С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 10 дек 2016, 16:33, 49065 прочитания

Образование, което не помага

Българските 15-годишни ученици отново са сред най-лошо представящите се в ЕС според последната класация на PISA

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво е PISA

Програмата за международно оценяване (PISA) на OECD се провежда на всеки три години сред 15-16-годишни ученици, които в повечето страни са в края на задължителното си образование. Изданието за 2015 г., чиито резултати бяха представени тази седмица, обхваща 72 държави, а фокусът е върху природните науки. Оценяват се и уменията по математика, четивна грамотност, екипна работа и финансова грамотност. Задачите в PISA са ориентирани към мисленето, експериментирането и причинно-следствените връзки.

През 2015 г. най-силни отново са източноазиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите критерия - четивна грамотност, математика и природни науки. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.
Образованието е сферата, която предопределя представянето на една държава във всички останали. Ако учениците не излизат от училище мислещи и подготвени за живота, почти невъзможно е тази държава да има стабилна и модерна икономика и в нея да живеят удовлетворени хора. Тази седмица се разбра, че българските деветокласници отново са на последните места в ЕС - по четивна грамотност, математика и природни науки. Липсата на решения, които биха могли да променят устойчиво негативната картина, обяснява защо България е на подобни позиции и по конкурентоспособност, иновации и просперитет.

Международният тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), чието ново издание с фокус върху природните науки беше представено във вторник, е важен индикатор за състоянието на образователната система. Защото измерва способността на учениците да прилагат на практика това, което са научили в училище, да анализират и интерпретират информация, както и готовността им да се справят в живота. Лошите резултатите на PISA са синоним на неработещо образование, което произвежда бедни и нещастни хора.


Функционална неграмотност и тежки неравенства

Резултатите показват, че сред страните от ЕС България е на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на предпредпоследно по природни науки (виж инфографиката). Точките на българските ученици се увеличават леко през последните години, но страната си остава на дъното на класациите. На ниво OECD успехът ни също е под средния и сме в една група с държави като Обединените арабски емирства, Румъния, Турция, Черна гора, Гърция, Кипър, Чили и Уругвай. Българските ученици изостават с около три учебни години от връстниците си в първенеца в класацията - Сингапур, и са с около две по-назад от тези от повечето западноевропейски държави, както и от Словения, Естония и Полша.

Близо всеки трети деветокласник в България не достига и минималното второ ниво и по трите предмета, което го прави функционално неграмотен. Средно за страните от OECD този дял е 13%. Като добавим и отпадналите от училище деца ситуацията става още по-тревожна. Функционалната неграмотност е ключов индикатор, защото се отнася до аналитичните умения на учениците. Така над 40% от българските деветокласници не разбират смисъла на това, което четат, и не могат да приложат елементарни математически познания в житейски ситуации. Близо толкова нямат адекватни познания и по природни науки, с които да обяснят или аргументират реални явления.



Тези негативни изводи се засилват още повече от факта, че българската образователна система е и с едни от най-силните неравенства между учениците от различни социални слоеве. PISA показва, че ако един ученик идва от по-нисък социално-икономически слой, постиженията му в училище ще са по-лоши. Но докато част от държавите активно работят срещу този проблем и го преодоляват, България почти не помръдва. Шестнадесет процента от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с факторите от семейната среда при средно за OECD 13%. За сравнение - този дял в Румъния е 14%, в Естония е 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13.6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки затрудненото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като начело по този критерий е Виетнам със 75.5% (трябва да се има предвид, че там много деца не ходят на училище, но въпреки това резултатът е показателен).

В трите най-добре представящите се по природни науки държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези страни показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи. Тук учениците с най-високи постижения са концентрирани в групи училища, които се представят добре по всички предмети. Тези училища обаче са малки оазиси на фона на голямата мрачна картина и обхващат малък брой ученици, чиито семейства имат възможности да ги изпратят в тях. "Постигането на по-голямо равенство в образованието е не само задължение на социалната справедливост - то е и начин ресурсите да се използват по-ефективно и да се увеличи запасът от умения, които са двигател на икономически растеж", пишат анализаторите на OECD.

Остарели методи

Ниските резултати на България в PISA отразяват състоянието на българските училища, много от които не са влезли в XXI век. "От една страна са учебниците, в които съдържанието се представя по начин отпреди 20 години. От друга – учителите, които не променят нищо в преподаването на едно съвременно общество, не са в час с времето", изрежда Дамяна Грънчарова, която преподава физика и химия в езиковата гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. Според нея е нужна промяна в самата педагогика, защото е отминало "времето на "говорещ" учител, застанал пред дъската, и послушни ученици, "слушащи" 40 минути, без да прекъсват". Остарелите методи на преподаване освен че са неефективни, няма как да доведат и до уменията, които PISA измерва - самостоятелно и аналитично мислене, справяне със задачи от реални ситуации, обяснение и аргументиране.

"Част от учебното съдържание съдържа много излишни факти и не може да се използва за самостоятелното достигане до изводи и обобщения, а се изисква запомнянето и дословното му възпроизвеждане", казват експерти от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование в анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в предишните издания на PISA. И обръщат внимание на ключова липса в българските училища - интегрираният подход при изучаването на предметите, който да покаже връзките между явленията и процесите.

"Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания", пишат още те, е "моментна, с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост". Картината четири години след този анализ е почти същата.

Неподготвени учители

Учителката по биология в природо-математическата гимназия "Акад. проф. д-р Асен Златаров" в Ботевград Теменужка Христова смята, че лесният достъп до информация в днешно време може да се отрази и негативно върху учениците. "Във всеки момент могат да влязат в Google от телефоните си и да получат информация за това, което ги интересува, в готов вид - не им се налага да проверяват от няколко източника, да я осмислят, да извадят най-важното, да я разкажат", коментира тя. Точно тук обаче би трябвало да е вече ролята на учителя - да ориентира младежите в морето от информация и да ги насочва как да намерят отговорите, които търсят. Според Теменужка Христова малкото часове по природни науки - особено по химия и физика, също не помагат за изграждане на стабилни знания, няма и достатъчно време за опити, упражнения и решаване на казуси. Преподавателят по природни науки Йордан Ходжев добавя още една причина - всеки тест проверява на първо място доколко учениците са свикнали с неговия формат на изпитване и едва след това нивото на подготовка по съответния предмет. Според Ходжев задачите в учебниците и помагалата, както и учебното съдържание, са били променяни в съответствие с PISA, но процесът протича изключително бавно и липсват обучения на учителите за подобни форми на изпитване.

"Ясно е, че училището не се справя със своята главна задача - да предаде онези знания и умения, които да подготвят учениците за успешна реализация след завършване на образованието", обобщава Нели Колева, директор "Публични партньорства" във фондация "Заедно в час". То не успява и "да отговори на индивидуалните потребности на учениците и да компенсира езикови, социални, поведенчески дефицити, които пречат на ефективното учене", допълва тя. Според Мария Сендова, специалист "Развойна дейност и оценка на въздействието" във фондацията, "докато дебатът се фокусира върху съдържанието на учебниците, а не върху това какво правят учениците с това съдържание, няма как да очакваме съществена промяна". Тя обръща внимание на това, че образованието е единственият шанс на учениците от ниски социални слоеве да прекъснат спиралата на бедността. Именно те обаче не получават адекватна подкрепа. "До голяма степен това се дължи на липсата на професионална подкрепа за учителите, които работят в тези непривилегировани общности, липсата на достатъчно свобода да търсят индивидуален подход за преодоляване на бариерите, които пречат на учениците им да напредват, цялостна липса на отговорност за това каква е добавената стойност на училището за развитието на децата", коментира Мария Сендова.

Не е въпрос само на пари

Идеята на PISA е не просто да класира държавите според резултатите на техните ученици, а да покаже в каква посока трябва да се насочат образователните системи, които имат нужда от подобрение. Посланието на анализаторите от OECD е ясно - успешните страни поставят високи и универсални очаквания към всички ученици, правят учителската професия престижна, така че да привлекат качествени професионалисти, насочват целеви ресурси към ученици и училища, които имат нужда от подкрепа, и имат последователни и дългосрочни стратегии. Изводите от теста показват, че включването на повечето деца в добри детски градини и изграждането на социални (не академични) умения в ранна възраст също помагат за по-високите им резултати след това в училище. Най-добрите образователни системи не селектират учениците отрано в различни училища и профили или ако го правят, гарантират, че четивната грамотност и математиката ще се преподават с високо качество навсякъде.

Всичко това съвсем не е въпрос само на пари, какъвто е обичайният аргумент да не се случва нищо в България. PISA всъщност показва, че има държави с по-ниски инвестиции в образованието, където учениците постигат високи резултати, като Естония или Тайван. И обратното - страни с големи разходи в сферата като САЩ, Люксембург и Норвегия не са сред първите места в класацията. "Има граница на разходите, под която не бива да се остава, за да може трудът на работещите в системата да бъде адекватно подкрепен", посочва Нели Колева, но е убедена, че проблемът в България не опира до липса на средства, а до начина, по който те се разходват - непрозрачно и нецелево, често за неефективни обучения на учители или пък за общини с неоптимизирана училищна мрежа.

Без модернизация на класните стаи интересът у съвременните ученици няма да се повиши, смята Теменужка Христова, но добавя, че и изискванията при оценяването трябва да се повишат, а преподавателите да получат повече свобода, за да проявят творчеството си. Според Дамяна Грънчарова ключово е промяната да е на всички равнища - в учебниците, в преподаването, у учителите, които трябва да са запознати с новите методични подходи. А Йордан Ходжев извежда на преден план практическото ориентиране на учебното съдържание и осъвременяването на учебната програма.

Резултатите на тестовете на PISA, разбира се, не са единственият показател на качеството на образованието. Но това е може би най-влиятелният международен анализ в тази сфера и е реална основа за търсене на смислени политики в сектора. България получи достатъчно основания за това и от тазгодишните данни. Но за целта някой трябва наистина да се разтревожи от ситуацията и да прояви смелост в битката със статуквото, като не бяга от обществено чувствителни теми и постави на първо място целта за оптимално образование на всички деца - все неща, които не са се случвали.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1170 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 1009 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Голяма каша в малка София

Кабинетът в оставка не е решил дали ще издига кандидат за еврокомисар

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10