21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Хубаво излишък, но какво го правим

Наличието на повече публични средства е прозорец на възможностите за реформи, за да настигнем по-бързо доходите на средния европеец

Вера Денизова
20065 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Бюджетът тази година ще е на излишък за пръв път от началото на кризата.

За пръв път от 2008 г. насам бюджетът ще е на излишък. Икономиката расте с доскоро невижданите 3.5%, а безработицата пада до предкризисните нива. Очакванията за догодина са по-скромни откъм растеж, но пък държавата ще разполага с 3.6 млрд. лв. повече за харчене, и то без да излиза на международните пазари на дълг.

И ако доскоро на финансовите министри им се налагаше да цепят стотинката на две, тази година второто правителство на Борисов успя да даде цял милиард за безплатно саниране на блокове. Така от режим на спестяване и хронични дефицити страната много бързо мина в предкризисно разточителство. Наличието на повече публични средства е прозорец на възможностите - реформи, преструктуриране на едрата рамка в публичните финанси така, че да настигнем по-бързо доходите на средния европеец, се правят във времена, когато има пари. За нуждата от промяна говорят и лошите резултати от международния тест PISA за грамотността на българските ученици.

Не че вече отиващото си правителство на ГЕРБ имаше намерение да прави големи промени, но политическата криза съвсем смали фокуса на партиите до... предстоящите избори. Което вместо дебат на различни визии за употребата им закономерно свежда идеите за разходи до не много повече бакалска сметка.

На дребно и безидейно

От началото на септември правителството е отпуснало допълнителни средства за близо 1.5 млрд. Най-едрата сума – милиард, е за санирането. Останалото са много, но дребни разходи, разхвърляни из различните ведомства и общините за всевъзможни неща - от повече пари за администрация, през запълване на финансови дупки до откровено пилеене на публичен ресурс. Като например пари за ремонт на стадиони в малки градове или пък 30 хил. лв. за комуникационната кампания на ЕС.

"Когато държавата се окаже с непредвиден излишък през декември, няма какво да направи за един месец. Въпросът е още когато се разбере, че има скрити фискални буфери, да се започне промяната", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch. Той допълва, че когато стартира дадена реформа, обикновено в началото цената е двойна. "Например за деинституционализацията на детските грижи през първите 2-3 години има двойно финансиране, докато се случи преходът."

Следващата година обаче също не изглежда да е особено напрегната откъм приходи – по всеобщо мнение те са подценени, а някои разходи са раздути, затова и очакванията са бюджетът през 2017 г. да финишира с по-малък от предвидения минус. Начинът, по който е изготвен, също дава свобода за лавиране в рамките на няколко милиарда. Причината е, че всички големи разходи – парите за военни кораби и изтребители, магистрала "Хемус", оградата с Турция, санирането, се слагат в централния бюджет.

"Така от общо около 6 млрд. лв. капиталови разходи тази година за 4 млрд. лв. не е ясно за какво точно са. Това дава голяма свобода – кои разходи да направиш и кои не", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Тази непрозрачност в бюджета дава огромна свобода правителството да харчи без санкцията на парламента. "Може да се ползва като буфер в лоша година, но когато тази сума е твърде голяма, процесът става неконтролируем. Това е и един от проблемите на бюджета за следващата година – всяко правителство може да реши да няма военни проекти и да пренасочи парите за каквото реши друго", допълва икономистът.

Всичко друго ще е по-добре

За да расте по-бързо, на България са й нужни промени в публичните системи, от които зависи бъдещето й. И тук безспорен приоритет е образованието. То ще формира хората, излизащи на пазара на труда през следващите години. А за промени там също са нужни средства. Въпросът е как се харчат те - дали за ремонти на площадки и басейни или за подобряване на качеството.

"В средното образование има два съществени проблема. Единият е свързан с учителите – все по-трудно се намират качествени хора, вторият е липсата на механизъм и стимули да се работи с по-проблемните деца. Това не е заложено в модела на финансиране и мениджмънт в момента, а може да се адресира чрез финансови стимули", казва Богданов. Според него може да се отделят средства и за проекти, които осъществяват дългосрочни приоритети с важност за всички, "например газова независимост или реструктуриране на модела в електроенергетиката".

В момент на бюджетен комфорт е по-лесно и да се оптимизират тежки и гълтащи милиарди системи като МВР и прилежащи агенции, разплута администрация, губещ железопътен транспорт и енергийни мастодонти. Така полека ще се освободи ресурс за по-ефективни разходи. Предстоящите избори обаче изместват хоризонта в съвсем друга плоскост. При липсата на смислени реформи обаче въпросът за какво се харчат милиардите от излишъка си стои. Както и дали при засилващото се усещане за социално неравенство не е по-добре част от парите да се насочат към пенсионери и социално слаби, вместо да текат към близки до властта строителни фирми. Въпросът е, че подобни разходи струват милиарди. Например искането на Патриотичния фронт за увеличение на минималната пенсия до 300 лв. струва допълнително 1.6 млрд. лв. на година. Отделно рязкото вдигане на минималната пенсия (която се дава на хора, които нямат достатъчно натрупан трудов стаж и са се осигурявали на минимума) ще убие стимула на работещите да внасят осигуровки върху реалния си доход.

"Проблемът с размера на пенсиите е в самия модел – общо взето, възможността за увеличението им е ограничена до ръста на икономиката и на приходите в бюджета", допълва Богданов.

"Големият номер при изразходването на излишъка, особено когато е конюнктурен, е да се направи така, че да е ясно, че разходът е временен. Защото, ако дойде по-лоша финансова година, той не може да се свие", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него в такива случаи е по-добра практиката част от излишъка да се разпределя през коледни добавки, което не затваря политиците в капан на поетия ангажимент. "Хората, които се чувстват несправедливо бедни, няма да престанат да се чувстват така. Но поне ще има усещане, че този излишък се е похарчил по-справедливо", допълва той.

Междувременно леко открехнатият прозорец на фискален комфорт може да се затвори много бързо - последните две политически кризи през 2013 и 2014 г. завършиха с по-големи от планираните дефицити, без това да е донесло ползи за икономиката или хората. А и предстои България да поеме председателството на ЕС - добро оправдание да се профукат поредните милиарди.

Откъде идва плюсът

Бюджетът през тази година беше планиран на минус, но към края на ноември Министерството на финансите отчете рекордните 3.47 млрд. лв. излишък. Което означава, че през декември правителството в оставка разполага с около 1.5 млрд. лв. екстра пари за харчене: един милиард от излишъка отива за саниране, още около 900 млн. лв. ще останат неусвоени, тъй като според източници от управляващите в края на годината държавните финанси ще са на плюс от около 1% от БВП. Така 2016 г. ще е първата, която ще прекъсне седемгодишния период на дефицити, започнал след кризата. Скокът е рязък, защото голяма част от преизпълнението се дължи на еднократни фактори. Като например еврофондовете - миналата година имаше много проекти, които бяха авансирани от бюджета, а тази Брюксел ги плати. Отделно сега се усвояват по-малко европейски фондове, тъй като е началото на новия програмен период.

Някои от предвидените инвестиционни проекти на правителството също не получиха старт, като например магистрала "Хемус". В същото време приходите също са повече от планираните – изпълнението към ноември е 93% от годишния разчет. Част от ръста отново се дължи на еднократни ефекти - допълнителни суми идват от разплащанията в енергетиката (забавеният ДДС там беше от порядъка на 250 млн. лв.), от увеличения акциз на цигарите и от вдигнатите административно минимални осигурителни прагове и минимална заплата.

"Не знаем каква част от по-добрите параметри на бюджетния баланс се дължат на по-бързия растеж и на ръста на заетостта, които също носят и повече приходи", казва Георги Ганев. Той допълва, че излишъкът тази година не е структурен, т.е. едва ли може да се говори за устойчива тенденция. А и следващата година отново е планирана на дефицит, тъй като в нея са прехвърлени отложени разходи от тази.

6 коментара
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    "А и предстои България да поеме председателството на ЕС - добро оправдание да се профукат поредните милиарди."

    Не би трябвало председателството на ЕС да е повод за извънредни разходи. Разбира се, по него време ще има повече европейски срещи и други събития в нашата страна и по-специално в София. Гостите сигурно ще са поласкани като видят, че се проявява специална грижа към тях. Но иначе всеки от тях би забелязъл по-скоро някакви дългосрочни и трайни подобрения, а не толкова набързо направени подобрения във връзка специално с периода на председателството.

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    До коментар [#1] от "ijj":

    Всяка една държава, която е поемала предстедателството на Съвета е харчела извънредно. Дания, например, е похарчила 35 милиона евро през 2012г., докато Полша далеч повече - 115 милиона евро. Франция - 171 милиона евро, Унгария 70-75 милиона евро и т.н.

    Източник: http://www.euractiv.com/section/public-affairs/news/denmark-promises-austere-eu-presidency/

  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#2] от "J.J.":

    Съгласен съм, че някакви малки извънредни разходи (като тези на Дания или Унгария) изглеждат оправдани. Още повече ако помогнат да се създаде по-добра представа за България.

    Но това все пак са разходи в рамките на няколко десетки милиона - а не на "милиарди" - нали така?

  • 4
    jj avatar :-|
    J.J.

    До коментар [#3] от "ijj":

    Така е, българската държава дава милиарди само за ядрени реактори съществуващи (поне доколкото е публично известно) само в метафизичното пространство.

  • 5
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Дайте на добър счетоводител цифри и може да изкара какъвто резултат ви трябва. Хубаво, дадохме 1 милиард за саниране обаче освен това тия дни платихме още 1.2 милиарда за оборудване за АЕЦ Белене. Кой знае още колко дължат болниците, НЕК и т.н. други държавни неща. Щели сме да купуваме кораби, самолети... Като добавим и държавно гарантирания външен дълг не могат да ме убедят, че всичко е наред

  • 6
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    "Хубаво излишък, но какво го правим?"

    1. Каквото би направил всеки разумен човек - да си плати дълговете, така догодина към излишъка ще добави и спестените лихви по дълга.
    2. Ако може да управлява добре тези средства и да получи по добра доходност от ливата по дълга, ще ги инвестира ...но като се има в предвид, че държавата е лош стопанин, трябва да се направи т.1.

    Колкото до безработицата... не ни лъжете. Всяка година 50 000 души напускат страната. За 8 години това прави 400 000 души. Ето ви го намалението на безработицата!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK