Милиард и половина "на тъмно"

Бъдещите самолети на ВВС ще дойдат от Италия, Швеция, Португалия или САЩ.

Българското военно министерство за пореден път се готви да ангажира страната ни с ежегодно изплащане на стотици милиони левове за скъпа бойна техника, без да аргументира пред данъкоплатците конкретния начина, по който смята да го направи. Миналият петък без много шум отбранителното ведомство премина към първата реална фаза от процедурата по закупуване на ескадрила западни многоцелеви бойни самолети, като изпрати до посолствата на четири държави т.нар. Request for Proposal, или RfP – искане за обвързваща оферта.

Става дума за обемен документ, който съдържа конкретните параметри и изисквания към въпросните изтребители, както и начина, по който ще бъдат оценявани офертите. Държавите, които са го получили, са Италия, Швеция, Португалия и САЩ. На базата на него те трябва да изпратят своите параметри на евентуалната бъдеща сделка, както и да поемат ангажимент за бъдещи реципрочни многомилионни инвестиции в българската икономика – т.нар. офсет, който вече е преименуван на "индустриално сътрудничество" и трябва да е задължително в отбранителния сектор, като включва трансфер на високи технологии. Плюсът на прякото договаряне с други държави е, че процедурата е по-бърза и няма как да се стигне до безкрайни обжалвания по ЗОП. Минусът е, че решението може да е силно политизирано и да се взима по честни и ясни правила.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За момента това е цялата официална информация по темата. Отбранителното ведомство по стар навик практически уби публичния разговор в зародиш с аргументи за "секретност". "Във връзка със засиления обществен интерес и зачестилите запитвания на отделни медии Министерството на отбраната потвърждава, че след приемането на държавния бюджет за 2017 г. и заделените целево финансови средства министрите на отбраната и на икономиката на Република България подписаха "Искане за предложение" за доставка на многоцелеви боен самолет. Документът съдържа класифицирана информация и поради това няма да бъде публикуван", коментираха в лаконично съобщение от МО. Към момента все пак е ясно, че на базата на решение на Народното събрание, одобрено от депутати от целия политически спектър, за целта ще бъдат отпуснати 1.5 млрд. лв. през следващите години. Първият транш е предвиден в бюджета за 2017 г.

Да дебатираме за авиацията, ама... друг път

Въпреки липсата на официална информация дори само изборът на държави е достатъчен, за да придобием приблизителна представа какво ще се случи оттук нататък с поръчката за бойни самолети. Италия ще участва в процедурата със свои изтребители Eurofighter Typhoon Tranche 1 "втора ръка". Те имат отлични бойни способности, но са с много скъпи експлоатационни разходи. Швеция ще предложи свои бойни самолети Gripen C и Gripen D на компанията Saab. Те са единствената оферта за нови бойни машини, които са и икономични за поддръжка, но пък на практика никога не са участвали в реални военни действия. Освен това досегашните предложения за Gripen бяха за самолети без въоръжение, което трябваше да се купи отделно.



Най-интересно е евентуалното комбинирано включване на Португалия и САЩ. Участието и на двете държави най-вероятно би трябвало да означава, че действително става дума за разконсервиране на изтребители F-16 A/B block 15/25 от резерва на американската армия и осъвременяването им до стандарта MLU в португалски авиационни заводи. Първоначално се твърдеше, че Португалия разполага с втора ескадрила F-16 MLU за продан, след като продаде първата си преди 3 години на Румъния. Плюсът на F-16 е, че е кален в много реални бойни конфликти и е основна бойна единица в натовската авиация. Минус е, че е "втора ръка" и ако идва от резерва на САЩ, ъпгрейдването му също ще отнеме време. Важен детайл е, че всичко това най-вероятно би се случило с минимално участие на компанията производител Lockheed Martin, тъй като в момента тя е почти 100-процентово ангажирана с разработката на F-35, а от друга страна – лицензните права за F-16 вече са собственост на американското правителство.

Всичко това обаче са

Само спекулации

базирани на неофициална и вътрешна информация, тъй като противно на първоначално декларираните намерения официалните институции отказват да говорят открито по темата. Засекретяването и липсата на публичен дебат за бъдещата сделка са сериозни проблеми, тъй като на практика не е ясно какво точно ще се опитат да купят ВВС и какви ще са критериите, по които предложенията ще бъдат оценявани. А това създава идеална корупционна среда, особено в специализирана и непозната за политиците тема като бойната авиация. Както обикновено, дяволът е в детайлите, които могат да струват на данъкоплатците стотици милиони. Така например "изтребител" не е равнозначно на "многоцелеви боен самолет", което от своя страна означава машина, способна да извършва както въздушни патрули, така и удари по наземни цели (и съответно е доста по-скъпа).

Разговорът по темата е важен и с оглед на обстоятелството, че през последните няколко седмици в комисията по отбрана на парламента неколкократно припламваха минискандали по въпроса, че военният министър в оставка Николай Ненчев на изпроводяк се е опитвал да инициира промени в методиката, на базата на която трябва да бъде определен победителят. И никой не казва официално дали това се е случило или не. Бившият командир на ВВС и новоизбран президент о.з. ген. Румен Радев, който е автор на оригиналния вариант на искането за обвързваща оферта, пък бе заподозрян, че умишлено е увеличил тежестта на критерия "срок на служба" на самолетите, облагодетелствайки единия от потенциалните изпълнители. Институтът по отбрана към военното министерство от своя страна е излязъл с предложение да се добави допълнителен критерии за оценяване, наречен военно сътрудничество, който да отчита ролята на бойните самолети в съюзнически военни операции. По информация на "Капитал" обаче идеята е срещнала решителна съпротива от командването на ВВС.

За жалост целият този дебат се случва под повърхността и е покрит с булото на секретността. Това създава идеални условия за безскрупулен лобизъм, манипулиране на поръчката за определен кандидат и в крайна сметка огромни щети за данъкоплатците. Само за сравнение – по време на първото правителство на Борисов потенциалната цена на ескадрила натовски изтребители се изчисляваше на 700 - 800 млн. лв. - около два пъти по-малко, отколкото е сега.