Любомир Митов: Растежът може да се ускори до 5%, ако държавата харчи от излишъка

Местният популизъм е риск за страната. Негативите от Brexit и Тръмп са ограничени.

Икономическият растеж в България може да бъде ускорен до 4.5-5% още тази година, ако държавата започне да харчи повече от събраните през миналата година бюджетни средства. Комфорт за провеждане на подобна политика обаче може да има само ако събираемостта на приходите се докаже като устойчива тенденция. Нормалният темп на развитие на местната икономика е по-нисък, в границите на 3-3.5%, което е следствие на намаляващите трудови ресурси и недостатъчните инвестиции. Анализът е на Любомир Митов, главен икономист на Unicredit, който говори пред журналисти на форума Euromoney, провел се във Виена.

Лихвите се покачват

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според Митов вътрешното потребление ще започне да играе по-голяма роля в икономиката и търсенето на ипотечни кредити е потвърждение на прогнозата. Добрите перспективи пред износителите се запазват въпреки негативните процеси на деглобализация, тъй като европейските им контрагенти, които са основни потребители на техни стоки, са в растеж. Рискове пред страните от Европейския съюз (ЕС) крият покачващите се лихви. Процесът започна в САЩ и се очаква до година и половина да бъде последван и от Европейската централна банка (ЕЦБ). Причината тя да е предпазлива е в проблемите, които тази политика би създала на високо задлъжнели държави като Италия и Португалия, за които поскъпването на заемите би оказало огромен финансов натиск.

"Сегашните лихвени проценти не са реални и не са обосновани от гледна точка на макроикономическите показатели. Те са опит на централните банки да дадат живот на икономиката, но резултатът е най-малко съмнителен. Това, което се получи, е, че хората, които имат активи, станаха по-богати, а особен ефект върху икономическия ръст не се забеляза. Силно се увеличи желанието за поемане на риск, а това създава опасност за финансовата стабилност. Втори негатив е, че това наказа спестителите, в това число пенсионните фондове и застрахователите, които не могат да получат доход, с който да изпълняват задълженията си. В един момент това ще се върне обратно като проблем на държавата", коментира Митов. За България покачването на лихвите ще окаже влияние едва когато ЕЦБ приложи мярката, а дотогава има потенциал за намаление на кредитните лихви за потребителите.

Рано е за еврозоната



На въпрос на "Капитал" как приема възобновения устрем на България към влизане в "чакалнята на еврозоната" Митов коментира: "Едно време не беше достатъчно само да искаш да станеш член на БКП. Трябваше и да те поканят. По същия начин и за еврозоната – не са ни поканили", отговори икономистът. Според него страната няма покана да продължи напред поради две причини: едната е несигурността пред бъдещето на ЕС, а другата е институционалната среда в България , съдебната реформа, корупцията. "Те не са формални критерии, но се гледат", посочи Митов.

"Аз лично смятам, че българските доходи като равнище на европейските цени са доста ниски, така че чисто аритметически би било хубаво още малко да се повишат доходите, преди да влезем в еврозоната. От друга страна, България живее с еврото от години, и то живее само с негативите от него, а именно поддържането на големи валутни резерви и плащането на съществена премия по дълга." Митов допълни и че има опасност от гръцко-ирландско-португалски ефект за България при влизане в еврозоната: "Като паднат лихвите, ще започне масово вземане на кредити, които при обръщане на икономическия цикъл се провалят. Надявам се, че в ЕС са взели поука и няма да го допуснат с България. Според мен ще влезем някога в еврозоната, но не и в близките години."

Рисковете за България

Според главния икономист на Unicredit опасност пред България задават местният популизъм и мажоритарните избори. Очакванията му са следващият парламент да бъде още по-раздробен политически, като ГЕРБ има шанс да запази мнозинство. "Разбит парламент крие риск от последващи скорошни избори, което не е хубаво, но няма да е трагично", коментира Митов. Ефектът от Brexit може да се усети след 2019 г., когато Великобритания ще изгуби 6% от брутния си вътрешен продукт, а ЕС 12% от износа си. Президентството на Доналд Тръмп в САЩ може и да има ограничени поражения върху глобалната търговия, защото по думите на Митов "САЩ са държава с институции". Турция би могла да създаде проблеми, защото процесите на девалвация там са силно рецесионни.

По отношение на глобалната миграция на капитали България няма как да бъде засегната, тъй като почти няма американски инвеститори в икономиката, чието изтегляне да крие рискове. Има голямо пренасяне на производства от Китай в Европа, което обаче засега не включва и България. Финансови инвеститори не се интересуват от страната, но реални инвеститори не са спирали да гледат насам. "Средният бизнес движи нещата в България и това е хубавото. А младите хора биха се върнали в България или биха останали в нея, ако получат възможност за изява. Не е въпросът само в размера на заплатата", коментира Любомир Митов.