С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 9 дек 2016, 9:00, 26518 прочитания

Доц. Алексей Пампоров: Наблюдаваме ясно изразена диктатура на патриотариата

Социологът пред "Капитал" за новия обществен консенсус в България и постмодерния бунт на масите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се променя обществото

Каква промяна искаме

Седем българи разказват за изборите, които са направили, и проблемите, които ги вълнуват

Какво ни разделя

Основните емоции днес са страх, несигурност и усещане за несправедливост. Това измества обществения център към лявото, сочи анализ на "Алфа рисърч".

Профил:
Алексей Пампоров е социолог, доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт "Отворено общество – София". Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по електорални изследвания, социология на семейството и история и всекидневна култура на ромите.
Кои са основните разделителни линии в обществото, които наблюдавате?

Разделителните линии в обществото не винаги са нещо лошо. Демокрацията в условията на република е точно това – консенсус, постигнат като баланс на различни интереси в обществото, изразени чрез политическите платформи на различни партии. В речта си след изборната загуба Хилари Клинтън каза, че е притеснена, че американското общество е толкова разделено. Аз бих казал точно обратното. Като социолог съм по-скоро притеснен, че в българското общество изчезват основните разделителни линии. Де факто се наблюдава изчезване на "нормалната" социална стратификация – базирана на престиж на трудовите позиции и нивото на образование. Тя е заменена с "показната стратификация" – основана на открито демонстрираното имотно състояние (през коли, къщи и дрехи), незaвисимо от източника на доходи.


Същевременно се наблюдава и пълно размиване на политическите граници. От една страна, например, партиите в Реформаторският блок претендират, че са "десни", но те са десни само като поддръжници на неолибералния икономически модел. Иначе като социално-индивидуални ценности са леви като Демократите в САЩ. От друга страна е БСП. Те са уж "леви" – като респект към някои социално-икономически уязвими групи, но именно те въведоха плоския данък преди и именно те поддържат някои консервативни ценности – подобно на Републиканците в САЩ. Общото между всички е, че се наблюдава ясно изразена "диктатура на патриотариата" – своеобразен преход към легитимация на всичко единствено като "любов към България". Де факто се постигна своеобразен обществен консенсус, че свободата, равенството, братството, справедливостта и солидарността са по-малки ценности от "чистата българска кръв". Защото диктатурата на патриотариата де факто казва това: малцинствата и техните права не ни интересуват, защото тук е България, а мнозинството хора са българи. Това е огромна историческа крачка назад в развитието ни като общество, която ни връща в годините на Третия райх и фактическия фашизъм у нас, въведен със Закона за защита на нацията и Закона за защита на държавата.

Кои разделения според вас са автентични (тоест произлизат от обективни социални и икономически проблеми) и кои са изкуствено формирани и наложени като нагласи от политици и медии?

Проблемите, които оформят дневния ред на медиите и политиците са изкуствени – ромите, бежанците, "стопяването на нацията". Това са странични ефекти, а не проблеми и не можем да ги излекуваме без да излекуваме основния проблем: България произвежда неграмотници! Ние имаме тотално обезценяване на образованието – и като качество и като количество. Трудът на учителите, университетските преподаватели и академичните изследователи е страхотно подценен. Това води до качествен отлив от учителската и преподавателската професии, и до т.нар. "изтичане на мозъци" – много от най-кадърните и висококвалифицирани кадри търсят реализация в чужбина. По този начин България започва критично да изостава в полето на иновациите и патентите. Спадането на интелектуалния капацитет и влошаването на преподаването в училищата и висшите учебни заведения води до некачествени и некомпетентни кадри в публичния сектор, полицията, армията и дори гражданските организации. Именно това ни унищожава като общество и като държава – сами непрекъснато ограничаваме хоризонта си на развитие.



Ако има обществена поляризация в българското общество, то бихте ли казали, че тя е част от по-голяма тенденция, характерна за Европа и света или е проблем, специфичен за българския контекст?

В България няма поляризация на обществото, а по-скоро нов обществен консенсус. В София и някои от големите градове има малка прослойка от хора, които се опитват да отстояват общочовешки и в някакъв смисъл глобални ценности – права на човека и т.н. Масата от граждани и част от медиите ги етикетизират като "толерасти", "соросоиди" и "грантаджии". Абсурдното от една страна е, че правителството, прокуратурата и голяма част от обществените медии всъщност направиха подобна етикетизация възможна, защото не се предприемат адекватни мерки срещу езика на омразата, и срещу явните прояви на расизъм и неофашизъм. От друга страна абсурдното е, въпросната прослойка се възприема като интелектуален елит, който е "над тези неща" и наричат несъгласните с тях "орки" и "рубладжии" – т.е. не се различават качествено в отношението си към различията и в употребата на език на омразата.

Аз самият си позволих двете групи "интелектуалци" да ги нарека сборно "снобарите от жълтите павета" в един свой ФБ-статус. Причината е, че имат навика да стоят на елитарната позиция "Ти еди-кой-си-философ чел ли си?" и вместо да обяснят фактите и нещата на достъпен език, се държат надменно с "невежите". Те обикновено в паника аргументирано обясняват "пост фактум" къде е проблемът (както например с мажоритарния вот), докато преди самото гласуване казваха: "ами прочетете малко повече [т.е. като нас]" или "бойкот!", без аргументи по същество.

Всъщност "диктатурата на патриотариата" е световна тенденция именно заради надмеността на неолибералните елити, в контекста на увеличаващи се глобални икономически неравенства и социална несправедливост. Обикновените граждани имат усещането, че са несправедливо смачкани от корпорациите и монополите, а политическите, икономическите и интелектуалните елити в общия случай пренебрегват това. Никой нямаше да обърне внимание на "бежанците" и минималните грижи, които нашата държава им предоставя, ако имаше усещането за справедлива социална система и адекватни здравни грижи за "данъкоплатците". Например, изпаднахме в предизборна ситуация, в която се забавя достъпа на хората до болнична помощ заради пръстовите отпечатъци от една страна – а от друга се създава усещането за "заразните бежанци" и нуждата от карантина. Е, как очаквате да гласува населението?

Какви последствия можем да очакваме от липсата на диалог между различните обществени групи?

Липсата на диалог е ключова. Отдавна не сме имали толкова слепи, нарцистични и надменни "елити", които са тотално откъснати от ежедневната реалност. Елити, които често пъти живеят с относително толкова високи доходи, че изобщо не могат да проумеят ситуацията на онези в ниските подоходни групи. Но това не е поляризация, а изолация [на елитите]. Елементарно е и обяснението с популизма. Напоследък дори ми се струва, че "политолог", който нарече политик "популист", трябва да смени професията си, защото всички политици са в някакъв смисъл популисти, които търсят общественото внимание. Това, което наблюдаваме обаче е постмодерният бунт на масите. Постмодерен – защото всяко изказване се приема за равноценно (по Лиотар); на масите – защото се утвърждава правото на обикновеност, а различието отново се превръща в стигма (по Ортега-и-Гесет). Постмодерният бунт на масите стана възможен заради глобалните социални мрежи – посредством "споделянето" и "харесванията", всяко едно изказване може да достигне до хиляди хора, дори когато е направено от обикновен човек.

А има ли изместване на "центъра" в последно време - ако досега е бил по-вдясно, дали се връща в ляво и защо?

Както Ви казах, ляво и дясно в България са размити понятия. В някакъв смисъл ляво и дясно са едно и също – доколкото са израз на комунитаристки платформи: Да живее родината! Да живее нацията! Който не е като нас е против нас! Това което липсва в политическото пространство на България всъщност е центърът, т.е. социалният либерализъм. Липсва онази философия, която казва, че човек може да е черен, жълт или розов; може да спи с мъже, с жени, или и с двете; може да е християнин, мюсюлманин или пастафарианец – но трябва да сме справедливи, социдарни и толерантни към него, ако не нарушава нашето собствено лично постранство и не трябва да ограничаваме достъпа му до социални и здравни услуги, както и политическите му права.

А иначе, общественият консенсус е свързан с Европа. Свободното движение на хора, възможността за получаване на по-добро образование и по-добра трудова реализация са огромни предимства, които правят евроскептицизмът пренебрежимо малък у нас. Другият консенсус е, че има нужда от "рестарт на политическата система" и "пренареждане" на социалната матрица. Казано иначе за 27 години успяхме да завъртим пълен цикъл и да се върнем на изходната точка: нова конституция, нови изборни правила, нови лица в политиката, нови групировки... Зимата не просто идва (първо по Ботев, и едва чак след това по Нед Старк), зимата е тук, на стенд-бай...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1011 прочитания

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Хубаво излишък, но какво го правим

Наличието на повече публични средства е прозорец на възможностите за реформи, за да настигнем по-бързо доходите на средния европеец

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица