ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

От ляво надясно: Мартин Димитров, Делян Добрев, Илияна Цанова, Борислав Гуцанов

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Представители на трите партии се обединиха около запазването на данъчно-осигурителната тежест и плоския данък по време на годишната среща на бизнеса с правителството

7324 прочитания

От ляво надясно: Мартин Димитров, Делян Добрев, Илияна Цанова, Борислав Гуцанов

© Надежда Чипева


Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Вторият панел на конференцията беше посветен на "Икономическите идеи на основните партии". В него участваха Делян Добрев от ГЕРБ, Борислав Гуцанов от БСП и Мартин Димитров от Реформаторския блок. Модератори на панела е Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Представяме ви дискусията между участниците в панела.

Модератор: Чухме тази сутрин презентация къде е икономиката на България – добрата новина е, че България вече е по пътя на растежа, но отново България е изправена пред парламентарни избори – това са третите поред през последните четири години. Тази политическа нестабилност, разбира се, създава усещане за тревожност у бизнеса, който има пълното основание да се притеснява дали политиката на следващото правителство ще насърчи растежа и инвестициите, дали ще се случат важните реформи за страната като съдебната и административната реформа например. Чухме от нашите гости в предишния панел, че е много важно за бизнеса да работи и в предвидима и прозрачна среда, което за съжаление не е случаят, а през последните няколко години, не само заради честата смяна на властта, но също така заради липсата на широк политически консенсус кои са важните реформи за страната, кои са тези приоритети, които да се изпълняват от всички политически сили, независимо дали са на власт или в опозиция. Това е изключително пагубно за нашето дългосрочно развитие и аз се надявам на този панел да видим дали някъде има допирни точки във визията на основните политически партии. Така спирам до тук. Приоритетните теми на нашата дискусия са икономически приоритети, данъчна, социална политика, фискална политика и бюджет. Така, започвам с първия въпрос – уважаеми господа, коя би била основната промяна, която вие бихте направили, ако дойдете на власт, кое според вас е най-спешното решение, което трябва да се вземе, за да се насърчи и растежа, и икономиката в страната. Да започнем по азбучен ред, г-н Борислав Гуцанов.

Борислав Гуцанов: Вие дадохте отговор с въпроса си. Безспорно най-важното нещо е развитието на икономиката. Няма как да се коментира каквато и да е друга алтернатива за страната ни. Но аз искам да кажа няколко данни, които искам да ги изкоментирам с оглед изказаното сутринта от министър-председателя в оставка и от президента, тъй като има малко разминаване, като че ли има два отделни свята, паралелни. Свидетели сме на една малко по-различна ситуация – от 2005 г. до 2008 г. имаме бюджетен излишък, движил се между 1% през 2005 г. и 1.6% през 2008 г. Използвам официални данни на Евростат, за да няма никаква възможност за спекулация. Двойно по-висок ръст на икономиката спрямо ЕС, движил се между 7.3% през 2007 г. и 6% през 2008 г. За ЕС той е бил между 3.3% през 2006 г. и 0.4% през 2008 г. И постоянно намаляващ държавен дълг спрямо БВП от 26.6% през 2005 г. до 13.9% през 2008 г. според Евростат отново. От 2009 г. до 2015 г. сме в бюджетен дефицит, движил се между 5.5% през 2014 г. и 0.3% през 2012 г. Непостоянен икономически ръст, гравитиращ около този на ЕС, движил се между 3.6% и 3.5%, като е бил около 4.4% и 2.2% по Евростат и удвоен държавен дълг, забележете, към БВП от 13.7% през 2009 г. до 27% през 2014 г. и почти 30% месец май 2016 г. Тоест това, което се говори за държавния дълг сутринта, и това, което са официалните данни на Евростат се разминават генерално.

Освен това има още нещо, с което искам да защитя тезата, че икономиката е първостепенна и най-важна. В момента около 67% от БВП идва от сферата на услугите, около 18%-19% от индустрията и оставащите скромни 5% – от селско стопанство. Тоест излиза така, че около 25% едва е икономиката, която има принадена стойност в държавата. За мен трябва всички основни политически сили – и това би било много добре, ако се стигне до подобен консенсус и това да бъде действително една държавна политика, държавна визия, държавно разбиране на основните политически партии – икономиката да бъде двигателят и да увеличим тези 24%-25% много повече от това, което е в момента. С оглед на това, че след 4-5 години максимум спират и европейските средства. Значи, ние не направихме така, че икономиката да заработи – как ще съществува тази държава?

И затова един от основните приоритети, които ние предлагаме, е създаване на фонд "Индустрия" и фонд "Иновации" – и аз се радвам, че преди малко и г-н Добрев (Никола Добрев, председател на СД на КЦМ – бел. ред.) говореше точно за науката като инвестиция – и няма как ние да не осъзнаваме, че образованието е това, в което ние трябва да вложим огромни средства, и затова предлагаме тези два фонда. Единият с първоначален капитал от 500 млн. лв., а вторият – с капитал първоначален около 150 млн. лв. Това са разчетите, които ние правим, че биха могли да се отделят в момента от бюджета. Затова споменавам точните цифри. Това да бъдат два фонда, с които да може да се подпомогне по всякакъв начин стартирането на тази нова икономика и принадена стойност.

Ще ви дам още един пример от селското стопанство и ще спра, защото все пак нека и колегите да говорят, след това предполагам ще влезем и за данъците да говорим. Зърнопроизводителите – тъй като те са около 4.5 млн. тона износ на година. Голяма част от средствата отново идват от ЕС, зърното се произвежда, не е от най-качественото, след което основната част излиза за Близкия Изток. Няма елементарна принадена стойност от него, дори брашно не се произвежда. Да не говорим за някакъв друг продукт. Едва ли не става едно огромно изтичане на средства, които идват от ЕС и заминават към други държави, това нормално ли е? Значи, трябва да бъде стимулирано именно това производство. И затова предлагаме тези фондове.

Относно туризма – и наистина с това приключвам, съжалявам, че малко повече говорих пред колегите – сутринта се говореше за това, че едва ли не е създадена такава ситуация, че са се върнали руските туристи, че са дошли повече немски туристи, скандинавски и т.н. Наистина е така, но не е създадена от нас тази ситуация, а за жалост от цялата международна обстановка, която е в момента – и ние трябва да направим така, че да ги задържим тези туристи, като дадем по-добрата услуга към тях. Един сблъсък, който се получи още това лято – да, идват повече туристи, ние нямаме хора, които да ги посрещнат както трябва – с което отново се връщам на темата за образованието и то образование, което да не е само висше образование. А как навремето имахме техникуми, СПТУ-та – сега е модерно да се каже дуална система. Няма значение по какъв начин ще бъде наречено, но това съчетание е задължително и това нека да бъде един втори приоритет на основните основополагащи политически партии. И с това приключвам, за да можем по-нататък да влезем, ако е необходимо в дискусия, да си изложим и другите виждания.

Модератор: Разбира се, ще дам думата сега на г-н Делян Добрев. Само бих искала да кажа, че фактите, които вие казахте наистина макроикономически са така, но нека да не забравяме, че Европа, включително и България премина през сериозна финансова криза след 2008 г., от която ние започнахме да излизаме бавно през 2013 г., така че независимо кой щеше да бъде на власт, нямаше да има лукса да работи и да постигне и да се похвали с добри икономически показатели.

Борислав Гуцанов: Аз не обвинявам кой е бил на власт, ако Ви прави впечатление, не казах дума по тази тема. А по-скоро казах какви са реалните параметри. Не хвърлих никакво обвинение.

Модератор: Така, Вашите приоритети са създаване на фонд "Индустрия" и фонд "Иновации" и образование, интересни теми, ще ги обсъдим. Г-н Добрев?

Делян Добрев: Благодаря Ви. Аз няма да споря с колегата за числата. Само едно нещо искам да отбележа, че секторите на индустрията и земеделието в днешно време надминават значително цитираните от него 24%. Наистина е хубаво те да имат по-голям дял в българската икономика, но не мисля, че това може да стане с фонд "Индустрия". Едва ли не тезата на колегите от БСП е, че държавата трябва да участва по-активно в икономиката. Дясната политика е, че държавата не трябва да участва, а държавата трябва да създава среда, в която бизнесът да расте и да създава все по-голям БВП. Ако тази идея за фонд "Индустрия" е едни 500 млн. лв. държавата с командно-регулаторен глас и режим да ги инвестира някъде, да се създават предприятия или да се прави на предприемач, това няма да бъде подкрепено от нас със сигурност. Това не е ролята на държавата.

По отношение на иновациите и по отношение на образованието – да, категорично трябва да има повече инвестиции в иновации и образование. И Вашият въпрос бе много интересен и затова аз още от вчера и аз мисля в тази посока – как да направим така, че – какво да кажа, което да не ни изпокара тука тримата, или поне двамата, едната част с другата част... Мисля, че намерих две такива неща, около които ще успеем да се обединим, и то без значение кое е правителството, което управлява от април месец нататък. Поне двете идеи, които аз споделям, ако се подкрепят от колегите, дори и аз да съм депутат например от опозицията, бих ги подкрепил.

Едната идея касае повече микро-, малкия, дори средния бизнес, а защо не и големия – това е вече изтърканата до голяма степен административна тежест върху бизнеса. Изтъркана като понятие. Непрекъснато говорим колко е голяма административната тежест, как непрекъснато ще я намаляме... Аз като министър включително съм внасял доклади в Министерски съвет, в които количествено измерваме с колко сме намалили административната тежест, и на всеки три месеца министърът на икономиката вероятно продължава да докладва как сме намалили административната тежест с 200 единици. В същия момент обаче, бизнесът не чувства никакво намаление на административната тежест, точно обратното. Не съм можел да си обясня защо това е така. Според мен, защото в периода, в който Министерството на икономиката намалява административната тежест с 200 единици, всички останали министерства увеличават с 300. И накрая административната тежест е по-голяма, отколкото е била в предното тримесечие. Та една от идеите, които бяхме записали още в предизборната програма преди две години, бе всички регулаторни и лицензионни режими, изисквания към бизнеса, да минават на съгласуване през министъра на икономиката – което задължително трябва да се получи. Не мисля, че то ще свърши обаче цялата работа.

По-скоро трябва да обърнем пирамидата на т.нар. административна тежест. И трябва да насочим административната тежест към администрацията, а не към бизнеса. Какво имам предвид, ще дам конкретен пример. Кандидатстваме за определено разрешително. Администрацията казва "Трябва да ни предоставите към молбата или към заявлението пет или седем документа". И една малка компания започва да обикаля администрациите – ще мине през НАП, ще мине през общината, ще мине през НОИ, ще мине през още 10 администрации да събере въпросните документи и ще чака на едното място два часа, на другото място ще му кажат "След две седмици ще е готов документът" – това е безобразно губене на време от страна на бизнеса. Това, което трябва да направим, и се надявам да се обидиним, е да обърнем пирамидата – единственото, което бизнесът ще прави в случая, е да подава една декларация, че отговаря на тези седем или 10 условия от страна на администрацията. Вместо да вади документа, да декларира, че този документ е с подобно съдържание. Например – няма липса на задължения. Да носи наказателна отговорност, ако декларира грешни данни, обаче от друга страна администрацията да е тази, която ще се обади в НАП и ще провери има ли задължения или няма задължения. Тоест тежестта да се носи от администрацията, а не от бизнеса в България. Това значително ще облекчи бизнеса.

Освен това то ще стимулира и администрацията да работи в посока това така прословуто електронно управление. Защото електронното управление непрекъснато си го говорим, напредваме, едни проекти, едни мерки, нещо уж се движим в посока електронно управление, но то не се е случило съвсем. Когато на администрацията й се наложи да върши работата на бизнеса, бъдете сигурни, че тя ще напредне с електронното управление и ще започне да си говори едната администрация с другата администрация. И тук много хубав пример са застраховките "Гражданска отговорност" например. Аз и моят колега Мартин Димитров имахме предложение за сезонните МПС да има сезонна или временна "Гражданска отговорност", т.е. не по-малка от 30 дни. А администрацията в Кодекса за застраховането бе записала – не е наше предложение, още преди година и нещо, когато се приемаше Кодексът за застраховането – автоматична дерегистрация на МПС, което няма "Гражданска отговорност". Тоест, изтича "Гражданската отговорност" на 1 май и КАТ автоматично дерегистрира автомобила. В същото време обаче, ако отидеш на 5 май и си подновиш застраховката "Гражданска отговорност", трябва да отидеш в КАТ, да платиш такса, да висиш на опашка и т.н. И ние още тогава в Кодекса за застраховането записахме, че режимът на автоматична дерегистрация е много хубав, обаче няма да се прилага, докато държавата не свърже системите на КАТ с Гаранционния фонд и не започнат служебно да регистрират автомобила в момента, в който се поднови "Гражданската отговорност". Защото знаете, че Гаранционният фонд генерира този уникален номер, който се слага на полицата "Гражданска отговорност" – т.е. в реално време Гаранционният фонд може да съобщи на МВР и МВР автоматично служебно да възстанови регистрацията на МПС.

И съвсем кратко по втората идея, защото аз много нещо се впуснах по тази първата. Втората идея или второто нещо, около което смятам че трябва да се обединим това е развитието на капиталовия пазар в страната, защото не можем да се надяваме да имаме силна, устойчива, бързо развиваща се икономика, при положение че капитализацията на БФБ е около 10%. И се получава един омагьосан кръг – пенсионните фондове, които имат значителен ресурс, не инвестират в БФБ, защото казват: "Ами то нали първо няма компании, второ няма оборот". От друга страна няма нови компании, защото пък те казват: "Ами няма оборот и то всъщност не съществува борса". Миналата година се създаде един съвет за развитие на капиталовия пазар, който прие стратегия много конкретна – 3-4 странички стратегия с 14 мерки, всички от тях са реални и могат да бъдат реализирани. И според мен политиците трябва да обърнат повече внимание на капиталовия пазар. В нормалните, в развитите държави той има дял между 50% и 100% от БВП, при нас лятото на миналата година бе 8%, сега след големите ръстове, които чухме сутринта, е 10%, 11% да е преко сили от БВП – т.е. има потенциал и тази тема не бива да бъде неглижирана. Тя дори не е толкова само за бизнеса, тя е например тема за средната класа в България. Защото какво прави в момента един представител на средната класа в България със спестените си пари? Не иска да ги държи в банката срещу 0% или 0.5% и отива и купува един апартамент, защото само това му е като бизнес възможност, предоставена в момента при нефукциониращ капиталов пазар – отива и купува един апартамент с идеята да го дава под наем и да получи някаква доходност срещу средствата. Благодаря.

Модератор: Благодаря. Значи да обобщим. Приоритетите на партия ГЕРБ са иновации и образование, административна реформа и електронно управление, ако мога така да го обобщя, и развитие на капиталовия пазар. Заповядайте.

Мартин Димитров: Здравейте и от мен. Опитах се да разсъждавам в посока кои са най-големите предизвикателства и какво ни чака. И започвам с първото голямо предизвикателство – бюджетната политика. Ако имаме ляво управление – многократно съм спорил с колегите от ляво в България, те вярват, че при бюджетен дефицит, по-голямо преразпределение от страна на държавата, това ще подкрепи икономическия растеж и нито един аргумент от център-дясно не ги спира да смятат нещо по-различно. Така че това е първия голям сблъсък, който ни чака. Ако имаме ляво правителство, то вярва, че през повече разходи ще се постигне по-висок растеж на икономиката. А за мен повечето разходи, високият бюджетен дефицит, по-голямото преразпределение, обратно – не само че няма да постигнат висок растеж за малка или средна икономика, отворена икономика, защото парите веднага изтичат навън, а има опасност да влоши кредитния рейтинг, да влоши растежа, да влоши, ако щете, и инвестиционния климат. Тоест правилото, което лично аз спазвам за себе си и което се споделя от моите колеги, е държавата първо не трябва да пречи и второ, трябва да създава добра среда за инвеститорите. А когато държавата реши сама да се прави на инвеститор и се опитва тя да замести недостатъчния брой вътрешни и външни чуждестранни и български инвеститори, това само влошава положението. Тоест аз смятам, че бюджетът трябва да е балансиран, не трябва да има бюджетни дефицити – макар че това го казах и на колегите от ГЕРБ, когато приемаха Бюджет 2017, те не ни послушаха. Бюджет 2017 също има, знаете, калкулиран бюджетен дефицит – данните за 2016 г. показаха, че това можеше да бъде решено.

На следващо място, не трябва да се допускат големи мегаломански проекти, които могат пак да ни влошат кредитния рейтинг. Защото всички казват колко е важно да има добра среда, да привлечем инвеститори. Всички го казваме. Обаче ако утре моите колеги вземат да строят "Белене", кредитният рейтинг може да се влоши веднага, уважаеми колеги. Независимо че има твърдения, че щели да намерят частен инвеститор – той никога няма да плати всички разходи и никога няма да поеме всички разходи. И това, което с колегата Добрев сега с удоволствие споделяме пред вас, е, че успяхме да постигнем това, че НЕК вече не е на загуба или положението на компанията се подобри. Вземат ли да строят "Белене", ние и рискуваме всичко, което е постигнато до момента, защото това е проект за 20 млрд. лв. Колегите от БСП искат да го правят с държавно участие, колегите от ГЕРБ искат да го правят с частен инвеститор, само че той никога няма да поеме всички разходи.

На трето място много важен приоритет за мен е, повтарям, електронното управление и ще ви кажа нещо друго.

Модератор: Не, не, повторете го, това е важно да го повторите.

Мартин Димитров: Много е важно да заработи оцеката на въздействието. Първият законопроект в тази област го внесохме аз и колеги, сега има по-подробен такъв. Тоест, в България трябва да спре да се приема законодателство, за което засегнатите страни не са консултирани. Стига се до изключително нелепи ситуации и често аз виждам, че е въпрос на неподготвеност, по-скоро, и глупост, отколкото на злонамереност. Тоест, трябва да бъдете питани. Засегнатата страна трябва да бъде питана преди приемането на закона. Десетки пъти ми се обаждат хора и казват "Знаеш ли, Мартине, какво са направили еди-коя си комисия?". Аз казвам "Не следя всички комисии, няма как". Случват се бели, които после тичаме и оправяме поради липсата на диалог между законодателния орган, правителството и гражданите и бизнеса. Това трябва да го подобрим рязко, т.е. като има нещо, което касае даден сектор, викаме хората, работим с тях, чува се тяхното мнение, не се бърза с приемането на законодателство.

На следващо място – няма как да имаме, хора, бизнес среда, ако няма обществена поръчка без голям скандал в България. Дайте ми пример с голяма обществена поръчка, за която да няма скандал, да няма, да не се говори, че е ясно кой е спечелил, че са пак едни и същи хора, и това се повтаря безброй пъти. Затова обжалването на обществените поръчки аз и моите колеги смятаме, че трябва и може да бъде извадено извън КЗК. И да отиде към административните съдилища. За да има повече възможности, ако искате, за обжалване и нещата да започнат да се случват. Тоест, трябва да въведем правила в България, така че не може да продължаваме да имаме голям скандал за всяка обществена поръчка, а и с много концесии, и да каним и да очакваме да дойдат външни инвеститори в нашата страна. Няма как да стане това или няма как да стане в достатъчна степен, няма как да постигнем резултатите.

И накрая искам да кажа, че е много важно – ние сме за ограничена намеса на държавата в икономиката. Но е много важно държавата да има силни регулатори. И ще ви дам пример с горивата в България. Има нужда да се облекчи достъпа до данъчните складове, така че да има повече конкуренция. Защото скъпите горива означават повече разходи и по-малко възможности за правене на бизнес в България. Знаете, горивата са ценообразуващ фактор. Така че тук имаме и конкретен законопроект, който сме внесли, за който нямаме подкрепа в момента в сегашното Народно събрание, но това трябва да бъде решено. Както искаме ограничена намеса на държавата в икономиката, така искаме регулатори, които работят сериозно и не допускат нито злоупотреба с господстващо положение, нито картелиране, нито трети лоши практики за изкривяване на конкуренцията.

И най-накрая – крайно време е да направим администрацията си електронна, услугите си електронни, за да се намали така и корупцията. Когато няма нужда да отидеш в дадената администрация да получиш съответната услуга това е истинският голям напредък. Някъде го имаме, на повечето места го нямаме.

Модератор: Много Ви благодаря. Вие засегнахте някои от темите, които ще дискутираме днес. Минавам директно на втората тема – данъчна и осигурителна система. Вие считате ли, че съществуващата система като такава обективно отразява възможностите и нуждите на държавата? Ако погледнем структурата на държавния бюджет, 2/3 от парите отиват за дотиране на пенсионната и здравно-осигурителната системи, предстои ни увеличение на разходите за отбрана, това е наш ангажимент, имаме една данъчна осигурителна система към момента, как я виждате вие за в бъдеще, може ли тя да издържи на очакванията, които трябва да се случат?

Борислав Гуцанов: Преди само да стигна до данъчната система няколко неща. Относно финансовия пазар, тъй като мина като първа точка и колегата Добрев го засегна, аз считам че трябва да има – не аз, а вече като БСП – създаване на Национален финансов холдинг. Това е задължително. На следващо място Българската агенция за експортно застраховане трябва да се вдигне до 2 млрд. лв., за да може по този начин да се подпомага износа на малките и средни предприятия. Тоест, аз мисля, че тук няма да имаме сериозно разминаване с политическите партии, които действително искат да се развие икономиката, износът, малките и средните предприятия.

На следващо място, когато говорим за държавата, да, естествено, че като лява партия ние искаме по-голяма намеса, но не го приемайте като някаква догма един път. На следващо място ние говорим за конкурсно начало, за да може да се избегне тази намеса на политическите партии в държавни и общински предприятия, които имат над 50% участие. И независимо кой идва на власт, да е наясно, че управляват мениджъри – и затова искаме такова законодателство. Аз ще дам един много прост пример, свързан с общинската икономика – така известните комунални дружества и основно предприятията по чистота. Е, да не би когато те са в частни ръце в момента, да се чисти по-добре и по-евтино? Не! Около четири пъти е вдигната цената за почистване. Извинявайте, но има и сектори, където трябва и малко по-внимателно да се подхожда. И освен това, това не е нещо, кото ние бихме го направили първи в България. Напротив – подобни практики има и в скандинавските страни, и във Великобритания, и във Франция. И за жалост този модел, който е много добър – неолибералният, донякъде има затруднения в момента в световен мащаб, а в България той не беше наложен по най-добрия начин. И не трябва да приемаме нещата винаги, че щом е нещо казано отвън то е най-доброто.

И относно данъчната система, за да се върнем към нея – първо смятам, че икономиката и данъчната система са динамични процеси и това, че на няколко пъти действително ние сме вкарвали в Народното събрание искане за прогресивно данъчно облагане, по-доброто в момента е данъчното облагане да остане такова каквото е. И ако има нещо, което трябва да се направи, то трябва да бъде само за най-горните категории, но не и за това, което е в момента. И на следващо място считаме, че трябва да има увеличаване от 1 до 2 години размера на минималната работна заплата и също до 50 лв. връщане за първо и за второ дете от данък общ доход. И приемам ръкоплясканията за одобрение, но казах за най-високите части, че са запазени определени права все пак.

Делян Добрев: Ние не разбрахме. И аз не разбрах. Отказвате ли се от прогресивното данъчно облагане?

Борислав Гуцанов: Не, не, аз казах много ясно каква е в момента позицията.

Модератор: Г-н Добрев?

Делян Добрев: Аз. Благодаря Ви, обаче аз пак не разбрах. Подкрепяте ли плоския данък и се отказвате от прогресивния?

Борислав Гуцанов: Той плоският данък включително е гласувания, предложен от наше правителство.

Делян Добрев: Добре, а отказвате ли се?

Борислав Гуцанов: Така че е ясно казано кой го е въвел плоския данък. Ясно е какво ще се случи в света след година и половина – две...

Делян Добрев: Не, не, не спорим за това. Вие искате ли прогресивно данъчно облагане или не?

Борислав Гуцанов: Тоест от тази посока трябва да се погледне след отпадането на данъчните райове, най-вероятно след година и половина – две, каква трябва да бъде нашата данъчна политика и, преразглеждайки я през тази призма, то в момента трябва по друг начин да се подходи към прогресивното облагане. Съвсем ясно го казах.

Делян Добрев: Тоест прогресивното облагане остава.

Борислав Гуцанов: Не, не, напротив – казах, че трябва да се задържи в момента тази система, която е.

Модератор: Това, което според мен г-н Гуцанов казва, е, че все пак отваря вратичка при промяна на икономическата обстановка да се наложи ставка на тези, които печелят повече.

Борислав Гуцанов: Много повече.

Модератор: Много повече. Така. Вашата политика каква е, г-н Добрев, по отношение на данъчна и осигурителна система?

Делян Добрев: Нашата политика е за запазване на данъчно-осигурителната система, включително на процентите на данъчна тежест – тя дава конкурентно предимство за страната, наред с по-добрия бизнес климат, който се опитваме да създадем. И пак не можах да разбера по отношение на данъчната политика какво планират колегите. Наистина, запазва се 10% плосък данък или се преминава към скала с прогресивно облагане на доходите.

Борислав Гуцанов: Смятаме, че запазването на 10%-овата база е най-доброто в момента. И трябва да се мисли за най-високите части, което вече говорим над 120-140-150 хил. лв. годишен доход.

Модератор: Заповядайте, г-н Димитров.

Мартин Димитров: Не само е важно да бъде запазена сегашната данъчна система, включително плоският данък върху личните доходи, включително 10%-ният корпоративен данък, защото това е една система, която работи добре. И ако колегите от БСП все пак успеят да въведат прогресивно облагане, аз съм им казал публично, че те няма да съберат повече пари, а ще получат повече сива икономика. Това, което може да се направи обаче, запазвайки сегашната система, е облагането, включително на сивия сектор, да се подобри – т.е. запазват се сегашните данъци, с тях се облагат повече хора и повече фирми. Това трябва да се направи и то е напълно възможно, гледайки резултатите от последно време. Тоест, може да има по-големи приходи в бюджета, от порядъка на няколко милиарда, със сегашната данъчна система при нейното по-добро прилагане.

Обаче имам конкретен въпрос към министъра на финансите, който, като дойде тук следващия панел, може да му го зададете. Той е следният – в закона записахме, че производителите на алкохол и цигари имат задължително маркирани уреди за постоянен отчет на тяхното производство. За съжаление, той за две години, по неясни за нас причини, не можа да ги монтира. Там има други уреди, но такива, които са за данъчни цели, не се случиха.

И има един много важен европейски контекст – ние сме за европейска интеграция, за влизане в Шенген, за влизане в чакалнята на еврозоната, но не сме за това да има общи европейски данъци. Вярваме в данъчната конкуренция и трябва да я запазим със зъби и нокти. Не искаме никой от Германия или Франция да ни определя данъците в България. Така че, говорейки за данъчната ситуация в България, трябва да ги запазим. Но за да запазим ниските данъци, които са ни важно конкурентно предимство, което просто не се е проявило напълно заради финансовата криза от 2008 г. – вие тепърва ще видите и ще видим доброто проявление на ниските данъци, ако бъдат комбинирани със съдебна реформа и с административна реформа – но трябва да запазим тази автономия по отношение на ЕС. Знаете, че там има много хора, които искат да определят корпоративния данък в България, личния данък в България – ние трябва да водим тази битка и трябва да успеем, защото конкуренцията ще дърпа ЕС напред. И конкуренцията не пречи на интеграцията, не пречи на Шенген, не пречи на развитие на еврозоната, не пречи на това да бъдем по-интегрирани.

Модератор: Благодаря Ви. До момента ние имаме съгласие по два основни приоритета. Това е темата за образованието и запазването на плоския данък, което само по себе си според мен е много важно заключение от този дебат.

Така, продължаваме към следващата тема, говорейки за приоритетни политики, знаем, че основен инструмент за правене на политика това е бюджетът. Към кои пера от държавните разходи вие бихте сложили по-голям акцент и, говорейки за дълг и за дефицит, въпросът ми е при какви условия Вие бихте поели повече дълг или бихте се стремели към балансиран бюджет с намаляване на текуща задлъжнялост. Заповядайте.

Борислав Гуцанов: Първо образованието. Пределно ясно става, че това трябва да бъде един от основните приоритети. На следващо място нека да погледнем по-глобално. Аз мисля, че за жалост през тези 25-26 г. на преход ние правим бюджети на оцеляването, включително и когато БСП сме били на власт. Бюджет на оцеляването на един кабинет да премине следващата година. Ние нямаме дългосрочност, която да бъде не един мандат, а да бъде 10 години поред. Аз мисля, че това трябва да бъде основният приоритет на следващия кабинет, когато изготвя своя бюджет. И се надявам тези приоритети да не бъдат единствено на БСП и на левицата, а това трябва да бъдат приоритети, наистина направени по един дискусионен начин. Пробвахме така да го направим в 42-то Народно събрание, не се получи. Надявам се, че сега ще има друг разум, който ще надделее, и по този начин да бъдат формирани бюджетите. Ще дам пример за отбраната. Да, средствата трябва да бъдат увеличени, но по начин, по който може да се подпомогне и българската индустрия. Фрегатите да се правят в България, да се насищат с техника и въоръжение от чужбина, разбира се, ние нямаме тези възможности. Но по този начин хем се отделят средства за въоръжение, хем обаче ти подпомагаш собствената икономика.

И тук аз не мога да бъда съгласен с Мартин за някои неща, че не трябва да има структурно определящи големи предприятия. Напротив, трябва да има и държавата, където е необходимо, може да се намесва в тях и няма нищо лошо в това, защото ти имаш 28 региона, които са в тотална диспропорция. Имаш изключително сериозен проблем с прираста на населението. Това са неща, които не могат да не бъдат по някакъв начин сериозно отрегулирвани от държавата и начините на отрегулирване са в икономиката. Затова трябва да има така разпределена икономика, че във всяка една област – или ако не във всяка една, то в 2-3 близки до тях – да има възможност държавата така да се е намесила, за да може да се решават всички проблеми след тях.

И относно това дали държавата трябва да взима кредити, дали не трябва да взима кредити, дали трябва да има по-големи дефицити – да, аз съм готов. Нямам нищо против и това, което направиха правителството на ГЕРБ за 16-те млрд. – не са усвоени всичките, разбира се – но ако бяха вкарани в икономика, ако бяха взети по един ясен начин и включително с дискусия по този начин, по който тук се прави – и аз адмирирам подобни срещи и дискусии, независимо че тя вече е 10-та, 11-та – така трябва да се вземат решенията – и тогава нека тези пари, когато се вземат, да се вкарат, но ясно в кои сектори и държавата да подпомогне. Тогава нека така да бъдат, но не нещо, което е тотално неясно накъде и как отива. Не искам да влизам в пътища, в работи и, нали, магистрала "Хемус", че трябвало тази година да се пусне, а тя още не е стартирала – това е друга дискусия, която мисля че е безпредметна, тъй като разговорът е чисто икономически, а не политически.

Модератор: Г-н Добрев?

Делян Добрев: Дългът финансира дефицита и може всеки един лев да бъде проследен къде е отишъл от този допълнителен дълг. Но конкретно на Вашия въпрос още повече и тегленето на дълг има достатъчно ясни и прозрачни правила, за да имаме каквито и да са съмнения към тези процедури. Но по отношение на Вашия въпрос къде да дадем повече пари – първо ние не сме бюджетари, но второ, даването е свързано с имането – трябва да ги имаш, за да ги дадеш. И не на последно място не трябва да говорим само "дайте да дадем някъде повече пари", а трябва да говорим за това как с парите, които даваме, да получим по-висок резултат, как по-ефективно да изхарчим парите, които имаме, които винаги са ограничен обем, без значение много или малко. А конкретно в образованието аз също смятам, че трябва при възможност трябва да бъдат увеличени средствата, но отново с уговорката, че при условие че те се харчат ефективно. Защото знаете пък други примери в здравеопазването последните 10 години със стотици милиони нараства бюджетът на Здравната каса всяка година и резултат почти няма.

Модератор: Г-н Димитров?

Мартин Димитров: Аз вече казах, че вярвам в това, че трябва да има балансиран бюджет, вярвам в това, че трябва да се ограничи вземането на външни кредити от страна на държавата, тъй като държавата става конкурент на частния сектор и това оскъпява кредитирането. Категорично не вярвам в идеите на колегата от БСП, че с държавни структуроопределящи предприятия той ще пребори безработицата в дадени региони в България. Тази година питах за повечето държавни предприятия кое е на печалба, кое е на загуба. На пръстите на едната ръка се броят тези, които са на печалба, уважаеми колеги. Държавните предприятия системно са на загуба. Така че с тях за съжаление не се решава нито един важен проблем на държавата. Нито заетост можем да си осигурим, нито растеж, никакъв проблем не се решава по този начин. Помните ли онез 500 млн. лв., имаше фонд на Орешарски? След това питах специално Държавната финансова инспекция как са харчени тези пари и ми дадоха огромен доклад с нарушения до всеки един лев от тези похарчени пари. Тоест, така растеж не се постига. Тоест, с повече държавни разходи не може да се компенсират намаляващите частни инвестиции, просто трябва да направим добра среда за частните инвеститори.

На въпроса къде бюджетът да даде повече – това е свързано и с програмното бюджетиране. Тоест, давайки повече, трябва да знаем какъв резултат и ефект искаме. Тъй като в образованието парите се удвоиха, повече от удвоиха последните 10 години. И резултатът за съжаление не го виждаме. Да, трябва да има повече пари за образование, но как те се харчат е ключовият въпрос. Имаме проблем сега с младите учители, които не желаят да постъпят в системата. Да, има основание, има логика да бъдат увеличени техните заплати. Но винаги, давайки пари, трябва да следим за резултата, който очакваме да се получи.

Модератор: Благодаря Ви

Борислав Гуцанов: Една забележка само, извинявайте. Тъй като фондът на г-н Орешарски 500-те милиона "Региони в растеж" изобщо не сте прав – той даде изключително добри резултати и още нещо – включително и колегите от ГЕРБ две години по-късно тръгнаха да правят подобен фонд. И аз смятам, че регионите трябва да бъдат подпомагани. На следващо място, не говорим само за държавни предприятия – например когато говорим за военната промишленост, няма държавно предприятие в България, което да е корабостроителница. И няма нищо лошо да се подпомагат и частните предприятия. Така че недейте да абсолютизирате нещата, когато ги говорим.

Делян Добрев: Има някаква грешка – колегите от ГЕРБ не сме тръгнали да правим такъв фонд, не знам от къде Ви е тази информация...

Борислав Гуцанов: Предложихте го в бюджета за 2017 г.

Делян Добрев: Дори не сме си го и помисляли. Аз съм свидетел как в Хасковска област се дадоха пари на три общини, които бяха незнайно по какви критерии избрани от управляваща партия. Така че в никаъв случай не смятаме, че тази програма беше добра и успешна и трябва да бъде продължена под каквато и да е форма.

Мартин Димитров: Аз единствено бих добавил – вижте нарушението, описано от Финансовата испекция, преди да предлагате нов такъв фонд.

Борислав Гуцанов: Не, аз не съм предлагал такъв нов фонд. Просто казах съвсем друго нещо – че регионите трябва да бъдат подпомагани, включително трябва да се мисли и за финансова децентрализация, свързана към регионите.

Модератор: Това са интересни теми, изобщо темата за повече или по-малко държава в икономиката моето лично мнение е, че ние трябва да имаме силни институции, когато искаме да увеличим ролята на държавата. Ако със слаби институции ние се стремим към повече контрол, имам предвид държавата, тогава това за съжаление ще бъде един огромен неуспех. Така че нека да го имаме предвид, когато коментираме повече държава или по-малко държава, държавни фондове или не, или да оставим бизнеса да си върши работата сам. Аз бих направила и един малък коментар – има толкова много възможности за финансиране в момента от европейски фондове, от плана Юнкер, от инвестиционни фондове. Притеснението е дали икономиката може да абсорбираме този капацитет, а не дали има въобще източници на финансиране – според мен те са прекалено, те са много. Имаме малко време, бих искала да дам възможност за въпроси и отговори. Ако няма, ще задам допълнителни въпроси, така че, дами и господа, ако имате допълнителни въпроси към моите гости?

Няма въпроси, така че минаваме към следващата тема и това е темата за обществени поръчки. Тя се обсъжда много, говори се за много корупция, а същевременно това е предварително условие по споразумението за партньорство – да се направи реформа в този сектор, да се въведе система за електронни обществени поръчки. Каква е вашата визия по тази тема?

Борислав Гуцанов: Ние нямаме разминаване за електронните обществени поръчки – колкото по-малко допир с хора, толкова по-добре. Лишаваш възможността от други контакти и други помисли и сънища. Така че тук сте абсолютно права и адекватен финансов контрол трябва да има върху всичките публични финанси, това е повече от ясно, а не да се концентрират спечалването на търговете в държавата от фирми, броящи се на пръстите на едната ми ръка, което се случва през последните години. Хайде двете, мога да ги разширя малко.

Делян Добрев: Определено трябва да се борим за по-голяма прозрачност в обществените поръчки. Има нов закон за обществените поръчки, приет миналата година, надяваме се той да доведе до някакви по-добри резултати от тези съмнения, които всички наблюдаваме в момента.

Мартин Димитров: Категорично трябва да има електронен път за реализация на обществените поръчки, за да са по-малко лошите примери. Аз вече веднъж ви казах, че за съжаление няма голяма обществена поръчка последно време, покрай която да няма скандал. Не знам дали знаете, че по мое предложение, което беше подкрепено от колегата Делян Добрев и то тогава, когато ГЕРБ нямаха позиция по тази тема, беше сменен съставът на КЗК. А знаете ли защо? Защото поисках справка от Върховния административен съд (ВАС), която показа, че всички решения за съответния период, който не си спомням тогава, на КЗК в областта на конкуренцията впоследствие са отменени от ВАС, а половината решения близо, около 40% май беше, в областта на обществените поръчки на КЗК след това са успешно оспорени през ВАС. Това показва, че регулаторът в своите резултати не постига това, което ние търсим – т.е. тук трябват силни регулатори. Но за мен обжалването, което е ключовият въпрос, когато става въпрос за обществени поръчки, вече ви казах, трябва да бъде извадено от КЗК, ние затова направихме административните съдилища.

Модератор: Благодаря ви. И последна тема, тъй като никой от нас не я спомена, това е темата за съдебна реформа. Чухме какво каза бизнесът, знаем че това е изключително важно, г-н Гуцанов, вашето правителство, ако има такова, ще подкрепи ли ефективна съдебна реформа?

Борислав Гуцанов: Естествено! Ние сме го казали, че не може без провеждането на тази съдебна реформа, няма как просто да продължават нещата, няма две мнения по въпроса.

Модератор: В каква посока вие бихте поели към...

Борислав Гуцанов: Посока, която да направи така, че действително държавата да си изпълнява своите фунцкии, хората да се чувстват спокойни, че има ред, има закон и той е за всички над всички. Това е и спокойствие за капитала, защото в крайна сметка парите отиват там, където имат спокойствие, където имат предсказуемост и предвидимост. Което е основната задача в крайна сметка на държавата. А това е в областта на съдебната реформа.

Модератор: Благодаря Ви. Г-н Добрев?

Делян Добрев: Аз не съм специалист по тази тема, така че няма да се впусна смело да обяснявам какво трябва да се направи в сферата на съдебната власт, но е очевидно, че са необходими още усилия.

Модератор: Г-н Гуцанов?

Борислав Гуцанов: Категорично е необходима съдебна реформа. Аз също не съм юрист и не очаквайте от мен да влизам в детайли, но знам едно – че политическото влияние върху съда трябва да бъде редуцирано категорично и да бъде минимизирано, тъй като проблемите май идват от подобни влияния в България. Ако не се изпълняват договорите, на една територия трудно идват инвеститори. При мен идват много хора, които се оплакват за това, че договори, които са подписани, няма кой да ги защити, нямат необходимата съдебна защита. Този проблем трябва да го решим.

Модератор: Благодаря ви. С това приключвам този панел. Мисля, че беше интересна дискусия и имаме съгласие по три основни теми – това е образование, това е административна реформа, плосък данък и съдебна реформа. Така че мисля, че беше интересно. Благодаря ви.

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Бизнесът очаква растежът да продължи

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Вторият панел на конференцията беше посветен на "Икономическите идеи на основните партии". В него участваха Делян Добрев от ГЕРБ, Борислав Гуцанов от БСП и Мартин Димитров от Реформаторския блок. Модератори на панела е Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Е, значи и трите тия формации имат основа да управляват заедно. Дали обаче новите политически проекти няма да им объркат сметките?

  • 2
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Като е наложителна какво правихте 3 години,бе...герберасти?
    ТРИ ГОДИНИ! Трудов стаж трупате.
    Пълни лицемери!

  • 3
    kony avatar :-|
    kony

    Не ви вярваме - ако искахте съдебна реформа отдавна щяхте да сте я направили !!! Явно модела # КОЙ ви устройва. Ама нас не! Имаме само един живот и вие ни го окрадохте.

  • 4
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Ами не, не и не! Не е съдебната, а административната, защото със сегашните парашутисти няма как да подготвите каквато и да е било качествена друга не реформа, а и дори най-проста политика. Един нормален нормативен документ нямате, един, който да сте приеле, така както изисква закона. С тая администрация, толкова.

  • 5
    due07477623 avatar :-|
    due07477623

    Моля!!! Тогава защо не я започнаха досега? Какво се мъдриха 2 години?

    ПРОТЕСТЕН ВОТ

  • 6
    glog avatar :-|
    glog

    Коментиращите под тази статия явно не са разбрали, за какво става дума. А истиняата е проста. Под общи усилия за съдебна реформа очевидно се има предвид такава промяна в конституцията, с която да могат набързо да се отърват от Цацаров. Иначе, както е тръгнал на широк фронт срещу престъпленията на висши политически функционери и министри, па и на олигарси, току-виж някой от тях се окаже в затвора. Което, разбира се, е абсолютно недопустимо.

    Така че реалната цел на промените ще бъде създаването на такъв регламент за работата на прокуратурата, при който тя ще може да започне наказателно преследване само срещу такива премиери, министри, общински ръководства, депутати, олигарси и членове на органзирани престъпни групи, за които съответната инстанция или съответната организирана група даде писменото си съгласие за това. Така, както това беше по време на комунизма по отношенията на членовете на БКП.

  • 7
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Съдебната реформа е наложителна защото идват избори - затова ли тези три партии търсят електорална подкрепа. А когато бламирахте Христо Иванов не беше ли наложителна. Какво промени отношението ви за няколко месеца?
    Отговорът е един - търсите популизъм, дано този път не го намерите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK