България може да предложи поредния прецедент в Европейския съюз - да остане без комисар за половин година. Тази доскоро неочаквана постановка вече е съвсем реална - премиерът в оставка Бойко Борисов, изглежда, не желае да издигне кандидатура и задачата ще бъде оставена за следващото редовно правителство.

Очертаващият се пореден комисарски цирк отново ще постави въпроса дали България е способна да организира своето участие в Европейския съюз, или дребните местни интриги ще я оставят в ролята на фигурант. Колкото повече това решение се отлага, толкова по-малка е вероятността в Брюксел да погледнат благосклонно на която и да е българска кандидатура и съответно София да получи звучен шамар с определяне на бутафорен пост.

Последната грешка на Борисов?

До напускането на Кристалина Георгиева на зам.председателския пост в Европейската комисия остава по-малко от месец, но правителството все още няма официална позиция дали ще номинира кандидат, или ще остави решението на следващия кабинет. Най-безболезненият вариант е да предложим подходящ кандидат, който да отговаря за ресора "цифрова икономика и цифрово общество" на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер, за когото председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че ще наследи Георгиева.

Запитан за позицията на кабинета по въпроса, премиерът в оставка Бойко Борисов препрати към новоизбрания държавен глава Румен Радев. "Радев, като излъчи правителство, може да излъчи и еврокомисар", каза той миналия петък. Неофициално от ГЕРБ твърдят, че обсъждат няколко имена, между които са членът на Европейската сметна палата Илиана Иванова и евродепутатът Мария Габриел. Като най-вероятно се сочи това на Габриел. Нейни колеги от европарламента дори казват, че тя вече е започнала кампанията си сред евродепутатите.

Близки до премиера в оставка казват, че темата за новия еврокомисар не е в дневния ред на Борисов, но потвърдиха, че в рамките на предстоящата на 15 и 16 декември редовна среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС ще се обсъждат различни варианти и какъв ресор евентуално би получила България в ЕК. След нея най-вероятно ще стане ясно дали правителството в оставка ще предложи кандидат и кой ще е той. Но дори и това не е сигурно, тъй като витаят слухове, че Борисов няма да отиде на срещата на върха и на неформалната вечеря на Европейската народна партия (чиито член е ГЕРБ), на която всъщност би могло да се обсъди евентуалната българска кандидатура.

Леви маневри

Тупането на топката от страна на правителството и президента Росен Плевнелиев, който не назначава служебен кабинет, възродиха надеждите на левицата тя да номинира комисаря. Това може да стане от служебното правителство, назначено от новоизбрания президент Румен Радев или от редовния кабинет след провеждането на изборите през април, в който БСП се надява да доминира. Затова например бившият министър на външните работи Кристиан Вигенин обяснява, че не трябва да се избързва с процедурата, тъй като Европейският парламент е във ваканция до средата на януари. ЕП обаче няма никаква роля в началото на процеса на избор на комисар и подобни твърдения само показват, че в левицата започва препозициониране и борба за бъдещият пост.

Най-логичното име сред левите политици би бил бившият вицепремиер Ивайло Калфин, който освен министър два пъти като евродепутат беше сред уважаваните експерти в областта на европейския бюджет. За това напомни евродепутатът от фракцията на Зелените в ЕП Индрек Таранд, който е бивш колега на Калфин от бюджетната комисия в европарламента. По време на дебат за приемането на бюджета на ЕС за 2017 г. Таранд каза, че Калфин, който има опит в областта на бюджета, би бил логичен избор да наследи овакантения от Кристалина Георгиева пост. Бившият вицепремиер и социален министър от правителството на Бойко Борисов отрече с него да е разговаряно по темата, но предупреди, че всяко забавяне с номинацията намалява шансовете България да има влиятелен пост в еврокомисията. Близки до Борисов казват, че "Калфин може да получи добър ресор, но няма как" да бъде номинацията на ГЕРБ.

Споменаването на името на Калфин (който запази относително добри отношения с Борисов след оттеглянето на АБВ от властта) като евентуална номинация моментално предизвика ответна реакция в другата лява партия - БСП. Вигенин заяви, че правителството в оставка на Борисов няма "нито политическо, нито морално основание да излъчва кандидатура за еврокомисар", и призова следващият еврокомисар да бъде излъчен от служебния кабинет, който ще бъде назначен от новоизбрания президент Румен Радев. Депутатът от БСП намекна и че дори и правителството на Борисов да номинира кандидат, служебният кабинет на Радев може да оттегли кандидатурата и да я замени с друга.

Името на Вигенин се сочеше като кандидат за еврокомисар по време на правителството на Пламен Орешарски, където той беше външен министър. За неговото назначение усилено лобираше тогавашният лидер на БСП, сега председател на ПЕС Сергей Станишев. Заради влошените към оня момент отношения между БСП и ДПС обаче Орешарски отказа да го номинира за поста малко преди да подаде оставката на кабинета. Според социалисти Вигенин продължава да има апетити към поста и надеждите му са свързани със служебния кабинет на Радев, който би могъл да го предложи.

По-интересно е, ако Радев реши да предприеме своя стратегия. В екипа му има много топли чувства към генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, чийто мандат в световната организация изтича в края на годината. Бокова вече проведе среща с новоизбрания президент, само десет дни след изборите, на която са били обсъдени "актуални проблеми във вътрешнополитически и външнополитически план".

Ще е жена

Някои в ГЕРБ обаче са убедени, че правителството в оставка на Борисов все пак ще номинира кандидат за еврокомисар. "На този етап най-сигурното е, че ще е жена", казват от формацията на Борисов. Като плюсове за сочената за фаворит за поста Мария Габриел те посочват факта, че тя е вече два мандата евродепутат. Тя е зам.-председател на групата на ЕНП в ЕП и е един от активните евродепутати на ГЕРБ. Минусът при нея е, че не отговаря на изискванията, за да наследи ресора на Йотингер "цифрова икономика", нито пък има какъвто и да е ръководен опит, признава източник от кабинета. Ако бъде номинирана за еврокомисар, Юнкер ще трябва да прави по-сериозни размествания в ЕК или да търси пост, който да отговаря на профила на Габриел.

Проблемът пък с другото обсъждано име в средите на ГЕРБ - Илиана Иванова, която до 2014 г. беше също евродепутат, е, че ако бъде номинирана, тя ще трябва да оваканти поста в Европейската сметна палата. "Така България ще загуби и тази позиция", казват народни представители от ГЕРБ.

Точене на зъби

Преди президентските избори Борисов каза, че за България ще е най-полезно следващият й еврокомисар да е с ресор екология или регионално развитие. Това обаче е малко вероятно развитие, тъй като би означавало българската номинация да замени някои от комисарите, които сега оглавяват тези ресори. Засега няма изгледи за толкова сериозна промяна в ЕК. В същото време източник от кабинета казва, че трябва да се взема предвид по-голямата игра. Сделката за разпределение на постовете в институциите между двете големи групи - ЕНП и ПЕС, пропадна с гръм и трясък след оттеглянето на председателя на парламента Мартин Шулц и е възможно Жан-Клод Юнкер да прибегне до по-големи размествания. Ако няма име на българската табелка до януари, страната може да изпадне съвсем от плановете и да получи много маловажен ресор. Ако пък се избърза с предлагането на човек без достатъчно тежест и опит, наточилите зъби евродепутати могат да решат да "отстрелят" българския избор като изкупителна жертва.

Така колкото повече се чака, толкова по-незавидна ще бъде съдбата на следващия комисар. Нещо, което всички, които си правят планове да заемат поста, трябва да имат предвид.