Не умираме повече, но бързо застаряваме
Защо статистика на ЦРУ постави България на второ място по смъртност
Редица класации нареждат България сред първите места по смъртност в света. Обновената статистика на ЦРУ, която беше доста цитирана напоследък, ни поставя на второ място. Макар това технически да е вярно, сравнението на база абсолютна смъртност е много подвеждащо. Смъртността като число е полезно единствено в оценката на прираста на населението. Както Световната банка, така и Световната здравна организация (СЗО) и Евростат посочват, че не бива да се използва в подобни индекси.
Причината е проста - възрастовата структура на държавите е много различна. Смъртността, най-общо казано, е брой починали за година спрямо населението. Ясно е, че броят починали сред 20-годишните е в десетки пъти по-малък от тези в 60-те. Никой не би се учудил, че има повече некролози в блок с предимно пенсионери, отколкото в блок с повече млади двойки, нали? Аналогично е при държави с по-малко млади и повече възрастни. Това не означава обаче, че здравеопазването там е по-лошо, че хората живеят по-нездравословно или че стават повече катастрофи. Просто населението е застаряващо.
Именно това се случва в България. В класацията на ЦРУ сме на второ място между Лесото и Литва. Румъния пък е на 26-о място, точно преди Германия. Възможно ли е това? Гледайки сензационните заглавия – абсолютно. Реалността обаче е друга. Ако разгледаме смъртността по възрастови групи, ще видим съвсем друга картина. На графиката сравнявам смъртността по възрасти спрямо Германия. Вижда се, че в България децата имат между 25 и 75% по-лоши шансове от тези в Германия. Сред децата в Румъния обаче има до двойно по-голяма смъртност. Румъния има по-ниска смъртност единствено сред групата между 60 и 70. Сравнил съм и с Литва, където смъртността между 15- и 60-годишните е между 2 и 5 пъти по-зле от нас.
Защо тогава в класацията Румъния е близко до Германия, а ние с Литва сме най-отгоре? Разлика в населението. Румъния има повече хора от нас в групи с ниска смъртност. Германия също има доста застаряващо население и намаляваща раждаемост, но смъртността във всички групи (освен 85+) е по-ниска от нашата. Тъй като смъртността като показател е несравнима, СЗО са разработили нов индекс ASDR - възрастово стандартизирана смъртност. Той изключва разликите в структурата на населението и показва важното - колко е здраво населението и каква е вероятността някой да се спомине в дадена година. На картата от 2012 се вижда, че по този индекс сме по-скоро в средата на класацията.
Индексите за смъртността се цитират в публичното пространство като сигнал за влошаване на здравето и здравеопазването ни. Макар несъмнено да има сериозни проблеми, всъщност има огромно подобрение. Само в последните 15 години вероятността който и да е българин да почине е намаляла средно с 26%. При най-малките деца намалението е повече от двойно. Здравето на децата и най-възрастните всъщност не е спряло да се подобрява в последните 50 години. Емиграцията сред най-младите и намалената раждаемост променят обаче структурата така, че тези промени да останат невидими в класациите.
Боян Юруков е блогър и активист за отворени данни.
