С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 27 яну 2017, 13:38, 25614 прочитания

Президентът на собствен ход

За три дни Румен Радев сформира екип, насрочи изборите и назначи служебно правителство. Какви са първите впечатления и какво да очакваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Съставът на служебното правителство разсея най-големите опасения за Румен Радев

- Изборът на министри поне на пръв поглед показва, че новият президент няма да преследва рязка смяна във външнополитическия курс

- В съставянето на кабинета все пак има лек реверанс към БСП

Още по темата

Как НСО нарушиха закона, за да услужат на Русия

Полицаи посетиха домовете на хората заради постове във Facebook

3 мар 2018

С помощта на Марешки парламентът отхвърли ветото върху Закона за отбраната

След опита да се държат като опозиция депутатите на "Воля" се върнаха в мнозинството

19 окт 2017

Страхувай и владей

Смените в МВР

24 фев 2017

Кой как се озова в служебния кабинет

Назначението на втория ешелон само потвърди впечатлението за нееднородно и хаотично съставено правителство

10 фев 2017

Отбранителни сюрпризи от новия президент

Какво да очакваме от о.з. ген. Румен Радев на тема армия и въоръжени сили

3 фев 2017

Румен Радев отива в Брюксел на първата си официална визита в чужбина

Президентът ще се срещне с генералния секретар на НАТО и с председателите на европейските институции

29 яну 2017

Патова ситуация с пет партии в парламента, прогнозира "Алфа Рисърч"

Най-голям дял от хората биха желали страната да има дясноцентристко управление

29 яну 2017

Генералът и картелите

Новото правителство

27 яну 2017

Служебното правителство обещава приемственост и стабилност

Президентът Румен Радев зададе две основни цели на новия кабинет - провеждане на честни избори и подготовка на председателството на ЕС

27 яну 2017

Президентът Румен Радев назначи служебното правителство

В кабинета ще има четирима вицепремиери и 17 министерства

25 яну 2017

Президентът Румен Радев назначи първите си секретари

Държавният глава избра структура на администрацията си по подобие на предшественика си

23 яну 2017

Радев даде заявка да е президент на диалога и помирението

На официална церемония в неделя генералът влезе на "Дондуков" 2, а утре трябва да е ясен екипът му

22 яну 2017
Когато по време на предизборната кампания сегашният президент Румен Радев заговори за статута на Крим и премахването на санкциите срещу Русия, изявленията му прозвучаха като написани в Кремъл - те бяха всичко, което Москва мечтае да се чуе. Появата му на събора на русофилите, заедно с това, че президентът беше и все още е напълно непознат за повечето хора, още повече засилиха опасенията, че той е едва ли не манджурски кандидат. Първите му стъпки като държавен глава обаче засега разсейват подозренията, че иска внезапно и радикално да промени курса, по който се движи България.

Церемониалният му дебют при заклеването и встъпването в длъжност, назначенията в президентската администрация и най-вече съставът на служебното правителство показват, че Радев по-скоро ще се опита да се впише в статуквото и евентуално да го променя отвътре, вместо да го взриви, в търсене на нещо ново. Това на фона на опасенията за него всъщност е добра новина.

Изборът на Огнян Герджиков за служебен премиер е знак, че Радев не иска да налага изцяло нови лица, а по-скоро да не взима страна в най-големите политически противопоставяния. Или поне да не го прави прекомерно, защото в служебния кабинет и неговата администрация все пак има реверанс към БСП - доскорошният член на изпълнителното бюро на БСП Деница Златева ще бъде вицепремиер и ще отговаря за българското председателство в ЕС. Във временното правителство, поне на пръв поглед не изглежда да има голямо влияние на кръговете около Пеевски. Първата реакция на неговите медии показва, че дори един от министрите - на еврофондовете, е в конфликт с него. Добра новина е и че изборът на външен и военен министър, поне ако съдим по CV-тата им, потвърждава сегашния курс на България. За външните работи в служебния кабинет беше поканен посланикът ни в Германия и бивш шеф на кабинета на Симеон Сакскобургготски Ради Найденов. Министърът на отбраната Стефан Янев е с голям опит в структурите на НАТО и е бил военен аташе в САЩ.

Екипът, с който Румен Радев ще работи в президентството, също не поднесе неприятни изненади. Новият държавен глава попълни администрацията си с близки хора, работили в авиобазата в Граф Игнатиево, като Илия Христозов, който стана съветник по икономиката и инвестиции, или полк. Димитър Стоянов, бивш началник на щаба на ВВС, и дори бившия кмет на село Труд, което се намира на около пет километра от базата Николай Копринков. Тънката червена линия минава засега единствено през началника на кабинета му, журналиста Иво Христов, който е един от идеолозите на "дискусионната мрежа на граждани, изповядващи ценностите свобода, солидарност, справедливост" "Солидарна България" (известни като "новите леви" - хора с позиции, различни от БСП), както и отново Деница Златева, която след разпускането на служебното правителство ще бъде секретар по българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Влияние от "Позитано" 20 централата може да се търси и в определянето на датата на предсрочните избори - 26 март, каквито бяха предпочитанията на БСП. Но дотук.

Изненада, но в друга посока



Неизвестното обаче е, след като социалистите, поне на повърхността, нямат отношение към представителите в правителството, кой има. Наивно е да се мисли, че за малко повече от два месеца от избирането му бившият пилот от ВВС без нито ден политически опит или ангажираност ще е способен напълно самостоятелно да взима подобни решения. Съставянето на служебен кабинет и сформирането на работещ екип е може би един от най-сериозните тестове и отговорност на българския държавен глава и беше немалко изпитание пред Росен Плевнелиев например.

В деня на встъпването си в длъжност Румен Радев заяви пред БНТ: "БСП по никакъв начин не влияе на моя избор и това наистина ще го видите, но това не означава, че си забранявам да вземам хора от ляво. Много важно е да запазя своята независимост, своята обективна преценка и свободата си да вземам сам решения." В същото време той е изключително предпазлив. По информация на "Капитал" почти сигурната кандидатура на дипломата Любомир Кючуков за министър на външните работи е отпаднала, защото в архивите на Държавна сигурност има картонче за евентуална негова принадлежност. Герджиков също ту влизаше, ту излизаше в образа на премиер, най-вероятно заради някои не съвсем безспорни факти от миналото му (повече за него и евентуалните министри на следващите страници). Новият служебен министър-председател призна пред epicenter.bg, че Радев е избрал изцяло екипа, Герджиков познавал само трима-четирима от тях.

Президентът каза пред БНТ, че целта на кабинета е "да преведе България в тези наистина няколко трудни месеца до следващото легитимно избрано правителство" и затова ще разчита на експерти. В същото интервю той се опита да ограничи обществените очаквания към екипа, като заяви, че той "няма задача да изработва политики, просто трябва да управлява държавата до следващото правителство".

Прекият му ангажимент е да подготви предсрочните избори, така че да няма съмнения за тяхната честност и за легитимността на избраната законодателна власт. Но принизяването на служебните министри до обикновени организатори е прекалено опростено и почти никога не се е случвало. Когато на 19 януари в Народното събрание Радев прочете със запъване почти премиерска реч, Бойко Борисов с лека насмешка каза, че президентът ще има уникалния шанс да покаже какво ще промени в управлението на държавата, тъй като ще излъчи служебен кабинет. Ако министрите са хора с опит, няма да се нуждаят от време, за да се ориентират в обстановката и могат да продължат или отменят вече определени политики дори в кратки срокове. Подготовката на председателството на Съвета на ЕС, например най-вероятно ще продължи, а в здравеопазването Илко Семерджиев се очаква да направи кардинални промени. В отбраната е възможно да бъдат взети решения или задвижени поръчки и оферти за милиарди левове. Правителството има всички правомощия, освен да променя закони, защото няма парламент, който да ги приеме.

Засега изглежда, че служебният кабинет ще има около два-три месеца живот - до изборите на 26 март и малко след това, когато се очаква да се сформира редовният. Съществува и вероятност обаче да продължи повече, ако съотношението в новото Народно събрание е такова, че да не може да се сглоби управляващо мнозинство.

Ефектът върху БСП

Последното социологическо проучване на "Тренд" показва около три пункта преднина на ГЕРБ пред БСП и само още три политически формации с шансове за участие в парламента - Обединените патриоти, ДПС и партията на Веселин Марешки "Воля". Дали тази подредба ще се запази или не, в голяма степен ще зависи от работата на служебното правителство, особено ако е проактивно. Най-вероятно затова първите негативни коментари срещу новия кабинет дойдоха от редови членове (и не съвсем) на БСП. Депутатът Таско Ерменков дори написа във Facebook призив срещу разделението в червените редици по тази тема. Имаше скептици - "ще бием, ама на карти", пък други реагираха - "приехте кандидатура, с която нашата партия да има реален шанс да победи Борисов. Сега не бягайте, когато дойде време да се плаща цената". Лидерът на БСП Корнелия Нинова отказа коментар за назначението на Герджиков, както и за евентуалните министри в служебния кабинет. Може да се очаква, че евентуалният им успех ще е лична заслуга на Радев, а провалът им - ще се запише на сметката социалистите. Ако няма възможност за влияние на "Позитано" 20 върху решенията им, това по-скоро ще е проблем, но за БСП.

Кой кой е в служебния кабинет


Огнян Герджиков 71 г.
министър председател


Професорът, специалист по търговско и гражданско право Огнян Герджиков е добре позната фигура от българската политика. Два пъти е бил депутат от т.нар. царска партия НДСВ, а при управлението на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) беше председател на 39-ото Народното събрание. Свален от поста от опозицията заради двукратно проваленото обсъждане в пленарната зала на сделката за "Булгартабак". В следващия парламент, по време на тройната коалиция, Герджиков оглавяваше комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Парламентарната му биография е свързана с активно търговско и банково законотворчество. Като преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" той е автор на множество учебници, монографии, студии и статии в областта на гражданското, търговското и дружественото право.
Завършва в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк".

При влизането му в политиката през 2001 г. беше припомнена и дейността му като синдик в "Агробизнесбанк", една от фалиралите по време на банковата криза през 1996-1997 г. Въз основа на доклад на Държавния финансов контрол от 1999 г. Окръжната прокуратура в Пловдив е образувала предварителното производство, което пред 2000 г. е отменено от ръководената от Никола Филчев (на когото Герджиков е кум) Върховна касационна прокуратура. По-късно, през септември 2005 г. близката до Филчев Асоциация на прокурорите реагира на предложената от проф. Герджиков идея НДСВ да подкрепи кандидат-кмет на БСП в София срещу нов главен прокурор от средите на т.нар. царска партия. "Досега професорът е показал, че разбира от търговия, авиокомпании, водни дружества и източване на банки", написа прокурорската асоциация в специална декларация, завършваща със "Следите остават, г-н Герджиков".

Според известния юрист съдебната система не е най-болната в държавата. "Непрекъснато се говори за реформи, а всъщност истински реформи почти никъде не стават", казва той в интервю за вестник "24 часа" през юли 2015 г. , когато предложената от бившия правосъден министър радикална съдебна реформа нажежава политическите страсти. В него той обявява за "пълна глупост" въпроса за случайното разпределение на делата и е против идеята прокуратурата да премине към изпълнителната власт, защото това не отговаря на "българските традиции". "Трябва да признаем, че в момента ДПС е най-зрялата политическа партия, знаят как се прави политика. Дали ни харесва или не, това е друг въпрос", казва още Герджиков

Преди президентските избори името му се завъртя като евентуална кандидатура поотделно и на БСП и на Реформаторския блок. "Само за патриарх и главен мюфтия не са ме канили", беше коментарът му на информациите в средата на януари, че ще е новият служебен премиер.


ген. Стефан Янев, 57 г.
вицепремиер по сигурността и министър на отбраната


Назначаването му вероятно цели да разсее опасенията, че новият президент Румен Радев може да промени геостратегическата ориентация на страната ни в североизточна посока. Генералът от резерва е бивш военен аташе в САЩ за периода 2011-2014 г. Преди това е следвал в Националния военен университет във Вашингтон и е бил началник департамент "Трансформации" в Центъра на НАТО за борба с тероризма в Анкара, Турция. Хората, работили с него, го определят като мълчалив, "обран", дисциплиниран и технократ. Като офицер от дирекция "Отбранителна политика" в МО е един от хората, които подготвят документацията по присъединяването ни към Северноатлантическия алианс през 2004 г. Всъщност Янев работи в евроатлантическите структури доста преди това – още през 1998 г. е назначен за аналитик в щаб-квартирата на програмата "Партньорство за мир" в Монс, Белгия (програмата е нещо като своеобразна "чакалня" преди приемането на дадена държава в НАТО). Бъдещият служебен министър напуска армията през 2014 г. по време на правителството на Пламен Орешарски, само няколко месеца след като е назначен за ръководител на Висшето военно училище във Велико Търново. По неофициална информация Янев преди време е бил в приятелски отношения с бившия военен министър Николай Цонев.

Въпреки че задачата на служебното правителство е само да извърши подготовката на следващите парламентарни избори, бъдещият служебен военен министър най-вероятно ще трябва да вземе ключови решения, свързани с харченето на огромни бюджетни средства. Става дума за двете програми за превъоръжаване и модернизация на армията, стартирани от миналото Народно събрание – за придобиване на нов тип боен самолет и за модулни патрулни кораби. Процедурата за закупуване на изтребители е в по-напреднала фаза и страната ни чака отговори с конкретни обвързващи оферти от четири държави – Швеция, Италия, Португалия и САЩ. Стойността на евентуалната сделка е до 1.5 млрд. лева. Въпреки че не може да вземе самостоятелно решение по темата, екипът на служебния военен министър ще трябва да обработи и анализира отговорите на потенциалните изпълнители. Процедурата за бойните кораби пък е на стойност 820 млн. лв., трябва да се проведе по Закона за обществените поръчки и на теория би могла да бъде реално стартирана от служебния кабинет. Бъдещият военен министър най-вероятно ще задвижи и третия важен модернизационен проект на армията, който все още е "на трупчета" - този за нов тип бронирани машини за пехотата. Ориентировъчната му стойност е 1 млрд. лв.


Малина Крумова, 41 г.
вицепремиер по еврофондовете


До назначението й в служебния кабинет тя е директор на Централното координационно звено в МС, което надзирава системите на еврофондовете. Крумова е експерт по управлението на еврофондове. Тя беше зам.-министър в Министерството по околната среда и водите в служебния кабинет на Марин Райков, а в това на Георги Близнашки беше в политическия кабинет на вицепремиера по управление на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова. Преди това беше директор на програма "Околна среда", като в края на 2013 г. напусна след конфликт с министър Искра Михайлова. Малко след това програмата влезе в цикъл на корекции, за които Михайлова обвини управлението на Крумова. Самата тя пък посочи, че причината е в управлението и комуникацията с Европейската комисия, което по това време се осъществяваше от вицепремиера Зинаида Златанова.


Илко Семерджиев, 58 г.
вицепремиер и министър на здравеопазването


Той е"бащата" на здравната реформа, която започна при управлението на Иван Костов. След края на неговия мандат като здравен министър през 2001 г. секторът беше конструиран като тристълбов – със задължително осигуряване в държавен, частен и доброволен фонд.
От 2001 г. д-р Семерджиев оглави Международен институт за здравеопазване и здравно осигуряване. Остана и в политическия живот – като съосновател на ДСБ и на "Десните". Той беше един от най-яростните и обосновани критици на действията на досегашния здравен министър Петър Москов, особено на тоталното одържавяване на здравната каса, уволненията на експерти в болничния сектор и институциите, въвеждане на пръстовите отпечатъци, минирането на диалога с лекарското съсловие и нарушаването на правата на лекарите и пациентите. Вероятно експертизата му в сектора и познаването на проблемите, както и откритото противопоставяне на политиката на Москов са част от причините, поради които е бил поканен за поста.
Служебният здравен министър е изправен пред няколко наследени проблема. Той трябва да реши въпроса дали пръстовият отпечатък ще остане в сила (Семерджиев е пълен противник на концепцията и я смята за кражба на лични данни) или ще се върви към въвеждане на електронна здравна карта (проектът датира от самото управление на Семерджиев, но досега не се е случил). Освен това той трябва да реши каква ще е съдбата на стандартите по различните специалности, повечето от които са отменени от съда, но принуждават болниците да назначават все повече лекари и да купуват апаратура, за да може да работи и най-малкото отделение. Семерджиев трябва да реши как ще действа наследената от Москов Национална здравна карта. Освен това той трябва да проведе процедура за ваксини за имунизационния календар, защото сегашните количества ще свършат до 3-4 месеца. Новият министър трябва да реши дали да продължи или спре търга за 1.3 млрд. лв. за снабдяване на болниците с медикаменти, който Москов започна, но спря заради многото грешки в процедурата и започналото обжалване в КЗК.


Деница Златева, 42 г.
вицепремиер по българското председателство на Съвета на ЕС - 2018 г.


Единственото политическо лице в кабинета, свързано с БСП. Член на ръководството на партията до избирането на Румен Радев за президент. От 2009 г. е международен секретар на БСП. Завършила е немска езикова гимназия в София, а после и стопанската академия в Свищов със специалност "Икономика на индустрията". Има специализации в областта на външната политика, управлението на средствата от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, както и в областта на корпоративното управление. Първоначално работи в частния сектор, а от 2008 г. е съветник на вицепремиера Меглена Плугчиева по управление на средства от ЕС и отговаря за изпълнението на предприсъединителната програма ИСПА и ОП "Околна среда". Била е сътрудник на Ивайло Калфин в качеството му на евродепутат, а от 2013 г. народен представител и председател на комисията по европейски въпроси.


Мария Павлова 45 г.
министър на правосъдието


Изборът на Мария Павлова за правосъден министър беше посрещнат с изненада в юридическите среди. Името на 45-годишната следователка от икономическия отдел на Националната следствена служба не се е появявало в публичното пространство. Тя започва кариерата си в Столичната следствена служба през 1998 г, като работи като следовател в осмо териториално отделение, а след това и в Стопанския отдел.
През 2006 г., с орязването на правомощията на следователите с новия НПК, решава да стане прокурор в Софийската районна прокуратура, където работи във 2-ри отдел "Престъпления срещу собствеността". Шест години по-късно след конкурс става следовател в Национална следствена служба. През 2016 г. е избрана от Общото събрание на следователите за член на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС. Съпругът й Александър Павлов е прокурор в Софийската градска прокуратура. Преди това той е бил следовател в София и Гоце Делчев и адвокат.
Още в първия ден на поста си новият правосъден министър ще трябва да набележи стъпки в отговор на препоръките, които ЕК отправя в последния доклад. Те изискват бързи действия и няма как липсата на парламент да оправдае отлагането им. Фактът, че като следовател Павлова се пада подчинена на един от основните обекти на реформата - главния прокурор, вероятно ще бъде причина тя да избягва противопоставяне с него. Последното важи и за евентуалната й намеса в работата на Висшия съдебен съвет.


Пламен Узунов, 45 г.
министър на вътрешните работи


Завършил е Академията на МВР в София със специалност "Противодействие на престъпността и охрана на обществения ред", а после придобива и магистърска степен по право от пловдивския университет. Специализира в ILEA в Будапеща. От 1993 до 2015 г. работи в структурите на МВР в Пловдив. Напуска министерството по собствено желание с последна длъжност "Директор I степен" и последно звание "Старши комисар от МВР", генерал-майор от резерва. От 2015 г. е хоноруван преподавател по "Криминалистика" и "Оперативно-издирвателна дейност" във Висшия университет по сигурност и икономика в Пловдив.


Ради Найденов, 55 г.
министър на външните работи


Бивш началник на кабинета на Симеон Сакскобургготски в качеството му на премиер. За кратко е бил и зам.-министър на отбраната. Дипломат от кариерата, работи в Министерството на външните работи от 1992 г. Идва от поста на посланик в Берлин. Завършил е немската гимназия в София и специалност "Международни отношения" в УНСС. Специализирал е в Германия, Франция и САЩ, работил е в българските посолства в Швейцария, Германия и Австрия.


Кирил Ананиев, 62 г.
министър на финансите


Назначението на познатия като експерт по бюджета Кирил Ананиев означава две неща – че се търси приемственост и експертност. Бил е зам. финансов министър в пет правителства – на Иван Костов, на Симеон Сакскобуррготски, на Сергей Станишев, в служебното на Георги Близнашки и във второто правителство на ГЕРБ. Почти цялото му кариерно развитие е свързано с финансовото министерство – започва работа там веднага, след като звършва УНСС през 1980 г. Излиза от министерството, когато постът финансов министър се заема от Симеон Дянков. Тогава първо е секретар по финансова политика в администрацията на президента Георги Първанов, а след това става съветник към политическия кабинет на бившия премиер Пламен Орешарски.
Това прави Кирил Ананиев консенсусна фигура, която работи добре с почти всички правителства. Пред "Труд" Дянков нарича Ананиев "ветеран по правенето на бюджети" и допълва, че "при него не се очаква идеология на бюджетирането – каквото е необходимо на управлението, това ще подготви". Освен за изпълнението на финансовия план на държавата и запазване на фискалната стабилност, през следващите месеци Ананиев ще трябва да продължи комуникацията около съвместната проверка на финансовата система, провеждана от Международния валутен фонд и Световната банка (Financial Sector Assessment Program, FSAP). Резултатите от нея се очаква да бъдат ясни през май. Ако служебният кабинет иска да бъде прозрачен, финансовият министър може да повдигне повече завесата около процеса на събиране на вземанията на КТБ и водените дела от синдиците на банката.


Спас Попниколов, 48 г.
министър на регионалното развитие


Специалист по пътно строителство, идва от бизнеса. Доскоро той е бил собственик на малка строителна компания - "Друм консулт". Справка в Търговския регистър показва, че на 23 януари 2017 г. е подадено заявление за прехвърляне на дяловете му във фирмата на Пламен Славов, който става едноличен собственик на капитала. Това пък значи, че оттогава най-вероятно Попниколов е бил наясно, че ще заеме пост в служебното правителство. Съпругата му Стела Попниколова е работила в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) между 2011 и 2014 г. и е била директор дирекция "Координация на кредити и бюджетни инвестиции".

В момента в ресора на регионалното министерство една от най-интересните теми е очакваният развой на два обжалвани пред КЗК търга за пътища - за отсечката от магистрала "Хемус" между Ябланица и Боаза, и за 15 участъка по Оперативна програма "Регионално развитие". Предстои и оценка на оферта и избирането на изпълнител на другата отсечка на "Хемус", между пътните възли "Бухово" и "Белокопитово", с прогнозна стойност 133 млн. лв. Друга голяма обществена поръчка на АПИ е за изграждането на тол-система.


Гълъб Донев, 50 г.
министър на труда и социалната политика


Първите две години от второто правителство на ГЕРБ е зам.-министър на труда и социалната политика. След това преминава в Министерството на отбраната, където е зам.-директор на "Административно и информационно обслужване" и зам.-директор на "Вътрешен одит". От 2001 г. работи в социалното министерство, първо като директор на "Условия на труд и управление на кризи", за около година е и.д. главен секретар, а в първия кабинет на Бойко Борисов е зам.-председател на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Магистър по финанси в УНСС и по право в русенския университет.


Теодор Седларски, 38 г.
министър на икономиката


Доц. д-р Теодор Седларски е декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" от октомври 2015 г. Завършил е бакалавърска степен по стопанско управление в Стопанския факултет и магистърска степен по бизнес администрация във Виенския икономически университет. През 2007 и 2008 г. печели последователно стипендия "Ернст Мах" за млади изследователи на австрийското министерство на науката и стипендия на Швейцарската конфедерация за специализации в сферата на новата институционална икономика. Чете лекции по институционална икономика, икономически теории, международна икономика, икономика на публичния сектор, пари, банки и финансови пазари.
При очакван икономически ръст от над 3% за тази година и заявките на немалко инвеститори в страната за разширяване на производството основната задача на Седларски през следващите няколко месеца ще бъде да подпомага проектите, както и евентуално да привлече нови инвеститори. На бюрото му ще стоят и няколко процедури по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", които са били забавени от предишното правителство или по които трябва да се сключат споразумения. На служебния министър ще му се наложи и да подпише договори с някои от зоните за бъдещо развитие в "София тех парк".


Проф. Николай Денков
министър на образованието


Той е световнопризнат учен в областта на физикохимията, ръководил е над 30 международни научни проекта, има опит в държавната администрация като зам.-министър, където влезе заради своята експертиза, а не с партийна обвързаност. От 2012 г. работи активно за подготовката на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), а впоследствие отговаря за нея и в Министерството на образованието и науката (МОН). Беше зам.-министър в МОН по време на втория служебен кабинет на Росен Плевнелиев и остана след това в редовното правителство на ГЕРБ при министър проф. Тодор Танев. В началото на април 2016 г. - два месеца след смяната на Танев с Меглена Кунева, Денков подаде оставка заради "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й".
Проф. Денков се връща в МОН в период, в който оперативната програма за наука и образование е изправена пред проблеми. Миналата седмица вицепремиерът по европейските фондове Томислав Дончев предупреди в писмо до Меглена Кунева, че насоките за кандидатстване по най-голямата ос на ОПНОИР - за изграждане на научни центрове, са били изменени незаконосъобразно. МОН удължи срока за кандидатстване, но съмнението, че оперативната програма не върви по план, останаха. Служебният екип в МОН ще трябва да продължи и поетапното въвеждане на промените от новия Закон за предучилищното и училищното образование. В момента например тече кандидатстването за иновативни училища - ключова реформа, която ще доведе до по-голяма автономия за тези учебни заведения, които успешно прилагат иновативни подходи.


Рашко Младенов, 70 г.
министър на културата


Завършва Музикалното училище "Любомир Пипков" в София със специалност пиано, а по-късно - актьорско майсторство в НАТФИЗ. До 1990 г. играе в Драматичен театър Сава Огнянов в Русе и в Драматичен театър София. После създава театър "Ателие 313". Бил е директор на държавния Сатиричен театър, театрите в Русе и Благоевград. Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла.


Христо Алексиев, 37 г.
министър на транспорта


Той е председател на управителния съвет на Национална компания "Железопътна инфраструктура", както и зам.-директор в същото дружество. Занимава се с подготовката на големите проекти по Оперативна програма "Транспорт" за жп строителство. От НКЖИ обявиха, че компанията до края на февруари – началото на март ще обяви поръчките за строителство на големите проекти по Оперативна програма "Транспорт" и Механизма за свързаност на Европа. За участъка от Елин Пелин през Костенец и до Септември са предвидени 1.4 млрд. лв. Пак по механизма за развитието на жп възел София пък са предвидени отделно още 204.5 млн. лв. Пускането на повечето от тях се очакваше през есента на миналата година, но не се случи. Отделно НКЖИ се кани да поиска от държавата и по-голям капиталов трансфер. В момента той е 105 млн. лв. на година, а от НКЖИ ще поискат 30-40 млн. лв. отгоре. Класически проблем за всеки министър на транспорта е БДЖ и нейните огромни дългове. Отлагането на концесията на летище София, от която бившето управление на ГЕРБ се надяваше да получи пари за железниците, най-вероятно ще изнерви до краен предел облигационерите на БДЖ и ще създаде проблеми на Алексиев.


Николай Павлов, 42 г.
министър на енергетиката


Николай Павлов беше част от екипа, който министърът на енергетиката Делян Добрев вкара в НЕК през 2012 г. Павлов беше финансов директор на държавното дружество, а Петьо Иванов - главен счетоводител. И двамата бяха уволнени от НЕК през 2013 г. след конфликт с Георги Христозов, тогава член на борда на директорите на Българския енергиен холдинг и най-висш представител на интересите на Делян Пеевски и Цветан Василев в енергетиката. След завръщането на ГЕРБ във властта през 2014 г. Иванов стана изпълнителен директор на "Булгаргаз", а Павлов го последва в газовата компания. След като в началото на 2016 г. Иванов беше избран за изпълнителен директор на БЕХ, Павлов зае неговото място.
Основната работа на Николай Павлов, който преди да влезе в енергетиката има кариера в банковия сектор, беше да се преодолее наследството на КТБ, в резултат на което например разходите на газовото дружество за финансови услуги рязко спаднаха. Павлов трябваше и да се изправи пред необходимостта "Булгаргаз" да се лиши от някои от монополните си привилегии, като например екслузивитета за пренос на газ през Румъния. Като цяло мнението за него е като за компетентен в сферата си, но досега той винаги е предпочитал да се държи настрани от публичността. Павлов е близък не само с Делян Добрев от ГЕРБ, но и с някои ключови фигури от БСП в енергетиката.
В сектора се очаква анализът на Световната банка за отварянето на пазара, но той се чака вече една година. Какво да се прави с АЕЦ "Белене" ще бъде постоянен въпрос, както и каква глоба ще ни наложи Европейската комисия заради газовия пазар.


Даниела Дашева, 56 г.
министър на спорта


Завършва учителския факултет на ВИФ "Г. Димитров" (НСА) с втора специалност треньор по баскетбол. Придобива магистърска степен по спортна психология в Белгия. Професор по теория и методика на спортната тренировка. От 2001 г. ръководи катедра "Теория на спорта" и член на Академичния съвет на НСА "В. Левски". От 2008 г. до февруари 2012 г. е зам.-ректор по международна дейност и европейска интеграция на НСА. След това става зам.-ректор по научната, международната и проектна дейност на НСА. Член е Европейска мрежа за спортни науки, член е на борда на директорите на Европейския съвет за спортна наука и физическо образование (ICSSPE), национален делегат в Международната федерация за физическо образование (FIEP).


Проф. Христо Бозуков, 57 г.
министър на земеделието


Той е познато лице в земеделския сектор, като целият му професионален опит е свързан с науката. Още през 1984 г. започва работа в Института по тютюна и тютюневите изделия, който оглавява през 2007 г. Бозуков има и двегодишен опит като председател на Селскостопанската академия - назначен е на този пост по време на правителството на Пламен Орешарски, а през 2015 г. е сменен, вече при управлението на втория кабинет на ГЕРБ. През годините е членувал в консултативния съвет по тютюна към земеделското министерство и е участвал в изготвянето на стратегии за развитието на сектора. Бозуков е активен и в неправителствения сектор - заема поста главен секретар на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България, която бе учредена през 2015 г.
В мандата на Бозуков трябва да вървят различни плащания по европейските фондове. В момента във фонд "Земеделие" се прави класиране на проекти по ключовата схема за инвестиции на земеделски стопанства и предстои сключване на договори с одобрените. В началото на март трябва да започне и новата кампания по кандидатстване за директни субсидии от фермерите. Най-спешната работа за ведомството е бързото овладяване на епидемията от птичи грип в страната, която вече обхваща 63 огнища в 12 области и носи сериозни загуби за птицевъди и ловния туризъм.


Стела Балтова, 56 г.
министър на туризма


Тя вече е участвала в управлението на сектора. Била е зам.-председател на Държавната агенция по туризма по времето на тройната коалиция, заемала е и различни постове в следващи министерства. Има опит и във външнотърговската политика - била е търговски аташе на България в Дания и дългогодишен служител на икономическото министерство.
Връщането й в ръководството на туристическото министерство се обсъждаше и по време на настоящия кабинет на ГЕРБ. След като досегашният министър на туризма Николина Ангелкова се обърна в началото на мандата си с предложение към големите организации в сектора да представят номинации за заместник-министри във ведомството, едно от предложенията беше именно за нея. Подкрепа за кандидатурата на Балтова тогава дадоха Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация на туристическите агенции, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и др., но в крайна сметка до назначение не се стигна.


Ирина Костова, 58 г.
министър на околната среда и водите

Декан на хидротехническия факултет на УАСГ, доцент е в катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите". По образование е строителен инженер по ВиК, специализира в Центъра за изследване на водите VITUKI, Будапеща, Унгария. Член е на Българската асоциация по водите, на Висшия консултативен съвет по водите към министерството на екологията, както и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

По темата работи и екип на "Капитал"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

И още: Красимир Влахов ще е парламентарната кандидатура за Конституционния съд; Борисов в ООН; Основателите на Instagram напускат Facebook

25 сеп 2018, 862 прочитания

CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком" CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком"

От чешката компания твърдят, че обмислят ново арбитражно дело срещу България и жалба до Европейската комисия

25 сеп 2018, 1274 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Служебното правителство обещава приемственост и стабилност

Президентът Румен Радев зададе две основни цели на новия кабинет - провеждане на честни избори и подготовка на председателството на ЕС

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

#ДжиПиГейт - обръчът от консултанти, оценители и изпълнители в действие

Мрежа от свързани хора и фирми подготвя, оценява и изпълнява обществени поръчки, свързани с еврофондовете

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете