Заедно с пенсиите това е сигурно едно от най-обещаваните неща: мярката неизменно присъства в политическите програми на различни партии от 2002 г. насам. Почти 15 години по-късно обаче обещанието на БСП изглежда странно. Държавата вече отдавна е дала пари за венчър капитал, а на пазара оперират няколко фонда с портфейли за стотици милиони. Основното притеснение е не липсата на пари, а недостатъчно бизнес за финансиране. Лихвите по кредитите за бизнеса също са на рекордно ниски нива, а три поредни месеца статистиката отчита ръст на заемите за частния сектор.

Вадим от резерва...

Идеята на БСП е да насърчи предприемачеството, инвестициите и да даде алтернатива на банковия кредит. Конкретното предложение е да се създадат два фонда за дялово и рисково финансиране. Първият, наречен "Индустрия", ще е с начален капитал от 500 млн. лв., насочен към предприятия, които имат десетгодишна програма за развитие, разкриват нови работни места и приоритетно са в по-изоставащи региони.

Вторият - "Иновации", е замислен със 150 млн. лв. капитал и реално ще стъпи на сега съществуващия Национален иновационен фонд към Агенцията за малки и средни предприятия. Акцентът тук е подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да развиват свои фирми и марки, а не "да продават идеите си за жълти стотинки" (както пише буквално в програмата на БСП).

Парите за двата фонда ще се осигурят от фискалния резерв. В момента той е около 12 млрд. лв., но една част от тези средства са целеви и не могат да се пипат, друга са предвидени за покриване на дефицита в бюджет 2017 г. (планиран на 1.3 млрд. лв.), а трета – за изплащане на падежиращите през юни облигации за 1.9 млрд. лв.

"Желанието ни е подобно на англосаксонските държави и Азия, където в момента има инвестиционен бум заради наличието на подобни фондове, да се развие и българската икономика, българската индустрия.",Драгомир Стойнев, БСП

Фотограф: Надежда Чипева

"Това (средствата в резерва – бел. ред.) са едни мъртви пари. Ако целта е да стимулираме една икономика с мъртви пари и да говорим за стабилност – смъртта е най-голямата стабилност", казва Драгомир Стойнев, който стои зад голяма част от идеите в предизборната програма на БСП. Той допълва, че тази за фондовете е консултирана с финансисти и банкери и е срещнала тяхната подкрепа. "Желанието ни е подобно на англосаксонските държави и Азия, където в момента има инвестиционен бум заради наличието на подобни фондове, да се развие и българската икономика, българската индустрия", допълва Стойнев.

От друга страна бюджетът на държавата е планиран на дефицит до 2020 г., а ако БСП сбъдне всички предизборни обещания, за които са нужни над 2 млрд. лв. на година (виж карето), държавните финанси ще останат на червено още по-дълго. Което при равни други условия означава спестените в резерва пари да се стопят и да се тегли още дълг.

...и правим нещо голямо

Намерението е фондовете да станат част от една по-голяма структура - Национален финансов холдинг, който ще е под управлението на Българската банка за развитие (ББР). В него ще влязат и Българската агенция за експортно застраховане (тук ще се дадат още 200 млн. лв., за да се увеличи експортният й потенциал), Националният гаранционен фонд (в който да участват и търговски банки, но държавата да остане мажоритар), както и Фондът на фондовете, който в момента е към Министерство на финансите. Целта е "българските компании да получават на едно място и с минимални бюрократични спънки дялово или кредитно финансиране за своя бизнес".

"Добрата практика показва, че всякакво държавно участие трябва да е комбинирано и с частен капитал. Това е гаранция за по-ефективен контрол.",Евгени Ангелов, председател на Асоциацията за дялово и рисково финансиране

Фотограф: Цветелина Белутова

Това е зашеметяваща концепция в най-добрите традиции на социалистическата партия. Идеята ще създаде мегаструктура, която ще контролира милиарден ресурс и в същото време ще е под политически контрол. Не е особено трудно да се предвиди, че това може да води до лобиране за определени сектори, фирми и региони, съпътствано от неизбежната корупция. Достатъчно е да се видят проблемите при разпределянето на всички големи обществени поръчки в страната, включително парите за бизнеса в "Конкурентоспособност" (където преди време министър беше Драгомир Стойнев, а негов заместник - Юнал Тасим).

От БСП обещават промени в законите, чрез което да се въведе професионално мениджърско управление на конкурсно начало, както и управление "на пазарен принцип" за публичните предприятия с над 50% държавно или общинско участие. Въпреки това повечето анализатори са скептични.

"Голяма част от фондовете за рисково финансиране в Европа и САЩ имат и държавно участие под някаква форма. Но ролята на държавните структури е ограничена и те не взимат конкретни инвестиционни решения. Добрата практика показва, че всякакво държавно участие трябва да е комбинирано и с частен капитал. Това е гаранция за по-ефективен контрол", казва Евгени Ангелов, председател на Асоциацията за дялово и рисково финансиране.

По-добре не

По-интересно е защо БСП обещава това. Българският пазар на дялово инвестиране и сега прелива от финансиране. Потенциалният ресурс за български и чужди компании в момента, е от няколкостотин милиона евро до няколко милиарда – в зависимост от това дали се гледат само фондове за дялово (Private Equity) или рисково финансиране (venture capital), които са с фокус върху Източна Европа. Ако говорим само за България, в края на 2016 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) представи втората вълна фондове за дялови инвестиции с бюджет 130 млн. евро, като от тях 80 млн. евро са за нови рискови инвестиции. Към тях трябва да се добавят и парите на новия държавен Фонд на фондовете (ФнФ), който също управлява европейски средства. Така от 2018 г. нататък, когато ще се сблъскат ЕИФ и ФнФ, се очаква на пазара на дялово инвестиране в България да влязат около 300 млн. евро (без частните инвестиции).

"Доста трудно се аргументира насочването на държавен ресурс някъде, където частният капитал не е намерил смисъл да влезе",Георги Стоев, Industry Watch

Фотограф: Надежда Чипева

Това е огромна сума за малък пазар като българския, на който основният проблем според хората в сектора е липсата на читави проекти. Основната част от средствата в миналия програмен период бяха раздадени за банкови гаранции и обезпечения. Не е ясно как допълнителните средства ще намерят получатели дори да става дума за опериращи компании, а не само за стартиращи.

"Всяка една такава инициатива е добра. Но начинът, по който се предлага да се реализира, създава предимства за едни компании и региони спрямо други.", инж. Пламен Панчев, съуправител на "Тракия икономическа зона"

Фотограф: Цветелина Белутова

Което ни води до друг възможен вариант: да започнат да се дават за каквото и да е. Самите БСП не изглежда да имат много ясна идея как биха се раздавали тези пари - дали ще са само за стартиращи компании, дали ще са фокусирани само в някакви изоставащи райони, дали ще са за високи технологии (тези три цели например сами по себе си се изключват взаимно).

"Намесата на държавата е обикновено в сектори като образование, инфраструктура", казва Георги Стоев от Industry Watch. "Доста трудно се аргументира насочването на държавен ресурс някъде, където частният капитал не е намерил смисъл да влезе", припомня икономистът.

"Всяка една такава инициатива е добра. Но начинът, по който се предлага да се реализира, създава предимства за едни компании и региони спрямо други. Затова преди да се тръгне към реализация, е необходимо по-широко експертно обсъждане, за да има приемственост", казва инж. Пламен Панчев, съуправител на "Тракия икономическа зона".

Идеята на БСП може и да е просто предизборна кукичка, в надеждата да се закачи по-млад и предприемчив електорат. Но както винаги, трябва да върви с историческите съмнения, когато тази партия предлага нещо голямо, скъпо и дългосрочно.

По темата работи и Елена Старидолска