Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Добрата фискална позиция на България, ниското ниво на публичния дълг и ниските преки данъци по всеобщо мнение, са базовата предпоставка за инвестиционно доверие към страната ни през последните две години.

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Очакванията на бизнес и финансови институции са тази година икономиката да продължи да расте над средните нива в ЕС. Големият риск дали потенциалът ще се реализира е в политическата класа

Вера Денизова
13209 прочитания

Добрата фискална позиция на България, ниското ниво на публичния дълг и ниските преки данъци по всеобщо мнение, са базовата предпоставка за инвестиционно доверие към страната ни през последните две години.

© Надежда Чипева


Бизнесът е оптимистично настроен за първи път от доста време насам. Очакванията са през тази година икономиката да продължи да расте над средните нива в ЕС въпреки политическата несигурност. И действително, последните прогнози варират между ръст от 3.2% (по Световната банка) и 3.6% (прогноза на Уникредит Булбанк).

Тези настроения ясно проличаха и на годишната среща на бизнеса с правителството. "Живеем в интересни времена, защото икономическата ситуация не е била по-добра от години – растежът на БВП през последните две години е много силен – 3-3.6%, което е много добро число в сравнение със Западна Европа", каза изпълнителният директор на енергийната група "Ей И Ес България" Оливие Маркет. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", смята, че 2017 г. ще бъде пълна с изненади – добри и не толкова добри, но в България "вече има здрав бизнес, който си изгради култура на независимост от политически и държавни ситуации".

Положителната настройка на компаниите е логична – безработицата достига предкризисни нива, доходите растат, делът на експорта с добавена стойност се увеличава, инвестициите в нови производства - също, а очакванията са банковият сектор и капиталовият пазар най-после да се превърнат в трансмисия на икономически растеж, като отключат достъпа до капитал и дългово финансиране.

Очакванията към политическата класа: Краткосрочно – да излъчи управление, което да осигури приемственост в заявената икономическа политика. Дългосрочно – да ограничи корупцията и чрез правосъдие да впише България в здравото ядро на Европа, а не в геополитически проветривата й периферия .
Фотограф: Надежда Чипева

Но! Добрият сентимент бързо може се преобърне. "Бизнесът - по сполучливия образ на Никола Добрев - е като сърна. Най-малкият шум на поляната го кара да се скрие в гората." Големият, непредсказуем хищник в гората е политическата несигурност – локална и глобална; краткосрочна и дългосрочна.

Добрите предпоставки за растежа

На макрониво те бяха добре обобщени от Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България. По разказа му, моментът в който белгийската банково-застрахователна група KBC (собственик на Сибанк) е трябвало да обяви пред международната инвестиционна общност, че възнамерява да придобие Обединена българска банка (ОББ) за 610 млн. евро, екипът е бил притеснен. "Всички знаем каква е репутацията на България – най-бедната, най-корумпираната, най-зле представящата се демографски – екстремно негативно представяне по тези показатели", разказва Андронов. Пазарите обаче реагират положително. По думите му – защото страната ни има няколко екстремни плюса, които неутрализират минусите. И това са добрата фискална позиция (намаляващ дефицит и дори излишък за 2016-та, за което финансовият министър в оставка Владислав Горанов получи поздравления от финансовия панел на конференцията), ниското ниво на публичен дълг и ниски преки данъци. Те, по всеобщо мнение, са базовата предпоставка за инвестиционно доверие през последните две години.

"Ако този растеж сега се подпре със стабилност и предсказуемост, той може да стане 6%.", Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България
Фотограф: Надежда Чипева

След фалита на КТБ и кредитното свиване през последните много години очакванията към банковия сектор също са подобрени. По думите на управителя на централната банка Димитър Радев, който след тежкото наследство на предшественика си Иван Искров предприе 18-месечен план за реформи в БНБ, той е имал "силно дисциплиниращ ефект за банковия сектор". "Искам да припомня, че освен прегледа и стрес-теста другите два основни приоритета на този план бяха реформирането на надзора и изграждането на рамка за изграждане и преструктуриране в банковия сектор". Резултатите според него са три:

"Амбицията на БНБ е до година и половина банковата система на страната да е готова за влизане в еврозоната", Димитър Радев, управител на БНБ.
Фотограф: Надежда Чипева

- Начало на процес на възстановяване на кредитирането. Същата теза подкрепи и Андронов в графики, според които кредитите – жилищни, потребителски и за частния сектор ще последват с ръст предхождащото ги нарастване на заплатите и БВП.

- Значително подобряване на финансовите резултати в банковия сектор, които се доближават до исторически равнища. В същото време остава да седи условността, че няколкото банки, които след стрес-тестовете получиха предписания за подобряване, все още предстои да ги покажат. Другото неизвестно е какъв ще е резултатът от съвместната проверка на финансовата система, провеждана от Международния валутен фонд и Световната банка (Financial Sector Assessment Program, FSAP). Заключителната мисия на банката и фонда е в София от тази седмица. Гуверньорът Радев изказа очакване тя да е максимално строга. Финалният резултат ще е важна външна оценка за готовността на българската финансова система да се интегрира с европейската (за това - по-долу в текста).

- Силен стимул за пазарната консолидация в банковия сектор, която започна със сделката за придобиване на ОББ от KBC.

Развитието на капиталовия пазар е друг източник на оптимизъм. Ключов фактор там, изглежда, ще се окаже институционалното заздравяване на регулатора – Комисията за финансов надзор след опустошителното властване на предишния му председател Стоян Мавродиев. Новият лидер в институцията, доскорошният зам. финансов министър Карина Караиванова за пръв път представи в публично присъствие приоритетите на КФН пред бизнес общността. Делегати от залата коментираха в неофициални разговори след конференцията, че за малкото време след промяната регулаторът демонстрира нов професионален стил на оперативност и равна отдалеченост от пазарните участници. Модераторът на финансовия панел Камен Колчев от "Елана" посочи отново и факта, че борсата отбеляза ръст от 30% в края на миналата година.

В изказването си Караиванова направи "дисклеймър" за вътрешно и външнополитическите рискове, но и даде заявка за ролята на този пазар: "Имаме ли допълнителни възможности, за да стимулираме икономическия растеж? Ние считаме, че има, България има абсолютно неоползотворен потенциал от гледна точка на развитие на капиталовия пазар Когато подписахме меморандума, в рамките на който определихме начина, по който ще си сътрудничим с целия пазар, цитирахме едно изследване на Световна банка, където емпирично се показва тази връзка и се показва, че увеличението на пазарната капитализация на фондовата борса на която и да е държава директно има ефект върху растежа на БВП на глава от населението. Така че инструментът, който ние идентифицирахме, чрез който ще работим за развитието на капиталовия пазар, са пътна карта, стратегия, в която сме идентифицирали 14 мерки, дали сме и времеви график, в рамките на който сме си поставили задачата да ги изпълним."

"Българският бизнес разви зависимост към финансиране от европейските средства. Капиталовият пазар ще диверсифицира източниците за финансиране на бизнеса", Карина Караиванова, председател на КФН
Фотограф: Надежда Чипева

Голямото очакване е за пръв път от много години през борсата в кръвоносната система на бизнеса да се върне опцията за финансиране на акционерния капитал – като равностойна в микса с дълговото финансиране. Прогнозите са за рекорд в предстоящите IPO-та.

Рисковете пред икономиката

Те са в политиката. Краткосрочните и част от дългосрочните рискове са свързани с българския политически процес. Непосредствената неяснота през 2017 г. е ще се формира ли управляваща воля след предстоящите избори и накъде ще бута тя. Най-късата вълна на опасения, изказани от бизнеса, е как ще функционира администрацията в преходните и новосформирано правителство. Следваща по ред е законодателната власт и възможността й да придвижва наложителни актове в отделните сектори.

По-фундаментален въпрос е посоката на икономическата политика. В условията на валутен борд тя се определя от фиска. Представителите на икономическите екипи на двете потенциално водещи партии след изборите ГЕРБ и БСП демонстрираха различни визии.

БСП, представлявани от Борислав Гуцанов, предвиждат стимулиране на инвестирането с държавни фондове - насърчаване на растежа с държавен фонд "Индустрия" с капитал от 500 млн. лв. и "Иновации" с капитал от 150 млн. лв. "Излиза така, че около 25% едва е икономиката, която има принадена стойност в държавата... икономиката да бъде двигателят и да увеличим тези 24-25% с оглед на това, че след 4-5 години максимум спират и европейските средства. Значи ние не направихме така, че икономиката да заработи, как ще съществува тази държава?"

В бърза размяна на въпроси Гуцанов обяви не-промяна на сегашната данъчна система, конкретно плоския данък от 10% - тук последваха ръкопляскания от залата, за да утихнат от уточнението, че в данъка се предвиждат модификации, потвърдени и на паралелна пресконференция на члена на ръководството на БСП Драгомир Стойнев - БСП ще предложи хората с доходи над 10 хил. лв. месечно да плащат 20%, а за 95% от работещите данъкът ще остане 10%.

"Това, което компаниите искат, е повече простота, а плоският данък е много ясен", Оливие Маркет, изпълнителен директор на "Ей И Ес България"
Фотограф: Надежда Чипева

ГЕРБ, предствлявани от Делян Добрев: "Секторите на индустрията и земеделието в днешно време надминават значително цитираните от (Гуцанов, бел. ред.) 24%. Наистина е хубаво те да имат по-голям дял в българската икономика, но не мисля че това може да стане с фонд "Индустрия", едва ли не тезата на колегите от БСП е, че държавата трябва да участва по-активно в икономиката. Дясната политика е, че държавата не трябва да участва, а да създава среда, в която бизнесът да расте и да създава все по-голям БВП. Ако тази идея за фонд "Индустрия" е с едни 500 млн. лв. държавата с командно-регулаторен глас и режим да ги инвестира някъде, да се създават предприятия или да се прави на предприемач, това няма да бъде подкрепено от нас със сигурност. Това не е ролята на държавата."

Равносметката от размяната на реплики е, че в ситуация да управляват заедно ГЕРБ и БСП ще имат сериозни проблеми във формулиране на икономическата политика. Дори да го отдадем на неизчистени предизборно платформи, по-сериозният проблем остава

Копрупционно-правосъдният риск

Той остава ключов в опасенията на бизнеса. Не само от гледна точка на инвестиционната среда, но и спрямо дългосрочните перспективи за позициониране на България сред алиансите в Европа. Много ясно беше посланието на конференцията на Даниел Грос, директор на влиятелния тинк-танк в Брюксел CEPS. Преразказано (вижте интервюто му тук), Европа има шанс да излезе по-силна, включително икономически от глобалното разбъркване, но това важи за държавите, които ще направят по-силен алианс в рамките на сегашния ЕС. Един от механизмите за икономическа интеграция пред държави като България е набралият скорост банков съюз. Той би бил предпоставка за интеграция в европейската финансова система, с всичките й защити, включително в еврозоната.

Замълчаването по темата с корупцията и неработещото правосъдие в България минират всички перспективи за горното. Въпреки че по всички фискални, монетарни и технически показатели страната на книга е готова да кандидатства за принадлежност към бъдещата "първа" икономическа скорост и мрежа на защита в съюза, "слонът в стаята" е опасението, че политиките и правосъдието се водят от задкулисен картел.

"Моето усещане е, че ние сме на 20% от пътя към еврозоната.", Владислав Горанов, министър на финансите в оставка
Фотограф: Надежда Чипева

"Амбицията на БНБ е до година и половина банковата система на страната да е готова за влизане в еврозоната", съобщи управителят на БНБ Димитър Радев. Той допълни, че управляваната от него институция има ясен дневен ред за интеграционните процеси и ще продължи да работи за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс в условията на валутен борд - условие, без което разговорът за еврозоната е безсмислен.

Според финансовия министър в оставка Владислав Горанов, България е извървяла около 20% от пътя си към валутния съюз. "Последната година възприех тактиката да водим тиха, но настойчива дипломация с големите държави, които държат ключа към еврозоната", допълни той. Липсващите 80%, които да позволят явна и настойчива дипломация, са именно в "меките фактори" като правовия ред.

Това, според неофициални сондажи с информирани участници в конференцията обрича България на изоставане в периферията на ЕС, така както той ще изглежда в края на 2017 г. Оставане в периферията означава проветривост спрямо геополитическите ветрове, в сандвич между амбициите на Турция и Русия, без финансовата мрежа на сигурност на тези, които ще оформят бъдещия икономически двигател в Европа.

Какво търси бизнесът

- Предвидимост

- Върховенството на закона и добре работещата администрация

- Фокус върху по-добро образование и уменията на хората

- Без резки движения в данъчната система

- По-малка административна тежест и повече електронно управление

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост
"Ако тази идея за фонд "Индустрия" (на БСП -бел. ред.) е държавата с командно-регулаторен глас и режим да ги инвестира някъде, да създава предприятия, да се прави на предприемач, това няма да бъде подкрепено от нас", Делян Добрев, ГЕРБ
Фотограф: Надежда Чипева
"По-добре е данъчното облагане да остане такова, каквото е в момента, а ако се налага вдигане на данъчната ставка, това да е само за хората, които получават много повече от останалите, например 150-200 хил. лв. годишно.", Борислав Гуцанов, БСП
Фотограф: Надежда Чипева
"Дайте ми пример с голяма обществена поръчка, за която да няма скандал, да няма, да не се говори, че е ясно кой е спечелил, че са пак едни и същи хора и това се повтаря безброй пъти. Затова обжалването на обществените поръчки аз и моите колеги смятаме, че трябва и може да бъде извадено извън КЗК. И да отиде към административните съдилища", Мартин Димитров, Реформаторски блок
Фотограф: Надежда Чипева
"Ние не искаме държавата да ни се меси във всички пазарни и инвестиционни и други решения, но искаме това, което зависи от държавата – спазването на законите, на регулацията, законите за всички, това нещо да става в реално време, да не се мотаят тези неща, защото конкуренцията не спи", Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000".
Фотограф: Надежда Чипева
По-фундаментален въпрос е посоката на икономическата политика. В условията на валутен борд тя се определя от фиска. Представителите на икономическите екипи на двете потенциално водещи партии след изборите ГЕРБ и БСП демонстрираха различни визии.
Фотограф: Надежда Чипева

Бизнесът е оптимистично настроен за първи път от доста време насам. Очакванията са през тази година икономиката да продължи да расте над средните нива в ЕС въпреки политическата несигурност. И действително, последните прогнози варират между ръст от 3.2% (по Световната банка) и 3.6% (прогноза на Уникредит Булбанк).

Тези настроения ясно проличаха и на годишната среща на бизнеса с правителството. "Живеем в интересни времена, защото икономическата ситуация не е била по-добра от години – растежът на БВП през последните две години е много силен – 3-3.6%, което е много добро число в сравнение със Западна Европа", каза изпълнителният директор на енергийната група "Ей И Ес България" Оливие Маркет. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", смята, че 2017 г. ще бъде пълна с изненади – добри и не толкова добри, но в България "вече има здрав бизнес, който си изгради култура на независимост от политически и държавни ситуации".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "...с оглед на това, че след 4-5 години максимум спират и европейските средства."

    ГЛУ-ПОС-ТИ. Значи Чехия са получавали 20 години повече от нас евросредства, ама ще ги спрат изведнъж за всички?! И кой ще остане в този ЕС, ако няма европейско финансиране?! Няма такъв филм. Финансирането може да се промени, но ще остане. Едно проектно финансиране по примера на плана Юнкер ще е доста добър вариант.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Литва не са много по-напред с престъпността и корупцията, ама влезнаха в Еврозоната. Време е и нас да пуснат.

  • 3
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    само че по плана Юнкер България май нищо не получи. Т.е. реално си е спиране на финансирането.
    А ЕС ще продължи и без фондовете, поради факта че общият пазар е важен. За едните за да си продават стоките, за другите защото по-евтината работна ръка докарва производства, което вдига стандарта.

  • 4
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#2] от "Георги Георгиев":

    проблемът е дали еврото ще просъществува докато ние тръгнем да влизаме в зоната. Еврото има колосални проблеми като валута и големите като Франция, Италия и Испания могат да го продънят. Да, лихвите ще са по-високи докато не сме в ЕС, но от друга страна лихвите значително намаляха. Фиксирани лихви от 3,5% за 10 години по ипотечни кредити нямаше преди кризата, а сега са реалност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK