Врата, която се затваря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Врата, която се затваря

Врата, която се затваря

България и еврото

18733 прочитания

В България политическият консенсус за влизане в еврозоната започва да се разпада. Това личи от мненията на политиците, които "Капитал" взе специално по този въпрос. БСП са колебливи, ДПС подкрепят доста условно, а малките партньори в правителството от Патриотичния фронт са против. Това оставя ГЕРБ и Реформаторския блок като единствените партии, които са за членството в този ексклузивен европейски клуб. Поне според програмите им за управление.

Но дали ГЕРБ наистина работят за това? Досега правителството не е успяло да направи каквито и да било сериозни постъпки към валутния съюз. Зад тази привидна мудност на политиците се крие фактът, че вратите на евроклуба обикновено стоят плътно затворени за догонващи икономики като нашата и се отварят само след конкретни и доста непопулярни реформи, каквито досега ГЕРБ не е дал знак да започва.

В последните седмици финансовият министър Владислав Горанов изненадващо вдигна темата, по която иначе не се говори много. Тезата му беше, че е направен пореден опит за преговори, но оставката на правителството замразява всякакви усилия. Управителят на БНБ Димитър Радев не се съгласи.

Край преди старта

Преди няколко седмици Горанов заяви пред "Капитал", че се провеждат неформални разговори за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната – ERM II, "тъй като влизането (в нея - бел.ред.) е политическо решение и зависи от склонността на членките и на ЕЦБ да се разширява еврозоната". Правителствени източници твърдят, че през септември той е имал среща по въпроса с френския финансов министър и от там е дошло обещание да пратят мисия в България, която да определи "къде сме по трасето". Следващият разговор е бил планиран с най-важния център на решения - германският финансов министър. "Капитал" не успя да получи официално потвърждение за такива проведени и планирани срещи. В отговор на парламентарно питане от депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров преди седмица Горанов обаче изненадващо обяви: "За съжаление, на 12 декември трябваше да бъда в Берлин на среща с г-н Волфганг Шойбле, но прецених, че нямам достатъчно дълга перспектива, за да му губя времето и да държа на тази среща и затова я отложих." И поясни, че усилията на страната са насочени "към изпълнението на структурни реформи", без да уточнява какви са тези реформи. Министърът допълни също: "Напоследък сме готови за влизане в ERM, но от моя опит и консултациите, които провеждах многократно с колеги министри, винаги са ми давали съвет това да се извършва, без много да се бие тъпанът, така да се каже, като се търси политическа консултация и подкрепа на политическо ниво с основните големи държави."

През всичките години, в която България формално уж отговаряше на критериите за влизане във валутния механизъм, но това така и не се случи, тези, които трябваше да лидират процеса, неофициално лансираха тезата за стратегията на тихите преговори и за "леко открехнатата врата", която не трябва да се насилва, за да не се затвори. Неизменно се посочваше притеснението, че тъй като ERM е единствената стъпка, при която Европейската централна банка (ЕЦБ) може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната, тя не дава толкова лесно своето разрешение - и рискът е да откаже.

Проблемът на тихите преговори е, че никога не се разбира доколко се случват и докъде стигат. Поне видимо отговорът е: доникъде. Под въпрос е не само дали са положени адекватни дипломатически усилия, но и доколко вътрешната подготовка е налице. В последния си доклад за конвергенция от лятото на тази година ЕЦБ посочи, че нито една от държавите, които имат задължение да въведат еврото (България сред тях), не изпълнява всички изисквания, макар и повечето от тях да покриват числовите критерии. Една от причините е, че Програмата за оценка на финансовия сектор, която щеше да е положителна предпоставка, беше забавена с две години.

Дни след изявленията на Горанов, с които на практика беше обявено замразяване на усилията заради оставката на кабинета, изказване направи гуверньорът на БНБ, който всъщност насърчи действия в обратната посока. "Сега е моментът да потвърдим ангажимента си за финансова интеграция на България в европейската финансова инфраструктура и да работим за неговото реализиране", заяви на празника на банкера Димитър Радев. В публичния блиц дебат той беше подкрепен и от председателя на Българския икономически форум Георги Табаков. "Аз смятам, че моментът е добър. Страните от Прибалтика се присъединиха към еврозоната в разгара на най-голямата финансова криза – нищо страшно не се случи", каза той.

А кой ще убеди хората

Според бившия финансов министър Симеон Дянков по-добре е да се върви напред и да не се спира само до чакалнята, тъй като в момента търпим всички негативи от фиксирания курс, а не виждаме ползите от членството във валутния съюз. Друг е въпросът дали догодина моментът ще е подходящ, тъй като Брюксел и Франкфурт имат свои сериозни проблеми за решаване. Aко преди на фокус беше Гърция, сега все по-често се говори за италианско напускане на валутния съюз. "Следващият министър-председател на Италия ще трябва да обяснява на бъдещия германски канцлер - най-вероятно отново Ангела Меркел, че изборът на апенинската държава няма да е ЕС или вън от него, а ще е между политически съюз и италианско напускане на еврозоната. Последното би било нещо наистина катастрофално", твърди колумнистът на Financial Times Волфганг Мюнхау (Wolfgang Münchau).

Всичко това поставя и друг въпрос - нуждата от вътрешен дебат за ползите от членството в еврозоната. Ако досега всякакви решения от този тип бяха взимани на политическо и експертно ниво, без обсъждане, сега това няма да мине така лесно. Публиката е експлозивно настроена и всеки толкова голям политически акт ще изисква сериозно количество разговори предварително. "В началото имахме едва около 15% подкрепа за влизане в еврозоната, тъй като латът се приемаше за национален символ", разказва Андрис Вилкс, бивш финансов министър на Латвия. "С какви послания променихме нагласите и промотирахме промяната: обявихме приемането на еврото за стратегия за изход от кризата. Освен това правителството отправяше послание, че и сега заради борда реално сме в еврозоната, но не участваме във вземането на решенията, и че ако направим тази стъпка, ще влезем в ядрото на Европа. За малка страна с такъв голям и непредвидим съсед като Русия това е важно", каза той по време на кръгла маса по темата, организирана в рамките на Българския икономически форум. Гедиминас Шимкус от Централната банка на Литва пък описва техния опит по-скоро като стратегия за изход от валутния борд. Според него в икономическата история почти не може да се намери пример за изход от борд освен чрез монетарен съюз и затова въпросът е бил поставен не като дали, а като кога.

Това малко или много изглежда като ситуацията на България в момента. Но с променяща се политическа перспектива и без натиск за продължаване на интеграцията еврото изглежда все по-далечно.

Членство в еврозоната – плюсове и минуси

+ по-висок кредитен рейтинг на държавата

+ по-ниски лихви по кредитите

+ по-добър бизнес климат

+ по-голям контрол върху финансовата система

+ по-голяма ликвидност и по-ниска доходност по ДЦК

+ по-малки разходи при превалутиране

- засилващи се проблеми в самия валутен съюз, които в най-лошия случай означават разпадане на самата еврозона

- първоначални разходи за преминаване към еврото

- включване в спасителните механизми

- по-лесният достъп до външен ресурс може да разхлаби фискалната дисциплина

Позицията на партиите

Менда Стоянова, ГЕРБ

Приемането на страната в еврозоната е приоритет на партията, който беше включен като основна точка в предизборната програма на ГЕРБ през 2014 г. Ще бъде включен и сега. Но за съжаление влизането във валутния механизъм ERM II не е само по желание на съответната държава, нужно е и съгласието на всички държави от еврозоната. А то не е свързано само с изпълнението на икономическата политика на съответната държава, а и с определени политически фактори. Но ние сме убедени, че разговорите с всяка отделна страна в еврозоната трябва да продължат.

Борислав Гуцанов, председател на вътрешнопартийната икономическа комисия в БСП

Нашата позиция не се е променила и тя е за влизане в еврозоната. Но трябва да се отчетат някои особености на валутния съюз през последните две години като проблемите на Гърция, Италия, недобрите икономически показатели на Франция. Нужен е анализ как ще се подходи преди окончателното ни влизане, както и България да е готова - да покрива всички изисквания, за да няма сътресения в икономиката.

Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичния фронт и председател на НФСБ

Практиката при влизането в еврозоната на други държави показва, че няколко месеца и години след това цените скачат доста сериозно. Това е един процес, който е свързан с промяна на търговските цени на изделията. Това не е добре за България, която е най-бедната страна в ЕС. Аз мисля, че няма защо да се бърза. С това ниво на доходи на населението и този състав на потребителската кошница, не би било добре да влезем в еврозоната. Иначе това си има банкови и финансови плюсове, но няма да е добре за широките слоеве от населението.

Йордан Цонев, ДПС

Влизането в еврозоната беше приоритет през 2009 г., който трябваше да бъде реализиран от Симеон Дянков. Тогава показателите на България бяха най-близо до техническите критерии за влизане в еврозоната. Сега е много трудно, защото тези показатели са много далече от стойностите през 2008 г. като икономически растеж и ниво на фискалния резерв. От тази гледна точка влизането сега е много по-нереалистично. Имам предвид и финансовата ситуация в самата Европа. След Брекзит и тежките проблеми на банковата система, особено на Италия, на Франкфурт едва ли му е до приемането на нови кандидатки в чакалнята на еврозоната. Всяка национална цел трябва да бъде промотирана и следвана в подходящото време, иначе се превръща в някаква илюзия. Към този момент на мен така ми изглежда. Иначе темата винаги е била приоритет за ДПС.

В България политическият консенсус за влизане в еврозоната започва да се разпада. Това личи от мненията на политиците, които "Капитал" взе специално по този въпрос. БСП са колебливи, ДПС подкрепят доста условно, а малките партньори в правителството от Патриотичния фронт са против. Това оставя ГЕРБ и Реформаторския блок като единствените партии, които са за членството в този ексклузивен европейски клуб. Поне според програмите им за управление.

Но дали ГЕРБ наистина работят за това? Досега правителството не е успяло да направи каквито и да било сериозни постъпки към валутния съюз. Зад тази привидна мудност на политиците се крие фактът, че вратите на евроклуба обикновено стоят плътно затворени за догонващи икономики като нашата и се отварят само след конкретни и доста непопулярни реформи, каквито досега ГЕРБ не е дал знак да започва.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Идват избори, мислете!

  • 2
    m17 avatar :-|
    m17

    Не виждам какво точно би спечелила България от участие в еврозоната. Имаме свободно движение на стоки и услуги, имаме свободна и безмитна търговия, имаме еврофондове и всякакви програми.
    Единственото което би ни дали еврото е евтин кредит и лесно натрупване на държавен дълг. А точно това е най-лошото което бихме могли да направим.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    С оглед на ситуацията в еврозоната - Италия, Испания и Ирландия (Гърция, ясно е, няма какво да се обсъжда) - ползите в момента са значително по-малко от вредите на такова членство. Българинът, а и политическите партии в които членува имат прекрасна интуиция когато става дума за пари. В случая интуицията дава ясен отговор за еврото - "НЕ". Вързана към еврото свободно конвертируема национална валута но без пряко използване на еврото във вътрешни разплащания е най-добрия за конкретната ни ситуация вариант. И хората и политиците го усещат така и поради това налице са, както е описано в статията - колебливост, предпазливост и отлагане.

  • 4
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#2] от "m17":


    До коментар [#3] от "zumz":

    Като е толкова лошо еврото,защо Гърция не се отказва от него?

  • 5
    pavelski avatar :-|
    pavelski

    До коментар [#4] от " deaf ": Защото са се хванали на хорото.

  • 6
    klingon avatar :-|
    KLINGON

    защо Швеция която за разлика от Дания няма опт аут не влиза в Евризоната? и защо като е толкова куул в Еврозоната покупаталнета способособност в Литва и Латвия която, особено в Литва, беше по-висока от българската сега е около 10% по-ниска?

  • 7
    deaf avatar :-|
    deaf

    [quote#5:"pavelski"]Защото са се хванали на хорото. [/quote]

    До коментар [#5] от "pavelski":

    В случая не важи ли и за България същата "причина"?
    На нас ни е проблем примката на Валутният борд,всъщност. А "доводите" на колегите по-горе в полза на "вързаният" за еврото лев и статуквото,са изсмукани от пръстите.

  • 8
    dhn01376892 avatar :-|
    dhn01376892

    Защо сред минусите не са писали и намаляване на опкупателната способност и обедняването = тенденции, които са вече факт в страните с евро?

  • 9
    dhn01376892 avatar :-|
    dhn01376892

    Защото влезеш ли веднъь из;изе се труданоДо коментар [#4] от "deaf":

  • 10
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#4] от "deaf":

    Точно заради причината която е най-опасна за нас а именно евтиния кредит. Гърция десетилетия се набълбукваше с евтини креди поради (предполагаемия) ниския риск на еврото. И като държава, и като домакинства. Това вдигна необосновано много жизненото равнище но както всяка приказка, в един момент всичко свършва. И следва постепенно (икономии) или шоково (излизане от еврозоната и хиперинфлация) коригиране на жизненото равнище.
    И точно това е най-голяма опасност и пред България - евтин кредит, набълбукване и фалит. Която перспектива предвид крадливите ни политици е много, много реална.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK