Черно бъдеще за въглищата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Черно бъдеще за въглищата

Тежките изисквания за модернизация на въглищните централи не се оказа достатъчни за ЕК

Черно бъдеще за въглищата

България ще бъде една от най-засегнатите от новата енергийна политика на ЕК, която поставя големи ограничения пред въглищните централи

37034 прочитания

Тежките изисквания за модернизация на въглищните централи не се оказа достатъчни за ЕК

© Надежда Чипева


Заедно с Полша, Гърция, Чехия и Германия България произвежда най-много ток от ТЕЦ на лигнитни въглища.
Над 12 хил. души, заети във въглищната енергетика, са под заплаха да загубят работата си в следващите 15 г.

Желанието да се използва по-чиста енергия естествено води до все по-големи рестрикции спрямо въглищните централи. Те обаче заемат съществен дял от електропроизводството на голяма част от страните членки, което означава, че там могат да се очакват големи сътресения. България, където въглищните ТЕЦ-ове достигат между 35 и 45% от цялото производство на електроенергия, ще бъде една от най-засегнатите, тъй като заедно с Полша, Гърция, Чехия и Германия е водеща в използването на най-некачествените въглища. Новите изисквания, които Европейската комисия предлага, ще направят много трудно съществуването на централи като ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Брикел" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Дори двете американски централи ТЕЦ "Гълъбово" на АЕS и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" също ще бъдат засегнати, тъй като новите изисквания би трябвало да влязат в сила към края на техните дългосрочни договори за изкупуване, които гарантират приходите им.

Ако се осъществят плановете за рязко нарастване на безвъглеродните технологии, към 2030 г. за родните въглищни ТЕЦ-ове просто няма да имат място под слънцето. Ако производството на електроенергия от ВЕИ скочи двойно, половината ТЕЦ в България трябва да затворят врати, като в случая в сметката не се добавя и възможното общо намаление на потреблението. Засегнати ще бъдат над 12 хил. души, които работят в "Мини Марица-изток" ЕАД и петте ТЕЦ-а в района. Непряко заетите в производството на инертни материали, транспорта и други съпътстващи дейности вероятно са още няколко хиляди души.

Какво иска ЕК

Предложенията са свързани с увеличаването на един от съществените разходи за въглищните централи – квотите за вредни емисии и намаляването на приходите от продажба на капацитет (готовност за работа на определени мощности).

Засега прогнозите на ЕК са цената на квотите да достигне 33 евро за тон през 2030 г., което е 6.6 пъти спрямо сегашната цена. Относно капацитетите се обмисля забрана да се купува такъв от централите, които произвеждат над 540 грама въглероден диоксид на киловатчас, което ще засегне всички въглищни централи у нас (виж графиката).

Освен това ЕК обмисля да създаде по-голяма конкуренция при продажбата на тези капацитети, като позволи и на чужди компании да участват в търговете, организирани от българския системен оператор. Това предложение среща сериозна съпротива в доста страни членки.

Има ли вратичка за България

Облекчение за въглищните централи в България поне засега е, че страната ни ще продължи да ползва досегашната схема, чрез която част от разходите за квоти за вредни емисии се връщат като инвестиции в модернизация на мрежата и централите, коментира изпълнителният директор на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Това облекчение се дава на общо 6 страни с БВП под средния за ЕС и ще продължи да действа до 2030 г. "Усилията трябва да са насочени към това да се искат достатъчно компенсации, така че част от парите, които се плащат за въглеродни емисии, да се върнат обратно в системата и по този начин да помогнат за нейната модернизация", допълни Диловска.

В същото време засега механизъм, който да доведе до сериозен скок на цената на квотите, няма. Преди две години количеството права за емисии беше намалено, но цената не нарасна много поради намалялото производство на електроенергия от въглищни централи.

Забраната да се купува капацитет от определени централи, изглежда, също слабо ще засегне България. "През последните години 11 държави въведоха публични механизми за закупуване на капацитет, защото се оказа, че цените на борсите са толкова ниски, че доведоха до затварянето на много централи. Това накара много държави да се замислят за сигурността за снабдяването си", обясни Диловска. В България обаче няма такива търгове, вместо това се провеждат търгове за студен резерв, но според Диловска те не влизат в забраната на комисията. Проблемът е, че в последните години студеният резерв рядко бива активиран, което показва, че механизмът се използва за финансова поддръжка на ТЕЦ-овете - нещо, от което Европейската комисия неизбежно ще се заинтересува.

Според председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов въглищните централи могат да продължат да съществуват, като се трансформират в газови централи. Това според Иванов е единствената възможност да бъдат запазени и работните места в тези ТЕЦ-ове. На фона на трайната тенденция за намаляване цената на газа това изглежда логична възможност, макар да означава огромни инвестиции в тези компании. Например при ТЕЦ "Варна" разходите за работа на газ бяха между четири и пет пъти по-високи от използването на иначе скъпите черни въглища. Подобна трансформация обаче няма да спаси мините, от които се добиват въглища, допълни той.

Какво смятат централите

"Ясно е, че в ЕС има тенденция за заместване на топлоцентралите с възобновяема енергия, но това не означава, че от днес за утре ще затворим", коментира Оливие Маркет, изпълнителният директор на "АЕS България". По думите му увеличението на цената на квотите ще повлияе на работата на централата много силно, но така или иначе тя ще продължи да работи още дълги години.

От ТЕЦ "Марица-изток 2" коментираха, че всяко увеличение на квотите за вредни емисии ще се отрази върху себестойността на произвежданата от тях енергия. Оттам допълват, че ако бъдат приложени и останалите мерки, компанията ще бъде поставена в неравностойно положение спрямо останалите участници.

За държавното дружество и сега е доста трудно да се справя в пазарни условия и през последните години реализира сериозни загуби. През 2015 г. една от основните причини за отрицателния резултат от 72 млн. лв. се дължеше на разходите за квоти в размер на 120.4 млн. лв. Отделно приходите на компанията от продажба на студен резерв отбелязаха тройно намаление до 5.9 млн. лв.

Единственото утешение за въглищните централи и потребителите е, че в приетата в България схема приходите от продажбата на държаните квоти се използват, за да компенсират част от разходите за ВЕИ. Колкото повече струват квотите, толкова по-малка е цената на електроенергията от зелените централи. По този начин, въпреки че цената не електроенергията на едро може да се повиши, цената на дребно няма да скочи толкова. Тази схема обаче ще действа със сигурност само да 2020 г.

Автор: Капитал
Заедно с Полша, Гърция, Чехия и Германия България произвежда най-много ток от ТЕЦ на лигнитни въглища.
Над 12 хил. души, заети във въглищната енергетика, са под заплаха да загубят работата си в следващите 15 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    sparti avatar :-|
    sparti

    Сега ще започе едно вакане и псуене на ЕС. А от От 15 години разширението на ПАВЕЦ Чаира стои на трупчета.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#1] от "sparti":

    Загубите на енергия от акумулиране й в ПАВЕЦ са огромни. Произвидина от АЕЦ, тя трябва да се транспортира до ПАВЕЦ със загуби в преносната мрежа. След това електрическата енергия се преобразува във въртящ момент от двигатели със загуби. След това имаме загуби в помпите и по тръбопроводите, по които водата се качва до разположеното около 100м по-високо горно езеро. След това част от тази вода се изпарява или попива. Добавят се обратно загуби по тръбопроводи, турбини, генератори, трансформация и пренос... Тези загуби събрани са огромна величина. А инвестициите за изграждане на такива съоръжения високо в планината никога няма да се върнат.

  • 3
    sparti avatar :-|
    sparti

    Толкова огромни, че всеки който има условия да построи ПАВЕЦ, го прави.
    При нас става дума за един тунел до съседната долина, не да строим нова централа.

  • 4
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Проблемът огромния студен резерв идва от нашата система. Електроенергията не е стока, която можем да произведем и складираме в магазина. Колкото се произведе, толкова трябва във същият момент да се консумира. В противен случай може да има срив в системата или режим на тока. И тъй-като върху консумацията не можем да влияем, то се опитваме да произвеждаме гъвкаво. Можем бързо да включим в мрежата единствено ВЕЦ и ТЕЦ с добре подгрята пара.

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Освен това всяка машина, която работи може да аварира. Затова трябва да има кой да я замени. За това се използва т.нар. студен резерв - определени мощности стоят блокирани в готовност за работа без да произвеждат нищо. Тези мощности си стоят в готовност, горивото е доставено, персонала е на работа... Но не работят и трупат разходи. Този резерв е толкова по-голям колкото по-големи са единичните производствени мощности включени в мрежата, които може да аварират. Например ако имаме 10 генератора по 100 мегавата. ни е нужен резерв от 100-200 мегавата. Ако обаче трябва да осигуряваме 1 блок на АЕЦ, който е 1000 мегавата, то трябва да поддържаме резерв от поне 1000 мегавата. Стратегията на нашите енергетици е да натоварваме мощностите на АЕЦ - т.е обикновено работят едновременно включени в мрежата и двата блока от по 1000 мегавата. Така енергията произвеждана от АИЦ изглежда по евтина евтина от другите - ама не е.

  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#3] от "sparti":

    Ако имаш АЕЦ и той произвежда по-вече от 30% от максималната дневна консумация задължително трябва да имаш такива съоръжения като ПАВЕЦ, където да хабиш излишната енергия, която например през нощта си произвел. У нас дела на АЕЦ надхвърля 50%. При авария първите 5-8 часа се покриват от ВЕЦ и ПАВЕЦ, след което студеният резерв трябва да е влязял в паралел. Лошото в България, че всичката енергия - тази която се продава и ненужно произведената и унищожена в ПАВЕЦ, се заплаща на производителя. Спомняш си рева на Бойко за една такава ужасяваща инвестиция от 1 млд. евро, която има инсталирана мощност за производство на 70 мегавата.

  • 7
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Ма що са тиз притеснения? Нали Тръмп казва, че ЕС ще се разпадне в 2017-та. Аз му вярвам.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Едва ли ЕС ще оцелее, ако продължава да притиска енергийната система на толкова много държави до стената. Аз лично очаквам замразяване на тези амбициозни планове по политически причини. Достатъчно пъти се е случвало за по-козметични промени.

  • 9
    tukbehuk avatar :-|
    tukbehuk

    До коментар [#6] от "proizvoditel":

    Здравейте. Можете ли да ми кажете, кой е въпросният проект с мощност 70 Мв? Благодаря

  • 10
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#9] от "tukbehuk":

    Хидровъзел "Цанков камък" с инсталирани 2 турбини по 40 MW, който излезе на НЕК 1 млд. лева


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK