Здравното министерство все пак спря търга за лекарства за 1.3 млрд. лв.

Формалната причина е жалба срещу процедурата в Комисията за защита на конкуренцията

Докато на 27 декември по обяд д-р Петър Москов съобщи, че няма да спира търга и заплаши фармакомпаниите с Европейската комисия и БОРКОР, вечерта все пак реши да го спре.
Докато на 27 декември по обяд д-р Петър Москов съобщи, че няма да спира търга и заплаши фармакомпаниите с Европейската комисия и БОРКОР, вечерта все пак реши да го спре.    ©  Юлия Лазарова
Докато на 27 декември по обяд д-р Петър Москов съобщи, че няма да спира търга и заплаши фармакомпаниите с Европейската комисия и БОРКОР, вечерта все пак реши да го спре.
Докато на 27 декември по обяд д-р Петър Москов съобщи, че няма да спира търга и заплаши фармакомпаниите с Европейската комисия и БОРКОР, вечерта все пак реши да го спре.    ©  Юлия Лазарова

След като отрече всички обвинения на индустрията, че предстоящият през януари търг за 1.33 млрд. лв. за лекарства на 145 болници е непрозрачен и с условия, които ще доведат до дефицит на лекарства, здравният министър в оставка д-р Петър Москов все пак отмени процедурата. Формалната причина е жалба на един от големите търговци на едро на болничния пазар – "Медекс", която е подадена в Комисията за защита на конкуренцията в последния възможен срок – 27 декември.

В жалбата се иска антимонополният регулатор да наложи временна мярка спиране на процедурата докато се произнесе. Документът посочва нарушения на законите за обществените поръчки, лекарствата и конкуренцията на общо 22 страници. Спирането на търга от страна на министерството не е задължително, но то още в същия ден е изпратило писмо до болниците и търговците на едро, че ще изчака решението на КЗК за временната мярка и спира търга до тогава.

Съдружникът и управител на "Медекс" д-р Емил Данев коментира пред "Капитал" част от причините за спирането на процедурата. Данев беше изключително учуден, че министърът е спрял търга веднага след внасянето на жалбата, най-малкото, защото реакцията е била в същия ден на входирането на документите в КЗК и дори преди "Медекс" да внесе законовата такса.

Според д-р Данев изключително голям проблем е конкретният начин на дефиниране на списъка с медикаментите, за които ще се проведе търгът, дългият минимален остатъчен срок на годност на лекарствата, задлъжнялостта на болниците, административната тежест и кратките срокове от четири часа за извършване на спешни доставки.

"Много бихме искали да има електронна платформа, за да може да се проведе честен, справедлив и прозрачен търг, каквито тази платформа и процедура не са", коментира Данев.

Точно това лекарство

"Медекс", която държи над 12% от доставките на болничния пазар в България, е единствената компания, подала жалба срещу процедурата. Организациите на фармацевтичната индустрия, на търговците на едро и AmCham само призоваха министъра да "ремонтира" условията на търга, а част от тях съобщиха, че вероятно няма да участват в процедурата.

В жалбата на "Медекс" са посочени основните проблеми, които индустрията вижда в процедурата.

Първият от тях е, че де факто министерството дописва списъка с лекарства, които имат право да пазаруват болниците, като индивидуализира лекарствата в него освен по международно непатентно наименование (INN), а също и по анатомо-терапевтичен (АТС) код (виж карето).

Каква е разликата

Болниците и аптеките пазаруват лекарства, които се покриват от здравната каса и министерството, само по точно определен от Националния съвет по цените списък, който се нарича Позитивен списък. В него лекарствата са подредени по международно непатентно наименование, което означава активното вещество – например при витамин С – аскорбинова киселина. В едно непатентно наименование е възможно да има само един медикамент или множество медикаменти, като болницата поставя ограничения дали иска да пазарува най-евтиното лекарство или не. В момента министерството изисква допълнителна разбивка на продуктите по търга не само по международно непатентно наименование, но и по т.нар. АТС-код.

Това означава анатомо-терапевтична химична класификация (ATC) на лекарствата, разработена от Световната здравна организация. Според нея лекарствата се обособяват в групи в зависимост от лечебната характеристика и върху кой орган или система действат. АТС-кодът има пет нива – първото означава главната анатомична група, след това терапевтичната група, третото е терапевтичната подгрупа, четвъртото – химичната/фармацевтична подгрупа, а петото е химичната субстанция. Проблемът в търга е, че някои лекарства от едно и също непатентно наименование се различават по четвъртия или петия знак на АТС-кода.

"Това означава, че ако до момента кандидатствахме с физиологичен разтвор от 0.9%, банки от 500 милилитра, без значение на коя компания е, в сегашния вариант министерството иска да представим оферти за физиологичен разтвор на Би Браун и Фрезениус, но не иска на Бакстер и Биофарминженеринг. Това означава, че ако до момента болниците провеждаха търгове за физиологичен разтвор банки от 500 милилитра, без значение на коя компания е, в сегашния вариант министерството на базата на различните ATC кодове обособява три отделни позиции за физиологичен разтвор – по една за всеки производител, което елиминира конкуренцията между тях", коментира д-р Данев и допълва, че примерът е само за илюстрация, защото има много други такива позиции.

От министерството обявиха, че всички поръчки са правени от самите болници и те не са се намесвали. Според Данев, обаче, болниците просто не са предполагали, че може да има три "различни" вида физиологичен разтвор, с който работят всяка минута, и просто са заявявали от първия избран в списъка.

Така се оказва, че част от лекарствата ще бъдат изхвърлени от списъка избирателно заради новия критерий.

Престъпник и палач

Според жалбата отношенията, които създава търгът между болниците и доставчиците е като между престъпник и палач.

"В цялата процедура е видно, че единственото, което може да се случи на търговците, е да бъдат глобявани и наказвани. Като начало те ни принуждават да работим със 145 болници, с част от които повечето търговци не работят, защото те не си плащат доставките редовно, което е голям проблем. Следващият голям проблем е остатъчният срок на годност на лекарствата, който трябва да е минимум 50%. Лекарствата имат срок на годност от две до пет години и ако вземем пример с лекарство със срок на годност пет години, на което остават 2 години и три месеца, а не две години и шест месеца, ние ще бъдем глобени 20% от стойността на поръчката. Това е процент, който нито един дистрибутор не може да си позволи. В същото време болниците използват лекарствата си в срок от една седмица до максимум месец и този срок, и тази глоба са необосновано високи", казва Данев.

Той допълва, че компанията му протестира и срещу глобата, която ще бъде наложена на дистрибутора, ако не достави лекарство по спешност в рамките на четири часа. "Как да постъпим, ако дадена позиция бъде спечелена от компания, която има склад в София и доставката е за Варна", пита дистрибуторът.

От търговците на едро освен това се изисква да разпечатват удостоверенията за освобождаване на съответната партида лекарство, за да им бъде платено. "Специално за нашата компания това означава 2000 документа на ден, за да добием правото да ни платят, при положение, че би трябвало да сме го добили, след като сме доставили лекарствата. При по-големите компании това означава 6000 и повече документа на ден допълнително", коментира Данев.

Кой и как участва в търга

Процедурата е за снабядване с лекарства на 145 болници от общо 363 действащи в България. Тя е за около 800 позиции, при положение, че болниците пазаруват повече. Идеята на министъра беше в търга да участват колкото може повече клиники, лекарства и доставчици. Оказва се, обаче, че болниците са 1/3 от действащите, лекарствата са по-малко, а дистрибуторите съвсем не желаят да се конкурират. От 291 търговци на едро с лекарства, според данните на МЗ, са се регистрирали 30. Според участниците в процедурата обаче, през миналата седмица реално регистрираните дистрибутори са били едва 13.