ГЕРБ иска този парламент да въведе мажоритарни избори

Илюстрация Настоящият парламент трудно би се справил с промяната на Изборния кодекс, дори с добра организация, предвид сложността на материята Увеличаване Настоящият парламент трудно би се справил с промяната на Изборния кодекс, дори с добра организация, предвид сложността на материята Автор: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Смаляване

Според БСП с искането за удължаване на живота на това Народно събрание ГЕРБ целят "да се заметат следите от безобразията на това правителство под килима".

Депутатите от ГЕРБ ще внесат в четвъртък свой законопроект за въвеждане на мажоритарни избори и са уверени, че той може да бъде приет в рамките на този парламент, ако животът му бъде удължен поне седмица. Това съобщи депутатът Данаил Кирилов, който е председател на правната комисия в Народното събрание. Според Кирилов за приемането на новата избирателна система са необходими "максимум 3-4 седмици".

С този мотив от партията на Бойко Борисов искат от новоизбрания президент Румен Радев да удължи живота на парламента, като такова послание отправи още в неделя зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. В понеделник Кирилов заяви, че след като законопроектът бъде внесен в четвъртък (12 януари), до 25-26 януари промените могат да се обсъдят на две четения в парламента. "Ако имаме една седмица повече, означава, че ще имаме малко повече време да обсъдим детайлите", каза той. На друго мнение са от БСП. Според тях няма време за промяна на избирателната система, а стремежът на ГЕРБ да бъде удължен животът на парламента цели - по думите на депутата от БСП Атанас Зафиров от понеделник - "да се заметат следите от безобразията на това правителство под килима".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Погледнато реално, настоящият парламент наистина трудно би се справил с промяната на Изборния кодекс (ИК), дори ако с добра организация сроковете бъдат максимално съкратени. По-важен е въпросът обаче, че промените засягат изключително важни и спорни въпроси - смяна на системата от пропорционална към мажоритарна, за което е нужна задълбочена и сериозна дискусия. Още е пресен примерът за сериозните дефекти в ИК, заложени с промените през април м.г., свързани с отчитането на гласовете "Не подкрепям никого" и с гласуването в чужбина, които станаха причина кодексът да се коригира буквално седмица преди изборите за президент през ноември. В основата на проблемите стои необяснимото бързане при работата в комисията, където текстове се изглаждаха почти до среднощ.

На въпрос на "Дневник", какво се случва с "добрите практики" за приемане на промени в изборните закони поне 6 месеца преди избори Кирилов каза, че преди да се пристъпи до измененията ще се "нотифицира" Венецианската комисия, която задава тези стандарти, и ще се иска експресна оценка. Той обаче признава, че в случая се получава колизия между този стандарт за срок от поне 6 месеца и изискването на закона за пряката демокрация да се реагира на резултатите от референдума в срок до 3 месеца.

Същевременно в понеделник двама депутати от РБ - Корман Исмаилов и Борислав Великов, внесоха парламента нов законопроект за промяна в Закона за политическите партии (ЗПП) с нова схема за субсидиране на партиите - също въпрос, произтичащ от референдума от 6 ноември м.г. Това е третият законопроект на депутати от РБ за промяна в ЗПП по въпроса за партийните субсидии, внесен в рамките на по-малко от месец.



Безсмислена дейност в правната комисия

Междувременно стана ясно, че правната комисия ще разгледа като първа точка на заседанието си във вторник проект на решение за признаване на референдума, внесен още на 14 ноември от депутати от ГЕРБ. Това обаче към момента е безсмислено, тъй като подобно решение не може да бъде официализирано, преди Централната избирателна комисия (ЦИК) да е внесла в парламента окончателно си решение за резултатите от националното допитване. Решението на ЦИК обаче още не е влязло в сила, тъй като резултатите от референдума се обжалват в съда от инициаторите му. От екипа на Слави Трифонов смятат, че резултатът от референдума е бил манипулиран, и се обърнаха към съда с искане за отмяна на решението на ЦИК, според което малко над 12 000 гласа не стигат, за да бъдат резултатите от референдума задължителни за парламента.

След известни перипетии заради грешки на жалбоподателите Върховният административен съд даде ход на делото на 14 декември м.г., като и допусна съдебна математико-статистическа експертиза, която да се извърши в десетдневен срок, а също и постанови да се извърши повторно преброяване на бюлетините в 44 секции. Впоследствие между празниците от съда обявиха, че на експертизата се дава нов 10-дневен срок. Едва след произнасянето на ВАС ЦИК ще може официално да изпрати своето окончателно решение в Народното събрание, което ще даде основание на депутатите да гласуват своето решение за допитването. Малко вероятно е това да се случи в рамките на оставащия живот на този парламент, макар това да не пречи на законотворчеството и евентуалната промяна на Изборния кодекс.

БСП: Няма време

В парламента вече има един проект за промени в Изборния кодекс, изготвен на омбудсмана Мая Манолова, екипа на Слави Трифонов и експерти и внесен от независимия депутат Георги Кадиев. Проектът на ГЕРБ ще бъде вторият, който предлага изменения в законодателството заради референдума.

От БСП обаче не смятат, че има време за такива законови промени. Според социалисти, макар и в конституцията да няма срок за тази хипотеза, най-вероятният сценарий е парламентът да бъде разпуснат до седмица след встъпването в длъжност на Радев и Йотова. По конституция предсрочните избори трябва да бъдат до два месеца след разпускане на Народното събрание. От левицата настояват изборите да са на 26 март. Радев вече заяви, че те ще са най-късно на 2 април - дата, която е обсъждана преди време и в ГЕРБ.