Политическата 2016: Стабилна нестабилност и непредсказуемо развитие

Политическата 2016: Стабилна нестабилност и непредсказуемо развитие

С оставката си и грешните си решения за кандидат-президента на ГЕРБ Борисов предопредели и останалите ключови моменти в политическия живот за следващата година.

19755 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Хаотична, пълна с изненади и резки обрати, нестабилна - както във вътрешен, така и в международен смисъл, разтърсвана от популизъм и национализъм - такава, грубо казано, бе политическата 2016 г. Поставена в деликатна ситуация между няколко силно турбулентни зони като Близкия изток, Турция и Русия, от една страна, и разколебаната Европа, от друга, България не пропусна да си създаде и чисто вътрешни проблеми с изненадващия ход на Борисов да се откаже от властта заради загубата на президентските избори. С оставката си и грешните си решения за кандидат-президента на ГЕРБ Борисов предопредели и останалите ключови моменти в политическия живот за следващата година и допринесе самите президентски избори също да се превърнат в дестабилизиращ фактор заради избора на непознат за политическия живот и оттук - и непредвидим нов президент, обвързан (до момента) с левицата. Ще се еманципира ли Радев като самостоятелен политик със свой собствен дневен ред, или ще следва този на БСП е един от интересните въпроси, чиито отговори предстоят.

Макар че предстоящото разпускане на настоящия парламент едва ли може да се определи като голяма загуба, още по-притеснително е какво Народно събрание ще ни донесат предсрочните избори през пролетта. Въпреки заявката на повечето партии за промяна на Изборния кодекс според исканията на референдума на Слави Трифонов това по-скоро няма да се случи за предсрочния вот, така че основната част от политическото статукво най-вероятно ще се възпроизведе в близки на настоящите си пропорции. Неприятен и небезопасен ефект от предстоящите избори обаче е яхването на вълната на популистките и дори крайно националистически послания - особено от страна на Патриотичния фронт, но и БСП. В резултат страховете от бежанската криза и цялостната международна нестабилност се смесват в много опасна амалгама с житейската и икономическа неудовлетвореност на цели слоеве от българското обществото. Успокояването на страстите и прибирането на изпуснатия облак от омраза обратно "в бутилката" в този смисъл трябва да е сред приоритетите на следващото управление.

А съставянето му ще е предизвикателно, тъй като е доста вероятно част от по-малките формации като АБВ, БДЦ и дори разцепения РБ да не намерят отново пътя към Народното събрание и да бъдат заменени от нови - на редицата са както нишови модерни проекти като този на бившия правосъден министър Христо Иванов, така и нови популистки проекти като този на Марешки. Неясни засега остават и плановете на самия Трифонов, на чийто несъществуващ още проект социолози вече приписаха електорален потенциал от поне 12%.

Годината премина и под все по-тежащия и в политическия свят знак на главния прокурор, който по оценката и на политолози и социолози така не само не успява да повиши доверието и имиджа на институцията, но и се възползва от заложените й дефекти, за да увеличи влиянието си. Докъде ще се разпростре то е въпрос, който трябва да тревожи политическите субекти.

Ето как видяха отминалата година и политолози и социолози и какво споделиха пред "Дневник".

Боряна Димитрова, социолог

Рисковото електорално поведение вече е тенденция в политиката

Каква е добрата новина на годината?

- В материалния свят – макар и слабото икономическо оживление, което дава глътка въздух и оптимизъм. Във виртуалния, който става все по-реален - обединението на големите интернет компании срещу фалшивите новини.

Коя е лошата новина?

- Непредсказуемите терористични атентати. Възможно е с тяхната ескалация да си отива цяла една епоха от сложилия се ред между хората и обществата. Историята ще намери своя изход и от тях, но човешките животи няма да се повторят.

Откъде идват заплахите за страната?- Тероризъм, енергийна зависимост, възраждащи се геополитически пасианси. Най-силната заплаха обаче е невъзможността да им отговорим адекватно поради слабостта на собствените ни институции.

Оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- Противоречива. Направи стъпки към модернизация на някои безнадеждно остарели системи и сектори. Не успя обаче да излезе от омагьосания кръг да решава модернизационни цели с методите, мисленето и зависимостите на късния соц и ранния преход.

Оценката ви за президента Росен Плевнелиев?

- Президент, който извлече на гърба си много горчиви уроци. В движение откри и научи неща, за които не си е давал сметка в предишното си битие на предприемач. Затова и невинаги беше убедителен в защитата на иначе смислени и добри позиции. Основното му достойнство е, че остана честен и последователен в принципите си.

Оценката ви за главния прокурор?

- Не преодоля нито един от заложените в закона пороци на прокуратурата. Мнозина от зрелищните му обществени "ефекти" (като Костинброд например) се оказаха дефекти на собствената му институция.

Какво ви изненада през 2016 г.?

- Политически – доброволното превръщане на правителството в заложник на президентските избори с цялата изкуствена криза, породена от този акт. Социално – силата на реваншизма и заслепението от личните битки.

Какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?

- Големите промени са извън България. От 2016 г. в историята ще останат Брекзит и победата на Тръмп в САЩ. А урокът, включително и от президентските избори у нас, е, че не е възможно точно с втръсналия на публиката репертоар да се противопоставиш на новите играчи, колкото и рискови да са те. Рисковото електорално поведение е вече тенденция в политиката.

Цялото интервю четете тук.

Евгений Дайнов, политолог

Историята излезе от своето русло

Каква е добрата новина на годината

a) Катастрофалната загуба на ГЕРБ на президентските избори, която демонстрира, че хората по места надмогват страха от тормоза на местните ГЕРБ феодали и вече си връщат за унижението.

б) Оставането на Радан Кънев в политиката като глас на разума плюс поемането на подобна роля от нови говорители като Христо Иванов и Кристиан Таков.

Коя е лошата новина

а) Че към мястото на ГЕРБ във властта се е засилила една (отново) нереформирана БСП.

б) Че българският патриот-фашизъм (местният вариант на световния популизъм) очевидно расте като влияние.

Откъде идват заплахите за страната?

- От вътрешния популизъм, бързо прерастващ във фашизъм, както и от отдръпването на света от Просвещението и постепенното му потъване в популисткото блато. Заспиването на разума ражда чудовища – а в момента разумът заспива и у нас, и по света.

Оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- Направи устойчив опит за окончателното феодализиране на обществото, т.е. за заместването на равенството и свободата с подчинение и неравенство (всеки да си има господар). По пътя към феодализма мина като валяк през малкия и средния бизнес, паралелно с това заграбвайки по-атрактивни бизнеси по брутален начин – да се знае кой е силният. Борисов взе решението да запази и доразвие модела КОЙ, за чието сриване беше избран. Затова си получи бунта на президентските избори.

Във външнополитически план – смехотворни опити за "балансиране" между "големите", все едно сме в края на XIX век и никога не е имало международно право, ООН, ЕС и НАТО. Слаб (2) без право на поправителен.

Оценката ви за президента Росен Плевнелиев?

- Неочаквано се оказа устойчив – в точно обратната на Борисов посока. Докато Борисов буташе нещата към някакво разбойническо-главатарско средновековие, Плевнелиев отстояваше ценностите на западната цивилизация, на модерния ред и на Просвещението.

Оценката ви за главния прокурор?

- Опитва се да вземе цялата власт – да стане Ришельо, т.е. реален господар на страната. Няма да му се получи – не е на онова ниво, на което би му се получило. Смайващото е, че не си е направил изводите от съдбата на Цветан Василев, който също искаше да става Ришельо, преди да бъде сритан и отпратен.

Какво ви изненада през 2016 г.?

- Това, че историята излезе от своето русло. Досега знаехме: всяка лудост, родена в континентална Европа, намира отпор в Англия; откъдето впоследствие тръгва възраждането на нормалността (в последните стотина години – с помощта на Америка). Този път популистката лудост мина като танк през Англия (Брекзит) и дори завладя Америка (Тръмп). Този път ще трябва да се оправяме сами.

Цялото интервю четете тук.

Петър Щурм Константинов, политолог

Средновековие или хипермодерност

Каква е добрата новина на годината?

- Че годината можеше да е и по-зле. Можеше някоя от глобалните или локалните миникризи да се превърне в истинска, мащабна, пълнометражна криза от тези, които след това ги анализират надълго и нашироко в учебниците и правят холивудски продукции по тях. 2016-а се размина с това. За малко.

Коя е лошата новина?

- В глобално отношение изборът на Доналд Тръмп е рисков, но може да се окаже и че строителният предприемач ще свърши добра работа като президент. Трябва да се видят първите сто дни, а и първата година на президентството му.

Другата лоша новина беше проваленият опит за преврат в Турция. Но колкото и дестабилизиращ да беше той, остава потенциалът чуждестранни инвеститори да предпочетат България. За съжаление през 2016 г. имаше и доста шум около опити за превземане на чуждестранни бизнеси с помощта на съда, така че ако не усетим такъв положителен ефект, сме си виновни ние.

Откъде идват заплахите за страната?

- От дестабилизирания Близък изток, от Турция и Русия, от избора на президент на САЩ и най-вече от неподготвеността ни да се справяме с тези заплахи. Завършваме 2016 г., живеейки в един безкрайно по-несигурен, рисков и неподреден свят от този, с който я започнахме. Както винаги в човешката история, когато кризите ударят, едни общества се оказват перфектно подготвени и непоклатими, а други потъват в мизерия почти моментално. И трябва да се правят усилия да сме от първите, а не от вторите постоянно.

Оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- Приблизително същата като за първия. Единствените сектори, в които "Борисов 2" свърши добра работа, бяха усвояването на еврофондовете, инфраструктурата и може би части от външната политика. Във всичко друго оценката е между Слаб 2 и Среден 3. Най-тъжното е, че се повтори историята на първия кабинет, от който някак си така се случваше, че точно най-потенциалните министри бяха тези, които си тръгваха. За разлика от тогава, когато, за да се случи това, беше необходимо доста време, този път ставаше и за броени дни.

Какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?

- Първо, светът стана непредсказуем, непредвидим и неподреден. Бърз поглед в учебниците по история ни казва, че така започват всички големи катаклизми, направени от хора.

Второ, навсякъде по света започна да лъсва истината, че вече не съществуват големи общества. Съществуват само малки общности, които в най-честия случай не умеят да комуникират помежду си. Така е в САЩ, така е в България, в Южна Америка и по цяла Европа. Дали това значи връщане на Средновековието или хипермодерност не е ясно, но е сигурно, че това не е някаква хипотетична конструкция, а е светът, в който вече живеем.

Трето е необходимостта от връщането на моралните категории в обществения живот. В свят, в който събитията не могат да се предвиждат, а действията водят до неясни резултати, за да има все пак някаква отправна точка, е нужно едни хора и едни неща да са добри, а други лоши.

Цялото интервю четете тук.

Огнян Минчев, политолог

Мощно избуяха клиентелните мрежи на ГЕРБ

Каква е добрата новина на годината?

- Икономическото оживление е видимо, а катастрофичните сценарии – включително за нова бежанска вълна, този път през България, не се сбъднаха.

Коя е лошата новина?

- За пореден път едно правителство изхабява кредита си на доверие в средата на мандата, предизвиквайки опасна вълна на нестабилност в страната.

За президент бе избран човек без никакъв политически опит, пряко зависим от издигналата кандидатурата му БСП. На "Позитано" още отсега злоупотребяват открито арогантно с неговата зависимост – водят го по пленуми, "съветват" го публично.
Лекомислената самоувереност на върха на ГЕРБ, че никой тях не може да ги победи, докара страната опасно близо до прага на ново пряко управление на мафията – начело с червената партия.

Много усилия трябва да положим през следващите месеци, за да не катастрофираме отново под подобно лидерство за пореден път.

Откъде идват заплахите за страната?

- България трябва да удържа на вълните на нестабилност, идващи от фрагментирания Близък изток, носещи заплахите от терор, бежански вълни и нестабилност на ключови страни в българското съседство. България трябва да оцелява в контекста на нарастващия натиск от страна на Русия върху Източна Европа, която Москва отново припознава като естествена своя сфера на влияние.

За да реализира своите цели за геополитическо преструктуриране на европейския Изток, Русия целенасочено дестабилизира цяла Европа. България трябва да дава своя системен принос за стабилизиране на ЕС на обновена идейна и ценностна основа.

Оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- Фрустрацията от управлението на този кабинет идва от наложилото се очакване той да бъде реформистки. Да реформираш означава да мобилизираш сериозно гражданско–политическо мнозинство зад програма за ясно очертани и последователни промени в институциите, икономическата политика и баланса на властта и богатството в обществото. ГЕРБ никога не са имали подобен потенциал, дори подобна заявка. Основният принос на ГЕРБ е фактът, че те управляват статуквото по-добре, отколкото тандема БСП - ДПС.

Вторият кабинет на Борисов бе относително успешен в стопанското управление, особено силно – в оползотворяването на европейските фондове, в проектите за строителство на инфраструктура. С помощта на хора от най-близкия си екип Борисов претърпя еволюция от популистки лидер с ултимативна позиция към балансьор и преразпределител на власт в коалицията и в политическата система като цяло.
Пренебрежими и неефективни се оказаха опитите – доколкото ги имаше - да се намали корупцията, да се модернизират публичните институции, да се ограничи олигархичният контрол върху икономиката и вземането на политически решения. Мощно избуяха клиентелните мрежи на партия ГЕРБ в управлението на всички нива – откъдето идва и гневът на огромен брой обикновени граждани.

За мен оценката е тази – по-добро управление на статуквото от това на БСП и ДПС. И липса на реформистка алтернатива за съжаление както вляво, така и вдясно.

Оценката ви за главния прокурор?

Статутът на главния прокурор у нас е заложен в конституцията като отражение на тази мистична и зловеща роля на сталинистката прокуратура, която в условията на болшевишкия режим трябваше да облича в законоподобна форма произвола на КГБ върху обществото. Впоследствие този конституционен статут на прокуратурата изигра ключова роля за утвърждаването на посткомунистическата олигархия като монополен разпоредител с властта и богатството в обществото и държавата в условия на гарантирана безнаказаност.

Мисля, че Цацаров след Татарчев и Филчев добре изпълва тази роля, заложена още в началото на българския преход.

Цялото интервю четете тук.

Първан Симеонов

Време е България да разчита повече на себе си

Каква е добрата новина на годината?

- Не изглеждат лошо икономическите показатели. Добра новина е също, че изглеждаме сравнително крепко на фона на целия западен свят, на фона на съседите и на фона на случващото се в непосредствена близост.

Коя е лошата новина?

- Съвсем забравихме да говорим за реформи. А никой не прави реформи, защото се губи рейтинг. Вкопчихме се в стабилността и в резултат продължава управлението ден за ден.

Откъде идват заплахите за страната?

- До болка ясни са външните опасности. Но има една вътрешна, която трябва да се повтаря: популизмът. Хубавото е, че през 4 години влизат нови популисти, а през 7–8 има голям популизъм – ето че и сега му е дошъл редът. Така че имаме опит, няма страшно.

Оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- Борисов стана нов, смири се, замисли се за мястото си в историята. Но и замени реформи със стабилност, както споменах. Това е проблем. Като нива на обществена подкрепа този кабинет не можеше да се сравнява с ентусиазма около предишния кабинет "Борисов". Но внесе стабилизация на фона на 2013 и 2014 г.

Промени ли се нещо тази година и какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?

- Западният свят се промени пред очите ни. Удивително. Брюксел за броени седмици не е това, което беше. Вашингтон – също. Изгубиха са либералните табута, жалоните, за които се държахме. През 2017 г., с изборите в ключови европейски страни, може да стане страховито. Време е България да разчита повече на себе си - няма на кого другиго. Това е поуката.

Цялото интервю четете тук.

Хаотична, пълна с изненади и резки обрати, нестабилна - както във вътрешен, така и в международен смисъл, разтърсвана от популизъм и национализъм - такава, грубо казано, бе политическата 2016 г. Поставена в деликатна ситуация между няколко силно турбулентни зони като Близкия изток, Турция и Русия, от една страна, и разколебаната Европа, от друга, България не пропусна да си създаде и чисто вътрешни проблеми с изненадващия ход на Борисов да се откаже от властта заради загубата на президентските избори. С оставката си и грешните си решения за кандидат-президента на ГЕРБ Борисов предопредели и останалите ключови моменти в политическия живот за следващата година и допринесе самите президентски избори също да се превърнат в дестабилизиращ фактор заради избора на непознат за политическия живот и оттук - и непредвидим нов президент, обвързан (до момента) с левицата. Ще се еманципира ли Радев като самостоятелен политик със свой собствен дневен ред, или ще следва този на БСП е един от интересните въпроси, чиито отговори предстоят.

Макар че предстоящото разпускане на настоящия парламент едва ли може да се определи като голяма загуба, още по-притеснително е какво Народно събрание ще ни донесат предсрочните избори през пролетта. Въпреки заявката на повечето партии за промяна на Изборния кодекс според исканията на референдума на Слави Трифонов това по-скоро няма да се случи за предсрочния вот, така че основната част от политическото статукво най-вероятно ще се възпроизведе в близки на настоящите си пропорции. Неприятен и небезопасен ефект от предстоящите избори обаче е яхването на вълната на популистките и дори крайно националистически послания - особено от страна на Патриотичния фронт, но и БСП. В резултат страховете от бежанската криза и цялостната международна нестабилност се смесват в много опасна амалгама с житейската и икономическа неудовлетвореност на цели слоеве от българското обществото. Успокояването на страстите и прибирането на изпуснатия облак от омраза обратно "в бутилката" в този смисъл трябва да е сред приоритетите на следващото управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход