Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Борбата с корупцията трябва да се приоритизира, каза отиващият си президент Росен Плевнелиев

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Голямата заплаха за България е да пропусне новата вълна на интеграция, посочва отиващият си президент Росен Плевнелиев

13028 прочитания

Борбата с корупцията трябва да се приоритизира, каза отиващият си президент Росен Плевнелиев

© Георги Кожухаров


Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Тази година конференцията се проведе под мотото "Накъде тръгва България". При откриването на форума чухме изказвания на отиващия си президент на страната Росен Плевнелиев и на министър-председателя в оставка Бойко Борисов. Своите очаквания за 2017 г. споделиха и политологът Иван Кръстев и икономистът Даниел Грос.

Представяме ви изказването на Росен Плевнелиев, президент на Република България, на тема "Каква беше България преди пет години, каква е сега и каква може да бъде след 20 г."

Уважаеми г-н министър-председател, уважаеми министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа, скъпи приятели,

Щастлив съм за поредна година да бъда с вас. Всъщност всяка година бях с вас, търсихме заедно решения за бъдещето на България. Поглеждайки назад, вярвам, че можем да се гордеем с постигнатото.

Много често, скъпи приятели си казвам, колко би било добро повече български политици, хора от деловите среди, граждани да посетят Организацията на обединените нации, да видят какъв е дебатът там. Аз съм първият български държавен глава, който 5 г. всяка година бе там, видях дневния ред на планетата. Запознах се с всички лидери, общувах с тях и искам да ви кажа най-отговорно – защото понякога подценяваме какво постигнахме и къде сме – най-отговорно заявявам, че дневният ред на 2/3 от държавите на планетата е съвсем друг – бедност, конфликти, раздори, суша, бедствия, проблеми. Затова все пак, ние българите трябва да си даваме сметка какво постихнахме, къде сме, да не го разрушаваме, да не го поставяме под въпрос. Да го надградим, да вървим напред. Така и аз действах по време на мандата. Поглеждам днес заедно с вас назад, към това, което донесоха тези 5 г., и същевременно гледаме заедно напред.

Моят мандат протече във време на големи геополитически промени, които трансформираха характера на досегашната система на международните отношения. Средата за сигурност, глобалният дневен ред се промениха изцяло. Свидетели сме на нови геополитически реалности, както и на ниво на напрежение, на противопоставяне между регионални и глобални сили, невиждано от Втората световна война насам. Провалени държави, замразени конфликти навсякъде около нас, войни, включително хибридни и конвенционални. Терористични атаки, невиждана миграционна вълна белязаха този мандат. Въпреки бурите, държахме здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България. България бе остров на стабилност, това беше наше общо и голямо постижение. България бе незаобиколим фактор в региона, като получи голямо международно признание за водената принципна и балансирана външна политика.

Знаете много добре, аз съм убеден европеец. Още в кандидатпрезидентската кампания бях много ясен, заявих категорично – за мен ЕС не е външна политика, а моето семейство. Провеждах последователна и категорична проевропейска и евроатлантическа политика, това е най-ясната позиция в подкрепа на българския национален идеал – да бъдем равни на другите европейски народи. Давах всичко от себе си, в подкрепа на обединена и силна Европа, която да мине през кризите и да стане по-силна от тях. Бях сред тези европейски лидери, които в самото начало много ясно посочиха, че не бива да се затваряме в националните измерения на тези кризи, а от самото начало трябва да действаме и да търсим общоевропейското решение. Днес всички виждаме, че друго решение просто няма.

Спомняте си, през тази година 10 държавни глави се събраха тук, в България, за да търсят решение как да се повиши доверието на гражданите в ЕС. Как да се осигури интеграцията на Западните Балкани. Те не дойдоха тук формално. Те не дойдоха тук по опорните точки на собствените си външни министерства - те дойдоха тук, за да търсят решение заедно с нас за бъдещето на Европа. И нека никога не забравяме това голямо признание, което получи правителството и президентът.

През 2016 г. ние бяхме и председател на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа – това е най-важният формат за сътрудничество на Балканите. Бяхме председател и то в 20-та юбилейна годишнина. Бяхме горди домакини – 13 делегации, представляващи 150 млн. население, всички на Балканите. Ние водихме, зададохме смислени приоритети – свързаност, подкрепа за гражданските общества и за повече демокрация в региона. И, разбира се, повече сигурност за гражданите. България бе призната като добър домакин, като държавата, която успя да зададе приоритети и да постигне пълно съгласие по тях – и между Гърция и Македония, и между Сърбия и Косово, и между Гърция и Турция. Всички в България се съгласиха, всички работиха заедно с нас – и това ни прилича, и това трябва да продължим да правим.

Активно като президент, знаете, задавах свързаността като стратегически приоритет и за България, и за Балканите. Няма друг начин ние да бъдем успешни и икономическият растеж на всеки един от нас зависи от качеството на свързаността в региона, във всички нейни аспекти. Постигна се много и в това отношение ние си даваме сметка, че процесът е много положителен.

Като държавен глава водих активна политика в подкрепа на иновативните, експортно ориентирани български компании. Знаете, много се говореше за икономизацията на външната политика, но днес можем да излезем гордо пред вас и да кажем, че нещо се случи, не малко се случи. Във всяко мое посещение имаше бизнес форуми и вие бяхте добре дошли. Нека да се обърнем за 5 г. назад и да спомена само следните цифри – за тези 5 г. търговията на България с Китай се удвои. За тези 5 г. търговията на България с Виетнам се удвои, търговията на България с Турция се удвои. И знаете много добре колко усилия са необходими на държавното ръководство, специално тук. И аз, и министър-председателят в екип работихме много посветено, за да може отношенията на България и със Сърбия, и с Румъния, и с Турция, и с Гърция, с всички на Балканите, да бъдат възможно най-добри, каквито са към днешна дата. Икономическото измерение на това се вижда.

Зададохме в този мандат иновациите, дуалното образование, енергийната ефективност, диверсификация и либерализация като стратегически национални приоритети. Извършена бе пенсионна реформа – може би не беше достатъчно дълбока, но тя адаптира пенсионния модел на страната за добро. Важна стъпка за реформирането на образованието, което е толкова важно за всички нас, бе и приетият Закон за предучилищното и училищно образование. Изключително смислен акт, с който започна реалното изпълнение на проекта за въвеждане на система на дуално, професионално обучение. За пръв път си казахме, че искаме да се поучим от най-добрите, от тези, където младежката безработица е под 7%. За пръв път си казахме, че трябва да направим всичко възможно да съберем бизнеса, държавата и училищата заедно. И започва да се получава, дуалното образование е факт.

Пакетът закони в сектор "Сигурност" няма как да не го спомена, защото вие знаете, че службите в България работеха на тъмно и без никакви правила. След като се въведе този пакет от закони, всички служби в България са поставени на институционална и принципна основа. Резултатите ги виждате – Съветът за сигурност се събира редовно, службите имат общи приоритети, независимо дали е миграционният проблем, терористичната вълна, която заля Европа, много други аспекти на сигурността. Резултатите са видими.

Разбира се, бе направена и крачка в реформиране на съдебната власт, промени се Конституцията, приеха се промени в Закона за съдебната власт. Въведен бе и първият пакет промени в Закона за съдебната власт, свързани с разделянето на ВСС на две камари, това е факт. Несъмнено, позитивна стъпка в правилната посока, но ни чака дълъг път. Бе въведено съдийското самоуправление, което включва нови правомощия за съдиите и намалява засега едноличната власт на ръководителите на съдилищата. В прокуратурата се засили гражданският контрол, главният прокурор ще може да бъде поканен и изслушван от НС по въпроси, свързани с престъпността и реализирането на наказателната политика. Ще има възможност да му се задават и писмени въпроси за съдебната реформа. Въпреки напредъка, реформата не е завършена, проблемите са много, промените са необходими и неотложни. Темата за справедливостта в държавата е поставена от българския народ като най-важната. Темата за работата на съда, за работата на прокуратурата е под светлината на общественото внимание и на прожекторите на гражданите. Необходим е прогрес, всички ние трябва да работим за този прогрес и оставаме посветени на него.

Гордея се, че бях патрон на първата иновационна екосистема в България и в Югоизточна Европа, първият високотехнологичен парк. Благодаря на всички, които го подкрепиха, той има нужда и от нашата продължаваща подкрепа. Секторът "Информационни и комуникационни технологии" – фактите посочват – са разкрити в последните години 17 хил. високоплатени нови работни места за млади хора, които намериха своята реализация в България. България се позиционира и като регионален център, водеща в тази индустрия на Балканите. Бях патрон на аутсорсинг индустрията, бях изключително горд, когато през 2015 г. България получи наградата за аутсорсинг дестинация за №1 в Европа! Днес ние сме №3 в света, индустрията се развива с високи темпове, заетите са 42 хил. млади хора. Компетентни хора, говорещи езици, навсякъде в България, а не само в София. 364 са компаниите от аутсорсинг сектора, формират 3.4% от БВП. И, може би, най-важното събитие в областта на икономиката, едно от най-важните за 2016 г. – целият свят, цветът на аутсорсинг индустрията дойде в София на крака, на глобалния конгрес на аутсорсинг индустрията. И точно тук, в София, зададохме и постигнахме пълно съгласие по новия, глобален стандарт за аутсорсинг на планетата. И точно тук, в София, и Китай, и САЩ, и Филипините, и Виетнам подкрепиха глобалния стандарт за аутсорсинг, който, отново казвам, бе постигнат в София.

Клъстър automotive се развива с добри темпове, бе създаден през 2012 г. в Червения салон на президентската сграда. Автомобилостроенето се превръща в най-бързо развиващата се днес индустрия на България. В края на 2016 формира 5% от БВП, 35 хил. работни места, 110 фирми, които произвеждат авточасти за целия свят. В началото на мандата тази индустрия формираше 1% от БВП.

Засилихме връзките с образованието и пазара на труда, знаем колко е важно да продължим силно напред, да подкрепяме експортно ориентираните сектори. Ето още един пример – при моето посещение в Швейцария, договорихме проекта "Домино", финансиран от швейцарското правителство. Зад него застанаха уважаемите търговски камари – и немската, и американската, и останалите. 2014 г. – един град, един техникум, една специалност по проекта "Домино". 2016 г., две години по-късно – 16 града, десетки техникуми, хиляди млади хора, които вече избраха своя път. Не е необходимо всеки да бъде висшист, за да живее и работи достойно, и аз се радвам, че даваме път на тази толкова смислена идея.

Заедно с вас винаги сме дебатирали за бъдещето на България, гордея се, че това, което и разбрах, и научих с подкрепата на политическия елит на България – колкото и понякога да е проблемно човек да каже това – но на Консултативния съвет по национална сигурност, в първите месеци на моя мандат постигнахме съгласие по стратегически приоритети на България и националната програма за развитие "България 2020". Спомнете си преди това – всяко правителство хулеше предишното и оспорваше неговите приоритети. Мога най-отговорно да кажа, че имаме национална програма за развитие, тя е плод на пълно политическо съгласие, има ясни приоритети. Облечена е в конкретни инструменти, има пари, има визия, има пълна съгласуваност между бюджета, еврофондовете и целите на Националната програма за развитие. И нещо повече, вече пето правителство работи по нея и постига резултати – и аз им благодаря, това е позитивен пример.

Националната програма за модернизация – няма как да не я спомена, защото имам честта и гордостта да съм един от двигателите. Няма как да не благодаря на министър-председателя Бойко Борисов, който пое модернизацията на България като негова лична кауза, на всички правителства, които допринесоха – резултатите са видими за всички вас. 350 км. нови магистрали, 2 хил. км. нови пътища, 30 км. ново метро, 26 нови метростанции, строителството на третия метродиаметър. София ще разполага с една от най-съвременните подземни линии в Европа като част, забележете, от интегрирана, устойчива и ефективна система на градския транспорт. 51 нови пречиствателни станции, 2.5 хил. км нови ВиК мрежи, от които 80 населени места в България се възползват. 19 регионални системи за управление на отпадъците – спомнете си какви битки бяха и колко смърдяха софийските бали. Днес имаме най-модерния завод на Балканите за обработка и управление на отпадъците. Модернизацията на България трябва да бъде кауза на всички правителства оттук нататък и никой не бива да я поставя под въпрос.

В края на мандата икономиката е в подем, за 2015 г. ръстът беше 3%, за 2016 очакваме около 3.6. Това е вторият най-добър ръст на държава членка на ЕС. Безработицата е на рекордно ниско ниво след началото на кризата от 2008 г., очаквано ниво около 7.1%. Дефицит няма, България свършва фискалната 2016 г. с излишък, който е 1.6% от БВП. Фискалното подобрение е цели 4.4% от БВП, данъчните приходи са преизпълнени с 2.1 млрд. лв. Здравната каса вече не е на минус, НЕК видимо се оздравява. Пенсионната реформа усъвършенства модела. Приходите и броят на туристите са рекордно високи. България има изключително позитивен баланс от първия програмен период, в който чертата бе теглена – усвоените пари са 96%. България е на плюс от първия програмен период със 17 млрд. лв. Тази цифра трябва да се помни. Трябва да се знае, че към днешна дата държавният фискален резерв е рекордно висок. Ръстът на експорта е рекордно висок, ползваме се с доверието на пазарите, имаме исторически най-ниски лихви върху държавния дълг. И, което е най-важно, исторически най-ниски лихви върху кредитите на гражданите. Икономиката е добре позиционирана, трябва да се ускорява, има фактори, които ще помогнат за това – и възстановяването на пазара на труда, и еврофондовете, и вътрешната и външна ликвидност, която е достатъчна, и амбициозната програма за модернизация, и ниските цени на петрола, и енергийните продукти.

Разбира се, не сме перфектни, проблеми има. По-добри условия за бизнеса, по-добри условия за чуждестранните инвеститори – това е постоянна цел навсякъде и за всеки в България. Енергийната ефективност, либерализация и диверсификация бяха зададени само преди няколко години като ключови приоритети. Две думи за Националната програма за енергийно обновяване, искам да чуете моята позиция по въпроса. Тя стартира през 2014 г., но първите 50 пилотни проекта бяха изпълнени още през 2009-2010-2011 г. в МРРБ. Няма по-смислен проект за българските граждани, защото от тези 50 сгради, които направихме тогава, хиляди български семейства – разходите им паднаха двойно. Те видяха държавата на своя страна, градовете станаха по-красиви, по-хуманни, по-подредени, хората си припознаха кварталите. Там, където се модернизираха сградите, се появиха градинки, пейки, паркоместа. Трябва да си даваме сметка за голямата картина – досега в българската икономика и в българската енергетика – и основно в българската енергетика – единствените печеливши бяха една група олигарси. С Националната програма за развитие големите печеливши в българската енергетика, чрез приоритета енергийна ефективност, са милионите български граждани – заявявам го най-отговорно. Тази програма се превърна в успешен пример за работа и с милионите българи, и с общините. Тя трябва да бъде продължена. Силно антиолигархична мярка и работеща. 17.7 хил. панелки, 2.7 млн. българи живеят в тях – те ще икономисват само от разходи за ток 770 млн. на година. Тези пари могат да повишат консумацията в държавата. Тези 2.7 млн. граждани, цената на техните имоти ще скочи с 15 млрд. евро само покрай санирането. Това ще вдигне и целия пазар на имоти нагоре. Затова не бива да бъде поставяна под съмнение и аз благодаря на тези, които я придвижиха напред.

Разбира се, светът се променя, проблемите са около нас много – миграция, тероризъм, ЕС, Русия, лоши отношения и силно противопоставяне, гръцка криза, Brexit. Повече от ясно е, че проблемите са много, но и няма да спра да повтарям, че България има голям потенциал. Възможностите за растеж на България са ясни, но и възможностите за растеж на региона са много големи. България трябва да се позиционира като регионална сила, като фактор, като добър приятел на всички. Да работи за свързаност, да работи за бъдеще и резултатите със сигурност ще дойдат.

България трябва да продължи да бъде проевропейска сила на Балканите и да бъде отговорен член на ЕС и НАТО. Доказателство, че сме на прав път на Балканите, е и обемът на търговията, който ние реализираме с всички останали държави. И отново искам да мотивирам българските предприемачи, българските политици – светът е голям и широк, но понякога спасението дебне в ъгъла на собствената ти къща. Регионът има огромен потенциал, в този регион ние сме сила, ние сме фактор, ние сме добър приятел, ние водим – много други искат да се поучат от нас.

И нека да бъдем и на висотата на отговорността си като проевропейска сила на Балканите. ЕС не трябва никога да забравя, че Балканите са стратегически важни и да ги позиционира в центъра на своите политики. ЕК е с нас, над 50 млрд. еврофондове са за държавите в региона. Програмите за трансгранично партньорство са също много важен инструмент – над 1.8 млрд. Ще чуете и за плана за растеж и развитие, Илияна (Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции – бел. ред.) е тук с вас. Инструменти има, България трябва да е амбициозна и да води.

Повече от ясно е, че както в България, така и в региона, виждаме сблъсъка между олигархичния модел на икономика и истинското предприемачество. Факт е, че има сблъсък между бизнеса, който е изграден с мисъл за следващото поколение, и сенчестите структури, които са изградени с помощта на силови методи и зависимости от миналото. Това е кауза за всички нас – реформата в съдебната система трябва да се ускори. Остава още много работа. Борбата с корупцията трябва да се приоритизира, необходима е изключителна политическа воля за това, упоритост, усилия, продължаващи във времето. Изходът от тази битка зависи от всеки един от нас, да не взима, но и да не дава подкупи. Ние не искаме да живеем в страна, в която задкулисието фалира банки и регионални сили упражняват хибридна война. Ние искаме една силна България, която да е регионален, политически и икономически лидер и достоен член на ЕС. И нашата отговорност днес е да реформираме, да гледаме напред, да ускорим модернизацията на страната, да работим за повече справедливост, за задълбочим съдебната реформа. Така че в условията на международната криза, която ни заобикаля, да покажем, че самите ние държим съдбата в ръцете си, да вървим напред.

Скъпи приятели, и като мениджър, и като министър, и като държавен глава аз бях с вас и гледахме заедно напред. Като мениджър работехме по дългосрочни проекти, като Бизнес парка, създадоха се десетки хиляди работни места. Като министър планирахме заедно национална програма, магистрали, пътища, достойно управление на еврофондове. Случиха се много позитивни проекти. Като президент заедно с вас да планирахме държавата, опитахме се да гледаме напред и да, вече България има своята Национална програма 2020, заедно трябва да изковем "България 2030". И знаех, че винаги в трудни времена трябва да гледаме напред, трябва да бъдем максимално активни, трябва да водим принципна, балансирана, външна политика, имаме позиция.

Посочих 11-те кризи в ЕС, България бе активна, даваше решения по всяка една от тях. Посрещнах Brexit заедно с президента на Германия, три дни по-късно бях на гости на президента Оланд. И двамата ме попитаха: "Росен, какво мислиш?" "Френско-немският двигател на обединена Европа трябва да включи на по-висока скорост – казах аз – и трябва да останем възможно най-добри приятели с Обединеното кралство." 11-те кризи в ЕС са факт, 2016 година, обаче, скъпи приятели, отвори нови, още по-големи рани. След шока от Brexit и избора на Тръмп, 2017 година е критична за ЕС. Предстоят решаващи за бъдещето избори и в Германия, и във Франция, и в Холандия, вероятно и в Италия. През 2017 г. ЕС трябва да се готви за нови шокове. Тръмп може и да направи американската икономика по-богата и по-силна, но Тръмп не е морален компас за хората. Какво избираме – пари или ценности? Тръмп е символ на глобалния възход на национализма. Той не вярва в европейската интеграция, за съжаление, вярвам, че не я и разбира. Руският президент също не вярва в европейските ценности и европейската интеграция и отдавна се опитва да дестабилизира ЕС. Сериозни щети вече бяха нанесени, по-лошото тепърва предстои. САЩ са гарант за сигурността на ЕС, само така Съюзът просперира и се превърна в икономически гигант. Оттеглянето на безусловния американски ангажимент и гаранции, в комбинация с възхода на европейските популисти и националисти, ще дестабилизира допълнително Съюза. Слабостта на ЕС е покана за повече провокации и за повече кризи – и аз неведнъж предупреждавах за това в мандата си. Идва времето за промяна в ЕС. Бъдещето отново ще се промени, а аз ще се надявам, че политическият елит ще бъде на висотата на очакванията – ЕС да прояви характер, да се сплоти като семейство, да изгради своите възможности, да бъде незаобиколим. Глобален, икономически, геополитически фактор, който да може да гарантира сигурността на европейците и в целия свят. ЕС досега беше мека сила, това със сигурност се промени. Голямата заплаха за България – тук съм честен, говорейки за проблемите и на ЕС, но и бъдещи проблеми на България – голяма заплаха за България е да пропуснем момента на новата вълна на интеграция, която неминуемо според мен предстои. Голямата заплаха е в България да дойдат политици, които да вдигнат едни лозунги, знаем много добре, за българските производители, за "Произведено в България", срещу лошите ЕРП-та и лошите чужди хранителни вериги. И с очаквания възход на популисти и националисти България да се самоизолира, да се самомаргинализира под мотото: "Вижте колко е несигурно в ЕС, ние ли ще го оправяме? Дайте да не се караме с Путин, с Тръмп, с Меркел, дай да си живуркаме в ъгъла на историята на Балканите и да си гледаме националното, българското." Който постави под въпрос европейската перспектива, намали скоростта и степента на интеграция на България с ЕС и демократичния свят, който е пасивен, когато Европа се променя, ще предаде националния интерес да бъдем равни на другите европейски народи.

Изминахме дълъг път, постигнахме много, не бива да спираме по средата. В едно любимо на всички нас парче, тогава, когато падаше Берлинската стена, Scorpions пяха за вятъра на промяната. Те пяха, че децата на утрешния ден мечтаят заедно, че ние мечтаем заедно с вятъра на промяната, и всички ние – от Горки парк до Бранденбургската врата. И се чудя понякога, скъпи приятели, защо толкова удобно мнозина заровиха мечтата, забравиха песента. И същото това поколение, което събори Берлинската стена, днес изгражда нови стени на разделение в самото сърце на Европа. Нима трябва нашите английски приятели да излязат от ЕС, за да разберат, какво са изгубили? Нима трябва да разрушим ЕС, за да разберем какво сме имали? Ако спрем да мечтаем, нямаме бъдеще. ЕС не е формално обединение на държави и на чиновници, ЕС е съюз за мир. Нашата мечта е мечта за мир, мирът се базира на ценности. Мир се постига чрез върховенство на законa, а не на силата. На това бъдеще оставаме посветени, такова бъдеще искаме да изградим за нашите деца. България в Европа, по света. Продължаваме да мечтаем заедно за силна България в силен ЕС и да работим за това. Благодаря ви, успех.

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Тази година конференцията се проведе под мотото "Накъде тръгва България". При откриването на форума чухме изказвания на отиващия си президент на страната Росен Плевнелиев и на министър-председателя в оставка Бойко Борисов. Своите очаквания за 2017 г. споделиха и политологът Иван Кръстев и икономистът Даниел Грос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    knb avatar :-|
    knb

    Въпроса е че от вчера дневният ред се смени и правилото вече е всяка коза за свой крак.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK