През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Стабилността на финансовата система, доверието в банковата система и предвидимостта в данъчната сфера са необходимото условие за по-добро развитие на икономиката. Около тази теза се обединиха представителите на финасовия сектор и регулаторите.

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Банкери и регулатори са на мнение, че доброто представяне на финансовата система е задължително условие за повече ръст

от Вера Денизова

17 януари 2017 17:32 16574 прочитания

Кредитирането допълнително ще дръпне икономиката нагоре. Това прогнозира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България, по време на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".

"Много пъти чуваме, че кредитирането не върви и това е причината да нямаме растеж. Процесът върви по обратния път – първо икономиката регистрира малък растеж, кредитирането го достига, след това растежът се ускорява", допълни финансистът. Според него вече има индикации, че търсенето на финансиране от страна на компаниите ще се увеличи. И допълни, че това, което създава привидност за нулев растеж на бизнес кредита в момента, е изчистване на необслужваните стари задължения. Този процес обаче е към своя край, в същото време расте обемът на нови, здрави кредити, които не са в сферата на недвижимите имоти.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че стабилността на финансовата система, доверието в банковата система и предвидимостта в данъчната сфера, са необходимото условие за по-добро развитие на икономиката.

Рисковете за икономиката

Консенсусните прогнози за тази година са ръстът на икономиката да е около 3%. Според Андронов обяснението за по-песимистичните очаквания е, че в данните на повечето анализатори е инкорпориран негативен елемент, който отчита политическата несигурност в Европа и предстоящите избори в България.

Според финансовия министър Владислав Горанов пък най-големият резерв за устойчив растеж - освен износ и инвестиции, е вътрешното потребление. "Хората харчат днес толкова, колкото очакват да изкарат утре. И когато системата започне да дава грешни сигнали, потреблението рязко ерозира", допълни той.

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова заяви, че България има потенциал от гледна точка на неразвит капиталов пазар. Тя посочи изследвания на Световната банка, които показват, че увеличение на пазарната капитализация на фондовата борса директно влияе на растежа на БВП. Затова и регулаторът заедно с останалите участници на пазара работят по стратегия за развитието на капиталовия пазар в България.

Пътят към еврозоната – на 20%

Амбицията на БНБ е до година и половина банковата система на страната да е готова за влизане в еврозоната. Това съобщи управителят на централната банка Димитър Радев. Той допълни, че управляваната от него институция ще продължи да работи за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс в условията на валутен борд - условие, без което разговорът за еврозоната е безсмислен. Според него е необходимо да бъде продължена и разумната фискална политика независимо от политическата конюнктура, тъй като тя е и условие за поддържане на икономически растеж.

Друга задача на БНБ е изграждането на финансова инфраструктура, която изцяло да отговаря на стандартите на еврозоната. По думите му платежните ни системи към момента отговарят напълно на изискванията.

Според Горанов към настоящия момент България е извървяла около 20% от пътя си към валутния съюз. "Последната година възприех тактиката да водим тиха, но настойчива дипломация с големите държави, които държат ключа към еврозоната", допълни той. "Дали заради Brexit, но първоначалните реакции от края на 2014 и 2015 г., които изразяваха учудване, че проявяваме наглостта да поставяме темата, се замениха с желание да покажем пътя, по който можем да стигнем до еврозоната, а те да оценят изпълнението на формалните и неформалните критерии", каза Горанов.

Оценка на финансовия сектор - през май

Изпълнителната власт трябва да създаде допълнителни механизми за реакции при кризи. Това вероятно ще е една от препоръките на мисията по Програмата за оценка на финансовия сектор в България (Financial Sector Assessment Program - FSAP), стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов. В условия на действащ валутен борд и при настоящата нормативна база в ЕС страната ни няма възможности за гъвкава реакция. Втората мисия по програмата започва на 18 януари, а резултатите от оценката ще станат ясни през май по думите на Радев.