С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 3 фев 2017, 16:00, 9131 прочитания

Сметката просто не излиза

В България въвеждането на базов доход без да се изключат почти всички други социални системи изглежда фискално невъзможно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Идеите за безусловен базов доход

Пари за всички

Обещанията безусловният базов доход да реши множество социални проблеми му печелят поддръжници, но цената за това изглежда непосилна

Къде пробват безусловния базов доход

Моделът среща привърженици на необичайни места и критици от целия политически спектър, но най-големият проблем е, че засега изглежда финансово непосилно начинание

Темата накратко
- Дори 200 лв. месечно биха ощетили по-голямата част от пенсионерите и ще бъдат огромна тежест за бюджета.
- Въвеждането на такава система може да навреди повече, отколкото да помогне, поне докато България не забогатее.
- Това е и причината тук политиците да не говорят по темата.
Безусловният базов доход е идея, която по света среща подкрепа предимно от малки формации с радикална програма - крайна левица, либертарински, пиратски и на места зелени партии. България засега остава настрани от вълната. Под такъв икономически ход не се е подписала нито една политическа сила или личност с теоретичен шанс да влезе в парламента, още по-малко в управлението (това изключва Бареков, който заговори за гарантирани базови 500 лв. за всеки, завършил висше образование за две години). И причината определено не е, че тук няма популисти с желание да обещаят пари за всички. Просто за разлика от по-богати държави тук сметката е

много по-лесна за атакуване


Както стана ясно, е трудно да се определи колко да е месечният базов доход. Например, ако се вземе за основа финландският експеримент с 1/6 от средният месечен доход, в страната, за България това ще означава около 160 лв. Това е сума, която е под прага на бедност, изчисляван от НСИ (326 лв. за 2015 г.), както и от обявявания от социалното министерство (300 лв. за 2016 г.). Съответно тя трудно би могла да се счита за нещо, което ще реши съществени социални проблеми, ако е за сметка на настоящите плащания. При сегашната система с обезщетение за безработица в размер на 60% от дохода, макар и изплащано временно и с условия, базовият доход би предлагал по-малко сигурност - средното обезщетение за октомври 2016 г. по данни на НОИ е било 366 лв.

Нека за пример да вземем схема с малко по-кръгло звучащите 200 лв. месечно, които да бъдат получавани от всички пълнолетни около 6 млн. души. Това прави 14.4 млрд. лв.: сума която надвишава всичките социални разходи в бюджета за 2017 г. с над 2 млрд. лв. и целият бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) с около 4 млрд. лв. Така чисто механично задачата изглежда решима, но практически да се вземат всички пари и функции от Националния осигурителен институт (НОИ) и да започнат да се разпределят поравно граничи с абсурда. Още повече като се има предвид, че основната част от бюджета на ДОО е за изплащане на пенсии (8.9 млрд. лв.).

"При минимална пенсия 160 лв. и средна около 320 лв. това ще означава, че много хора всъщност ще получават по-малко", коментира икономистът Ваня Григорова, председател на лявото сдружение "Солидарна България". Според нея идеите за безусловен базов доход в България не могат да се реализират,



защото са прекалено скъпи

Ако приемем, че базовият доход ще замени обезщетения за безработица, болнични, майчински и други подобни, всъщност от социалните ведомства могат да се вземе сума от порядъка на 1-2 млрд. лв. А ако за сегашните 2.1 млн. пенсионери той се въведе, така че да замества частично пенсията, а всичко над него да се доплаща, така че да не са нетно губещи, това ще означава още около 4 млрд. лв., освободени от НОИ. Закриването на администрации, премахване на енергийни помощи и отмяната на данъчни привилегии за наемане в райони с висока безработица например също са потенциални малки източници за покриване на дупката, която базовият доход би отворил.

Но дори и така сравнително скромните 200 лв. месечно ще изискват търсене на сума от порядъка на 8 млрд. лв. отдругаде. "Основните идеи за финансиране, които съм чувала в дискусии с поддръжници на безусловния базов доход, включват увеличение на ДДС, и то не с малко, а в пъти. Това отново ще означава финансирането да дойде основно от потребителите на жизненоважни стоки и услуги и няма да намали неравенството", обяснява Григорова.

Ако трябва да облечем това мнение в числа, при сегашната 20% ставка прогнозните приходи от ДДС в бюджета за 2017 г. са 8.8 млрд. лв. За да се съберат двойно повече обаче, бакалската логика да се вдигне данъкът на 40% не работи. Повишението директно води до затягане на икономиката, тъй като свива потреблението, а и увеличава стимулите за укриване и измами. Аналогично е и при другите по-големи пера в бюджета като акцизите (5 млрд. лв.) и данъците върху доходите и печалбата. Въпреки това

не липсват и по-смели идеи

Например един от изявяващите се поддръжници на концепцията в България Георги Неделчев (председател на Българския съюз за директна демокрация, който на последните избори беше кандидат за вицепрезидент на Камен Попов, известен като нападателя на Волен Сидеров) в телевизионен дебат по BITelevision в началото на 2017 г. говори за необходимост от базов доход 400-500 лв. за всички пълнолетни и половината на тази сума за всяко дете, при това без да отпадат сегашните обезщетения за безработица, пенсии и т.н. Ако ползваме за основа на сметките сегашната минимална работна заплата (МРЗ) - 460 лв., това би довело до 35.8 млрд. лв., което е колкото всички разходи в бюджета за 2017 г. Тъй като държавата не отказва останалите си социални, а и всякакви други функции, това ще означава покачване на преразпределянето от сегашните нива около 40% от БВП до над 70%.

Подобни сметки преди година прави и Институтът за пазарна икономика: при тогавашните 420 лв. минимална работна заплата плащанията за всички без децата довеждаха сумата до 31 млрд. лв. "Месечният базов доход е сума, която е почти равна на годишните разходи за образование или за отбрана и сигурност на човек от населението. С други думи, идеалът би изисквал месечна издръжка, която е равна на годишната издръжка на тези обществени системи", изчисляват Красен Станчев и Явор Алексиев от пазарно-насочения тинк-танк.
"Ние сме против безусловен базов доход. Добре е да има гаранция от страна на държавата за хората без доходи, че няма да останат без храна и подслон. Но да минеш от подпомагане на нуждаещите се към подпомагане на всички не е много умно." Владислав Панев, съпредседател на политическа партия "Зелените"
"Не съм привърженик на частта с "безусловен". По-скоро поддържам сегашната система на гарантиран минимален доход с уговорката, че той не може да е 65 лв. месечно." Ваня Григорова, икономист от "Солидарна България"
Именно това кара повечето икономисти и политици да гледат на предложенията като екзотика и да се фокусират повече в това как

да се махнат треските от сегашната система

"Ние сме против безусловен базов доход. Добре е да има гаранция от страна на държавата за хората без доходи, че няма да останат без храна и подслон. Но да минеш от подпомагане на нуждаещите се към подпомагане на всички не е много умно", коментира Владислав Панев, съпредседател на политическа партия "Зелените". Според него, ако се въведе в България, вдигането на данъци ще доведе до натиск над валутата, а ако приемем, че с тези 200 лв. ще се заместят и пенсиите, ще почне масово укриване на осигуровки. "Всъщност страхът да не загубиш работата си ще нарасне, защото сега обезщетенията са по-големи и в крайна сметка неравенството ще се увеличи", допълни той, като обясни, че опасността от роботите за работните места му изглежда далечна и сега проблемът е по-скоро, че няма работници.

Според Ваня Григорова и твърдението, че базовият доход може да смекчи евентуален демотивиращ ефект на социалните помощи хората да работят, не се отнася по никакъв начин за България. "Причината е, че те са крайно недостатъчни. Показателен е фактът, че не само българите емигрират, но и бежанците не искат да останат тук – те могат да разчитат на същата социална система и условия на работа", каза тя. "Ако трябва да обобщя, не съм привърженик на частта с "безусловен". По-скоро съм поддръжник на сегашната система на гарантиран минимален доход с уговорката, че той не може да е 65 лв. месечно. Сред препоръките на Европейската комисия към България през 2016 г. беше и необходимостта ГМД да се повиши, но тя дори не се разглежда от управляващите", смята Григорова.

Доколкото идеята е безусловното месечно плащане да се финансира с преразпределяне на доход в обществото, логично в България, където и немалка част от работещите официално или по личните им възприятия са бедни, възможностите да се осигури достойно месечно плащане на всички са по-ограничени.

Същевременно не са малко

нещата, които могат да се повредят

Плоският данък и ниското корпоративно облагане са част от стратегията на България да привлича инвестиции. Те може и да не растат с желания темп, но това е по-скоро вследствие на други фактори, сред които невидимият данък "корупция". Ако данъците се покачат, без да сме променили други части от уравнението, притокът на капитали отвън може да спре.

Вдигането на ДДС в България не влияе толкова на инвестициите, тъй като повечето са в производство на експортни стоки. То обаче може да срине друг компонент на БВП - потреблението, а също така и да направи някои сектори като туризма (който и сега е с привилегирована 7% ставка) неконкурентни. Така поне докато не открием петрол като в Аляска или не забогатеем като във Филандия, такъв социален експеримент изглежда като прекалено голям риск с прекалено малко ползи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 299 прочитания

И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps 1 И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps

Интегрирането им идва доста късно и след настояване от страна на служители в държавната компания

21 юли 2019, 320 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кой кадрува в МВР

Някои от първите назначения на служебния вътрешен министър са пряко свързани с модела КОЙ

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми