С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
34 6 яну 2017, 15:00, 29480 прочитания

Ефектът на Кристалина

Доскорошният български представител в Европейската комисия си тръгва от Брюксел като един от най-разпознаваемите и ефективни комисари от последните години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- От началото на 2017 Кристалина Георгиева вече не е българският представител в Европейската комисия
- Тя си тръгва от Брюксел като един от най-разпознаваемите и ефективни комисари от последните години
- Дебатът за нейния наследник не подсказва, че той ще бъде дори и близко до нивото й.

Още по темата

Комисия от карти

Как назначението на Мартин Селмайер - Чудовището от Берлемон, показа най-лошата страна на брюкселската бюрокрация

16 мар 2018

Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия

Мартин Селмайер беше една от причините предишният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия

21 фев 2018

Жените в европейската власт: Далече от равнопоставеността

Делът на жените във властта в България е близо до средното за Европа, но далече от 40-процентната цел

18 окт 2017

Как Г-20 трябва да промени подхода си към миграцията и развитието в Африка

Европа се нуждае от стратегия за поне две десетилетия напред, за да може да се справи с мигрантския натиск от Африка

15 май 2017

Настоящият бюджет на ЕС може да приключи по-рано

Гюнтер Йотингер, наследникът на Кристалина Георгиева, обеща да следва политиката й в областта на бюджета на ЕС и човешките ресурси на ЕК

10 яну 2017

Добрите и лошите новини за 2017 г.

Важните теми, които ще намерите в първия брой на "Капитал" за тази година

5 яну 2017

Мнения Daily - България се маргинализира в еврокомисията

И още: За Ердоган няма връщане назад; Смешен плач по повод бебето на годината

4 яну 2017

Плевнелиев: Правителството на Борисов да излъчи нов еврокомисар

Президентът призовава политическите сили да постигнат консенсус относно наследника на Кристалина Георгиева

27 дек 2016

Голяма каша в малка София

Кабинетът в оставка не е решил дали ще издига кандидат за еврокомисар

10 дек 2016
Кристалина Георгиева

2017 – Изпълнителен директор на Световната банка
2014-2016 – Зам.-председател на Европейската комисия с ресори бюджет и човешки ресурси
2010-2014 – Комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи
2008-2010 – Вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка
2007-2008 – Директор по стратегическите въпроси и устойчивото развитие в Световната банка
2004-2007 – Директор в Световната банка за отношенията с Руската федерация
2000-2004 – Директор в Световната банка за стратегиите в областта на околната среда
1992-2000 – Различни длъжности в Световната банка
Вероятно сте чули подмятанията, че доскорошният български комисар Кристалина Георгиева е била изгонена от Европейската комисия. Споделят ги най-общо казано поддръжниците на Ирина Бокова, с която Георгиева влезе в конкуренция за българската номинация за генерален секретар на ООН. Внушението е, че едва ли не влизането на комисаря в надпреварата за ООН е било някакъв отчаян ход, който да я предпази от проблеми в комисията.

В модерния свят, в който думите нямат стойност, а откровените политически безсмислици не погребват кариери, подобни твърдения могат да бъдат хвърляни с лекота. Те обаче само подчертават пропастта между истерията, която се изсипа срещу Кристалина Георгиева в България, и оценката за нея в Брюксел. Всъщност, ако се следи нивото на дебата за избор на неин наследник, доскорошният вицепрезидент на Европейската комисия може да остане за много години напред най-разпознаваемият български политически продукт в Брюксел.

"Ако попитате примерно в Мадрид да ви кажат имената на някои от 28-те европейски комисари, Кристалина Георгиева вероятно ще бъде една от малкото, за които събеседникът ви ще е чувал. Много професионална, за мен беше удоволствие да работя с нея", казва естонският евродепутат Индрек Таранд. Той познава работата на Георгиева като член на бюджетната комисия на Европейския парламент и трудно може да бъде заподозрян, че е неин политически приятел – естонецът е от зелената фракция, а и скандинавският темперамент не позволява фриволни похвали.

За нея трудно може да се чуе негативна оценка или ако има такава, тя не е толкова за работа й, колкото за някое от подопечните й ведомства, като ОЛАФ (Службата за борба с измамите с европейски средства), които от година са трън в очите на европейските депутати. Или пък за агресивното й налагане на жени на високи позиции в Европейската комисия, което всъщност е политическа цел на президента й Юнкер. Единствената критика дойде по линия на нейната кандидатура за генерален секретар на ООН, като няколко европейски депутати се опитаха да повдигнат съмнения дали Георгиева не е ползвала европейски средства при пътувания в чужбина, при които е могла да лобира за кандидатурата си. Тази атака обаче бързо отшумя, докато скандалите около пътуванията на германския й колега Гюнтер Йотингер все още разтърсват евроинституциите. В края на престоя й в комисията се появи и съмнение за конфликт на интереси, което обаче по-скоро изглеждаше като опит за политическо отмъщение.

"Смятам, че за тези години като комисар на България аз допринесох за добрия имидж на страната в Европа и за добрият имидж на Европа по света", казва сега Георгиева, която от няколко дни вече не е член на Европейската комисия. В края на октомври миналата година тя подаде оставка, за да приеме пост в Световната банка.



Какво направи Георгиева в Брюксел?

Оценката за дейността на българския комисар по принцип е трудна, тъй като националният поглед обикновено надценява важността на "нашия човек" в Берлимон (това е името на сградата, в която е седалището на ЕК) – малтийците вероятно също си мислят, че някой познава техния комисар. Трудността за оценката идва от факта, че комисарите до голяма степен зависят от бюрокрацията си и има не един високо оценяван член на ЕК, който с напускането на поста си бързо е отшумявал в политическото небитие.

"Георгиева изобщо не е от прословутите комисари – "приспивателни хапчета", с които президентът на ЕК Юнкер избягва да се вижда. Тя има какво да каже", обяснява впечатленията си бивш служител на комисията. По-важното е, че тя може да наложи мнението си. Например за политиката за назначаване на повече жени на високи позиции, с която самата тя много се гордее. Първоначално подходът е срещал съпротива (представете си, че сте мъж), но Георгиева обяснява, че екипът й бързо се е пренастроил на нейния метод на работа – да не се идва с идеи какво не може да стане, а как да стане. Според служител на ЕК (може би пострадал) тя просто е прегазила несъгласните.

През първия си мандат като комисар по хуманитарните кризи (2010 - 2014 г.) Георгиева успя почти да удвои средствата, които отиваха за жертви на бедствия и конфликти. "Европа беше в криза и да се намерят пари не беше лесна работа. Но в резултат на това днес ние инвестираме повече, за да помогнем на хората там, където са." Отчасти благодарение на инвестираните средства в тази посока сега малък процент (въпреки възприятията в Европа) от бежанците от Сирия или от района на Сахел (областта в Африка между Сахара на север и по-плодородните територии на юг – бел. ред.) идват в Европа.

На практика Георгиева превърна поста комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи от принудителна отломка от бюрократичните структури на Брюксел, която да приюти Румяна Желева (първоначалната номинация за комисар от ГЕРБ), в постоянна позиция, която остана самостоятелна и в настоящия състав на Европейската комисия. Наскоро висш служител на Службата по външни отношение на ЕС коментира, че в тази си роля Георгиева е била "най-добрият европейски експортен продукт в тази област".

Втората гордост на Георгиева е стандартизацията на системите за гражданска защита в ЕС. Още с първите си месеци като комисар по хуманитарната помощ тя вижда в Хаити, че спасителните отряди от европейските страни трудно работят заедно. "Буквално уоки-токитата не си говореха помежду си", припомня си тя. Със стандартизацията, радиостанции, шлангове или кранове могат да се свързват един за друг, независимо от коя страна идват. "Точно като Лего", онагледява системата Георгиева и дава пример с наводненията в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, когато помпите, които пристигат от различни агенции, работят заедно безпроблемно.

В комисията на Жан-Клод Юнкер (от 2014 г.) тя пое изключително амбициозния пост на вицепрезидент, отговорен за бюджета и човешките ресурси. На практика това е позиция за Chief Operating Officer, който трябва да гарантира гладката работа на администрацията на Европейската комисия. За очакванията към Георгиева говори и фактът, че тя беше единственият вицепрезидент в ЕК, който имаше на директно подчинение четири генерални дирекции и шест отделни служби. Останалите трима вицепрезиденти единствено координират работата на по няколко комисари, без да се намесват директно в бюрокрацията.

Георгиева изтъква като успех на настоящата Европейска комисия, че с по-малко пари успява да прави повече. "Сега бюджетът е фокусиран върху приоритети, много по-силна е ориентацията към резултати, използваме неговата гъвкавост, утроихме парите за реакция на миграционните потоци", обяснява Георгиева по-важните промени в бюджетната политика на ЕС. Съвсем скорошният пример за умно управление на средствата, който тя дава, са 30-те млн. евро, които ЕС отпусна на Световната организация по изхранването. С тях през март 2016 г. беше закупено мляко за десетки хиляди деца, пострадали от гражданската война в Сирия от европейски фермери, включително и в България, които в този момент изпитваха криза с изкупните цени на млякото.

По-важното е, че в момент, в който натискът за икономии не е отслабнал, годишните бюджети на ЕС минават безпроблемно. "Бюджетът може да бъде постигнат като компромис, да е ОК като финансов план, но приемането му да е допринесло за влошаване на отношенията между страните членки, обяснява Георгиева." Гладкото протичане на бюджетната процедура се дължи до голяма степен на посредничество на ЕК – задача, която винаги е трудна поради недоверия между тези страни, които дават парите, и тези, които ги получават. Първите естествено не искат да плащат повече, вторите винаги се притесняват, че могат да изгубят част от евросубсидиите. Според Георгиева ЕК е успяла да постигне компромис между тях. Пример за подобно действие са новоотпуснатите средства за миграционната политика на евросъюза. Повечето източноевропейски страни се страхуваха, че средствата ще бъдат взети от фондовете по сближаването (откъдето идват парите за метрото или магистралите в България). Това обаче не се случи, средствата бяха намерени от други пера в бюджета.
Промените може и да не са революционни, но "това не се дължи на работата на Георгиева, казва Гунтрам Волф, директор на влиятелния тинк-танк Brugel, тя беше страхотен комисар, много популярна сред състава на ЕК". Просто завоите в ЕС стават бавно.

"Изгонването" на Кристалина

На Кристалина Георгиева определено не й липсва амбициозност. В зависимост от предпочитанията си някои биха го нарекли изхвърляне, други замах. През 2010 г. по време на кръгла маса, организирана от "Капитал", докато премиерът Бойко Борисов мрачно обясняваше, че по време на криза не се правят реформи – "не сменяш покрива, когато вали", Георгиева съветваше страната да вземем пример от отличниците по реформи и да ги следва. "Имаме всички шансове да излезем от посредствеността", казва тогава Георгиева - съвет, който за жалост рядко бива чуван в България и който по-често трябва да следваме.

В ролята си на комисар Георгиева имаше не по-малки амбиции и мнозина виждат в тяхното неосъществяване част от мотивите й за решението да се завърне в Световната банка. Например стартиралите през 2014 г. реформи в администрацията на ЕК, твърдят нейни критици. След функционалния анализ на една генерална дирекция, при който се оказа, че около 200 нейни служители са излишни, опитът за промени изглежда зациклил. Проблемът е, че никой в европейската администрация не може да бъде уволнен (случаите се броят на пръсти) и излишните хора трябва да бъдат пренасочени някъде другаде – въпреки че едно звено се оправя, други се влошават. Промените продължават, но това не се вижда на повърхността, твърдят хора от екипа на Георгиева. Например при съставянето на новите звена, които отговарят за миграцията, се оказа, че има повече желаещи да сменят работната си позиция, отколкото нови позиции – нещо, което е рядко явление в Брюксел.

Трудностите на Георгиева по-скоро бяха в друго направление, като например конфликтът й с шефа на кабинета на Жан-Клод Юнкер – Мартин Селмайер. Селмайер често е определян като силният човек в ЕК, а on-line изданието Politico цитира анонимни източници, според които самият Юнкер го наричал "чудовището на Берлимон" заради способностите му в тъмната бюрократична игра. Георгиева отхвърля да е имало такова противопоставяне – нарича Селмайер брилянтен, един от моторите на настоящата ЕК, а той не пести суперлативи за нея. Единствения официален коментар доскорошният вицепрезидент направи в края на октомври тази година, по време на форум в Братислава: "Разбира се, с всеки, с когото работя, могат често да възникват неразбирателства по някои въпроси. Това важи и за Мартин Селмайер."

Сблъсъкът се дължи на метода на работа на Селмайер, който често налага решения, за които комисарите не са убедени, че са правилни. Спекулациите са, че разногласия е имало по темата за квотното разпределение на бежанците из всички държави в ЕС, за политиката на Европейската комисия по отношение на подготовката на преговорите с Великобритания за нейното излизане от ЕС както и за назначенията на високи постове в европейската администрация. По този повод в края на октомври The Financial Times цитира високопоставен служител от ЕК, учуден, че "повече хора не са напуснали, просто Кристалина има страхотна оферта".

Именно тези търкания в ЕК дават повод за слуховете за "изгонването" на Кристалина Георгиева. Те естествено са абсурдни. Българските политици често са обвинявани, че не могат да заемат силна позиция в Брюксел и сега се оказва, че когато има такава, това пак е грешка. Най-забавното в случая е, че разпространителите на този слух могат само да мечтаят някой в Брюксел да им обърне такова влияние, за което и те да бъдат "изгонени".

Комисарят, който сам си избира кариерата

Въпреки успеха си в ЕК, Георгиева със сигурност ще бъде запомнена с кандидатирането си за генерален секретар на ООН. Резултатът е ясен – и тя, и конкурентката й Ирина Бокова получиха по два негативни вота от страни - членки на Съвета за сигурност на ООН (т.е. решаващите гласове), във финалното гласуване на 5 октомври 2016 г. България направи и прецедент да има едновременно двама кандидати (преди това се случвало страна да има двама кандидати, но по различно време на процедурата).

Според Кристалина Георгиева от този изход няма негатив за България. "Това, че има две българки, които се виждат като силни кандидатури за тази позиция, може да се тълкува само положително за нас", смята тя.

Георгиева твърди, че е била наясно с трудността да спечели. "Тогава [през септември] източноевропейците започнаха да оказват натиск върху България, включително с писма, че трябва да бъда номинирана, тъй като имам шанс. Изборът пред мен беше или да загърбя региона и да кажа, че това не е моя тема и вече е късно – обективно надпреварата беше отишла доста напред, или да поема този риск и да дам на региона последен шанс. Точно това направих."

Поддръжниците на Бокова казват, че този ход е бил фатален за шансовете българин да застане начело на ООН. Това, разбира се, е нелепо. Кандидатурата на Ирина Бокова се крепеше единствено на усилията на Русия и отчасти на Франция и в шест последователни предварителни гласувания тя нито веднъж не се класира дори втора. Намесата на Георгиева единствено показа, че Бокова няма да мине, след което Русия моментално подкрепи португалеца Антонио Гутериш, който беше фаворит през цялото време.

Участието на Георгиева в надпреварата за ООН предизвика истеричен изблик от средите в левицата, които явно бяха решили, че тази територия за запазена за тях. По-късно атаките се прехвърлиха и към работата на Георгиева в ЕК, а самата тя беше обявена, че "изоставя" важния пост комисар по бюджета и човешките ресурси, от което България губи. "Много е интересно, че някои от тези, които го твърдят, навремето казваха, че той (постът – бел. ред.) не е достатъчно важен, после, че трябва да го напусна (заради кандидатурата за ООН – бел. ред.)", отговаря досегашният български комисар.

Истината за напускането на поста в ЕК според Георгиева е проста. Малко преди гласуването в Съвета за сигурност на ООН за втори мандат е преизбран президентът на Световната банка Джим Йон Ким. След това я кани за новата позиция изпълнителен директор на банката. Тя не е измислена за Георгиева, както се твърди често в България и всъщност за нея е имало няколко кандидати. В Световната банка доскорошният зам.-председател на ЕК ще бъде номер 2. "Да управляваш Световната банка е сериозно предизвикателство. Тук отговарям за бюджет и човешки ресурси, там ще отговарям за целия портфейл на една глобална институция със 189 членове", казва тя. Георгиева допълва и с простата аритметика – "България винаги ще има комисар, но няма как без мен да има и толкова висока позиция в Банката".

По-интересното е друго – че Кристалина Георгиева няма да е вицепрезидент на ЕК, със сигурност е загуба за България. Но внушението, че е изоставила поста, предполага, че тя някак си е назначена от София на този пост. Георгиева е един от малкото политици на високо ниво, който сам си е спечелвал високите позиции, за които е кандидатствала и няма нужда да се държи за някоя от тях като удавник. България трябва да свиква, че ако привлича достатъчно добри професионалисти, те също могат да имат собствени амбиции.
Каква е ролята на комисаря

Въпреки че не съм тук да работя за България, аз съм човекът, от който се очаква да разбира как най-добре една политика ще се възприема в България и да обяснява проблемите, които съществуват в страната. Каквото и да съм правила по време на седемте ми години в ЕК, винаги съм мислила и работила за България и доброто на страната. Например сега, след трагедията в Хитрино, успях много бързо да организирам работна група, която мобилизира 20 млн. лв. от европейските фондове за преодоляване на щетите от случилото се. Едно от големите ми постижения е, че финансирахме със 100 млн. лева закупуването на ново оборудване за гражданската защита. Когато сега някъде се запали къща и пристигне новичката пожарна, за това и аз имам малко принос.

Това, което се вижда в Брюксел, е, че малките страни членки пращат силни комисари. Например Маргрете Вестeгер е много силен комисар и тя е лицето на Дания. Надявам се на мое място България да изпрати някой, който няма да бъде партиен комисар, а ще може да представлява България в ЕК.

Във времето, в което живеем, разбираемо е хората да насочват вниманието си там, където са най-големите проблеми. България в последните години не е била източник на такива. Което е нож с две остриета. Защото не е лошо за България да има повече внимание. Ние всички знаем, че в България има много работа за вършене, някои реформи са започнати, но недовършени, някои изобщо не са започвани. Затова трябва да има силен комисар, чийто глас да се чува.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър

И още: Почти 240 млн. лв. ще струват новите документи за самоличност; Венецуела премахна пет нули от валутата си; Зала "Универсиада" се продава пак

20 авг 2018, 202 прочитания

София вече предлага тридневна туристическа карта София вече предлага тридневна туристическа карта

Срещу 20 лв. гостите на града могат да ползват Sofia Pass в целия градски транспорт, получават и отстъпки в музеи и други атракции

20 авг 2018, 680 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кого да следим през 2017 г.

Хората, които могат да променят играта за добро или за лошо

Финансовата буря на Турция

Турция е пред финансов колапс. Сривът на лирата до рекордно дъно събуди страхове, че това може да е предвестник на нова криза на развиващите се пазари

Истинските правила за движение по българските пътища

Официалните закони в България по-често не важат, вместо тях има неформални, но строги правила

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За хората и костенурките

"Геа Челониа" – единственият център за опазване на сухоземните костенурки в България, учи на грижа към природата и хуманност

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, Най-важните въпроси и отговори за фалиралата "Олимпик", "Мидалидаре" инвестира 7 млн. лв. в нова винарна, топ 10 в машиностроенето

Емисия

DAILY @7AM // 20.08.2018 Прочетете