Разликата между хората, които са напуснали страната, и чужденците, които са пожелали да живеят в България през миналата година, е 4.3 хил. души. Това се посочва в отчета за изпълнение на Стратегията за демографско развитие на социалното министерство. Броят на българите, които са емигрирали през 2015 г., е 29.5 хил. души. През същата година в страната са се установили 25.2 хил., които преди това са били с адрес в чужбина.
Най-големите разлики между имигранти и емигранти са при младите – повече от тях напускат страната, отколкото пристигат отвън. Преобладаващо тези, които си заминават, са между 20- и 30-годишни и се насочват основно към други държави от ЕС. В същото време голяма част от пристигащите тук са от държави извън съюза, като броят на имигрантите над 45 години през 2015 г. е нараснал спрямо предходни години.
Възрастови разлики
Броят на хората на възраст между 15 и 35 години, които напускат страната, продължава да расте от 2011 г. насам без признаци за забавяне. За последните пет години настоящия си адрес с чуждестранен са сменили близо 60 хил. българи до 35-годишна възраст.
За същия период имигрантите от тази възрастова група са 40 хил. Забелязват се и повече пристигащи, отколкото заминаващи деца на възраст между 4 и 14 г. от 2011 насам – 6 хил. имигрирали срещу 5.3 хил. емигрирали.
Терминал 1 и 2
Основните дестинации на българите, които емигрират, са в рамките на ЕС: Германия, Обединеното кралство и Испания, показва отчетът на Министерството на труда и социалната политика (виж графиката). Най-вероятно голяма част от напускащите са т.нар. икономически емигранти. През миналата година се засилва интересът към Германия за сметка на другите две държави. В същото време данните показват, че от 2013 г. насам едва 5-10% от имигрантите към България са от други държави от ЕС. Основните страни, от които пристигат чужденци, са извън ЕС – Турция (24.3%), Сирия (16%) и Русия (14%).
В последните години расте и броят на българите, които се връщат от чужбина. Ако през 2012 г. те са 4.9 хил. души, или 35% от пристигащите, то през 2015 г. цифрата се увеличава повече от двойно до 10.7 хил. (42.5%).
Населението намалява
Приносът на нетната миграция в спада на населението на България обаче не е особено голям. Основната причина за влошаващата се демография е отрицателният естественият прираст (разликата между брой новородени и починали). В резултат на него страната губи още около 44 хил. души. през миналата година.
Като положителни тенденции за подобряване на демографската картина в доклада на социалното министерство са посочени по-ниска детска смъртност и повече сключени бракове. Прогнозите обаче не са розови - спадът на населението ще продължи според Националния статистически иинститут (НСИ). Най-умерената от тях показва, че от 7.2 млн. души през 2015 г. населението ще падне до 6.2 млн до 2040 г. и до 5.1 млн към 2070 г.
Разликата между хората, които са напуснали страната, и чужденците, които са пожелали да живеят в България през миналата година, е 4.3 хил. души. Това се посочва в отчета за изпълнение на Стратегията за демографско развитие на социалното министерство. Броят на българите, които са емигрирали през 2015 г., е 29.5 хил. души. През същата година в страната са се установили 25.2 хил., които преди това са били с адрес в чужбина.
2 коментара
Самият факт, че сравняваме двете стойности е положителен. При промяна на политическата картина и по-добър растеж в икономиката, държавата ни има реални шансове да преобърне поне този показател.
Би било интересно да се сравни и образователният ценз на емигрантите и имигрантите. Тогава вече ще се осъзнае какъв е размерът на бедствието!