С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 30 дек 2016, 10:27, 27700 прочитания

Да кърмиш под стража

Абсурдната история на задържани майка и едногодишно дете показаха безчувствеността на прокуратурата и полицията и проблеми в закона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Последния месец на годината по два пъти на ден млада жена прекрачва прага на следствения арест в Добрич, за да бъде конвоирана от служителите на съдебна охрана. Тя е иракчанка и е в ареста, тъй като е обвиняема за нелегално преминаване на границата. Заловена е на границата с Румъния заедно с още 36 души, oт които 11 деца.

Повечето от тях са избягали след размириците в лагера в Харманли. Жената, чието име няма значение, излиза от следствения арест с конвой, който изпълнява постановление на окръжния прокурор в Добрич. Всеки ден по два пъти тя е отведена от служителите на съдебна охрана, за да кърми едногодишното си дете, от което е отделена по волята на прокуратурата и съда.


Според информацията, разпространена миналия вторник, осем от нелегалните мигранти са задържани на 8 декември край генералтошевското село Росица. Останалите 17 са били арестувани в Румъния и върнати обратно в България на 10 декември.

Веднага след това с определение на съда в Генерал Тошево всички възрастни били задържани под стража. Мъжете - във Варненския затвор, а жените – в следствения арест в Добрич, който се намира на последния етаж на сградата на Областната дирекция на полицията в града.

На 27 декември жената и още 15 души сключиха споразумение с прокуратурата в Генерал Тошево, като се признаха виновни и получиха условни присъди. Един човек получи ефективно наказание. Кърмачката е освободена и най-вероятно се намира отново в дома в Харманли.



Случаят мина незабелязано из местните медии. Така и без отговор въпросът кое е наложило и кой е взел решението за отделянето от майките им и настаняването им в социална институция в Добрич.

Казусът направи видими недопустими празноти в българското законодателство, непопълнени вече четвърта година след началото на мигрантската криза в Европа.

Обгрижването на децата: голям проблем
Според окръжния прокурор на Добрич Пламен Николов, цитиран от агенция "Фокус", част от възрастните иракчани и всички деца били без документи. Николов съобщава също, че "обгрижването на децата създава редица проблеми, тъй като те са настанени в центровете без необходимите по закон документи за здравен статус". Това оставяло в риск здравето и живота на другите деца, които живеят там.

Пак според Николов проблем било и изхранването на кърмачето. По тази причина той разпоредил майка му да бъде извозвана с конвой, за да кърми детето. "Това коства немалко разходи на държавата", обяснява Николов.
Според разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража децата на жени, лишени от свобода, които не са навършили една година, трябва да бъдат обгрижвани в ясла на мястото, където се намира и майката. Според чл. 240 от същия закон текстът е приложим и за задържаните под стража. Както всички следствени арести в страната обаче, така и този в Добрич не разполага с условия за отглеждане на деца до 1 година.

"Изхождайки от принципа за спазване и следване на висшия интерес на детето – да не бъде отделяно от родителите си, особено в случаите, когато става дума за кърмаче, решението на съда в Генерал Тошево е недопустимо, коментира адв. Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. На тази възраст близостта на майката е определяща."

Според Илиева казусът има две решения – майката да бъде преместена с прокурорско разпореждане в затвор, където има детска ясла, или да се поиска изменение на мярката за неотклонение.

Неофициалното споделено оправдание на властите е, че младата и майка и детето нямало как да бъдат преместени в единственото място, в което има такива условия - Сливенския затвор, защото разследването срещу нея е на територията на град Добрич. Друг е въпросът дали основният проблем за прокуратурата - разходите за конвоирането на кърмачката до детето, нямаше да са по-малко ако тя не беше настанена там и изпращана по делегация до Добрич за процесуално-следствените действия, които трябва да бъдат извършени с нея.

"Вземането на решение за събиране на майката с детето е в изпълнение на международните стандарти", обяснява още Илиева, като цитира Конвенцията по правата на детето. Според нея "в случаи, когато родителите извършат престъпление, следва да има предвидени алтернативни мерки на задържане под стража, които да се прилагат според конкретния случай при пълно съобразяване с вероятното въздействие върху интересите на засегнатите деца".

Независимо от факта, че въпросният коментар е приет от Комитета по правата на детето още през февруари 2013 г., той и до този момент не е отразен в българското законодателство.

"В случая с майката, задържана със съдебно решение в ареста в Харманли, е пренебрегната и друга международна норма, обяснява адв. Илиева. Става дума за препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2000 г. Тя призовава страните - членки на съвета, да спазват принципа, че задържането под стража на бременни и майки на малки деца трябва да бъде предприемано само като последна мярка в случаи, в които става дума за особено тежко нарушение и когато задържаният представлява сериозна опасност за околните."

Да определиш възрастта "на око"
Вторият казус, който поставя случаят с единадесетте иракски деца, е как е била определена възрастта на най-малкото от тях, за да бъде преценено, че може да бъде отделено от майка си.

"Имаме информация, че съвсем наскоро, в последните дни на ноември, детето е навършило годинка", каза в отговор на въпрос на "Капитал" говорителят на Окръжната прокуратура в Добрич Милена Любенова. Но се оказа, че увереността й прикрива друга, доста по-различна истина.

"Педиатрите и хората, които се занимават с деца, могат да определят възрастта им с точност плюс–минус един месец. Ние всички сме хомо сапиенс", каза окръжният прокурор на Добрич Пламен Николов.

Според него информацията за възрастта на всички 11 деца, задържани край с. Росица, е достигнала до съда в Генерал Тошево и прокуратурата в Добрич "от здравната служба на мигрантския център в Харманли чрез граничните полицаи".

"В случая става дума за хора, които никога не са имали издаден акт за раждане, каза Николов. Това са първобитно–общинни племена." След това той уточни: "Видимите "габарити" на детето показват, че то е над една година. Аз нямам никакви съмнения, че това е точно така."

Според прокурора въпросите около казуса с кърмачето, отделено от майка му, не бил нищо повече от "търсене на сензация". Задържането на иракските граждани преди седмица поставял други по-важни проблеми на действащото законодателство, които заради мигрантската криза трябвало спешно да бъдат решени.

"Действащите в момента закони не дават никакъв отговор на въпроса какво да се прави с децата, докато съдят родителите им в някоя гранична зона, твърди Пламен Николов. Това са деца на задържани под стража, а техният статут е различен от този на осъдените."

Окръжният прокурор на Добрич твърди, че цитираните текстове от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража не могат да бъдат приложени спрямо мигрантите, тъй като се отнасяли единствено за български деца, които имат всички необходими документи за прием в детски ясли, градини и социални заведения.

Така според Николов се стигало до парадокси.

"Граничните полицаи обикаляха няколко дни с децата по детските градини и ясли, за да ги вземе някой, докато съдят родителите им. А една учителка им казала: "Като сте ги задържали – гледайте си ги вие." Всъщност така и стана – завели ги в участъка и ги хранили с банички, докато намерят къде да ги дадат", разказа окръжният прокурор на Добрич.

Според закона "бременните жени и кърмачките са под системен медицински контрол и се поставят в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения." От Министерството на правосъдието отговориха, че това изискване от закона е спазено, като уточниха, че информацията, с която разполагат, идва от ръководството на ареста в Добрич.

Казусът приключва на 27 декември, когато кърмачката е освободена от ареста и има възможност отново да бъде с детето си. Празнотите в закона и въпросите около практиките на правоохранителните органи ще чакат до следващия подобен казус, а такъв ще има съвсем скоро. За 2016 година броят на непридружените деца, които са минали през България, е над 2300.
Историята на мигрантите
От разпитите пред съдия, които са направени на част от задържаните след задържането им, става ясно, че всички разказват еднакви истории за това как са стигнали до границата в Румъния и как са оставяли пари на каналджии. Ето историята на една от задържаните жени.
По случая мога да кажа следното: Мъжът ми живее в Ирак. Той е офицер в иракската армия, старши лейтенант. Той каза да отидем в Германия и като се настаним там, и той ще дойде. В България дойдох с децата си. Настаниха ни в лагера в с. Баня до Нова Загора. Тъй като не искаме да оставаме в България и други иракчани от лагера ми казаха, че има един Х., който ще ни преведе. Дадоха ми телефона му. Този Х. е иракчанин. Аз му се обадих по телефона и се разбрахме да взема едно такси до С. и да отида с децата при него. Таксито той щеше да го плати. Ние взехме едно такси и тръгнахме за С. Като стигнахме, аз му се обадих по телефона. Дадох телефона на шофьора на таксито да говори с Х., за да му обясни къде да ни закара. Таксито ни закара на адреса. Там ни посрещна Х. Този Х. има заешки зъби, без мустаци и брада, среден на ръст, средно пълен, малко мургав, с тъмни очи. Ако го видя, ще го разпозная. Аз снимах мястото, където пристигнахме, с телефона си. Този Х. ни закара в дома на сестрата на жена си, тя е съвсем наблизо до неговата къща. Сестрата на жена му на Х. се казва Н. А жената на Х. се казва Л. Тъй като нямахме пари, а трябваше да платим 700 евро, за да ни закарат за Р., аз се обадих на мъжа ми в И. да изпрати пари. Той ги прати по "Уестърн юниън" на името на Л. За да ги изпрати, аз й снимах личната карта и я изпратих на мъжа ми и още я имам на телефона. Също така снимах и бордерата, с които пратиха парите – веднъж 300 и веднъж 400 евро. Тези 700 евро бяха само разходи за път и храна. Когато трябваше да пристигнем в Р., трябваше да доплатим. След като ни изпратиха парите, казаха, че можем да тръгваме. Закараха ни в един гараж. Аз го снимах и него с телефона. Там ни качиха в един камион с брезент. Шофьора не го разгледах, а и беше доста тъмно.Закараха ни в едно село, отново в близост до гр. Нова Загора, не зная кое е. Там ни настаниха в една порутена къща без прозорци, без врати. Там имаше вече събрани доста хора. Докато чакахме там, докарваха и други иракчани. Когато се събрахме около 30 души, ни качиха всички набързо в един бял микробус без прозорци, товарен. Този микробус беше друг, по–голям от този, с който ни закараха до селото. Не можах да видя шофьора, защото беше тъмно и много набързо ни качиха в микробуса. След като ни качиха, пътувахме доста време. Пътувахме през нощта, а и не можехме да се ориентираме, но ни закараха до едно село. Там слязохме и тръгнахме пеша към границата. Нас ни водеше един мъж, висок, с бяла коса, с оформена лека брадичка, говори на няколко езика, на нас ни говори на кюрдски. По телефона говореше на други езици. Ако ни покажете снимка, ще го разпозная. Трафикантът каза да си изключим телефоните, да не ползваме светлини и други такива. След това тръгнахме към границата. Вкараха ни в Румъния, но този, който ни водеше, усети, че има полиция, и ни върна обратно в Б. Скрихме се в едно дере на българска територия. Тогава този с бялата коса, който ни водеше, каза да го изчакаме 2 часа там и тогава да минем отново в Румъния. Той щял да ни чака там. След това той тръгна. Искам да кажа, че към нас в последния момент се присъединиха още осем души – шестима мъже и две жени. Не можах да ги разгледам добре и не мога да ги опиша, но и те тръгнаха малко след каналджията. Изкарахме нощта в дерето. На другия ден, на 08.12.2016 г., изчакахме да се стъмни и тръгнахме пак за Румъния Тогава ни заловиха румънските полицаи.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1914 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 2017 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Природният газ поскъпва с 4.65% от януари

Потребителите ще заплащат отделно такса пренос в размер на 19.73 лв.

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10