Бели кахъри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бели кахъри

Бели кахъри

Дейността по почистването остава непрозрачна и трудна за изчисляване

Мила Чернева
24496 прочитания

© Надежда Чипева


- Пътищата в страната се поддържат от "абонирани" фирми, които получават апетитни четиригодишни договори, в комплект с непривлекателното почистване.

- Зимата не е "извънредно тежка", но определена част от "Тракия" е проектирана така, че често да е затворена заради снежни навявания

Хаос, апокалипсис, ад. Това са обичайните термини, които медиите ползват, за да опишат какво става, когато в България завали сняг. А когато вали толкова дълго, толкова много и точно по празници, ситуацията разбираемо добива истерични размери. Разбира се, това не се случва само тук: в далеч по-организирани държави, като Канада например, има пътни неволи заради обилен сняг. Тук обаче, както и в много други аспекти, стихиите често не са единственият, нито дори най-големият проблем. Преди Нова година например десетки коли заседнаха първо на магистрала "Тракия", после на съседния път към Бургас. На първото място проблемът е инженерен още при проектирането, на втория - регулаторен и вероятно надзорен.

Но да видим кой, как и срещу колко чисти пътищата в страната.

Кой чисти пътищата в страната?

Агенция "Пътна инфраструктура" възлага снегопочистването на магистрали и първокласни пътища по области (общините избират сами фирми за собствените си пътни мрежи). Почти всички се печелят от консорциуми, които се състоят предимно от големите играчи в строителния сектор. От години в сектора е ясно, че големите не си правят особена конкуренция в това раздаване на картите. В Бургас например поръчката е спечелена от консорциум "Пътно поддържане Бургас 2014" (чиято оферта е била и единствена) с участници "ПСТ груп", "Пътстрой Бургас" (дъщерна на "Хидрострой" на Велико Желев) и "Трейс Бургас".

Във Варна и Добрич почистващите фирми са "Хидрострой" и "Инжстройинженеринг", със собственик варненското дружество "Стили Роуд". "ПСТ груп" и дъщерните й фирми чистят и в областите Монтана, Плевен и Видин. За участъка на АМ "Тракия" от км 208 до 359 отговаря обединение, в което влизат "ПСТ груп", "Понсстройинженеринг", "Екоресурс - Р" и "Зебра". За печално известния участък до Карнобат (на който заседнаха стотици хора преди Нова година) отговаря "ПСТ".

Тези четиригодишни договори обаче са де факто гърненца с мед. Снегопочистването, което като цяло е неблагодарна, тежка и нископлатена дейност, е само част от тях. В тях влиза и много по-сладкото текущо поддържане на пътищата, както и ремонти по области, които фирмите печелят, без да минават през състезателна процедура. Те се възлагат под формата на допълнителни дейности по вече подписаните договори. "Поддържането на пътищата не е само кърпене на дупки и чистене на сняг. В дейностите са включени и превантивни ремонти, които предвиждат и преасфалтиране", коментира миналата година вече бившият председател на АПИ Лазар Лазаров пред "Капитал".

Пътната агенция оправдава липсата на тръжни процедури с ограничено време и ниски цени. Това не отговаря на въпроса дали стойността на ремонтите ще бъде още по-ниска, ако все пак мине през състезателна процедура.

Заради характера на тези договори също така повечето фирми не влагат особено много в техника за снегопочистване и ползват много стари машини, казва човек от бранша, запознат с технологиите.

Колко струва снегопочистването?

Снегопочистването се плаща на изминат километър* от снегорините. Те са снабдени с GPS устройства, като пътната агенция получава "сертификати" за това какво е свършено. Например размерът на сумите за снеговалежа през декември ще е ясен в края на януари или началото на февруари.

За миналата зима, която беше и рекордно топла, фирмите са взели общо 55 млн. лв. за зимно почистване, като сумата е била само с пет млн. лв. по-ниска от изхарчената за сезон 2014-2015г. Вероятно тази година се очаква по-висока обща сума заради обилните снеговалежи.

Проблем обаче е, че трудно може да се разбере от външен наблюдател как се остойностява чистенето и как се контролира. Целият договор за област Бургас например е с индикативна стойност 12 млн. лв., сочи справка на "Капитал" в АПИ. Според справка в профила на пътната агенция през февруари миналата година консорциум "Пътно поддържане Бургас 2014" е получил цели 463 хил. лв., въпреки че януари е валял сняг общо шест дни, а снежната покривка е била средно 4-5 см. Обединение "Пи Ес 2014" (Пи Ес Ай и "ПСК ЕС БИ ЕС"), която отговаря за област Стара Загора, е получило подобна сума - 443 хил. лв., въпреки че дните със снеговалеж са почти два пъти повече - 11. Това може да бъде обяснено с повечето километри първокласен път в Бургас - 252, срещу 167 за Стара Загора, въпреки че втората област има почти два пъти повече магистрали за чистене - 92 срещу 52 км. Но как тогава обясняваме факта, че същото обединение - "Пи Ес 2014", за същата област, е получило 312 хил. лв. за февруари предната година, въпреки че дните със сняг през януари 2015 г. са били само 4?

Автор: Капитал

По-голям ли е проблемът тази зима?

Въпреки снежния хаос, който е сковал страната, студът не е кой знае колко необичаен за страната, обяснява климатологът доц. Георги Рачев от Софийския университет. Той припомня далеч "по-брутални" зими, като през 1928-1929 г., когато Черно море е замръзвало при Варненския и Бургаския залив на няколкостотин метра навътре. По-скорошни студени и тежки зими са били и тази през 2012, и през 2006 г.

"Зимата все пак е необичайна по отношение на количеството валежи в комбинация със силни ветрове и ниски температури за последните 20 години", обясни доц. Рачев пред "Капитал".

Защо пътищата между Карнобат и Бургас блокираха преди Нова година?

На 30 декември започна тежката зимна сага на магистрала "Тракия". От репортаж на "Нова телевизия" се вижда как от изчистената до асфалт магистрала преди Карнобат, в участъка от Зимница до Бургас, колите стъпват на лед и сняг. Някои шофьори не са успели да овладеят автомобилите си и това е довело до верижна катастрофа с над 25 коли на 320-ия км от "Тракия". В продължение на часове хората са чакали реакция, като очевидците споделят, че не е имало нито полиция, нито снегорини на мястото на произшествието.

Въпросният участък от магистралата не е подходящо проектиран за такива екстремни снежни условия, обясни строителен инженер, завършил в чужбина, пред "Капитал", а неговите думи потвърди и климатологът доц. Георги Рачев от Софийския университет. Отсечката е изкопана на ниско между два хълма и това води до навявания при силен снеговалеж и вятър, при които снегът не може да бъде успешно почистен. "Винаги при снеговалеж с вятър от север тези места ще се пълнят със сняг. Дори и 5 см да е снежната покривка, снегът ще се събира точно при "инфарктните" участъци, при отклонението за Карнобат", обясни доц. Рачев. За това е допринесло и изсичането на лесозащитните пояси. "И канадците да дойдат, и шведите - при вятър от 80-100 км/час няма чистене", допълва климатологът.

Източник на "Капитал" от строителния сектор с поглед върху пътното строителство и в чужбина посочи, че не случайно цените на магистралите у нас са в пъти по-ниски, отколкото в чужбина. При нас липсват съществени елементи, като повече сигнализации и снегоотблъскващи огради например, които биха могли да облекчат проблемите със снегонавяванията точно по такива проблемни участъци. Подобна инвестиция би оскъпила обаче строителството.

Въпросният участък всъщност продължава да е проблемен. Според последното съобщение на МРРБ той е бил затворен и на 10 и 11 януари заради "бурен северен вятър и ниските температури, които създават условия за снегонавявания".

Интересно е, че обходният маршрут между Карнобат и Бургас беше застигнат от същата съдба. Очевидец сподели пред "Нова", че някъде при с. Миролюбово в 11:35 на 30 декември не е имало снегорини и се е оформила километрична опашка, заради аварирал товарен автомобил някъде по-напред по пътя. Очевидци обясниха, че снегорини на място не е имало в продължение на няколко часа. Оправданието на властите е, че машините не са можели да минат заради авариралия тир.

Участъкът от АМ "Тракия", в близост до Айтос, се поддържа от "ПСТ Груп", а "Пътстрой Бургас" е отговорна за резервния маршрут I-6 Карнобат – Айтос – Бургас. "Капитал" се опита да се свърже с представители на "Пътстрой Бургас", но те отказаха коментар дали и как са чистили пътя. От пътната агенция обясниха, че на 30 декември първокласният път Карнобат - Бургас е бил обработван от 31 машини, а на 31 декември - от 50 броя снегопочистваща техника. Това е впечатляващо - според АПИ на 30 декември въпросната отсечка от АМ "Тракия" е обработвана от 6 машини, а на 31 декември - от 20 машини. "Обработката на настилките и на двата пътни участъка е започнала преди рязкото влошаване на метеорологичните условия", коментираха от АПИ за "Капитал". И броят на машините, и твърдението за обработка на настилките противоречи на споделеното от заседналите на въпросните участъци очевидци.

Какви са възможните решения?

Ясно е, че вече не можем да преместим магистрала "Тракия", но има лесни и не особено скъпи решения за проблемните участъци. Снегозащитните огради, които и сега се поставят в страната, няма да решат проблема изцяло, но биха подобрили условията, смята доц. Рачев. Те възпрепятстват натрупването на преспи на пътното пътно при обилен снеговалеж и силен вятър, но могат да бъдат откраднати (както се е случвало на места) или просто да паднат.

На АМ "Тракия" на територията на област Бургас са монтирани общо 4,5 км снегозащитни огради, обясниха от АПИ, като те се монтират от пътноподдържащото дружество за негова сметка. Един км от оградите е в участъка от км 315+000 до км 323+000, а 3,5 км - от км 324+188 до км 356+200. "Част от оградата е паднала вследствие на ураганния вятър и изпълнителят ще я укрепи", уведомиха от пътната агенция.

Според доц. Рачев засаждането на бързорастящи растителни видове (например акация) заедно с жив плет пък ще създаде естествена ограда, която рязко снижава скоростта на вятъра и снегът се отлага там, вместо да отиде на пътя.

"Ако има дългогодишна политика, която се прехвърля от правителство на правителство без значение оттенъка му естествено, че ще имаме резултати", заключи доц. Рачев.

*Уточнение: В текстът "Бели кахъри" се твърди, че снегопочистването се заплаща на изминат километър път. Във възложението на обществената поръчка се посочва, че заплащането на дейностите по зимно поддържане се извършва въз основа на единичните цени на "километър път". При отчитането на извършените работи се има предвид действителната дължина на пътищата, но се изчисляват и коефициенти. Месечните средни коефециенти за даден участък се получават въз основа на дневните коефициенти, които взимат предвид атмосферните условия и състоянията на настилката.

- Пътищата в страната се поддържат от "абонирани" фирми, които получават апетитни четиригодишни договори, в комплект с непривлекателното почистване.

- Зимата не е "извънредно тежка", но определена част от "Тракия" е проектирана така, че често да е затворена заради снежни навявания

Хаос, апокалипсис, ад. Това са обичайните термини, които медиите ползват, за да опишат какво става, когато в България завали сняг. А когато вали толкова дълго, толкова много и точно по празници, ситуацията разбираемо добива истерични размери. Разбира се, това не се случва само тук: в далеч по-организирани държави, като Канада например, има пътни неволи заради обилен сняг. Тук обаче, както и в много други аспекти, стихиите често не са единственият, нито дори най-големият проблем. Преди Нова година например десетки коли заседнаха първо на магистрала "Тракия", после на съседния път към Бургас. На първото място проблемът е инженерен още при проектирането, на втория - регулаторен и вероятно надзорен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sabinar avatar :-(
    sabinar

    Отново сте некомпетентни в поднасянето на факти. Снегопочистването в Агенция Пътна Инфраструктура не се случва на заплащане на километър, а се използва немския модел, който е на коефициенти. Нищо общо. Проверявяйте си информацията, защото започнахте да губите истинските си читатели последните години, явно поради липса на качествен човешки ресурс.

  • 2
    dimitar2007 avatar :-|
    dimitar2007

    Наистина е пълна с фактологически грешки статията, от 2 години насам АПИ плаща по коефициент, като най-високо се оценяват проходите, а не магистралите. Затова и снегопочистващите фирми не чистят добре магистралите, защото им се плаща малко. В София се плаща на километър, но плаща общината, а не АПИ и затова булевардите са добре изчистени

  • 3
    komutator avatar :-|
    komutator

    Някои клонове на акцията спомената в статията наистина се развиват бързо. Но за нашите условия това е доста неподходящ вид. Една от причините е че акацията е доста капризна от химичния състав на почвата. При тежки глинести почви с липса на кислород расте бавно, достига до 20 години и загива. А сухите акациеви дървета са буквално като барут и се палят лесно от хвърлени фасове например.
    По-подходящи са храстови видове като птиче грозде, златен дъжд, форзиция и туя например. А ако искаме наистина бърз растеж, може да се използва пауловния или айланд. А защо не и проверения тополов хибрид I-214.
    Ама няма да се учудя ако снегозадържащите горски пояси се изградят под мъдрото ръководство на климатолози и строители. Защо да се консултират с лесовъди за такива неща.

  • 4
    capital avatar :-|
    capital

    До коментар [#1] от "sabinar":
    До коментар [#2] от "dimitar2007":

    Благодарим за коментара. В текста бяхме пропуснали да обясним в детайли конкретния метод, който Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) използва, за да отчита извършените дейности по снегопочистването. След края на текста сме добавили коректно уточнение за метода на АПИ при използването на коефициенти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK