Износът рязко се увеличи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Износът рязко се увеличи

Продажбата на български стоки в ЕС през ноември нараства с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

Износът рязко се увеличи

Със скока от почти 15% ноември е най-силният месец за българската външна търговия от март 2015 г. насам

26826 прочитания

Продажбата на български стоки в ЕС през ноември нараства с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

© Надежда Чипева


4.23

млрд. лв. достига износът през ноември - рекорд, който не е постиган през друг месец през последните 2 години.

Продажбата на български стоки в ЕС през ноември нараства с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

Въпреки очакванията износът да изгуби ролята си на двигател на растежа на българската икономика, през ноември, а и през последните четири месеца той расте с невиждани през последната година и половина темпове.

Продажбите на български стоки се увеличават с 14.6% през ноември на годишна база – най-високият отчетен ръст от март 2015 г. насам, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Принос за скока имат както пазарите на страните от ЕС, така и на тези извън съюза. Точно продажбите към Турция, Китай, Русия и т.н. носеха спадове в износа през по-голяма част от годината. Сега, след силния ноември, ръстът за 11-те месеца на годината е 1.5%.

По-добро представяне извън ЕС

Износът към трети страни расте с 18.4% на годишна база, като това прави ноември най-силния месец през последната година и десет месеца. Основна причина за значителното увеличение е по-високият експорт на български храни, а по-точно - на зърнени растения, които допринасят към ръста за месеца със 7.7 процентни пункта спрямо ноември 2015 г. (виж таблицата). Принос има още износът на рафинирани нефтопродукти (с 4.1 п.п.), метални руди и метални отпадъци (2.6 п.п.) и благородни и цветни метали (2.3 п.п.).

С натрупване статистиката все още отчита спад на сделките със страни извън ЕС, но той се смалява до 8.1% спрямо предходната година. За сравнение, през първите девет месеца на 2016 г. износът към тази група държави бе с 12% по-нисък от отчетения през същия период на 2015 г. Причината за минуса бяха месеците от март до юли, когато експортът към трети страни се срина заради забавяне на икономиките на основни търговски партньори като Китай, Турция и Русия, по-ниската цена на петрола и на долара.

Данните към ноември по държави показват, че на годишна база има най-голям спад в търговията с Турция – с 318 млн. лв. (-8.8%), следвана от Сингапур и Китай, съответно с 311 млн. лв. (-47.8%) и 257 млн. лв. (-26.4%). На месечна база обаче към ръста на износа от 18.4% най-голям принос имат именно Китай (4.6 пр.п.) и Турция (2.3 пр.п.). Не е сигурно обаче дали положителните данни за търговията с Турция ще се задържат и през 2017 г. предвид проблемите на южната ни съседка. По данни на турския статистически институт икономиката на страната се свива, кредитният й рейтинг беше свален, а лирата поевтинява спрямо еврото, което прави вносните стоки по-скъпи за турските потребители.

Най-голям спад по стокови групи от началото на годината продължава да се засича при износа на напитки и тютюневи изделия – 23.7% на годишна база. Най-силно увеличение бележи експортът на разнообразни готови продукти – с 26.8% повече от периода януари - ноември през 2015 г.

Търговия с ЕС

Продажбите на български стоки в ЕС също нарастват по-бързо в сравнение с предходния месец и към ноември отчитат увеличение с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

Разбивката по държави и по стокови групи за търговията със съюза обаче идва с месец закъснение, така че към момента няма актуални данни за ноември. Към октомври тя показва, че най-значителен ръст има при износа на напитки и тютюневи изделия към ЕС – с 27.8% на годишна база. Най-голям спад има при продажбите на минерални горива, масла и подобни стоки – с 18.7% спрямо същия период на 2015 г. Причината за това най-вероятно са все още ниските цени на горивата, тъй като оскъпяването започна след срещата на страните, износителки на петрол (ОПЕК), в края на ноември 2016 г. В допълнение за периода януари - октомври износът на страната ни се е увеличил най-много към Германия и Румъния – съответно с 435.5 млн. лв. (9.1%) и 325.2 млн. лв. (10.5%) на годишна база.

Търговското салдо за ноември продължава да е на минус – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 2.04 млрд. лв. Сумата е с 8.3% по-ниска от отчетената за първите единадесет месеца на 2015 г., като свиването на разликата се дължи главно на по-силния износ към ЕС.

Допълнена 13:35ч., 13.01.2017 г.

4.23

млрд. лв. достига износът през ноември - рекорд, който не е постиган през друг месец през последните 2 години.

Продажбата на български стоки в ЕС през ноември нараства с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ.

Въпреки очакванията износът да изгуби ролята си на двигател на растежа на българската икономика, през ноември, а и през последните четири месеца той расте с невиждани през последната година и половина темпове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    moro avatar :-|
    Moxito

    Износът - зърнени продукти, тоест изнасяме суровина, а не краен продукт, като банановите републики. Особено при слънчогледа, където влязаха в действие катастрофалните последици от споразумението с Украйна, щетите за хиляди хора заети в секторите около производството на растителни масла тепърва ще се усещат.

  • 2
    jay56368482 avatar :-|
    Lorak

    До коментар [#1] от "Moxito":

    Ей, ще ни съсипе това споразумение за асоцииране на Украйна, нищо че говорим за някакви по-скоро представителни числа. Не е ли просто по-добре да се опитаме да пренасочваме стоката си към друга производна и по-скъпа, вместо да се жалваме, че една суровина ще има намален пазар?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.