С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 20 яну 2017, 16:50, 45363 прочитания

Изключението Плевнелиев

Петте години от последния президентски мандат бяха поредица от изненади, кризи и нетрадиционни за българската политика решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата: 5 ключови момента в мандата на Плевнелиев
По-важните събития от последните пет години с коментар от президента

В политическата математика най-голямото число обикновено е средното аритметично. За да бъдеш избран, трябва да се харесаш на повечето хора. Средно аритметичната политика е да казваш това, което те искат да чуят и да постъпваш така, както те очакват от теб. Да следваш, а не да водиш.

Понякога обаче има друг тип политика. В някои (редки) моменти историята се пише от изключенията и петте години, в които Росен Плевневлиев беше президент, го показаха много пъти. На доста хора това не се хареса. Те очакваха образа на президента, с който бяха свикнали - народняшки, подобен на другите политици и съгласен с тях. Средноаритметичен.


Плевнелиев обаче предложи друго - прагматична политика, с ясни принципи и конкретни цели. За някои хора той ще остане най-добрият български президент до момента, а за други той е най-големият провал. Почти не може да се намери човек обаче, който да е равнодушен към мандата му. Такива полярни оценки обикновено оставят политиците, които са успели да оставят следи в историята. Тези, които не променят нищо, си тръгват от властта тихо и без емоции.

Едно от големите изключения

За отиващия си президент е, че човек с неговата биография въобще беше избран на този пост. Хората от върховете на бизнеса, спечелили (макар и по ясен начин) пари през мътния преход, обикновено не се радват на голяма популярност в очите на средния българин. На мажоритарни избори като тези за президент
хората предпочитат да накажат елитите, които ги управляват. Така Петър Стоянов - неизвестен допреди това адвокат, спечели през 1996 г. и заради протестната вълна срещу Жан Виденов. По същата политическа логика той загуби следващите президентски избори, когато избирателите го наказаха заради съмненията за корупция по времето на Иван Костов. Спечели аутсайдерът Първанов. По принцип средноаритметичният българин обича аутсайдерите не само защото с тях наказва елитите, но и сигурно защото самият той се вижда като такъв. Тази логика донякъде помогна и на Румен Радев да спечели последните избори. Изборът на Плевнелиев беше донякъде потвърждение на това правило. Той стана президент, защото беше издигнат от ГЕРБ в пика на тяхната и най-вече на Бойко Борисов популярност. Две години след като партията беше дошла на власт Плевнелиев стана лицето на усилията им да се построят магистралите. Резултатите от тези усилия го направиха най-популярният министър и това определи номинацията му. Тогава изглеждаше, че избирателите ще оценят изключението от масата политици, които само говорят, а не действат.



Високият му рейтинг и подкрепата от Борисов обаче не му гарантираха лесна победа. Плевнелиев не беше нито политик, който даваше огромни обещания, нито имаше талант да обяснява действията си лесно и популярно. Не се и превърна в такъв. Освен всичко това, президентските избори през 2011 г. бяха сами за себе си изключение. Те бяха едни от

Най-оспорваните в новата българска история

С трима изключително силни кандидати. Отляво поста атакуваше Ивайло Калфин, в ролята на Първанов 2.0 - ляв, но проевропейски, говорещ чужди езици и добре приет в Брюксел. В центъра беше застанала Меглена Кунева в пика на политическата си популярност, скоро завърнала се от Брюксел, където беше първият български еврокомисар. При тази конкуренция Плевнелиев успя да спечели изборите със сравнително малка преднина, но и (друго изключение) стана първият, и засега единствен български президент, избран без подкрепата на ДПС.

"Искам да заявя много ясно отсега - аз няма да се кандидатирам за втори мандат", каза категорично той в първото си интервю за "Капитал" веднага след встъпването си в длъжност. Малко след този разговор през януари 2012 г. той се обади и помоли само тази част от интервюто да не бъде публикувана. Не си беше сменил мнението, а смяташе, че ако каже толкова рано плановете си, това ще намали влиянието му през втората половина на мандата. Това негово решение (също изключение - повечето политици искат да управляват още и още) беше едно от ключовите, защото даде важна основа за действията му през следващите пет години. Политикът, който не се бори за преизбиране, може да не бъде средно-аритметичен и да не се съобразява толкова с различните партии. Може да бъде по-свободен.

Първата година от мандата

На Плевнелиев премина сравнително безоблачно. Тогава все още ГЕРБ е на власт, а президентът е заобиколен от Маргарита Попова и шефът на кабинета му Цветлин Йовчев. При първата по-сериозна криза, те ще го предадат. По-късно Попова застана на страната на Орешарски и олигархията, а Йовчев, след няколко случая на изтичане на информация от президентството към групата около Пеевски и Цветан Василев, е помолен да си тръгне от Дондуков 1. После става министър в кабинета Орешарски.

През първата година на Плевнелиев имаше събития, като например провалът на клетвата на Венета Марковска за конституционен съдия (вижте повече на стр. 22), но на фона на следващите три те бяха изключително спокойни. По силата на неформална договорка с премиера Борисов Плевнелиев се беше фокусирал повече в създаване и поддържане на международни контакти, както и в инициативи като програмата за развитие на страната "България 2020". Инерцията от предишните 15 години, в които всички правителства изкарваха пълния си мандат, не подсказваше какво предстоеше да се случи.

После дойдоха февруарските протести и Бойко Борисов подаде оставка. За самия Плевнелиев това беше шок. "Тогава останах сам. Абсолютно сам. Напълно сам", казва той в интервю за "Капитал" сега. "Тогава Бойко Борисов си тръгна от трибуната в парламента, като обяви, че Доган щял да го убива Стотици хиляди българи протестираха в 27 града в страната. И в тази ситуация аз бях сам. Партиите тогава казаха – оправяй се сам, ние няма да ти помагаме по никакъв начин. Нямаше парламент, нямаше правителство, нямаше никой", спомня си сега президентът.

Това е ключов момент

В петгодишния му мандат. Плевнелиев влезе в президентството с нагласата да донесе енергията на мениджър от частния бизнес. "Аз искрено вярвах, че да бъдеш експерт – надпартиен, аполитичен – е рецепта за успех в българската държава", казва той. Пет години по-късно Плевнелиев е вече много повече политик с ясни възгледи, които донякъде напомнят романтичните десни от края на 90-те, като например безрезервна европейска ориентация, пълно отваряне на досиетата на Държавна сигурност, антикомунизъм... Промяната - от безпартиен експерт в политик, става точно по време на февруарските протести срещу високите сметки за ток през 2013 г.

"Когато останах сам, аз се опрях на гражданите и си дадох сметка, че от личността на президента зависи всичко. И ако този президент няма принципна политическа позиция, ако този президент се заиграе с един или друг олигарх, ако този президент се изпокрие зад дебелите стени на сградата си, а навън има стотици хиляди протестиращи, това е пагубно за държавата и за нашата демокрация. Реших да направя точно обратното – излязох и заявих пред протестиращите – аз съм политик, аз нося отговорност за държавата, аз съм единственият останал тук, заповядайте в президентската институция", разказва сега Плевнелиев.

Пет години по-късно той вече вижда в политиката "мощен инструмент държавата да се движи напред." "Бях я подценил преди това като министър. Аз видях политици на световно ниво, които ми показаха смисълът на политиката", казва той сега.

Един от парадоксите в мандата

На Плевнелиев е, че колкото по-самостоятелен става той, колкото повече се политизира, толкова повече намалява одобрението към него. От пролетта на 2013 г. неговият рейтинг внезапно тръгва надолу. Едно от обясненията за това е просто - олигархията не обича свободните политици. Още при съставянето на служебното правителство тогава Плевнелиев влeзe в остър конфликт с най-явната форма на задкулисието по това време - симбиозата между медии и откраднати пари, която се представляваше от Делян Пеевски и Цветан Василев. Служебният кабинет прие наредба за разпределението на държавните пари в банки, което пряко засегна КТБ (и предвид последвалия фалит спаси над един милиард лева публични средства). Медиите на депутата от ДПС реагираха с кафява атака по всички фронтове. Любовници, офшорни сметки, имоти - за компрометирането на президента беше впрегната цялата мрежа от фирми и хора, финансирани от КТБ. Това продължи с още по-голяма сила през следващите месеци, докато управляваше абсурдният кабинет на Орешарски. "Веднъж си направих труда да сметна - срещу мен се водеха атаки от 17 различни посоки. Нападаха ме през данъчни, през прокуратура, през ДАНС, които прегазиха конституцията, през медийните империи. Организирани протести от политически зависими, от олигархично зависими личности...", спомня си Плевнелиев.


Всички тези атаки

Със сигурност обърнаха посоката на рейтинга му, но не са единствената причина във втората половина на мандата му одобрението към него да е по-ниско. През 2013 г. Плевнелиев може и да се осъзнава политически, но той така и не овладя един важен политически инструмент - да обяснява ясно и просто действията и успехите си. Дори хората, които се предполага да са естествени негови поддръжници, невинаги са единодушни в оценката си за неговите действия в последните пет години. За някои действията му са били твърде меки. Други на моменти го обвиняват в политическа наивност. Типичен пример за това е историята от 2013 г., когато той се съгласява със Станишев и Местан да пусне промените в закона за ДАНС, които прокараха избирането на Пеевски.

Илюстрация



Оценката за него в България може и да не е еднозначна, но в чужбина (като изключим Москва) мнението за него е високо. В момента Росен Плевнелиев е един от най-познатите и харесвани български политици зад граница. Той може да се обади по телефона на лидери като Меркел и Обама и е сигурно, че те ще му вдигнат, защото го познават и са работили добре с него. Той е и президентът с най-много държавни отличия и награди от чужди държави до момента и с най-много пътувания в чужбина. В България обаче тази негова работа остана практически неизвестна. "Съвсем едно е да се опиташ да се харесаш на българския народ, така, чисто балкански, по андрешковски, понякога малко по байганьовски, съвсем друго е да направиш впечатление на международната сцена", казва Плевнелиев. Той очевидно не може и двете. "Аз вдигнах високо летвата на българското участие в ЕС - да имаме мнение, да имаме позиции. Преди това бяхме пасивни, стояхме някъде в ъгъла. Вместо това давахме решения, изисквахме и най-важното - не замитахме проблемите. Това се оцени много високо. Не сме мънкали, не сме стояли в ъгъла, а сме отстоявали мнението си честно и категорично. Тази позиция обра много овации и произведе много приятелства в ЕС", обяснява той промяната в отношенията.

След пет години в президентството Плевнелиев, разбира се, си тръгва

Не само доволен

От постигнатото. Изходът от българската политика винаги е и тъжен. "Промени се моят огромен ентусиазъм от началото, че държавата може да бъде много ефективна - да вземе всеки смислен проект, който е в интерес на хората, и да го придвижи напред. Че в България имаме компетентността, желанието, амбицията с много бързи стъпки да вървим напред в правилната посока - на европейското демократично развитие. В началото силно вярвах, че това е така. Част от тези илюзии се разбиха. Към края на мандата виждам една държава, която изобщо не е толкова ефективна, колкото ми се иска да бъде", казва той сега. След пет години на върха той е събрал и известна горчивина и към част от хората. "Виждам, че българският народ не е застанал на 100% зад веруюто на будителите възрожденци, на революционерите като Апостола на свободата, които ни казаха да направим своята чиста и свята република и да бъдем равни на другите европейски народи", казва той.


Най-голямото му разочарование в края на мандата обаче е друго. "Българският народ не вярва, че държавата гарантира справедливост за гражданите, и това е голямата драма в момента." Според него основна вина за това има съдебната система, която той предпочита да нарича "система на правораздаване", за да не изключва от нея прокуратурата. "И от най-дребното дело някъде, в някой малък български град, до най-големите безобразия в държавата – усещането за липса на справедливост е факт. И всеки един политик, всеки магистрат е длъжен да даде решение как да се подобри, а не да не му пука, да си седят затворени във ВСС, все едно проблем няма", казва Плевнелиев.

Мнението му за съдебната система е поредният пример, че той се различава от средноаритметичните политици. Тези във властта отдавна са претръпнали към темата или удобно се възползват от недостатъците.

Има обаче и няколко по-големи неща, които превърнаха Плевнелиев в голямо изключение. Той не краде. Не лъже. Работи за общия, а не за личния си интерес. Последователен е. Има цели за много повече от няколко дни напред и ги изпълнява. Да, можеше повече. На моменти сигурно много повече. Но на фона на всички останали всъщност има ли от какво да сме истински недоволни?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот

И още: Хърватия ще получи покана за Шенген; Увеличават се държавните разходи за здраве и пенсии

22 окт 2019, 957 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван

Специализираната прокуратура иска още четири задържания на участници в местния вот в града. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

22 окт 2019, 1048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
5 ключови момента в мандата на Плевнелиев

По-важните събития от последните пет години с коментар от президента

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10