С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 19 яну 2017, 15:21, 32925 прочитания

Защо България почти остана без ток

Положението нямаше да е толкова критично, ако централите, които стоят в резерв, се бяха активирали когато от тях имаше най-голяма нужда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ние поддържаме централи, които показват само илюзии за наличности. Решението е да не се допускат всички до търговете за студен резерв и да има по-строги критерии", коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.
През 2016 г. на централите на Христо Ковачки са наложени 10 санкции за това, че не спазват поетите си ангажименти за студен резерв.
Въпреки разпространеното мнение, че режимът на тока по време на социализма е заради бумтящата индустрия и греещите калориферни печки, превръщането на България в дискотека след 1985 г. се дължи основно на... глупост. За да се пестят средства, важни ремонти се отлагат до последно, не се внасят въглища и както може да се очаква в един момент, токът спира.

Въпреки че социализмът си отиде отдавна, някои неща умират трудно. Тежките студове през втората седмица на януари 2017 г. не доведоха до режим, но за сметка на това предизвикаха поредната токова истерия. И причината за нея не е толкова по-голямото потребление на електроенергия, колкото провала на централите, на които се плаща, за да стоят в резерв и да реагират точно при такива екстремни условия. Въпреки че близо 70% от тях са свързани с небезизвестния бизнесмен Христо Ковачки, явно контролът върху тяхната готовност не е бил счетен за приоритет.


В резултат на това, за да се намери нужният ток, част от енергията за прохождащия борсов пазар беше отклонена към битовите потребители, което доведе до милиони загуби за индустриалните предприятия. След това бе спрян и износът, заради което икономиката е загубила други милиони.

"Ние поддържаме централи, които показват само илюзии за наличности. Решението е да не се допускат всички до търговете за студен резерв и да има по-строги критерии", коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. "Спирането на износа можеше да се избегне, ако имаше надеждни мощности за студен резерв", допълни тя. На същото мнение е и Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум, според когото именно отказът на студения резерв е основната причина за опасенията от недостиг на енергия и наложената забрана за износ.

(Не)възможният режим на тока



Потреблението в страната на практика може да бъде задоволено от 80% от наличните мощности, сочи 10-годишният план за развитие на електропреносната мрежата за периода 2015 - 2024 г., който се актуализира всяка година от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). "Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2024 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност", се посочва още в плана.

В него все пак се допълва, че при "съчетание на екстремални товари и повишена аварийност на централите за продължителен период наличните резерви няма да бъдат достатъчни да обезпечат потреблението в страната, както и планирания износ".

Това се вижда и в прогнозата за максималния брутен дневен товар за среден работен ден през зимата (централите, на които може да се разчита да произвеждат енергия в този период). При постигнатото рекордно потребление от 7700 мегавата, каквото беше отчетено миналата седмица, енергийната система е била на ръба на недостиг.

Положението нямаше да е толкова критично, ако централите, които стоят в резерв, за което ЕСО плаща, се бяха активирали точно когато от тях имаше най-голяма нужда. Това обаче не се случи с две от тях, които са свързани с Христо Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Подобна информация се появи и за ТЕЦ "Марица 3" Димитровград. Но от отдела за връзки с обществеността, който обслужва свързаните с Ковачки, компании коментираха пред "Капитал", че проблемите при нея не са били по времето, когато се е наложило да бъде активирана, за да произвежда енергия.

Защо замръзват въглищата

В ТЕЦ "Бобов дол" се е наложило аварийно спиране и незабавен ремонт, тъй като замръзналите въглища са причинили сериозни повреди на съоръженията, коментираха от централата. Оттам обясниха, че поради големите количества, които трябва да се съхраняват, е невъзможно складът на ТЕЦ "Бобов дол" (31 декара) да бъде напълно покрит. Заради рязкото падане на температурите дори покритите естакади и бункери са замръзнали, допълват оттам. Допълнителен проблем е и фактът, че въглищата, които централата ползва, съдържат влага от 20 до 60%, което също е предпоставка за замръзването им, казват от централата.

Подобно замръзване обаче не е имало в други централи. От ТЕЦ "AES Гълъбово" коментираха за "Капитал", че като част от програмата по подготовка за работа в есенно-зимния сезон централата се е погрижила да не се допусне замръзването на въглищата в складовете им. Запасите са позволили на централата да работи на пълни обороти, въпреки че доставките от "Мини Марица-изток" са били временно забавени.

Проблемът в работата на ТЕЦ "Русе" пък е бил замръзването на река Дунав, заради което от централата ще претендират за форсмажорни обстоятелства, при които не се налагат санкции, казаха оттам.

Ще има санкции

ЕСО има стриктни изисквания за техническа изправност и поддържане на запаси, поне на хартия. "Доставчиците, с които има сключен договор за студен резерв, са задължени да поддържат в постоянна готовност мощностите, определени за студен резерв. В противен случай те възстановяват на ЕСО заплатената сума", коментираха от системния оператор за "Капитал". При неспазване на изискванията има санкции от 150 до 500% от договорената цена. В случая обаче по-големият проблем е не, че централите ще бъдат глобени, а че изобщо е допуснато те да не изпълнят предназначението си.

А други нарушения на договорите не липсват. През 2016 г. на централите на Ковачки са наложени 10 санкции за това, че не спазват поетите си ангажименти. Три от тях са на ТЕЦ "Бобов дол" и три на ТЕЦ "Русе" заради намаление на запасите от гориво и намаление на договорените мощности за студен резерв. Последното на практика означава, че въпреки че им е плащано за тази услуга, те са произвеждали енергия, която са продавали. Наказания, макар и по-малко, е имало и за ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Свищов" и "Биовет".

В същото време възможните мощности за студен резерв не са чак толкова много. Освен шестте централи, които в момента предоставят такъв, другите доставчици са един блок на ТЕЦ "Русе" и "Топлофикация Перник", които също са собственост на Ковачки. Друга възможност е ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов", които обаче са изключени от регистъра на ЕСО, тъй като нямат инсталирани системи за предаване на данни в реално време.

Ефектът за пазара

Ако истерията "ще стигне ли токът" беше избегната, участниците на свободния пазар не биха изгубили милиони. По данни на търговци на електроенергия спирането на износа води до 500 хил. загуби дневно на големите износители. За това обаче допринесе и параноичната реакция на министерство на енергетиката да спре износа точно когато температурите започнаха да се покачват и потреблението съответно да намалява. Забраната, която беше наложена на 11 януари и влезе в сила на 13, все още не беше вдигната към редакционното приключване на броя на 18 януари. В същото време потреблението трайно спадна под 7 хил. мегавата дневно от 14, което е далече под критичните нива.

От ЕСО обясниха, че причината да има два дни от обявяването до действителното влизане в сила на забраната за износ, е в графиците, които се изпращат до съседните преносни оператори. "Промяна след тяхното съгласуване се предвижда само при изключителни и критични обстоятелства, които биха застрашили сигурната и надеждна работа на европейската електроенергийна система", допълват още от оператора.

Ако процесът в енергийната система в България позволяваше да се вземат по-бързи решения, то и можеше да се постигне по-адекватно време за спиране на износа - тогава, когато действително има нужда. Ако и студеният резерв беше сработил, както се очаква от него, вероятно изобщо никой нямаше да разбере, че в началото на 2017 г. заради по-студеното време енергията в България е била на ръба на недостиг.
Колко ще получи Ковачки

Прогнозните разходи на ЕСО за студен резерв от средата на 2016 до средата на 2017 г. са 43.8 млн. лв. според доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това означава, че по груби сметките централите, които са свързани с Ковачки, ще получат 30.66 млн. лв. за този период. Същите разходи са направени от ЕСО и година по-рано, като не е ясно какви неустойки налага системният оператор.

Цената на енергията, която се произвежда при нужда, обаче е доста по-висока. От ЕСО отказаха да дадат такава информация с обяснението, че това е търговска тайна. Според публикуваните правила максималната стойност на тази енергия може да е между 170 до 202 лв. за мегаватчас (т.е. колкото на двете скъпи американски централи).
Как се става резерв

Централите, които осигуряват резерва, се избират на специални търгове, които се организират от ЕСО, като основният критерий е предложената най-ниска цена (виж таблицата). Търговете бяха въведени през 2013 г. с цел ЕСО да намали разходите си за студен резерв, които на практика се плащат от всички потребители чрез цената за достъп. Дотогава студен резерв се ползваше основно от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и американските ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ АЕS "Гълъбово". Последните две обаче имат фиксирана цена за разполагаемост, която е 39.28 лв. за първата и 51.93 лв. за втората, което е доста повече от постигнатите цени на търговете на ЕСО между 9.91 и 9.98 лв. за мегаватчас за поддържане на разполагаемост (готовност за работа) за студен резерв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР

И още: Слави Трифонов е купил старозагорска телевизия, Меркел поиска Германия да дава по-малко пари в бюджета на ЕС; Каталунският лидер поиска нов референдум на фона на нестихващи безредици

17 окт 2019, 1382 прочитания

България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция 1 България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция

Премиерът Бойко Борисов каза, че обмисля въпроса, но е категоричен, че не може да е солидарен към някой, който води война

17 окт 2019, 668 прочитания

24 часа 7 дни

17 окт 2019, 4386 прочитания

17 окт 2019, 2757 прочитания

17 окт 2019, 1648 прочитания

17 окт 2019, 1638 прочитания

17 окт 2019, 1333 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пътната агенция поднови търг за 35 млн. за три отсечки в Северна България

Процедурата беше спряна заради обжалване в Комисията за защита на конкуренцията

Още от Капитал
Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10