статус на учениците влияе на постиженията им в училище. По този показател България е една от държавите със стабилно лоши резултати. 16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с тези фактори, при средно за OECD 13%. За сравнение този дял в Румъния е 14%, във Виетнам – 11%, в Естония - 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13,6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като първенец по този критерий е Виетнам със 75,5%. В трите най-добре представящите се по природни науки в PISA държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези държави показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи.

Какво (не) прави държавата

"Припознаваме проблема", заяви при представянето на резултатите на българските ученици министърът на образованието и науката Меглена Кунева.

Тя за пореден път повтори тезата си, че министерството "не може да промени семейната среда", но пък може да осигури условия в училищата, така че семейството да не е единственият фактор. Като такива условия тя изреди по-голямата подкрепа за учениците, новите съвременни и практически насочени учебни програми и квалификацията на учителите. "Учителят днес не е властелин на знанията", заяви Кунева и допълни, че новата му роля е да помогне на учениците да намерят решенията, да осмислят информацията, да преценят кое е добро и кое - зло.

Зам.-министърът Диян Стаматов продължи с това, че според него решения на проблема с ниските резултати на учениците са допълнителните занимания и индивидуалната работа, целодневната организация на учебния ден и извънкласните дейности.
Резултати на страните от ЕС по четивна грамотност (точки)
1. Финландия526
2. Ирландия521
3. Естония519
4. Германия509
5. Полша506
6. Словения505
7. Холандия503
8. Дания500
9. Швеция500
10. Белгия499
11. Франция499
12. Великобритания498
13. Португалия498
14. Испания496
15. Латвия488
16. Чехия487
17. Хърватия487
18. Австрия485
19. Италия485
20. Люксембург481
21. Литва472
22. Унгария470
23. Гърция467
24. Словакия453
25. Малта447
26. Кипър443
27. Румъния434
28. България432
Резултати на страните от ЕС по математика (точки)
1. Естония520
2. Холандия512
3. Финландия511
4. Дания511
5. Словения510
6. Белгия507
7. Германия506
8. Ирландия504
9. Полша504
10. Австрия497
11. Швеция494
12. Франция493
13. Великобритания492
14. Португалия492
15. Чехия492
16. Италия490
17. Испания486
18. Люксембург486
19. Латвия482
20. Малта479
21. Литва478
22. Унгария477
23. Словакия475
24. Хърватия464
25. Гърция454
26. Румъния444
27. България441
28. Кипър437
Резултати на страните от ЕС по природни науки (точки)
1. Естония534
2. Финландия531
3. Словения513
4. Великобритания509
5. Германия509
6. Холандия509
7. Ирландия503
8. Белгия502
9. Дания502
10. Полша501
11. Португалия501
12. Австрия495
13. Франция495
14. Швеция493
15. Чехия493
16. Испания493
17. Латвия490
18. Люксембург483
19. Италия481
20. Унгария477
21. Литва475
22. Хърватия475
23. Малта465
24. Словакия461
25. Гърция455
26. България446
27. Румъния435
28. Кипър433
Източник: OECD (2016), PISA 2015 Results (Volume I): Excellence and Equity in Education, PISA, OECD Publishing, Paris
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1058 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Банковите мениджъри са оптимисти за икономиката на България

Секторите, които имат потенциал за приличане на финансиране, са строителство и технологии

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки