С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 21 дек 2016, 11:11, 20369 прочитания

Независим анализ на ЕК: Нужни са контрол и отчетност върху главния прокурор и прокуратурата

Половината от разследванията за корупция са прекратени, без да е ясно защо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Високопоставен магистрат, вън от прокуратурата, трябва да има мандат да ръководи разследване срещу главния прокурор;
- Главният прокурор да се отчита пред специална парламентарна комисия на всеки три месеца;
- Засилване на съдебния контрол върху правомощията на прокуратурата да отказва разследване или да прекратява започнали разследвания;
- 2/3 от съмнителните транзакции са на политически значими лица (PEPs), но въпреки това прокуратурата не е започнала разследвания;
- Сериозна реформа на Наказателния кодекс и наказателния процес с оглед преодоляване на формализма.


Нуждата от независим контрол и отчетност на прокуратурата започна да става все по-видима. Това е едно от основните заключения в независимият одит на държавното обвинение, изготвен от петима прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Холандия, организирани от Службата за подкрепа на структурната реформа към Европейската комисия. През последната половин година те идваха в България общо седем пъти, за да проведат над 200 интервюта с магистрати, полицаи, адвокати и други експерти, прегледаха и множество документи. Една от най-стряскащите констатации на експертите е липсата на обвинения срещу политици по високите етажи на властта, която те коментират с изненада, тъй като имат информация, че 2/3 от сигналите за подозрителни транзакции, получени във финансовото разузнаване, са за български политици.


30-странично резюме от доклада беше изпратено до медиите едва вечерта във вторник, макар институциите да го бяха получили значително по-рано. Два часа преди това, преди редакционното приключване на всекидневниците, от Министерството на правосъдието изпратиха видимо тенденциозно подбрани пасажи от доклада, които до голяма степен подменят фокуса на основните констатации в него. В прессъобщението бяха спестени основни акценти, като например необходимостта от външна независима структура, която да извършва одит на работата на прокуратурата, на което в доклада е отредено важно място. Всъщност докладът представлява един каталог от проблемни теми, констатирани от петимата одитори, както и тяхното виждане за причините и подходящите мерки за справяне с проблемите.

Прозрачна процедура за разследване на главния прокурор, надзиравана от независим и уважаван магистрат извън прокуратурата

В доклада се предлага създаването на специална прозрачна процедура за разследване на главния прокурор, ако в бъдеще той бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпление, като в работата по разследването да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие извън прокуратурата, подпомаган от служители на националното следствие (определени от зам. главния прокурор, който ръководи следствието) или от старши полицейски служители от МВР.



Решението дали да се започне наказателно преследване следва да се взема от заместник на главния прокурор с най-дълъг стаж, който ще носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността. Препоръки към него да може да отправя въпросният независим и уважаван магистрат извън прокуратурата, който упражнява надзор. Докато трае разследването, главният прокурор трябва да бъде временно отстраняван от длъжност или по друг начин задължен по закон да отстъпи от функциите си. Ако срещу него бъде повдигнато обвинение и той бъде осъден, следва да му бъдат наложени произтичащите от това санкции, а когато става въпрос за тежко престъпление - президентът автоматично да го освобождава от длъжност. Ако става въпрос за дисциплинарно нарушение, несъвместимо с длъжността му, ВСС да може с обикновено мнозинство да отправи предложение до президента за освобождаване на главния прокурор.

Това предложение в доклада е направено в контекста на прословутото решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", в което още през 2009 г. бяха направени стъписващи констатации за практическата невъзможност в България да се търси наказателна отговорност от главния прокурор дори при данни за извършено тежко престъпление. Решението по делото "Колеви" съдържа сериозен потенциал за реформиране на българската прокуратура, но за съжаление той не бе използван.

Делото е образувано по жалба от 2001 г. на покойния прокурор от Върховната касационна прокуратура Николай Колев, а след неговото убийство през декември 2002 г. (останало неразкрито) то бе продължено от съпругата и децата му. Основен акцент в него е неспособността на българските правоохранителни органи да предприемат каквито и да било действия във връзка с твърдения за неправомерни и незаконни действия на главния прокурор (тогава Никола Филчев), включително и за конкретни престъпления.

Основната трудност, с която ще се сблъска наказателното разследване на който и да било главен прокурор в момента е, че разследваният за престъпление е главен прокурор, пише в евродоклада. Националната следствена служба работи под негов надзор и теоретично главният прокурор може да предотврати разследване срещу себе си. Затова за оперативните решения на НСлС следва да отговаря съответният заместник на главния прокурор, който да е независим от него по отношение на оперативността.

Въпреки заявките, че ще увеличи капацитета на следствения апарат, които Цацаров направи в началото на мандата си, това не се случи. Той предпочете да работи първите три години със Столичната следствена служба, ръководена от Петьо Петров, известен в средите като Петьо Еврото. След като Петров подаде оставка и напусна системата, главният прокурор започна да работи с ДАНС.

Власт на главния прокурор - да, но при ясна отговорност
В одита се прави интересно предложение, което на пръв поглед е точно в обратната посока, в която беше тикана реформата на държавното обвинение, в това число и от сегашния му ръководител - децентрализацията.

"Екипът чу също така от някои събеседници извън средите на прокуратурата, че те са научили, че има (или в миналото е имало) практика неназовани висши служители на прокуратурата да дават инструкции по телефона във връзка с чувствителни дела, без нищо да се закрепя в писмен вид", коментират експертите, напомняйки, че законът казва друго.

След това те отбелязват, че "по принцип няма проблем по-горестоящ прокурор или дори главният прокурор да дава разпореждания или да взема решения по особено чувствителни дела, стига да действа в рамките на закона и да носи отговорност за решенията си", и правят наивното предложение "всички мнения по делата, изразени от по-горестоящи служители, да бъдат документирани в писмен вид в преписката по делото, така че да има одитна следа за процеса на вземане на решения".

В контекста на това предложение експертите считат, че случайният подбор на делата в държавното обвинение следва да отпадне: "Заедно с по-големите отговорности на административните ръководители при управлението на работата по делата принципът на случаен подбор при разпределението на делата трябва да бъде променен, за да се гарантира, че работата по делата се извършва от и под надзора на лица с подходящите опит и компетентност, както и че натоварването е разпределено по подходящ начин между служителите."

Контролът на прокуратурата от ВСС - не работи
По отношение на външния контрол, който ВСС може да осъществява над главния прокурор, експертите дават два примера. Единият е с "различни жалби, които главният прокурор е получил от следовател от Специализираното звено за разследване на корупцията и които касаят поведението на самия главен прокурор при изпълнение на служебните му задължения по отношение на работата на въпросното звено", за които казват, че етичната комисия към съдебният съвет е извършила проверка и не е счела за необходимо да образува проверка.

Вероятно тук става дума за жалбите, подавани от следователя Бойко Атанасов (който обаче не работи в специализираното звено), тъй като не е известно друг следовател да е подавал жалби срещу главния прокурор и с тях да се е занимавала етичната комисия на съвета. След като Атанасов на няколко пъти се появи в медиите, главният прокурор инициира публично изслушване на следователите от столичното следствие, превърнало се в
другарски съд срещу него.

"Следва да се подчертае, че не виждаме причина тази констатация на комисията да бъде подлагана на критика", отбелязват експертите и след това уточняват: "Конкретният случай показва, че несъмнено ВСС може да упражнява известен надзор над главния прокурор и прокуратурата. Това обаче може да бъде малка утеха за широката общественост, що се отнася до това дали случващото се в рамките на една комисия при ВСС дава реални гаранции срещу злоупотреба, с оглед на водещата роля на главния прокурор във ВСС по принцип и неговата висшестояща функция спрямо много от неговите членове (и в конкретния случай на свидетели, призовани да дадат своите показания)." Цитат, който е ясно доказателство, че европрокурорите са наясно за разминаването между добра законова уредба на хартия и формалното изпълнение на законови правомощия.

Като контраст на този случай европейските прокурори дават и друг - реакцията на ВСС по случая "Яневагейт", в което беше замесено името на главния прокурор. Те изрично сочат, че не са в състояние да коментират истинността на тези твърдения, но отбелязват факта, че "ВСС е гласувал да не започне по своя инициатива разследване по тези въпроси и че тези въпроси понастоящем остават нерешени." Предложението на експертите, наети от ЕК, е, че "след приключване на всички наказателни производства в тази връзка действително е необходимо цялостно разследване на тези твърдения било от независимо лице или орган, било от инспекторат към ВСС с повече правомощия в сравнение със сегашните".

И контролът от Инспектората към ВСС не работи, сменете изискванията към главния инспектор
Много съществен момент от доклада е изразената необходимост от постоянен независим външен одит на прокуратурата с оглед реализирането на демократична отчетност за нейната работа.
"От Инспектората на ВСС ни увериха, че периодично извършват изчерпателни оценки на дейността на всички прокуратури. Не сме напълно убедени обаче, че в хода на проверките, понастоящем извършвани от Инспектората към ВСС, системните проблеми се подлагат на достатъчно обстоен анализ", записват експертите в доклада, пряко подлагайки под съмнение работата на ръководения от главен инспектор Теодора Точкова орган, чиито действия и позиции напоследък са в удивителен синхрон с тези на главния прокурор Сотир Цацаров. Откакто заема поста си, Точкова е предлагала на ВСС да открие дисциплинарни производства единствено срещу съдии.

В документа на няколко пъти се споменава, че има нужда от независим "външен" инспекторат, който да може да проверява включително и работата на прокурорите "по разследванията и делата в отговор на обществени петиции, след като, разбира се, са приключили всички етапи на наказателното производство. Същевременно се прави уговорката, че ако българските власти считат, че настоящият Инспекторат към ВСС разполага с необходимия капацитет и опит, за да поеме подобни разширени функции, то тогава биха били подходящи изменения в неговата структура и в частност - за в бъдеще за главен инспектор да се назначава "пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит и почтеност", който да може "да включва в проверяващите екипи командировани опитни прокурори от системата на прокуратурата и поне един чуждестранен юрист с познания за българската система и с признат международен опит като прокурор".

Главният прокурор - поне на три месеца пред парламента
Извън настоятелната препоръка за независим външен одит на прокуратурата ключов момент в одита е предложението за засилване на парламентарния контрол над държавното обвинение. Това предложение беше застъпено в предложенията за промени в конституцията, направени преди година, но бе бламирано от мнозинството в парламента.
Предложението е да има "официална комисия, излъчена от състава на Народното събрание", която да следи работата на службата на главния прокурор "в нейните различни измерения", а "главният прокурор, придружен от свои висши длъжностни лица, да бъде канен да присъства поне веднъж на всяко тримесечие на заседания, открити за обществеността". Уточнява се, че тези изслушвания не трябва да засягат висящи разследвания.

Експертите предлагат също така и държавното обвинение да публикува всички вътрешни инструкции и методически указания, издадени от главния прокурор. Тази препоръка контрастира с неистовите опити на Сотир Цацаров да скрие от журналистите изготвеното от него споразумение, с което беше създадено т.нар. специализирано звено за противодействие на корупцията, както и редица други "вътрешноведомствени" актове.

Ремонт на наказателния процес
В доклада е отделено внимание на т.нар. предварителни проверки, които държавното обвинение често използва за злоупотреба. Този извънпроцесуален способ позволява на прокурорите да събират информация, която е абсолютно негодна за наказателно преследване, в случаите, когато нямат достатъчно данни, за да образуват досъдебно производство. "Бяхме изненадани да научим, че през 2015 г. е имало 302 541 такива проверки", пишат европейските прокурори и предлагат "по принцип" предварителните проверки от страна на прокуратурата и разследващите органи да бъдат преустановени. Правят и важно уточнение, че това трябва да стане "заедно с цялостно преразглеждане на съществуващите законодателни разпоредби относно събирането и използването на доказателства", т.е. реформа на наказателния процес, а в "краткосрочен план (в очакване на евентуално по-обстойно преразглеждане на досъдебните производства) следва да се обмисли възможността доказателствата, събрани по време на предварителна проверка, да могат да бъдат използвани в съда".

Експертите подлагат на остра критика конкретен пример за "заподозряно лице, по отношение на което след 3 месеца прокурорът е взел решение да не образува досъдебно производство, което е последвано няколко месеца по-късно от решение за образуване на такова производство".

Според одиторите "настоящите разпоредби на НПК относно обвинителните актове не само създават проблеми за ефективността на прокурорите, но и създават проблеми за ефективността на цялата система за наказателно правосъдие поради своята дължина и формализъм". В тази връзка те критикуват практиката на съда да връща дела на обвинението и предлагат главния прокурор да настоява пред ВСС и пред министъра на правосъдието да се дават практически указания на съдиите за намаляване на процедурните забавяния, свързани с връщането на обвинителни актове поради ненужни технически причини.

В доклада се предлага промяна и в Наказателния кодекс, в частност текста, инкриминиращ злоупотребата със служебно положение, което не обхваща "длъжностните лица в търговските дружества, кооперациите и други подобни".

Повече контрол от съда
Цитирайки осъдителни решения срещу България в ЕСПЧ, експертите особено силно наблягат на констатираните в тях трайни порочни практики на "произволни откази на прокуратурата" да образува наказателни производства, за които няма съдебен контрол, на "произволни решения" да прекратява наказателни производства с неефективен съдебен контрол, на "неразследване на обстоятелства", установени от ЕСПЧ или национален съд. Всички тези практики са известни отдавна от множество решения на ЕСПЧ (най-характерните са посочени конкретно в доклада), но срещу тях няма сериозен институционален отговор.

Ескпертите посочват, че "пострадалият или неговите близки като заинтересовани страни следва да имат право на съдебен контрол в разумен срок по отношение на бездействието на прокуратурата, като се вземат предвид законоустановените срокове", а когато "вътрешният контрол върху дадено прокурорско решение да не се образува наказателно производство е бил безуспешен, на пострадалите следва да се предостави ефективно право да повдигат и поддържат обвинение като частни лица, което да представлява последно средство за получаване на правосъдие".

В коментар на решението по делото "Бисер Костов срещу България" се казва, че "на практика прокурорите просто са пренебрегнали разпорежданията на съдилищата, което е недопустимо в една система, основана на върховенството на закона", и това е проблем "общ за цялата система на наказателното правосъдие", но въпреки това ВСС не е "предприел някакви мерки за справяне с посочения проблем".

В контекста на анализа на практиката на ЕСПЧ по дела срещу България в документа се коментира още едно дело - за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, загинал при полицейска операция по задържането му, "ръководена от висш полицейски служител, понастоящем политическа фигура", без изрично да се посочва, че става въпрос за Бойко Борисов. Документът прави кратък коментар на факта, че разследването е било прекратено, след като България е била осъдена - възобновено, а впоследствие "прекратено след изборите." (Всъщност делото за убийството на Чакъра последно бе прекратено през август 2014 г., след повторния възход на ГЕРБ и Борисов във властта.)

"Необходимо е поуките от тези дела и всякакви предприети коригиращи мерки да бъдат включени в обучението на полицейските служители и прокурорите", се казва по този повод в документа.

От държавното обвинение са коментирали, че е бил направен анализ на тези дела и са набелязани конкретни мерки, за които експертите добавят, че "главният прокурор и неговите старши служители следва да имат ясна роля по отношение на предоставянето на ръководни методически насоки."

Прокуратурата няма работа по административни и граждански дела
Коментирайки практиката и правомощията на държавното обвинение да участва в граждански и административни дела, експертите предлагат задълбочено преразглеждане на тези функции и съвместимостта им с "основната задача на прокуратурата да повдига и поддържа обвинение по наказателни дела".

Политици коментират дела с магистрати или за липсата на успехи в борбата срещу корупцията
С констатацията, че "има съобщения в медиите (и твърдения по някои случаи, които разгледахме) за неетични разговори между прокурори и политици относно наказателни дела", започва частта в доклада, засягаща независимостта на държавното обвинение. Експертите казват очевидното: "ВСС и неговата комисия по етика да бъдат по-активни при разследването на всички твърдения за случаи на неетично или друго поведение, несъвместимо със службата на магистрата, и да налагат подходящи, възпиращи и прозрачни дисциплинарни наказания, когато е необходимо."

"Научихме, че в по-малките териториални единици често съществуват тесни социални мрежи, които могат да предоставят възможности за оказване на влияние върху хода на наказателното преследване", се казва още в документа. Коментирайки неправомерната намеса на вишестоящи прокурори по дела (т.нар. телефонно правосъдие), експертите предлагат: "Телефонните разговори по дела, които до този момент не са били записвани, трябва да се записват на файлове и, както беше отбелязано по-горе, това следва да бъде предмет на законодателно изменение."

За специализираното звено за противодействие на корупцията в доклада се отчита, че е постигнало "известен напредък": "31 от наказателните преследвания, които звеното провежда срещу магистрати, се намират в досъдебна фаза, а 8 се намират в съдебна фаза."

Коментира се случай на оправдан на първа инстанция прокурор: "Звеното не беше получило мотивите на оправдателната присъда по времето, когато обсъждахме този случай. Беше ни съобщено, че това не е необичайно. Мотивите на друга оправдателна присъда по дело за корупция, срещу която присъда прокуратурата била продала протест, са били получени с 8 месеца закъснение. Беше ни казано, че мотивите били изразени в два реда. Това е неприемливо." В тази връзка се уточнява, че трябва да има законодателни промени срещу забавянето на мотивите от съдиите по оправдателни присъди, а "ВСС следва да образува дисциплинарни производства с възпиращо въздействие срещу съдии, които не изпълняват тези изисквания" (именно този пасаж зае централно място в прессъобщението на Министерството на правосъдието).

Преброявайки делата за корупция, експертите отчитат, че "има висящи досъдебни производства срещу заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и двама военни командири (твърди се, че става въпрос за значителни суми)", но в същото време "няма образувани производства във връзка с корупционни престъпления, извършени от политици по високите етажи на властта". Последното обстоятелство те определят като "изненадващо, като се има предвид, че по наше разбиране две трети от подозрителните транзакции, за които Звеното за финансово разузнаване е получило информация от финансови институции, се отнасят до местни видни политически личности".

Експертите недоумяват, защо през 2015 и 2014 г. близо половината от разследванията за корупция са прекратени, като препоръчват да се направи анализ на този проблем в годишния доклад на прокуратурата.

Според одита трябва значително да бъде усилен капацитетът на специализираното звено за противодействие на корупцията, но ако до една година то не внесе обвинения в съда, властите следва да създадат "структура за разследване и наказателно преследване на корупцията на високо равнище, която е независима от Прокуратурата на Република България, по подобие на тези, които вече са се доказали като ефективни в съседни и други държави".

Прокуратурата: Препоръките не са към нас
В кратко становище на ръководството на държавното обвинение по одита се отбелязва, че "адресат на преобладаващата част от препоръките са и законодателната, и изпълнителната власт, а изпълнението им зависи от бъдещи политически решения".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста

И още: Правителството разреши на "ЦСКА-София" да строи в Борисовата градина, а Путин и Ердоган се разбраха за буферна зона в Сирия

23 окт 2019, 2045 прочитания

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 4 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 2287 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Управлението на държавата: Месец при Борисов, два при кабинет на Радев

Плевнелиев отстъпи на новоизбрания президент правото да назначи служебен кабинет, за да избегне унизителен за България вариант - правителство за 20 дни между празници

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10