Икономиката през 2017 г.: Умерен растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката през 2017 г.: Умерен растеж

Икономиката през 2017 г.: Умерен растеж

Двигател ще е потреблението, а рисковете са политическата несигурност и липсата на кадри

29513 прочитания

Очакванията на повечето икономисти са през 2017 г. БВП на България да расте с между 2.7% и 2.9%.

Икономиката ще продължи да расте през 2017 г., макар и леко да забавя темпото, постигнато през последните две години. И ако през изминалата 2016 г. напредъкът се движеше основно от износ и потребление, очакванията за 2017 г. са водещо да е вътрешното търсене. Аргументът - подобрени условия на пазара на труда. В допълнение лихвите по кредити и депозити ще останат ниски, като очакванията са заемите за фирмите и домакинствата да нараснат с по-високи темпове през новата година, което също ще повлияе на потреблението. То от своя страна ще доведе до умерена, но положителна инфлация през новата 2017 г. Очакванията са тя да бъде допълнително подкрепена и от по-високите цени на петрола след срещата на ОПЕК в края на ноември миналата година.

Прогнозите са за забавяне на ръста на износа, което може да има относително негативно влияние върху някои от експортните сектори в икономиката.

Ако има двигател на икономиката, който през последната година не се активира, това са инвестициите. Очакванията обаче са през 2017 г. да има леко ускорение - заради еврофондовете и ниската цена на кредита. Според някои анализатори политическата несигурност може да отложи този процес за по-късен момент от годината. Други са по-оптимистично настроени – виждат политическите промени като шанс да се поведе дискусия за устойчиво развитие на страната - например как ръстът на икономиката да е по-бърз, по-балансиран и да се усеща от повече хора.

В същото време външните рискове за икономиката остават същите като през 2016 г. - свързани с по-ниския икономически растеж в Китай, забавяне на еврозоната и продължаващо влошаване на икономиката на Турция.

Очакванията на повечето икономисти и организации са през 2017 г. БВП на България да расте с между 2.7% и 2.9%. Има и по-оптимистични прогнози (виж таблицата), тъй като според анализатори икономическият цикъл на България все още е във фаза на растеж, а пикът й ще е към края на 2017 г. - началото на 2018 г.

Пазар на труда: По-скъпи служители

През 2016 безработицата е до 7% през третото тримесечие, а средната заплата се увеличи със 7.8% през септември на годишна база. Тези две тенденции ще продължат и през тази година според прогнози на икономисти и анализатори. Дефицитът за специалисти вероятно ще се задълбочи заради емиграция и влошаваща се демография. "Не смятам, че липсата на хора е проблем за пазара на труда, тъй като по-голяма част от производството ни е нискотехнологично. Ако има дефицит на кадри, той е по-скоро в сектори като IT индустрия и аутсорсинг", коментира икономист.

Със сигурност разходите за труд ще се увеличат, защото осигурителната вноска се вдига с 1 процентен пункт, а минималната заплата расте с 40 лв. до 460.

"Пазарът на труда набра инерция – заетостта растеше непрекъснато от 2014 г. насам. Но неочаквано спадна през трето тримесечие на 2016 г., което е рано да се приема за нова трайна тенденция", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика.

В последната си макроикономическа прогноза Министерството на финансите посочва, че спад в износа на страната ще забави растежа при заетите в промишлеността, но това ще се компенсира от повече заети в сектора на услугите заради растящото вътрешно потребление.

Потребление: Основният двигател

Ролята на двигател на растежа през 2017 г. е отредена на потреблението, основно поради продължаващо увеличение в доходите, предстоящия ръст на заплатите в публичния сектор и спада в безработицата. Държавният сектор купуваше по-малко стоки и услуги през втората половина на 2016 г., но прогнозите са за задвижване на еврофондовете през тази година. А оттам и за ръст в общото потребление. Фирмите, които работят най-близо до нуждите на домакинствата, като търговците на дребно ще усетят най-съществено положителното влияние от тенденцията.

Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch, посочва, че при оптимистичен сценарий, в който домакинствата разполагат с по-висок доход и имат желание да го разходват, може да се очаква потреблението да расте по-бързо през 2017 г. Има и песимисти. "Ако тази година видим влошаване на тенденциите на пазара на труда, няма как да очакваме значителен ръст в потреблението, който да движи икономиката", смята Десислава Николова. Според нея дългосрочно икономиката може да расте чрез износ на стоки и услуги, като позитивно ще влияе слабото евро, а негативно - по-високите разходи за горива, за нефтопродукти.

Износ: Ръст, но малък

Износът се очаква да продължи да нараства на годишна база с 3.2%. В своя последен икономически преглед БНБ обаче посочва, че рискът е в забавяне на икономиката на основния ни търговски партньор - еврозоната.

Очакванията са увеличеното вътрешно търсене и по-високите цени на горивата да вдигнат вноса. На финала това означава, че приносът на износа към икономическия растеж ще спадне през 2017 г.

"Не бих казал, че има основание да смятаме, че износът ще се свива или ще расте по-бавно. В момента като дял от БВП той е по-малко спрямо нивата преди 2009 г. На тази основа може да се очаква динамика при износа, насочена към наваксване на този изгубен дял", смята Георги Стоев. Според него трябва да се следи и притокът на инвестиции към страната, защото, когато се вливат повече капитали, е логично вносът на стоки за индустриалното производство да нарасне.

Други анализатори пък са на мнение, че подкрепа за българския износ може да има по линия на по-скъпия долар, което прави европейските стоки по-конкурентни.

Инфлация: Горивата ще я събудят

Годишната инфлацията през 2017 г. ще бъде между 0.6% и 1.1% според прогнозите на Министерството на финансите и Международния валутен фонд. Първоначално причината за тези прогнози бе ръст в потреблението на домакинствата. В допълнение след решението на ОПЕК за свиване на предлагането на петрол цените започнаха да растат и вероятно горивата ще са по-скъпи тази година. Очакванията са цената на петрола да се задържи между 50 и 60 долара на барел през 2017 г.

По линия на горивата могат да поскъпнат и стоки от химическата индустрия и други. От анализите на БНБ и финансовото министерство очакват и вдигане на цени и на другите суровини, на металите и при храните, докато дефлация ще продължи да е налице при дълготрайните потребителски стоки. Според Николова, ако транспортните разходи се качат силно, може да се наложи на някои бизнеси с висока транспортна компонента да прехвърлят допълнителния разход върху крайните цени за стоките и услугите си, т.е. още малко добавка към инфлация.

Инвестиции: Движени от еврофондовете

Инвестициите ще се ускорят през 2017 г., най-вече заради повече публични капиталови разходи. Те са свързани с очаквания за забързване при европроектите по новия програмен период 2014 - 2020. Някои анализатори обвързват ръста на държавните разходи с този при частните инвестиции. Има и рискове този сценарий да не се случи. Според експертите несигурната политическа обстановка около изборите може да наложи отлагането на инвестиционни проекти. А и недостигът на подходяща работна ръка също би ограничил частните инвестиции по линия на разширяването на дейността.

От друга страна, през 2016 г. заработиха дузина нови предприятия и има поне още толкова, които трябва да бъдат готови през тази година. "Ниските и спадащи нива на лихвите по кредитите ще подпомогнат инвестиционната активност", е мнението на Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Кредитиране: Раздвижване заради ниските лихви

Още през миналата година цената на финансирането по жилищните кредити достигна до нива, които са около два пъти по-ниски от предкризисните. Лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса също бяха надолу. Анализаторите очакват ниската цена по кредити и депозити да се запази и през новата 2017 г. Още повече че Европейската централна банка (ЕЦБ) също реши лихвените проценти в еврозоната да останат непроменени.

"Ниските лихви ще подкрепят икономическия растеж, но постепенно ще водят и до натрупване на рискове. В търсене на доход и спестителите, и банките ще започнат да поемат повече риск, а бизнесът може да стартира проекти, които изглеждат привлекателни само заради ниските лихви. Нужно е повишено внимание към риска и задлъжняването, защото след дълъг период на спад неизбежно ще започне и обратният процес – повишение на лихвите", допълва Ангелов.

2017 г. може да е по-добра откъм инвестиции

Георги Стоев, Industry Watch

Тази година може да бъде дори по-добра от гледна точка на инвестиции въпреки политическата несигурност. България вече е извоювала позиция като място за смислени инвестиции в преработващата промишленост. Поне ние знаем за една дузина проекти в този сектор, които чакат да влязат в страната и е въпрос на бизнес планиране това да се случи.

Наблюдаваме една дългосрочна промяна на българската индустрия. Тя се изразява много ясно в данните за експорта. Тази промяна е свързана със загуба на сравнителни предимства в традиционни сектори като облеклото, обувките, текстила, обработката на кожи, частично в хранително-вкусовия сектор. Донякъде има загуба на конкурентни предимства и в тежките индустрии, металите и базовите суровини. В същото време се подобрява конкурентната позиция на българската индустрия в сектори като машиностроенето, като производство на автомобилни части и компоненти, в някои леки индустрии като битовата химия, козметиката, фармацията. Има достатъчно много индустрии, които в България са дългосрочно перспективни, и смятам, че още догодина ще видим по-бърз ръст на тези индустрии в българския износ.

Трудно мога да изведа един-единствен риск за икономиката тази година. Ние работим в хипотеза, в която шансът новото правителство да бъде ляво, националистко и анти частния сектор е относително малък. Все пак инвеститорите не трябва да изключват сценарий, при който във властта присъстват партии, чиито действия и предложения биха били насочени срещу частния капитал, срещу създаването на работни места и притока на инвестиции. Това са партиите, които гравитират в лявата част, но не БСП. Това са по-скоро формации като "Атака" и Патриотичния фронт. В икономическия смисъл на политиката те са леви партии с краткосрочен хоризонт. Тяхното присъствие във властта винаги е притеснително.

Тази година вероятно няма да е толкова добра

Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика

Тази година вероятно няма да е толкова добра за българската икономика, колкото бяха предходните две, защото се засилват рисковете в международен и вътрешен план.

Основният вътрешен рисков фактор през 2017 г. ще бъде започналата политическа нестабилност и началото на нов предизборен режим. Нашите наблюдения от периода 2013-2014 г. са, че политическата криза има реална цел - отложени или отменени частни инвестиции, докато се изчаква да се стабилизира обстановката. Трябва да се има предвид и фискалната цена на политическата криза. Различните системи започват да харчат много по-безконтролно, а в същото време пък приходните агенции започват да работят на по-ниски обороти.

През 2017 г. проблемът с кадрите ще става все по-остър и е възможно да противодейства на положителната тенденция на пазара на труда. В момента около една трета от промишлените предприятия казват, че недостигът на работна ръка ограничава разрастването им. Проблемът е повсеместен и може да се мисли и в посока на внос на кадри.

От гледна точка на негативни външни фактори на първо място е по-лошата международна среда. Тук се включва Китай, където от няколко години върви процес на забавяне на икономиката и замяна на износоориентирания им растеж с такъв, който залага основно на вътрешното потребление. Това автоматично свива световното търсене и влияе на страни като България, които разчитат на експорт. Очакванията за американската икономика също са по-лоши. Ще ни влияе и оскъпяването на европейската валута, което се очаква да продължи и през новата година.

Фактор е и обратът при цената на петрола. Ниската му стойност беше основен дефлационен фактор за българската икономика и подкрепяше потреблението и бизнеса. Този инфлационен натиск, който ще се появи, ще потиска потреблението и ще увеличава разходите за бизнеса.
Износът се очаква да продължи да нараства на годишна база с 3.2%
Фотограф: В© Jean-Paul Pelissier / Reuters
Очакванията на повечето икономисти са през 2017 г. БВП на България да расте с между 2.7% и 2.9%.

Икономиката ще продължи да расте през 2017 г., макар и леко да забавя темпото, постигнато през последните две години. И ако през изминалата 2016 г. напредъкът се движеше основно от износ и потребление, очакванията за 2017 г. са водещо да е вътрешното търсене. Аргументът - подобрени условия на пазара на труда. В допълнение лихвите по кредити и депозити ще останат ниски, като очакванията са заемите за фирмите и домакинствата да нараснат с по-високи темпове през новата година, което също ще повлияе на потреблението. То от своя страна ще доведе до умерена, но положителна инфлация през новата 2017 г. Очакванията са тя да бъде допълнително подкрепена и от по-високите цени на петрола след срещата на ОПЕК в края на ноември миналата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    За най-бедната страна в ЕС ръст от 3% е крайно недостатъчен.
    Тоест, България продължава да се носи по общото течение и не прави почти нищо, за да подобри икономическия си ръст, както направиха страни като Румъния, Естония, Латвия.
    А за нещо нетолкова сложно като електронното правителство например политиците ни тотално забравиха.

  • 2
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    мдаа, ръст от 3%, обаче заплащането ( говоря за частния сектор и сериозните фирми) се вдигна 3-5% минлата година и още 5-8% тази. При всичките ми познати работодатели е така. Лошото е, че е за сметка на резерви и намалена печалба, а не на повишена ефективност. Много е хубаво хората да взимат добри заплати, но ако работодателите не си подобрят ефективността и организацията и най-вече квалификацията на работниците очаквам към края на годината да почнат да "изпушват" някои фирми

  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Приказки за лека нощ. Двигател на икономиката щяло да бъде потреблението. От какви доходи ще се реализира това потребление? На парите на имигрантите ли ще чакаме? И още - за да развива икономиката, потреблението трябва да бъде на продукти произведени от местната икономика, иначе парите изтичат навън и ставаме двигател на чужди икономики. Все едно чета курсова работа на студент по икономика.

  • 4
    oea12538612 avatar :-|
    Марин Маринов

    какъв ръст 3%при 5% от европа/усвояване/,това не прави ли/ -2%/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK