Време е да извадим делото от шкафа

- Тезата на разследването за приватизацията на държавните дялове в EVN е неубедителна. - Прокуратурата за пореден път се намесва в политическия живот. - Освен предизборен политически ефект целта е и закърпване на "антикорупционната" статистика.

"Преглед на приватизационните сделки" е една от любимите плочи на управляващите България. От Филчев през Борисов до Цацаров тя се пуска винаги когато общественото внимание трябва да се насочи в удобна за силните на деня посока.

Преди няколко месеца, когато въпросите около приватизацията на "Булгартабак" отново дойдоха на дневен ред заради твърдения на Цветан Василев, премиерът Борисов отговори, че започва проверка за това "кой, кога и какво е продал и дали това е станало на реалната цена". Пак тогава той заяви че кръгът "Капитал" му е дал по време на първото му правителство петима министри - Трайков, Дянков, Плевнелиев и Караджова.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Шегата настрана, два месеца след това изказване първите двама са под прицела на прокуратурата: първият е обвиняем, а вторият - официално призован, за да бъде също обвинен по разследване, започнало през 2013 г. и продължаващо до днес.

Съвсем накратко тезата на прокуратурата е, че Трайчо Трайков и Симеон Дянков са извършили безстопанственост (първият) и престъпление по служба (вторият), като са продали остатъчния дял на държавата (33%) в EVN на по-ниска цена и така са ощетили българските пенсионери с 20 млн. лв. Ключова роля в това, твърдят подчинените на Цацаров, има инвестиционният посредник "Булброкърс" ("Булброкърс" ЕАД е свързано дружество с Иво Прокопиев, съсобственик на "Икономедиа" АД, издател на в. "Капитал"), който е улеснил тази престъпна дейност.

Стилът, по който разследването за приватизацията на остатъчния дял в EVN беше поднесено (смесица между факти от обвинението и твърдения извън него, както и откровено неверни постановки), необяснимо дългата продължителност и таймингът (Трайчо Трайков е призован на Бъдни вечер и привлечен в един от последните работни дни на годината) и размахът на прокуратурата, който виждаме само към подбрани нейни обекти, натрапват впечатлението, че в случая става дума за публична саморазправа.



От Мавродиев до Цацаров

Предисторията на това дело датира от 2013 г., когато тогавашният председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев започва кампания срещу издателя на в. "Капитал". Тя е предшествана от публикации в изданието и свързания с него сайт "Дневник", че председателят на КФН е бил призован като свидетел по делото за пране на пари от наркотрафик, водено срещу Евелин Банев-Брендо.

През есента на 2013 г. Мавродиев подава сигнал до прокуратурата във връзка с приватизацията на остатъчните дялове на държавата в "EVN България", като същевременно дава широка гласност на действията си. Прокуратурата започва предварителна проверка, която следващата година прераства в досъдебно производство.

Контекстът, в който се случват тези събития, е важен. Още с встъпването си в длъжност в началото на 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров яхва вълната от януарските протести и "вкарва" прокуратурата в ЕРП-тата в опит да покаже битка с високите сметки за ток.

Сюжетът, който в крайна сметка не доведе до нищо (освен няколко прекратени разследвания), продължи и през 2014 г., когато по сигнал на Николай Бареков ръководената от Цацаров институция започна проверка срещу президента Росен Плевнелиев въпреки абсолютния му имунитет. Основната цел на тази проверка беше среща на държавния глава с ръководството на EVN във Виена.

От 2013 г. до днес

На въпрос каква е причината разследването да се точи толкова време Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, отговори: "Делото е сложно. По него са разпитани 50 души, назначени са над 20 експертизи." Тя няколко пъти казва, че то е от 2014 г., но, видно дори и от номера му, работата по него е започнала предходната година.

За сравнение - делото за КТБ, което действително е от 2014 г. и според самата прокуратура - стотици пъти по-мащабно като събран материал, ще бъде внесено в съда много по-бързо (по обещанията на наблюдаващия прокурор) от това.

По дела, по които се търсят интереси, различни от легитимните (обективно и всестранно разследване и наказване на виновните), обвинението има практиката да вади и прибира разследвания. Такъв например беше случаят с две от делата срещу Волен Сидеров, държани на трупчета през цялото време, когато той беше важен за управляващите - по времето на първия мандат на ГЕРБ и при Орешарски.

По това дело работят трима прокурори и петима следователи, като един от тях е Емил Петров, брат на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен с прозвището Еврото, който работи по редица дела, носещи белезите на поръчкови (продължаващи дълго време, рядко стигащи до съд или завършващи с оправдателни присъди).

Защо сега

Активизирането по делото за приватизацията на остатъчния дял в EVN идва в момент, в който липсата на резултати в борбата с корупцията започва да се усеща все по-осезаемо, а само след няколко седмици ЕК ще публикува десетгодишен мониторингов доклад за напредъка на България в тази област.

Двамата министри по това разследване и кавалкадата обвинения около президентските избори със сигурност ще оправят статистиката на прокуратурата "за пред чужденците" (още помним, когато обвинение срещу Софиянски едновременно беше отчетено като дело срещу бивш кмет, депутат и премиер). Обвиненията целят и политически ефект, защото идват няколко месеца преди предсрочните парламентарни избори, в които Трайчо Трайков може би щеше да участва, и то с платформа, която противоречи на политическата линия, подкрепяна от главния прокурор.

Търсенето на подобна цел личи и от стила, в който прокуратурата поднесе информацията за разследването - най-малкото заради голословното внушение, че заради Трайков и Дянков са ощетени пенсионерите. Всъщност подобни дела действително носят щета и тя идва, когато се спука балонът им. И, уви, щетата никога не се покрива от тези, които са го надули - господарите на папките в прокурорските чекмеджета.

Тезите на прокуратурата в разследването Цената е посочена още през 2003 г. в стратегия, не може по-ниско! В обвинението е записано, че през 2003 г. държавата (МС, а след това и парламентът) приема стратегия, че продажбата на остатъчния дял от ЕРП трябва да бъде "извършена по цени, по-високи от продажната цена на мажоритарния дял". Всяка друга сделка (под 2800 лв. на акция, за колкото е продаден мажоритарният дял) според прокуратурата е неизгодна, т.е. налице е престъпление. Приета от правителството на НДСВ, близо пет години преди финансовата и икономическа криза, тази приватизационна стратегия изглежда като добро пожелание през 2008 г. Но какъв е характерът на един такъв документ? "Прокуратурата има ангажимент да проверява за законосъобразност, а не дали някой се е съобразил с един програмен документ, какъвто е стратегията. Със същата сила прокуратурата утре може да подведе под отговорност министъра на социалната политика, че не е изпълнена програмата за повишаване на раждаемостта. Следващата стъпка ще бъде да се обвини ръководството на някоя политическа партия, че не е изпълнила предизборната си програма", коментира енергийният експерт и бивш изпълнителен директор на АП Илиян Василев. През 2010 г. Министерският съвет приема антикризисна програма, насочена към ограничаване на бюджетния дефицит. В нея е записано, че 250 млн. лв. трябва да бъдат събрани чрез "приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българската фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет", каквито са дяловете в трите ЕРП-та. Именно в изпълнение на тази стратегия (на неговото правителство) Трайчо Трайков стартира продажбата. Трайчо Трайков е продал дяловете неизгодно и по незаконни правила Тезата на прокуратурата е, че редът, по който е станала продажбата, противоречи на закона и за това е виновен Трайков. Всъщност продавач на държавните дялове е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, чийто надзор се избира от парламента, а изпълнителният директор се назначава от премиера. Именно агенцията е избрала консултант, който е изготвил проспект, одобрен от Комисията за финансов надзор. В прессъобщението си прокуратурата твърди, че ръководството на агенцията е действало под директните инструкции на Трайчо Трайков, който обаче няма обвинение за това. Пред "Капитал" Трайков категорично отрече да се е намесвал в сделката и подчерта, че съвсем умишлено е стоял встрани от нея заради факта, че е работил в EVN до 2009 г. Това противоречие (между вероятни свидетелски показания и тезата на Трайков) ще се изчиства в рамките на бъдещия съдебен процес. Търгът е манипулиран Според прокуратурата избраният метод за продажба - "смесен скрит аукцион", противоречи на "основните принципи на прозрачност и състезателност в борсовата търговия, ограничава реалната конкуренция между потенциалните купувачи". Тези заключения се базират на направена по делото борсова експертиза, която очевидно отрича този метод за борсова търговия, използвана от десетки централни банки в Европа. Хрумката на прокуратурата да вмени вина на Трайков за избрания метод звучи несъстоятелно, защото процедурата е одобрена от АПСК и КФН. В прессъобщението на прокуратурата се прави и друг намек - платформата, използвана за сделката, е РТС (руска търговска система) вместо "Ксетра" (Дойче бьорзе). Според друга експертиза на прокуратурата използваната система "допуска манипулация, тъй като сървърът за провеждането й се намира в сградата на БФБ и достъп до поръчките в реално време е възможен от служители на борсата". Прокуратурата остава на ниво "възможно е", но без да е подкрепено от конкретни факти, а още по-малко от обвинения. Съвсем друг е въпросът, че след офанзивата на Мавродиев КФН издава наказателни постановления за борсови манипулации, които са били отменени от съда. Ощетени са пенсионерите В прессъобщението на прокуратурата, разпространено в първия работен ден на новата година, се припомня, че с решение на МС от 2010 г. е прехвърлил пакети от акции на търговски дружества с под 50% държавно участие чрез внасяне на непарични вноски в капитала на ДКК. "Идеята за структурирането на ДКК е била изцяло на Министерството на финансите, ръководено по това време от Симеон Дянков, с цел приходите от приватизация да постъпват най-напред в ДКК, а впоследствие под формата на дивидент в централния бюджет. По този начин приходите, в това число и приходите от продажбата на държавния дял от трите електроразпределителни дружества ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ, са постъпили под формата на дивидент в държавния бюджет и същите не попадат в Сребърния фонд." След това от държавното обвинение правят критичен анализ на това решение на изпълнителната власт: "Това подпомага бюджета от гледна точка на бюджетен дефицит, т.е. тези приходи могат да бъдат използвани свободно, но ощетяват Сребърния фонд, в нарушение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд) и от това са ощетени българските пенсионери." Тезата за това, че от действията на Трайков и компания са били ощетени многократно българските пенсионери беше повторена многократно от говорителката на Цацаров Румяна Арнаудова. Бившият министър на икономиката публично се възмути от това, защото по думите му, първо, няма подобно обвинение, второ, подобна теза не е вярна. "Прокуратурата действа не като държавна институция, а като "кафява медия. А това вече е много голям проблем. (...) Това наистина са похвати от медии, които не са подписали Етичния кодекс, за които сме чували, че имат връзка с прокуратурата, без да сме съвсем сигурни", каза той в ефира на "Нова телевизия", като след това каза, че може да обясни защо е неизгодно "едни пари да бъдат държани при 0.5% лихва (Сребърния фонд), а в същото време да се вземе заем с лихва от 4%".