Подгответе се за чудесна 2018 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Подгответе се за чудесна 2018 г.

Портите на Фонда на фондовете, който е под шапката на финансовото министерство, най-накрая се открехнаха. Какво ще излезе оттам, все още можем да гадаем.

Подгответе се за чудесна 2018 г.

Държавният Фонд на фондовете се включи в пазара на рисково дялово инвестиране, на който след 2017 г. трябва да започнат да влизат стотици милиони евро.

Огнян Георгиев
17436 прочитания

Портите на Фонда на фондовете, който е под шапката на финансовото министерство, най-накрая се открехнаха. Какво ще излезе оттам, все още можем да гадаем.

© Велко Ангелов


Петнайсет минути. Толкова време е отнело на борда на държавния Фонд на фондовете, за да реши кога и с какво да започне раздаването на средства от новата програма "Конкурентоспособност и иновации", твърдят запознати. Решението е било взето на 2 декември, след като Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) представи своята стратегия за инвестиции.

Първият фонд, който ще бъде финансиран с парите от държавната структура, ще бъде този за технологичен трансфер. Ударът е двоен: от една страна, това е ниша, в която в момента в България не действа финансираща институция; от друга, тази идея беше един от гвоздеите в новата стратегия на ЕИФ и е очевидно, че има желание за конкуренция.

С този стартов изстрел състезанието на пазара на дялово инвестиране в България започна. Това е пазар за 300 млн. евро (без частните инвестиции), повечето от които ще започнат да се изливат в икономиката от 2018 г. Предвид характера на тези инвестиции - нишови, насочени в стартиращи, бързо растящи компании и развойна дейност - подобна инжекция обещава огромен ефект. И огромни изкушения.

Автор: Капитал

Защо са важни тези пари

Дяловото инвестиране е малък и доста специализиран сегмент, който бе задвижен предимно от европейските пари в България. В първия програмен период - 2007 - 2013 г., за него бяха отделени 66.4 млн. евро. С тях тръгнаха два фонда за стартиращи компании - Eleven и LAUNCHub, захранени бяха два фонда за коинвестиране - BlackPeak и Empower, и един за венчър капитал - NEVEQ II. Пари получиха над 210 компании. Доста от стартъпите надали ще оцелеят дълго, но няколко вероятно ще успеят да върнат повече от достатъчно средства на първоначалните инвеститори - това е и идеята на този тип рисково финансиране. Като ефекти от тези средства трябва да се броят разрастването на средата за започване на бизнес, интересът на частни инвеститори и дори банки като Уникредит и все повече хора, които имат идеи и искат да ги развиват.

Новият играч

В продължение на над година - откакто бе създаден - Фондът на фондовете беше мълчаливият гигант на пазара, когото всички очакваха и за който нищо не беше ясно. Структурата беше творение на бившия зам.-министър на финансите Карина Караиванова и вицепремиера Томислав Дончев, които искаха да съществува българска институция, способна да работи в сферата на финансовите инструменти. Това е разбираемо - тези инвестиции ще стават все по-важни в Европа, след като Европейската комисия постепенно заменя с тях грантовите схеми - а досега в България тази функция беше поета изцяло от ЕИФ.

Фондът обаче беше една голяма черна дупка - нито даваше информация за стратегията си, нито дори отговаряше на въпроси. До миналата седмица, когато беше публикувана първа версия на тази стратегия. Най-общо тя дава идея къде и в какво ще бъдат инвестирани 235 млн. евро от новата програма за малък и среден бизнес, от които 150 млн. - за дялово инвестиране (виж графиката). Документът, трябва да кажем, не се разминава особено с програмата, която беше представена още през 2014 г., но очаквано предизвика моментално интереса на тясната общност на хората, които се занимават с такъв тип инвестиране в България. Както твърди източник, запознат с намеренията на държавната структура, тя планира да пусне пазарни консултации и за четирите фонда, описани в стратегията, до края на януари. Освен този за технологичен трансфер става дума за стартиращи компании, рисков капитал и т.нар. мецанин фонд, който е нещо средно между дългово и дялово инвестиране.

Това значи до края на следващата година да са избрани мениджърите на поне 4, а вероятно повече (ако парите се разделят) фонда. Като добавите към това и 150-те милиона евро, които ЕИФ искат да разпределят в същия период, 2018 г. се очертава като годината, в която България ще е буквално залята от финансиране за всевъзможни начинания.

2017 г.

е последната, в която могат да бъдат договорени фондове за дялови инвестиции, ако искат да ползват разрешението на ЕК да инвестират още 5 допълнителни години след 2023 г. (която е последната за този договорен период).

Това е добре, смята Любен Белов - управляващ партньор във фонда за начално и ускоряващо финансиране LAUNCHub. "Екосистемата се нуждае от различни инструменти и конкуренция между фонд мениджърите", казва той. Неговият фонд обаче няма намерение засега да кандидатства за парите на държавната структура. "Ние развиваме нашите партньорски взаимоотношения с JEREMIE Bulgaria и ЕИФ и в тази връзка не сме възнамерявали да участваме в процедурите на Фонда на фондовете. Отделно от това начинът на работа, стратегията и подходът за избор на инструменти и мениджмънт екипи е неясен", казва Белов.

Павел Езекиев от фонда за рисков капитал NEVEQ обаче има интерес. "Това е основен наш бизнес от десет години насам. NEVEQ I и II са инвестирали 40 млн. евро от 2007 до 2016 г. И разполагат с още 5 млн. евро точно за такава стратегия. Съответно бихме се интересували от такъв ресурс. Разполагаме със заинтересовани частни инвеститори за 16 млн. евро", казва Езекиев.

Първата хапка

"За да попаднат в обхвата на Фонда за технологичен трансфер, потенциалните получатели биха развивали проекти, свързани с научноизследователска и развойна дейност, които придобиват и управляват интелектуална собственост или комерсиализират иновации."

Илия Михов,

директор на отдел "Финансови инструменти и оперативни програми" във Фонда на фондовете

Основният въпрос, който ще продължава да тегне над Фонда на фондовете, докато той обяви процедурите за избор на мениджъри и след това ги проведе, е дали ще бъде достатъчно прозрачен и обективен в критериите си. Засега условията са доста мъгляви. Не е ясно например защо фондът за технологичен трансфер беше подбран като първа стъпка, при положение че по думите на някои от вече опитните играчи на пазара това е сложен инструмент, ако липсва опит (виж карето).

"Анализите, направени досега, показват нуждата от фондове с такъв фокус, които не се покриват от съществуващата инфраструктура. Този начин на инвестиране предполага по-дълъг период на реализация и бихме искали да дадем достатъчно време на потенциалните си партньори", казва Илия Михов, директор на отдел "Финансови инструменти" във фонда. Той припомня, че подобен вид фондове с технологична насоченост, които подпомагат компании в начален и ранен стадий, имат сравнително висок рисков профил.

До февруари трябва да бъдат събрани мненията от пазара, което да позволи до април да бъде стартирана процедура по ЗОП за избор на мениджър. Някъде през януари ще станат ясни и фирмите или хората, които ще бъдат в списъка с интересуващи се от този фонд. "Очакваме фондът да привлече интерес както от български дружества, които добре познават спецификите на средата за изпълнение на инструмента, така и от международни играчи с подходящ опит в инвестициите и управлението на интелектуална собственост", казва Михов. Друг източник, запознат със ситуацията, казва, че не вижда никакъв проблем да участват местни консорциуми между български университети, БАН и частни инвеститори. Международни мениджъри едва ли ще се появят, защото към момента правилата задължават инвестициите да са единствено с фокус България, а това не е интересно за тях, смята друг представител на пазара.

Тази първа процедура ще бъде много показателна за посоката, в която ще потеглят тези нови 150 млн. евро държавни пари. Засега основните съмнения са две - дали фондът има капацитет да управлява такъв тип инструменти и дали няма да е политически зависим. И за двете ще трябва да почакаме да видим. Хората от фонда, които са между 20 и 30, твърдят, че имат достатъчно опит зад гърба си (Михов например е бивш кадър на Европейската банка за възстановяване и развитие). А що се отнася до зависимостта - поне до април България ще бъде в политическа безтегловност. Опитът е показал, че това е най-доброто време за добри дела - служебният кабинет на Марин Райков например прие дълго отлаганите правила за ограничаване на концентрацията на пари на държавните дружества в банките. Ако в това време успеят да направят първата си процедура за мениджъри качествено, хората от Фонда на фондовете ще дадат добро доказателство, че работят без политически насоки.

по темата работи и

Александра Козбунарова

Какво е технологичният трансфер?

Идеята на този фонд е да подкрепя инженерни начинания, било то на стартиращи компании или на spin-off (отделили се от други компании звена или изследователски екипи, разработващи определено изобретение). Областите, в които ще може да се кандидатства, са определени от стратегията за развитие:

- информационни технологии

-
фармация и биотехнологии

- мехатроника

- нано- и чисти технологии

- креативни индустрии

- ресурсна ефективност.


Все още не е ясно дали ще може да се кандидатства с регионални предложения и колективи, включващи хора извън България.

Петнайсет минути. Толкова време е отнело на борда на държавния Фонд на фондовете, за да реши кога и с какво да започне раздаването на средства от новата програма "Конкурентоспособност и иновации", твърдят запознати. Решението е било взето на 2 декември, след като Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) представи своята стратегия за инвестиции.

Първият фонд, който ще бъде финансиран с парите от държавната структура, ще бъде този за технологичен трансфер. Ударът е двоен: от една страна, това е ниша, в която в момента в България не действа финансираща институция; от друга, тази идея беше един от гвоздеите в новата стратегия на ЕИФ и е очевидно, че има желание за конкуренция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    tradosla avatar :-|
    Dedo

    Super sladka rabota za vsichkite VC funds razpredeliteli. Gotovi AUMs

  • 2
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Еха, след Белене това ще е следващата по големина кражба.
    Но и от Белене още ще се краде. Имаме реактори за милярди - фабриката за мечти ще се отвори скоро с нови градньозни планове и много милиони за консултации, проучвания и други кражби.
    Но Фонда на Фондовете си е пирамида с обещаващи размери.
    Все пак знаем държавното разпределение как действа.
    Пеевски ще става предприемач.

  • Veselinova

    Интересно поднесена информация от Капитал.
    Иска ми се да споделя едно свое мнение по отношение на изкуствено създадените, така наречени „инструменти” от всякакво пазарно естество.
    Добре развитите икономики в световен план почиват на различни конкретни принципни трактовки и едно задължително вседействащо правило, а именно – изградени са върху честни и справедливи в общочовешки план правила и норми.
    В подобна среда и финансовите инструменти естествено също са подчинени на честносправедливите обществени механизми.
    С няколко думи – прави ми силно впечатление, че фондовете в Европа сякаш са създадени с единствената цел да изкривяват честността и справедливостта в пазарните отношения или УПРАВЛЕНИЕТО на тези инструменти е до такава степен извратено(или лесноподаващо се на извращение), че в територии като българската те лесно да обслужват конкретна малка група хора и задължително да слугуват на общественоотвращаващи политически изстъпления.
    В този ред на мисли бързоскоростно се генерира извода, че вредата в обществен план от подобни „чудовища” е многократно по-голяма от ползите .
    Вероятно наистина е гениално да измислиш как една добра идея да бъде превърната в манипулативен обществен механизъм, който да ти носи лични морални и материални ползи, но простия въпрос, който „гърми” в ушите ми е :
    Кога в България ОБЩЕСТВОТО ще се събуди, ще започне реално да предприема, ще израсне за мъдри решения и дългосрочно надграждане на подходящи честноработещи механизми, които да изкачват върху обществените взаимоотношение ЛИДЕРИ с качества и пълна липса на помиярска същност.
    Вероятно започвам да звуча като „въпросително здрава”, но все пак...:-)))))
    АЗ очаквам Фондът на фондовете да бъде поредното изстъпление на политическия Франкенщайн, който е обсебил живота ни в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK