London calling...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

London calling...

London calling...

Великобритания ще се опитва да съблазни страните от Източна Европа да подкрепят по-плавен Brexit

13712 прочитания

© Reuters


Предполага се, че Лондон може да продължи финансовата помощ за страните от Източна Европа в замяна на подкрепа за бързо уреждане на търговските взаимоотношения с ЕС.

Ако през далечната 1999 г. Великобритания помогна много на България да започне преговори за членство в Европейския съюз, сега София може да върне жеста - само че в преговорите на Лондон за напускане на евросъюза. До абсурдната ситуация се стигна, след като Обединеното кралство се изправи пред реалните предизвикателства от решението си за Brexit и трябва да търси съюзници. Източна Европа изглежда най-подходяща.

Лондон вече е взел решение да засили състава на посолствата си в трите прибалтийски републики, Словакия и Словения, твърди агенция Bloomberg. За България все още няма такива индикации, но може да се очаква, че скоро ще последва подобен ход. Както британски дипломат посочва неофициално, надеждите са на "коалиция от страни, за които е важно да не наказват Великобритания, защото така е по-добре за всички".

София не изглежда да е мислила как двустранно да подходи в преговорите за Brexit. Те ще навлязат в решаваща фаза през първата половина на следващата година по време на председателството на България на Европейския съюз, на което обаче се отдава твърде много внимание. По време на посещението си в Брюксел тази седмица президентът Румен Радев уверено отговори на въпрос на БНР, че преговорите с Великобритания "ще бъде една от водещите теми по време на нашето председателство на ЕС, така че ще имаме контрол върху процеса". Въпреки че България ще бъде една от 27-те страни, които ще определят мандата за преговори (самите те се водят от Европейската комисия), малко наивно е да се предполага, че София ще има решаващата дума. Всъщност контактите с Великобритания извън този формат имат шанс да засилят позицията на България.

"Разделяй и печели"

В страните членки има два крайни възгледа как да се процедира с първата държава (ако не броим Гренландия), решила да напусне ЕС. От една страна, Франция настоява на Великобритания да не се дават никакви отстъпки. Целта е не само да не се окуражават други страни да последват примера й, но и да се привлече част от бизнеса, който може да реши да се премести. Френският финансов регулатор например информира в края на 2016 г., че "много" банки са отправили запитване за евентуално прехвърляне в Париж. От другата страна са малките страни като Литва, Латвия и Естония, които са наясно, че не могат да очакват инвестиционните банки или големите автопроизводителите да се настанят в техните страни. За тях е от особено значение да си подсигурят помощта на Лондон в областта на сигурността. Между тези две крайности има доста поле за изява на британската дипломация, пред която има един огромен проблем.

След решението Обединеното кралство да напусне както Единния пазар (четирите свободи за движение на хора, стоки, услуги и капитали), така и Митническия съюз, Лондон трябва да намери начин да запази поне част от достъпа до европейския пазар. Например вносът в ЕС на нови автомобили от трети страни се облага с мито от 10%, което би направило неконкурентоспособни заводите на "Нисан", "Хонда" или БМВ на острова. Освен тарифните ограничения, по-големият проблем за британския бизнес е, че няма да може да оперира свободно в Европейския съюз. Например регистрираните в Лондон банки няма да могат да предоставят много от услугите си в София. При провал на Великобритания да договори свободното им опериране на огромния съседен пазар много от тях може да преместят централите си. В момента 87% от персонала на американските инвестиционни банки, опериращи в ЕС, е съсредоточен в британската столица.

Ситуацията се усложнява от позицията на Брюксел, че първо Великобритания трябва да напусне ЕС до началото на 2019 г. и едва тогава да се договарят детайлите по бъдещите й взаимоотношения с 27-те. По този начин тя няма да може да използва предимствата от членството си в ЕС, за да договоря по-добри условия за себе си, но и вече ще е почувствала болката от напускането от евросъюза, което би я направило по-сговорчива.

По Cadbury за всяка столица

Въпреки че по време на кампанията брекзитърите твърдяха, че Великобритания няма да плаща и едно пени повече на ЕС, това е нереалистично, ако страната иска да запази част от достъпа си до пазарите на бившите партньори. Например и сега Норвегия и Швейцария плащат доста сериозна вноска в бюджета на ЕС за привилегията си да ползват Единния пазар.

В средата на декември 2016 г., притисната от въпроси в парламента, Тереза Мей не отрече, че подобна възможност е обсъждана. "Когато напуснем ЕС, хората искат да са сигурни, че британското правителство решава как да похарчи парите на данъкоплатците." Доста свободно тълкувание на това изказване дава основание да се предполага, че Лондон е готов да продължи да прави вноски, но по начин, който той реши (например не и за омразната му обща селскостопанска политика). Там със сигурност знаят, че даването на още пари е най-прекият път към сърцето на източноевропейците.

Великобритания е вторият най-голям нетен платец в бюджета на ЕС (т.е. вноските им надвишават трансферите на Брюксел към страната). Например през 2015 г. приносът на Великобритания се равнява на средствата (отново като се приспаднат техните собствени вноски), които Полша, България и Чехия получават от ЕС. Заради перспективата европейският бюджет да се лиши от около 14 млрд. евро годишно вече се заговори, че след 2019 г. той трябва да бъде преразгледан, а някои от фондовете орязани, което предизвиква нервни потрепвания в много столици.

Лондон ще играе и по тънката струна на пренебрегването на източноевропейските страни. Има откровен страх, че Брекзит ще бъде отигран от Франция и Германия както те решат. Пример е франкофонският екип на главния преговарящ за Brexit от страна на Европейската комисия Мишел Барние. Неговото назначение беше повод в самата ЕK да има приглушена съпротива (дори от тогавашния български комисар Кристалина Георгиева), тъй като Барние има история на сблъсъци с финансовия сектор във Великобритания. В този случай Великобритания може с известно основание да претендира, че това е поредният пример за хегемонията на Франция и Германия, на която източноевропейците трябва да се противопоставят.

На масата за преговори със сигурност ще бъде поставена и съдбата на близо 3-те млн. европейски граждани, които живеят на острова (70 хил. от които са българи по официални данни). Те са в много по-голяма тежест за британското общество, отколкото 2-та млн. британци, живеещи в останалите 27 страни от ЕС. Въпреки че надеждите са въпросът да се реши директно още в началото на преговорите след няколко месеца, нищо чудно емигрантите да бъдат тема и на двустранни разговори.

За сметка на това Великобритания ще разчита да получи споразумение за свободна търговия с ЕС максимално бързо. Целта на Лондон е дори да няма цялостно споразумение, а някаква преходна форма, за да се "избегне надвисналата пропаст", както се изрази Тереза Мей преди месец.

Има ли алтернативни политики към Великобритания

За по-голямата част от източноевропейските страни може би изглежда нормално да приемат британската оферта - така или иначе собствените им преговорни възможности са ограничени. В този подход има плюсове и минуси. Чисто стратегически, ако Великобритания излезе от ЕС лесно, това може да проправи пътя и за други страни членки. Отслабването на ЕС определено не е добро за страни като България. Също така позицията на Германия още не е ясна, но ще бъде много трудно за българската дипломация да работи срещу нея.

От друга страна обаче, при все по-нарастващия евроскептицизъм това може да се случи така или иначе и затова е добре да има схема, в която напускащите да останат в орбитата на Брюксел.

"Трябва да видим детайлите около излизането на Великобритания от ЕС, за да коментираме конкретно. Но ако след Brexit се стигне до завръщане на наши таланти, придобили знания, контакти и опит във Великобритания, те ще подсилят динамично развиващата се екосистема на аутсорсинг услугите."

Пламен Цеков, изпълнителен директор на "Скейлфокус"

"Това, което например не можем да очакваме, е да привлечем бизнес в сферата на финансите или финтек просто защото тук нямаме необходимите клъстери и кадри."

Калоян Стефанов, мениджър бизнес развитие на GemSeek

За всяка столица от региона ще бъде важно да направи и преценка какво може да получи от двустранни преговори и какво автоматично би дошло от финалната сделка между Брюксел и Лондон. Например сега британските дипломати намекват за жестове, които страната им би направила, но част от тях всъщност са неизбежни отстъпки.

Евентуалната финансова помощ от Лондон и след 2019 г. трябва да се разглежда на фона на възможностите са привличане на бизнес в България, ако се случи т.нар. тежък Brexit. Преди десет дни например полският вицепремиер Матеуш Моравиечки заяви пред Reuters, че очаква още през 2017 г. страната му да привлече 30 хил. работни места от Великобритания в сферата на бизнес услугите и финансите. Има очаквания, че компании и в производството могат да потърсят нови локации.

Каква е ползата от отварянето или затварянето на британския пазар е трудно да се изчисли, още повече че никой не се опитва да го направи в България. В момента българският бизнес е вторачен във възможните мита за износ към Великобритания, но не и за възможностите за спечелване на нови пазари. Един от малко по-ентусиазираните сектори в икономиката е IT индустрията.

"Шансовете, които се откриват, са свързани с евентуалното преместване на компании и банки от Лондон към други европейски столици, което би означавало ново разпределение на отговорностите и евентуални нови проекти за наши компании", коментира Ивайло Славов, изпълнителен директор на "Булпрос".

Това, което може допълнително да ободри IT сектора, e, че най-бързо растящият пазар на стартъпи е в Португалия.

В преговорите с Великобритания ще има сериозни залози, които няма как без подготовка да бъдат отиграни в последния момент. Като се добави и фактът, че София няма да има европейски комисар поне още три месеца, може да се окаже, че България наблюдава процеса отстрани.

Предполага се, че Лондон може да продължи финансовата помощ за страните от Източна Европа в замяна на подкрепа за бързо уреждане на търговските взаимоотношения с ЕС.

Ако през далечната 1999 г. Великобритания помогна много на България да започне преговори за членство в Европейския съюз, сега София може да върне жеста - само че в преговорите на Лондон за напускане на евросъюза. До абсурдната ситуация се стигна, след като Обединеното кралство се изправи пред реалните предизвикателства от решението си за Brexit и трябва да търси съюзници. Източна Европа изглежда най-подходяща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ergen4ev avatar :-|
    ergen4ev

    това ще бъде чисто изнудване
    ако искате вашите граждани да ни берат ягодите и да ни чистят къщите след брекзит тогава ни дайте квото ви поискаме иначе ще ви изритаме съселяните от острова

  • 4
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Искат на два стола, но в такива ситуации ще се окажат на земята. Особоно ако ЕС ги лиши от благата да се придвижват и търгуват свободно. Като им забият мито много бързо бизнеса ще бие шута на британците, това вероятно ще направи Шотландия и Ирландия. Накрая ще останат само пияните англичани и миризливите индийци и пакита, и трите групи не са много по работата, особено по тежката. Тези пари които не внасят в ЕС няма да им стигнат.

  • 5
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    До коментар [#1] от "ergen4ev":

    Бъди сигурен,че Лондон няма как лесно да изгони тези 3 милиона европейци/и аз съм сред тях/,защото това ще предизвика изключително тежка ответна реакция в цяла Европа/самата Мей каза,че тези ,които сме на Острова няма да бъдем закачани/. Въпросът е след това как ще се уреди този въпрос.Не виждам как Лондон ще успее след като е "Един срещу всички".ЕС /Брюксел / държи основните козове в тази голяма полити1еска игра.

  • 6
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    До коментар [#4] от "dragozow":

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Точно така.Стартовите мита са от 10%,но ако евро-компании от даден сектор натиснат Брюксел може те да се вдигнат в пъти ,което ще е с ефект на опустошително торнадо за островната икономика.

  • 7
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    През таковата им, че и отсреща е на източноевропейците как ВБ ще напуснат ЕС. Особено пък на нас българите. Най-добре е да напуснат бързо и безкомпромисно. Така ще спестят досадата и отегчението.
    А е крайно време някой да помисли как икономиката ни да живне, за да не сме отчайващо зависими от жалките евроцентове. Защото заради тях ни държат на къса сиджимка и скопяват в зародиш всякакви наши проекти и инициативи.

  • 8
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Натрийте им носа на англичаните! Докато бяха в ЕС, все клоняха към изнудване, сега пак.

  • 9
    chu23589557 avatar :-|
    Ivan_

    Великобритания хубаво си прави сметките, но ще има ли ресурс да убеди да и се помогне.
    В това уравнение освен Великобритания има и други участници с възможности (Германия, Франция).

    Кой може да предложи повече на една малка страна член на ЕС, този който спира да дава пари или този, който ще продължава да ги дава и във бъдеще.

    И колко повече трябва да предложи Великобритания - този Брексит да не излезе платинен накрая?

  • 10
    chu23589557 avatar :-|
    Ivan_

    Разделяй и владей е интересна стратегия.

    Да не се окаже, че ЕС си подсили "посолствата" в Шотландия и Гибралтар например?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK