Кому пречи структурната реформа в съдебната система?

Открийте разликите

Новият президент Румен Радев, първа реч след клетвата, 19 януари:
"Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също. Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели. Бързо, справедливо и независимо правосъдие. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряването на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки. В същото време съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. Без обединените усилия на институциите, партиите и гражданските структури, и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Маргарита Попова, изявление на отчетната пресконференция за петгодишния мандат, 18 януари:
"Няма как да си говорим за справедливост, която да провиждаме само и единствено, ако правим още някакви структурни реформи в съдебната система. Стига толкова със структурни реформи. Повече структурни реформи няма да решат тежките социални проблеми и проблемите, които ражда разделението в нашето общество. Другаде са въпросите. Трябва да заживеем в сговор, да имаме национално единение, за да можем да решаваме първостепенните задачи на хората, които са работа, училище на децата, образование, спокойствие, сигурност, по-смислен и по-добър живот."

Стига с тази мантра "конституцията". Конституцията се прилага пряко, но човекът, който влиза в съдебната зала, се интересува колко бързо ще му свърши делото, кога ще е следващо заседание, дали ще бъде обезщетен за откраднатото си имущество. Конституцията дава основата, само че след това идват процесуалните закони. Това се забравя, защото е сложно, защото е трудно, защото иска усилие. Защото освен всичко друго не е тема, с която можеш да крещиш от площада или от парламентарната трибуна и да викаш "оставка". Главният прокурор Сотир Цацаров пред Нова тв, 30 януари 2016 г.

Какво показват симптомите

Симптоматично е, че посланията на новия президент и довчерашния вицепрезидент се покриват в базисния смисъл – стига структурни реформа, дайте да се обединим и да живеем в сговор. Всъщност, двамата повтарят една мантра, която през последните две години бе в устата на основните опоненти на съдебната реформа и най-вече на техните говорители – представителите на парламентарните сили, които окастриха конституционната реформа през декември 2015 г., които усърдно бранят статуквото и особено интересите на главния прокурор, говорителите на прокуратурата в медиите на Пеевски, който пък е основният бенефициент на сегашното статукво, мнозинството във ВСС от партийни храненици и съдебни номенклатурчици. Всички те през последните две години, откакто в публичния дебат влезе темата за съдебната реформа, се опитват да убеждават обществото, че не структурната реформа и въвеждането на повече прозрачност и отчетност в управлението на съдебната власт "ще реши проблемите на хората". Всички те възприеха тезата на главния прокурор, представена като теза на прокуратурата, че същинската реформа е в наказателния процес, щото щяла да забърза делата.



Позицията на Румен Радев за съдебната реформа се очакваше с интерес, още от момента, в който той влезе в противоречие сам със себе си по тази тема само в рамките на едно денонощие в предизборната кампания. На 10 ноември Радев се обяви за независима антикорупционна прокуратура по румънски модел, което е големият страх на статуквото и неговия любим главен прокурор, а на 11 ноември обяви: "За мен мнението на главния прокурор е определящо".

Затова за хората, които следят политическата интрига около съдебната реформа, днешното изявление на Румен Радев, че не структурната реформа на съдебната власт е важна, а промяната в процесуалните закони, повече щатове за магистрати и "комплексен подход", е много показателно. Защото е направено в момента, когато основният обществен и политически дебат върху съдебната реформа е за структурния и функционален анализ на прокуратурата, в контекста на очаквана реформа, включително за преосмисляне на мястото на обвинението в системата на държавната власт, след унищожителната критика в одитния доклад на петима европейски прокурори, организиран от Службата за подкрепа на структурната реформа към Европейската комисия.

За голяма част от обществото дебатът дали реформата да е структурна, процесуална или просто да се подновят бюрата и компютрите на магистратите, е изцяло неясен. Но тази част от посланието на Румен Радев не е прицелена към широката публика, а към експерти, магистрати, политици и активисти, за които тя е знакова и симптоматична. Съмнително е дали самият Радев е напълно наясно със значението на това послание, още повече, че очевидно той не е писал речта си, а и не му е работа. Един президент не си пише речите, това правят хората от екипа му, всеки от които е експерт в своята област, но политическите послания, които тези речи съдържат, са въпрос на предварително обмислено решение. Или поне трябва да бъдат.

В този контекст е важно и трябва да се отчете като положителен знак, че новият президент очертава съдебната реформа като приоритет за следващия парламент. Това е послание, което е разбираемо за всички. Особено като се има предвид, че съдебната реформа въобще не присъстваше в платформите на повечето политически партии при предходните парламентарни избори. А най-силно блестеше с отсъствието си в платформата на БСП. Затова категоричният акцент на новия президент върху съдебната реформа е добър знак. Но още по-важно е и какво съдържание се влага в това упражнение, защото отговорът на този въпрос предрешава дали ще има истинска съдебна реформа, или само имитация. И така още 20 години.

Докладът на петимата европейски прокурори, оповестен през декември, препоръчва конкретни структурни и функционални промени на прокуратурата. Постоянен независим външен одит върху работата на обвинението и повишена отчетност, включително през отчетност на главния прокурор пред специална парламентарна комисия на всеки три месеца, ако се налага – и нов тип Инспекторат на съдебната власт, прозрачна процедура за разследване на главния прокурор, надзиравана от независим и уважаван магистрат извън прокуратурата, външна структура за разследване и наказателно преследване на корупцията на високо равнище, която е независима от прокуратурата и т.н.

От новия президент до голяма степен зависи как ще продължи дебатът за съдебната реформа през следващите месеци, включително и при определяне на служебното правителство и служебния министър на правосъдието. От него ще се очаква да вземе отношение и към предстоящия мониторингов доклад на ЕК. И ще дойде време, когато едно две изречения в програмна реч далеч няма да са достатъчни.