С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 9 дек 2016, 15:40, 19887 прочитания

Хубаво излишък, но какво го правим

Наличието на повече публични средства е прозорец на възможностите за реформи, за да настигнем по-бързо доходите на средния европеец

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Бюджетът тази година ще е на излишък за пръв път от началото на кризата.
За пръв път от 2008 г. насам бюджетът ще е на излишък. Икономиката расте с доскоро невижданите 3.5%, а безработицата пада до предкризисните нива. Очакванията за догодина са по-скромни откъм растеж, но пък държавата ще разполага с 3.6 млрд. лв. повече за харчене, и то без да излиза на международните пазари на дълг.

И ако доскоро на финансовите министри им се налагаше да цепят стотинката на две, тази година второто правителство на Борисов успя да даде цял милиард за безплатно саниране на блокове. Така от режим на спестяване и хронични дефицити страната много бързо мина в предкризисно разточителство. Наличието на повече публични средства е прозорец на възможностите - реформи, преструктуриране на едрата рамка в публичните финанси така, че да настигнем по-бързо доходите на средния европеец, се правят във времена, когато има пари. За нуждата от промяна говорят и лошите резултати от международния тест PISA за грамотността на българските ученици.


Не че вече отиващото си правителство на ГЕРБ имаше намерение да прави големи промени, но политическата криза съвсем смали фокуса на партиите до... предстоящите избори. Което вместо дебат на различни визии за употребата им закономерно свежда идеите за разходи до не много повече бакалска сметка.

На дребно и безидейно

От началото на септември правителството е отпуснало допълнителни средства за близо 1.5 млрд. Най-едрата сума – милиард, е за санирането. Останалото са много, но дребни разходи, разхвърляни из различните ведомства и общините за всевъзможни неща - от повече пари за администрация, през запълване на финансови дупки до откровено пилеене на публичен ресурс. Като например пари за ремонт на стадиони в малки градове или пък 30 хил. лв. за комуникационната кампания на ЕС.



"Когато държавата се окаже с непредвиден излишък през декември, няма какво да направи за един месец. Въпросът е още когато се разбере, че има скрити фискални буфери, да се започне промяната", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch. Той допълва, че когато стартира дадена реформа, обикновено в началото цената е двойна. "Например за деинституционализацията на детските грижи през първите 2-3 години има двойно финансиране, докато се случи преходът."

Следващата година обаче също не изглежда да е особено напрегната откъм приходи – по всеобщо мнение те са подценени, а някои разходи са раздути, затова и очакванията са бюджетът през 2017 г. да финишира с по-малък от предвидения минус. Начинът, по който е изготвен, също дава свобода за лавиране в рамките на няколко милиарда. Причината е, че всички големи разходи – парите за военни кораби и изтребители, магистрала "Хемус", оградата с Турция, санирането, се слагат в централния бюджет.

"Така от общо около 6 млрд. лв. капиталови разходи тази година за 4 млрд. лв. не е ясно за какво точно са. Това дава голяма свобода – кои разходи да направиш и кои не", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Тази непрозрачност в бюджета дава огромна свобода правителството да харчи без санкцията на парламента. "Може да се ползва като буфер в лоша година, но когато тази сума е твърде голяма, процесът става неконтролируем. Това е и един от проблемите на бюджета за следващата година – всяко правителство може да реши да няма военни проекти и да пренасочи парите за каквото реши друго", допълва икономистът.

Всичко друго ще е по-добре

За да расте по-бързо, на България са й нужни промени в публичните системи, от които зависи бъдещето й. И тук безспорен приоритет е образованието. То ще формира хората, излизащи на пазара на труда през следващите години. А за промени там също са нужни средства. Въпросът е как се харчат те - дали за ремонти на площадки и басейни или за подобряване на качеството.

"В средното образование има два съществени проблема. Единият е свързан с учителите – все по-трудно се намират качествени хора, вторият е липсата на механизъм и стимули да се работи с по-проблемните деца. Това не е заложено в модела на финансиране и мениджмънт в момента, а може да се адресира чрез финансови стимули", казва Богданов. Според него може да се отделят средства и за проекти, които осъществяват дългосрочни приоритети с важност за всички, "например газова независимост или реструктуриране на модела в електроенергетиката".

В момент на бюджетен комфорт е по-лесно и да се оптимизират тежки и гълтащи милиарди системи като МВР и прилежащи агенции, разплута администрация, губещ железопътен транспорт и енергийни мастодонти. Така полека ще се освободи ресурс за по-ефективни разходи. Предстоящите избори обаче изместват хоризонта в съвсем друга плоскост. При липсата на смислени реформи обаче въпросът за какво се харчат милиардите от излишъка си стои. Както и дали при засилващото се усещане за социално неравенство не е по-добре част от парите да се насочат към пенсионери и социално слаби, вместо да текат към близки до властта строителни фирми. Въпросът е, че подобни разходи струват милиарди. Например искането на Патриотичния фронт за увеличение на минималната пенсия до 300 лв. струва допълнително 1.6 млрд. лв. на година. Отделно рязкото вдигане на минималната пенсия (която се дава на хора, които нямат достатъчно натрупан трудов стаж и са се осигурявали на минимума) ще убие стимула на работещите да внасят осигуровки върху реалния си доход.

"Проблемът с размера на пенсиите е в самия модел – общо взето, възможността за увеличението им е ограничена до ръста на икономиката и на приходите в бюджета", допълва Богданов.

"Големият номер при изразходването на излишъка, особено когато е конюнктурен, е да се направи така, че да е ясно, че разходът е временен. Защото, ако дойде по-лоша финансова година, той не може да се свие", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него в такива случаи е по-добра практиката част от излишъка да се разпределя през коледни добавки, което не затваря политиците в капан на поетия ангажимент. "Хората, които се чувстват несправедливо бедни, няма да престанат да се чувстват така. Но поне ще има усещане, че този излишък се е похарчил по-справедливо", допълва той.

Междувременно леко открехнатият прозорец на фискален комфорт може да се затвори много бързо - последните две политически кризи през 2013 и 2014 г. завършиха с по-големи от планираните дефицити, без това да е донесло ползи за икономиката или хората. А и предстои България да поеме председателството на ЕС - добро оправдание да се профукат поредните милиарди.
Откъде идва плюсът

Бюджетът през тази година беше планиран на минус, но към края на ноември Министерството на финансите отчете рекордните 3.47 млрд. лв. излишък. Което означава, че през декември правителството в оставка разполага с около 1.5 млрд. лв. екстра пари за харчене: един милиард от излишъка отива за саниране, още около 900 млн. лв. ще останат неусвоени, тъй като според източници от управляващите в края на годината държавните финанси ще са на плюс от около 1% от БВП. Така 2016 г. ще е първата, която ще прекъсне седемгодишния период на дефицити, започнал след кризата. Скокът е рязък, защото голяма част от преизпълнението се дължи на еднократни фактори. Като например еврофондовете - миналата година имаше много проекти, които бяха авансирани от бюджета, а тази Брюксел ги плати. Отделно сега се усвояват по-малко европейски фондове, тъй като е началото на новия програмен период.

Някои от предвидените инвестиционни проекти на правителството също не получиха старт, като например магистрала "Хемус". В същото време приходите също са повече от планираните – изпълнението към ноември е 93% от годишния разчет. Част от ръста отново се дължи на еднократни ефекти - допълнителни суми идват от разплащанията в енергетиката (забавеният ДДС там беше от порядъка на 250 млн. лв.), от увеличения акциз на цигарите и от вдигнатите административно минимални осигурителни прагове и минимална заплата.
"Не знаем каква част от по-добрите параметри на бюджетния баланс се дължат на по-бързия растеж и на ръста на заетостта, които също носят и повече приходи", казва Георги Ганев. Той допълва, че излишъкът тази година не е структурен, т.е. едва ли може да се говори за устойчива тенденция. А и следващата година отново е планирана на дефицит, тъй като в нея са прехвърлени отложени разходи от тази.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 701 прочитания

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 2634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Обещанията на Петър Москов

Повечето от идеите на министъра за реформа в здравеопазването не се осъществиха, но пък натовариха обществото с очаквания

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата