С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 9 дек 2016, 8:35, 24336 прочитания

Какво ни разделя

Основните емоции днес са страх, несигурност и усещане за несправедливост. Това измества обществения център към лявото, сочи анализ на "Алфа рисърч".

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Как се променя обществото

Каква промяна искаме

Седем българи разказват за изборите, които са направили, и проблемите, които ги вълнуват

Доц. Алексей Пампоров: Наблюдаваме ясно изразена диктатура на патриотариата

Социологът пред "Капитал" за новия обществен консенсус в България и постмодерния бунт на масите

Още по темата

Единствената религия е страхът

Гоненето на бежанци

10 мар 2017

Образование, което не помага

Българските 15-годишни ученици отново са сред най-лошо представящите се в ЕС според последната класация на PISA

10 дек 2016

Каква промяна искаме

Седем българи разказват за изборите, които са направили, и проблемите, които ги вълнуват

9 дек 2016

Те не искат утре, а вчера

Важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

8 дек 2016

Плосък данък и други глупости

Бюджетът на държавата се превръща в политически заложник

18 ное 2016

Не отвръщайте очи от сенките

Обществата няма да узреят, ако не посрещат и не приемат и тъмните си страни, казва писателят Харуки Мураками

11 ное 2016
"Колкото и да беше протестен вота, не го разбирам и сигурно няма да го разбера", призна преди седмица премиерът в оставка Бойко Борисов. Това беше събитие - от влизането си в политиката досега Борисов печелеше от това, че разчита ясно настроенията на големи групи от хора.

Не е необходимо обаче да си политик, за да видиш очевидното: тече мащабна промяна на настроенията и нагласите в българското общество. За да разбере на какви групи се дели днес България, какво искат те и накъде ни води това, "Капитал" се обърна за съдействие към социологическата агенция "Алфа рисърч".

Анализът им посочи няколко важни извода, които ще продължат да движат обществената енергия поне за известно време. Първият е, че има ерозия на прозападните настроения, а центърът на политическия и обществен живот се измества, условно казано, наляво. Вторият е, че владеещата сила днес е несигурността в нейните три измерения - икономическа, външнополитическа и вътрешна. И третият е, че в резултат на първите два фактора се отварят нови разломи, в които има място за политически проекти, захранвани от мощен протестен вот. Това обещава мащабни промени в цялата картина.

Трите кита на страха

Достатъчно е да потърсиш мнението на различни хора (виж профилите), за да разбереш, че България днес е разделена на много групи, които не общуват добре или въобще помежду си, защото нямат каналите или желанието да го правят. Но ако има нещо, което обединява повечето от тях, това са притеснението за бъдещето и усещането за несправедливост. Психологът Пламен Димитров го нарича "ужас, че тяхното битие няма да се разгърне по начина, по който те биха искали" (виж интервюто с него по-долу). Несигурността е новата нормалност. Управляващият директор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова определя три канала, по която тази несигурност прелива в различните обществени слоеве.



Първият е външнополитическият, който се е засилил видимо. Преди десетилетие подобен тип тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани, докато днес има два риска, които се открояват като водещи дори пред вътрешните проблеми - притокът на бежанци и рискът от тероризъм (виж графиката). На практика няма група, която да не смята тези въпроси за важни. Тук обикновено силният глас на Бойко Борисов беше заглушен от по-крайните гласове - на патриотите, каза Димитрова. Това е естествен процес, защото вълната от хора е глобален проблем, който не може да бъде решен локално. Местните управляващи нямат инструментите да го разрешат и така той винаги ще ги засяга.

Вторият канал е свързан с икономическото развитие и доходите. Тук интересното е, че настроението на несигурност и страх не е свързано със статистиката. Икономиката расте с една от най-бързите скорости в ЕС, но в последното изследване на "Евробарометър" от май тази година 83% от интервюираните казват, че състоянието й е лошо. Ключът към това разминаване се крие в различната гледна точка. Огромна част от хората казват, че очакват собствената им ситуация и тази в страната или да не се промени, или да се влоши. Очевидно е, че зад голямата статистика личните числа не се връзват - било то заради нивото на корупция, било то заради масово ниските доходи.

Психологът Пламен Димитров например свързва това и първия страх - от бежанците. Той припомня как при първите обиколки за търсене на места за лагери местните общности веднага са се надигали. "Не местният бизнес или власт, а хората, които намираха за несправедливо бежанците да получават европомощи, докато те виждат собствените си проблеми неглижирани и нерешавани."

Програмният директор в "Отворено общество" Боян Захариев, който провежда годишни проучвания на обществените нагласи, посочва, че например 80% от хората без здравна осигуровка казват, че положението в страната е нетърпимо, докато същото казват 56% от тези със. Тук се настани удобно протестният вот за Веселин Марешки, който обещава ниски цени на стоки, важни за големи групи, като бензин и лекарства.

Третият канал, по който върви усещането за несигурност, е линията корупция - върховенство на закона. Тук също има обединение на повечето групи. Изследване на "Алфа рисърч" от март тази година показва, че лелеяната от Борисов стабилност не се радва на обществено одобрение: 71% от анкетираните казват, че не е възможна стабилност без реформи. Хората разбират "реформи" като нещо, което променя собствения им живот към по-добро, не като бърникане в някакви системи, обяснява Боряна Димитрова. Тя дава за пример това, че от смяната на главния прокурор и Висшия съдебен съвет до ефективна битка с имотната мафия например ще минат години, а хората имат нужда от обяснение кога те ще усетят върху себе си решението на този проблем (по начина, по който Марешки прави бързата връзка "картел - високи цени" и печели).

Затова и онези, които са изнесли борбата с корупцията и реформата в правосъдието като свой приоритет - ДСБ например, не печелят от това, въпреки че 59% от хората казват, че корупцията расте, а правосъдие липсва.

Новият център: ляво и антизападно

Въз основа на тези течения и благодарение на натиск отвън, в обществото се оформя нов център, показва анализът на "Алфа рисърч". Той има два стълба - стремеж към по-леви политики и засилване на антизападните настроения.

В изследванията на Евробарометър от май по-голямата част от анкетираните българи (49%) казват, че вярват на ЕС. Но според Боряна Димитрова още през март-април изследванията са започнали да сочат засилване на скептицизма, най-вече в посока САЩ и НАТО, както и на ръст на позитивното отношение към Русия (за пръв път след анексията на Крим). С много малки вариации този ръст важи за всички основни електорални групи, като при БСП и патриотите позитивното отношение към Русия е рязко по-позитивно от това към ЕС (виж графиката). Това доведе до отместване на ролята на Борисов и на ГЕРБ като балансьори, защото координатната система се размести за пръв път от влизането ни в съюза според "Алфа рисърч".

Боряна Димитрова вижда в това и външни причини. Стъпвайки върху реалните проблеми и притеснения, в България е започнала масирана кампания срещу европейските ценности и принципи под слогана "създаване на национално отговорна позиция", обърната към Русия, сочи нейният анализ. "Не става дума за класическото русофилство и русофобство, даже в много от случаите въобще не се говори за Русия, което по-лесно би разобличило подхода, а за създаване на обществени нагласи, които правят пряка връзка между проблемите на страната и безсилието ни да ги решаваме въз основа на европейските принципи и правила", обяснява тя. Това, разбира се, въобще не е изолиран български проблем - подобна кампания се води в повечето страни на континента и навсякъде пада на плодородна почва.

В България причините тя да покълне са вече споменатата несигурност, роденият от нея протестен вот, който иска промени в цялата система, и естествените демографски процеси, които започват да тежат все повече в лявата част на скалата. "Напускат млади образовани хора. Остават по-възрастно, бедно и неквалифицирано население - типично леви групи. Тук говорим за популистко, не идеологическо ляво", уточнява Димитрова. Според нея болшинството от хората просто искат по-леви политики и който и да управлява оттук нататък, ще намери за невъзможно да пренебрегне това. Това вече стана видимо с обещанието на Патриотичния фронт за 300 лева пенсия - обещание, което националистическата формация вижда като ключово за разширяване на базата си.

Изборът на новия президент Румен Радев до голяма степен може да се посочи като символ на тези тенденции, към които се добавя и третият фактор - протестният вот.

Какво предстои?

Този вот срещу ГЕРБ включва както реакция срещу натиска върху бизнеса на местно ниво, така и чадърите над местни мошеници, неработещите системи като прокуратура, съд и администрация и липсата на резултати по разследванията за КТБ и АЕЦ "Белене". В него влиза и неглижирането на приноса на онези, които работят по големите обекти, гордост на ГЕРБ. Влиза, разбира се, и умората от партия, която е на власт вече над седем години - почти от влизането в ЕС досега, с прекъсване от година и половина. Пламен Димитров дефинира и социална умора от факта, че някакви механизми като демокрацията и пазарната икономика не работят автоматично, както са се надявали големи групи хора.
Боряна Димитрова: "Ако следваме логиката на обществените нагласи - би трябвало или да има завой наляво, или правителствата да се съобразяват с тези настроения"

Фотограф: Юлия Лазарова

Това не е нов процес: още през 2013 г. социални протести свалиха първия кабинет на Борисов. Но оттогава досега са се натрупали още фактори: най-решаващите са кризата с бежанците и кризата с Русия. Това обяснява реакцията на последните избори, но не дава карта за бъдещето. Според "Алфа рисърч" тази протестна база е много по-нестабилна от новия център.

За да начертаем такава карта, трябва да вземем предвид още данни - този път от проучванията на "Отворено общество". Боян Захариев посочва няколко важни числа:

- 26% от хората считат, че демокрацията не е най-добрата форма на управление и са склонни част от правата да се ограничат, в замяна на сигурност и ред

- 22% са склонни да подкрепят партия, която иска България да излезе от ЕС

- 25% от хората не вярват на нито една институция и фигура.

Добавете към това няколко групи: десните, несвързани с държавата; онези, които имат безрезервна вяра на ЕС, но събитията ги разтърсват; отчуждените от икономическия и обществен живот; бедните и неактивни млади (най-често в малките градове и села); нарастваща група хора в пенсионна възраст, които нямат достъп до подходящи услуги и са зависими от здравеопазването.

Тези групи нямат общи интереси и могат да бъдат приобщени под един чадър, само ако той е разтворен без никакъв допир с реалността. Но ако нещо е ясно е, че досегашната система не работи за тях, а посоки като ляво-дясно вече не са адекватни за ориентирането на тази карта.

"Наблюдава се пълно размиване на политическите граници. От една страна, например партиите в Реформаторският блок претендират, че са "десни", но те са десни само като поддръжници на неолибералния икономически модел – иначе като социално-индивидуални ценности са леви като демократите в САЩ", казва социологът Алексей Пампоров от Института за изследване на обществата при БАН. "От другата страна е БСП. Те са уж леви – като респект към някои уязвими групи, но именно те въведоха плоския данък и именно те поддържат някои консервативни ценности."

Според него единственият ясно изразен обществен консенсус е т.нар. диктатура на патриотариата – своеобразен преход към легитимация на всичко единствено като "любов към България"." Като най-малко общо кратно този слоган събира групи, които иначе имат разлики помежду си, и се очертава като перспективна ниша за много политически играчи.

"Като гледам обкръжаващия ни свят, ми е трудно да видя как тук ще се роди остров на дясното. Може би трябва да се преосмислят и някои негови принципи, защото големият му проблем тук е, че то е негъвкаво. Стъпило е на 5-6 принципа и не мърда извън тях", казва Боряна Димитрова. Според нея някакъв завой наляво е неизбежен. Това от своя страна ще роди нови съюзи, ще доведе до защитна консолидация на смаляващата се проевропейска десница, ще се появи нужда от "нови лица", най-вероятно обещани от мажоритарната система.

В подобно развитие най-голямата опасност остава липсата на нормален диалог. Както обобщава Пламен Димитров: "Примитивизирането на груповите поведения може да доведе само до това хората да се раздалечават, капсулират и преживяват общите си несгоди по един егоистичен начин, виждайки в другия причина, а не партньор за преодоляването им."
Пламен Димитров, председател на УС на Дружеството на психолозите в България:


***
Европа и България са подвластни на едно екзистенциално, натрупвано с годините безпокойство, несигурност на много хора. Това е базисен ужас - застрашеността, че тяхното битие няма да се разгърне по начина, по който те биха искали. Това е голямото разминаване между възможностите и тяхното реализиране. Когато става дума за такъв тип недоволство, който е свързан не с конкретно събитие, а с цялостното стичане на живота, някакви събития само играят ролята на спусък, а тази сила избликва и събужда по-примитивни защитни механизми. Един от тези защитни механизми е сплотяването около нещата, с които си приличаме. Например християни срещу мюсюлмани, богати срещу бедни. Намираш в другите ако не враг, то неразбираем друг.

***
Има две групи защитни реакции. Едната е агресивната самозащита. Патрулирането по границата - за да се успокоим, че се чувстваме значими. А една голяма част от обществото е замряло в пасивна самозащита, оцелява. Не са му и дадени тези възможности да участва в демократичен диалог. Не става дума за бунт или за протест. Това е самозащита - хората имат само това право - да направят гласуване, и илюстрират с поведението си, че не възприемат като инструментално това си участие, за да подобрят състоянието на нещата. Чалга културата или потреблението също са пасивна самозащита. Дълбоко отдръпване - цели слоеве са толкова отчуждени и цинично възприемат реалността, че не можеш да ги ангажираш дори със собствените им интереси. Има една гигантска умора. От това, че нещата не работеха автоматично, както очаквахме - демокрацията, пазарната икономика.

***
Отсъствието на комуникация също е комуникация. В обществото има задълбочена фрагментация без комуникация между слоевете. Например между вземащите решения, които се подкрепят от малцинство с ресурсна мощ, но не се интересуват от въздействието на тези политики. Много от политиките на работодателите не съответстват на идеите за добре развито общество. Обезлюдява се средната класа, няма дебат, няма представителност. Никой не бива припознат на изборите. Много групи поддържат такъв отсъстващ модел на комуникацията. И това подкопава демокрацията.

***
Примитивизирането на груповите поведения може да доведе само до това хората да се раздалечават, капсулират и преживяват общите си несгоди по един егоистичен начин, виждайки в другия причина, а не партньор за преодоляването им. Дори ляво-дясно, политическите граници нямат значение. Мислещите хора и отляво, и отдясно имат една и съща екзистенциална ситуация.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Назначение от времето на Орешарски излиза от борда на "Булгаргаз" 2 Назначение от времето на Орешарски излиза от борда на "Булгаргаз"

На мястото на Ботьо Велинов ще влезе изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. Когато Търговският регистър заработи

17 авг 2018, 2480 прочитания

Две чужди компании обжалват избора на "Джи Пи" за строител на тунела "Железница" 1 Две чужди компании обжалват избора на "Джи Пи" за строител на тунела "Железница"

Гръцката "Актор" и италианската "Тодини" бяха отстранени още преди отварянето на ценовите им оферти. Победителят е предложил 185 млн. лв.

17 авг 2018, 4230 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Доц. Алексей Пампоров: Наблюдаваме ясно изразена диктатура на патриотариата

Социологът пред "Капитал" за новия обществен консенсус в България и постмодерния бунт на масите

Опасното шофиране на Илън Мъск

Предприемачът отдавна има проблеми с анализаторите и спекулантите на капиталовия пазар

Растеж по инерция

Българската икономика забавя темпа си до 3.4%, а в данните за тримесечието светнаха сигнални лампички

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ирена Иванова (Рене Карабаш)

Възможно е да я познавате в различни превъплъщения и под различни имена

Кино: "Дрейф"

Красиво заснета драма на оцеляване по истински случай

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

DAILY @7AM // 18.08.2018 Прочетете