Образование, което не помага
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Образование, което не помага

Образование, което не помага

Българските 15-годишни ученици отново са сред най-лошо представящите се в ЕС според последната класация на PISA

Люба Йорданова
52332 прочитания

Какво е PISA

Програмата за международно оценяване (PISA) на OECD се провежда на всеки три години сред 15-16-годишни ученици, които в повечето страни са в края на задължителното си образование. Изданието за 2015 г., чиито резултати бяха представени тази седмица, обхваща 72 държави, а фокусът е върху природните науки. Оценяват се и уменията по математика, четивна грамотност, екипна работа и финансова грамотност. Задачите в PISA са ориентирани към мисленето, експериментирането и причинно-следствените връзки.

През 2015 г. най-силни отново са източноазиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите критерия - четивна грамотност, математика и природни науки. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.

Образованието е сферата, която предопределя представянето на една държава във всички останали. Ако учениците не излизат от училище мислещи и подготвени за живота, почти невъзможно е тази държава да има стабилна и модерна икономика и в нея да живеят удовлетворени хора. Тази седмица се разбра, че българските деветокласници отново са на последните места в ЕС - по четивна грамотност, математика и природни науки. Липсата на решения, които биха могли да променят устойчиво негативната картина, обяснява защо България е на подобни позиции и по конкурентоспособност, иновации и просперитет.

Международният тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), чието ново издание с фокус върху природните науки беше представено във вторник, е важен индикатор за състоянието на образователната система. Защото измерва способността на учениците да прилагат на практика това, което са научили в училище, да анализират и интерпретират информация, както и готовността им да се справят в живота. Лошите резултатите на PISA са синоним на неработещо образование, което произвежда бедни и нещастни хора.

Функционална неграмотност и тежки неравенства

Резултатите показват, че сред страните от ЕС България е на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на предпредпоследно по природни науки (виж инфографиката). Точките на българските ученици се увеличават леко през последните години, но страната си остава на дъното на класациите. На ниво OECD успехът ни също е под средния и сме в една група с държави като Обединените арабски емирства, Румъния, Турция, Черна гора, Гърция, Кипър, Чили и Уругвай. Българските ученици изостават с около три учебни години от връстниците си в първенеца в класацията - Сингапур, и са с около две по-назад от тези от повечето западноевропейски държави, както и от Словения, Естония и Полша.

Близо всеки трети деветокласник в България не достига и минималното второ ниво и по трите предмета, което го прави функционално неграмотен. Средно за страните от OECD този дял е 13%. Като добавим и отпадналите от училище деца ситуацията става още по-тревожна. Функционалната неграмотност е ключов индикатор, защото се отнася до аналитичните умения на учениците. Така над 40% от българските деветокласници не разбират смисъла на това, което четат, и не могат да приложат елементарни математически познания в житейски ситуации. Близо толкова нямат адекватни познания и по природни науки, с които да обяснят или аргументират реални явления.

Тези негативни изводи се засилват още повече от факта, че българската образователна система е и с едни от най-силните неравенства между учениците от различни социални слоеве. PISA показва, че ако един ученик идва от по-нисък социално-икономически слой, постиженията му в училище ще са по-лоши. Но докато част от държавите активно работят срещу този проблем и го преодоляват, България почти не помръдва. Шестнадесет процента от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с факторите от семейната среда при средно за OECD 13%. За сравнение - този дял в Румъния е 14%, в Естония е 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13.6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки затрудненото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като начело по този критерий е Виетнам със 75.5% (трябва да се има предвид, че там много деца не ходят на училище, но въпреки това резултатът е показателен).

В трите най-добре представящите се по природни науки държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези страни показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи. Тук учениците с най-високи постижения са концентрирани в групи училища, които се представят добре по всички предмети. Тези училища обаче са малки оазиси на фона на голямата мрачна картина и обхващат малък брой ученици, чиито семейства имат възможности да ги изпратят в тях. "Постигането на по-голямо равенство в образованието е не само задължение на социалната справедливост - то е и начин ресурсите да се използват по-ефективно и да се увеличи запасът от умения, които са двигател на икономически растеж", пишат анализаторите на OECD.

Остарели методи

Ниските резултати на България в PISA отразяват състоянието на българските училища, много от които не са влезли в XXI век. "От една страна са учебниците, в които съдържанието се представя по начин отпреди 20 години. От друга – учителите, които не променят нищо в преподаването на едно съвременно общество, не са в час с времето", изрежда Дамяна Грънчарова, която преподава физика и химия в езиковата гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. Според нея е нужна промяна в самата педагогика, защото е отминало "времето на "говорещ" учител, застанал пред дъската, и послушни ученици, "слушащи" 40 минути, без да прекъсват". Остарелите методи на преподаване освен че са неефективни, няма как да доведат и до уменията, които PISA измерва - самостоятелно и аналитично мислене, справяне със задачи от реални ситуации, обяснение и аргументиране.

"Част от учебното съдържание съдържа много излишни факти и не може да се използва за самостоятелното достигане до изводи и обобщения, а се изисква запомнянето и дословното му възпроизвеждане", казват експерти от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование в анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в предишните издания на PISA. И обръщат внимание на ключова липса в българските училища - интегрираният подход при изучаването на предметите, който да покаже връзките между явленията и процесите.

"Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания", пишат още те, е "моментна, с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост". Картината четири години след този анализ е почти същата.

Неподготвени учители

Учителката по биология в природо-математическата гимназия "Акад. проф. д-р Асен Златаров" в Ботевград Теменужка Христова смята, че лесният достъп до информация в днешно време може да се отрази и негативно върху учениците. "Във всеки момент могат да влязат в Google от телефоните си и да получат информация за това, което ги интересува, в готов вид - не им се налага да проверяват от няколко източника, да я осмислят, да извадят най-важното, да я разкажат", коментира тя. Точно тук обаче би трябвало да е вече ролята на учителя - да ориентира младежите в морето от информация и да ги насочва как да намерят отговорите, които търсят. Според Теменужка Христова малкото часове по природни науки - особено по химия и физика, също не помагат за изграждане на стабилни знания, няма и достатъчно време за опити, упражнения и решаване на казуси. Преподавателят по природни науки Йордан Ходжев добавя още една причина - всеки тест проверява на първо място доколко учениците са свикнали с неговия формат на изпитване и едва след това нивото на подготовка по съответния предмет. Според Ходжев задачите в учебниците и помагалата, както и учебното съдържание, са били променяни в съответствие с PISA, но процесът протича изключително бавно и липсват обучения на учителите за подобни форми на изпитване.

"Ясно е, че училището не се справя със своята главна задача - да предаде онези знания и умения, които да подготвят учениците за успешна реализация след завършване на образованието", обобщава Нели Колева, директор "Публични партньорства" във фондация "Заедно в час". То не успява и "да отговори на индивидуалните потребности на учениците и да компенсира езикови, социални, поведенчески дефицити, които пречат на ефективното учене", допълва тя. Според Мария Сендова, специалист "Развойна дейност и оценка на въздействието" във фондацията, "докато дебатът се фокусира върху съдържанието на учебниците, а не върху това какво правят учениците с това съдържание, няма как да очакваме съществена промяна". Тя обръща внимание на това, че образованието е единственият шанс на учениците от ниски социални слоеве да прекъснат спиралата на бедността. Именно те обаче не получават адекватна подкрепа. "До голяма степен това се дължи на липсата на професионална подкрепа за учителите, които работят в тези непривилегировани общности, липсата на достатъчно свобода да търсят индивидуален подход за преодоляване на бариерите, които пречат на учениците им да напредват, цялостна липса на отговорност за това каква е добавената стойност на училището за развитието на децата", коментира Мария Сендова.

Не е въпрос само на пари

Идеята на PISA е не просто да класира държавите според резултатите на техните ученици, а да покаже в каква посока трябва да се насочат образователните системи, които имат нужда от подобрение. Посланието на анализаторите от OECD е ясно - успешните страни поставят високи и универсални очаквания към всички ученици, правят учителската професия престижна, така че да привлекат качествени професионалисти, насочват целеви ресурси към ученици и училища, които имат нужда от подкрепа, и имат последователни и дългосрочни стратегии. Изводите от теста показват, че включването на повечето деца в добри детски градини и изграждането на социални (не академични) умения в ранна възраст също помагат за по-високите им резултати след това в училище. Най-добрите образователни системи не селектират учениците отрано в различни училища и профили или ако го правят, гарантират, че четивната грамотност и математиката ще се преподават с високо качество навсякъде.

Всичко това съвсем не е въпрос само на пари, какъвто е обичайният аргумент да не се случва нищо в България. PISA всъщност показва, че има държави с по-ниски инвестиции в образованието, където учениците постигат високи резултати, като Естония или Тайван. И обратното - страни с големи разходи в сферата като САЩ, Люксембург и Норвегия не са сред първите места в класацията. "Има граница на разходите, под която не бива да се остава, за да може трудът на работещите в системата да бъде адекватно подкрепен", посочва Нели Колева, но е убедена, че проблемът в България не опира до липса на средства, а до начина, по който те се разходват - непрозрачно и нецелево, често за неефективни обучения на учители или пък за общини с неоптимизирана училищна мрежа.

Без модернизация на класните стаи интересът у съвременните ученици няма да се повиши, смята Теменужка Христова, но добавя, че и изискванията при оценяването трябва да се повишат, а преподавателите да получат повече свобода, за да проявят творчеството си. Според Дамяна Грънчарова ключово е промяната да е на всички равнища - в учебниците, в преподаването, у учителите, които трябва да са запознати с новите методични подходи. А Йордан Ходжев извежда на преден план практическото ориентиране на учебното съдържание и осъвременяването на учебната програма.

Резултатите на тестовете на PISA, разбира се, не са единственият показател на качеството на образованието. Но това е може би най-влиятелният международен анализ в тази сфера и е реална основа за търсене на смислени политики в сектора. България получи достатъчно основания за това и от тазгодишните данни. Но за целта някой трябва наистина да се разтревожи от ситуацията и да прояви смелост в битката със статуквото, като не бяга от обществено чувствителни теми и постави на първо място целта за оптимално образование на всички деца - все неща, които не са се случвали.

Какво е PISA

Програмата за международно оценяване (PISA) на OECD се провежда на всеки три години сред 15-16-годишни ученици, които в повечето страни са в края на задължителното си образование. Изданието за 2015 г., чиито резултати бяха представени тази седмица, обхваща 72 държави, а фокусът е върху природните науки. Оценяват се и уменията по математика, четивна грамотност, екипна работа и финансова грамотност. Задачите в PISA са ориентирани към мисленето, експериментирането и причинно-следствените връзки.

През 2015 г. най-силни отново са източноазиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите критерия - четивна грамотност, математика и природни науки. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Последно място по четивна грамотност. ПО-СЛЕ-ДНО!
    "Функционална неграмотност" - означава четат, но не разбират.
    За каква пропаганда и информационна война говорим? Ти и истината да им напишеш, кой ще я разбере?
    И не е от сега. Да не се чудим защо "статиите" във вестниците са по 40 думи? Като няма кой да схване повече?
    А четвъртокласниците бяха на предни места. Но в средното образование е някакъв пълен срив...

  • 2
    idrazil avatar :-|
    dinko

    Търсим служители на младши позиции. Получаваме СиВита със снимки хора голи до кръста с ланци, фрак с папионка, ловящи риба, снимки от кандидати в нощни клубове. Каним ги на интервю, не идват и не се обаждат. Назначаваме ги, след два дена спират да идват на работа. Някой дни не идват на работа, без предупреждение или известие. Или се обажда, сори, напих се ще си взема болничен. Като му покажеш схема на бизнес процес или ексел доклад и казва че му е твърде сложно. Ексел не знае, английски не знае, иска 1000 лв чисто заплата а специфични знания и компетенции няма. Напускат, заминават в чужбина да стават строителни работници и сервитьори.

  • 3
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    "всеки тест проверява на първо място доколко учениците са свикнали с неговия формат на изпитване и едва след това нивото на подготовка по съответния предмет. Според Ходжев задачите в учебниците и помагалата, както и учебното съдържание, са били променяни в съответствие с PISA, но процесът протича изключително бавно и липсват обучения на учителите за подобни форми на изпитване"

    да си дойдем на думата

  • 4
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    До коментар [#2] от "UK graduate":

    Това съм го виждала при работническите позиции, но не е правило. При висшистите, ако и да имат много липси, съм била свидетел на мотивация за учене и развитие. Друг е въпросът, че развитието се очаква много бързо и съответно бързо настъпва разочарованието. Но съм се срещала с много смислени млади хора, и като стажанти и като редови служители, много от тях проследявам с интерес в LinkedIn и се развиват добре.

  • 5
    dobrich avatar :-|
    dobrich

    С министри като Дани Бой - адвокат на муттрите, Серж Игнатов - най добрия египтолог между боксьорите, нагаждачката Кукунева, парламентарни "специалисти" в образованието като кифлата Милена Дамянова, така ще бъде....

  • 6
    zabejko avatar :-|
    zabejko

    „Ние требва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
    бай тошо малоумника

  • 7
    comandante avatar :-|

    Неолибералната демокрация няма за цел да образова младите а точно обраното! Малки изключения се правят само тези които имат меринджейски амбиции. Те не стават по-умни и по-широко скроени а само ги полуобразоват и шлифоват за безропотен обслужващ персонал който да дърпа синджира с напълно слепите и безпросветни за да върви корпокрацията!

  • 8
    mitko11 avatar :-|
    mitko11

    До коментар [#2] от "UK graduate":

    Изнесете си офис извън София и търсете в другите градове.

  • 9
    raylight avatar :-|
    raylight

    Преподавателите трябва да получат обучение по съвременни педагогически подходи, благодарение на които толкова малък процент от децата са неграмотни, в комбинация с промяна на начина на обучение / решаване на проблеми, не наизустяване /

  • 10
    konservator avatar :-|
    Консерватор

    Дрън-дрън! Който иска да се учи, учи независимо от обстоятелствата!

    =====

    А аз все по-често се питам, дали образованието ни е "кусурлийско" заради липсата на реформи или заради непрекъснатото "реформиране"! (?)

    NB: Задавали ли сте си този еретичен въпрос?
    Задава ви го, преподавател по математика, физика, а отскоро и по информационни технологии, с 36 годишен стаж.

    ... Дъщеря ми скоро се изнесе в Канада. (Не съм я поощрявал в това начинание, но не съм и пречил... Нямам право да се меся в "чуждия" живот!)

    А внучката ми, която тук беше в седми клас, там я записали в осми - била покрила входящия тест и се представила добре на интервюто. Което е знак, че образованието тук не е толкова лошо.

    И последно: Живея в малък провинциален град, а внучката ми бе единствената, която пишеше домашни и за да не й се подиграват (!) ги разпространяваше на съучениците си в нета.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK