С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 3 фев 2017, 11:53, 14686 прочитания

Отбранителни сюрпризи от новия президент

Какво да очакваме от о.з. ген. Румен Радев на тема армия и въоръжени сили

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Радев ще се възползва от съюзническия натиск за вдигане на военния бюджет до 2% от БВП.
- Президентът ще се възползва политически от факта, че ГЕРБ неглижираше армията.
- Трябва да очакваме по-малко модернизация на техниката и повече социална политика през бюджета за отбрана и привилегии за военните.
- Вместо корвети за 820 млн. лв. вероятно ще купим бронетранспортьори за 1 млрд. лв.

Съвсем закономерно, развитието на армията и въоръжените сили най-вероятно ще са основният приоритет за новия президент Румен Радев. Освен че отбранителната политика е една от малкото тематики, в които о.з. генералът се чувства в свои води, моментът за това е изключително подходящ поради няколко причини.

От една страна, е международната конюнктура на несигурност, страх и все по-шумното дрънкане на оръжия по периферията на Стария континент. И в частност все по-масираният натиск от страна на НАТО и САЩ върху европейските съюзници да инвестират повече средства в модернизация на войските си.


Целта, заявена от членовете на алианса, е за това да се отделят поне 2% от брутния вътрешен продукт, като за България този процент в момента е крайно незадоволителните 1.35%. Големият въпрос е точно кога ще се случи това - предишното мнозинство планираше да достигне 2% през 2024 г. В момента само пет натовски страни покриват този критерий, но след заплахата на ирационалния американски президент Тръмп да не защитава онези, които "се возят гратис" в северноатлантическия "бронетранспортьор", останалите сигурно бързо ще се наложи да преразгледат военните си бюджети в посока нагоре. Това ще бъде добро оправдание за служебното правителство и следващите управляващи да маршрутизират повече пари към въоръжените сили.

Левее ли армията?

От друга страна е вътрешнополитическата ситуация и фактът, че досегашните управляващи от ГЕРБ в продължение на два мандата неглижираха проблемите и потребностите на армията, използваха всеки случай да орежат оттук-оттам бюджета й и неприкрито фаворизираха другото ведомство под пагон – МВР. Едва в края на своето управление бившият премиер Бойко Борисов реално си даде сметка, че ситуацията във войската отива на тотален разпад, което ще настрои цялото военно съсловие срещу неговата политическа формация. Затова в последната година той стартира два големи инвестиционни проекта на обща стойност над 2.3 млрд. лв., които трябва да се случват през следващите 7-10 години. И сега Радев и следващите управляващи, които и да са те, ще ги наследят и ще могат да жънат плодовете от тази по-разхлабена бюджетна дисциплина в сферата на отбраната.



Най-общо казано, може да очакваме още един чек за милиарди, който да бъде подписан за сметка на данъкоплатците. И ако това до голяма степен може да се преглътне в контекста на натовския призив за 2% от БВП за отбрана, то първите изявления на новия министър провокират някои съмнения.

Социална политика под пагон?
Служебният министър на отбраната със сигурност ще форсира проекта за придобиване на нов тип западни изтребители на стойност 1.5 млрд. лв.

Фотограф: Reuters

Големият въпрос в случая е доколко тези средства за отбрана ще отидат наистина за ново оръжие и модернизация. Има вероятност президентът и политическата формация, към която гравитира, да се изкушат да правят социална политика през военното министерство, както се е случвало и преди това, като така популистки си напазаруват политическа подкрепа в предизборния период. Основания за притеснение в тази посока предизвиква изборът на служебен военен министър и първите му публични изяви. Според няколко независими източника о.з. ген. Стефан Янев е от близкото обкръжение на бившия министър на отбраната от времето на тройната коалиция Николай Цонев, който е безспорен специалист по "прикоткване" на военни. Последният и до момента е любимец на армията най-вече защото през цялото си управление акцентира върху социалните придобивки и привилегии за хората под пагон. Което никак не беше трудно, тъй като той беше последният ръководител на отбранителното ведомство преди началото на световната икономическа криза през 2008 г. Показателно за влиянието на Цонев в армията е фактът, че през 2013 г. неговата политическа формация "Нова алтернатива" получи внушителните 59% подкрепа в изборната секция на контингента ни в Кандахар.

Първите изявления на Янев сочат, че той най-вероятно ще следва същата политика. "Основната ни задача ще бъде да работим за повишаване на социалния статус на военнослужещите и цивилните, които работят в системата на отбраната, така че да имаме предсказуема прогноза за кариерно, социално и всякакъв друг вид развитие", обяви той при встъпването си в длъжност. И добави: "Най-важният въпрос за мен са хората в отбраната. Каквито и съвременни въоръжения и техника да притежаваме или да се опитваме да придобием, без хората резултатът няма да е добър."

Реванш на Сухопътни войски?

Един от начините, с които сегашният президент и подкрепящите го политици ще се опитат да спечелят сърцата на военните, е стартирането на още един проект за модернизация на въоръжените сили. Става дума за преоборудването на Сухопътни войски, които са най-многочисленият вид въоръжени сили, с нов тип западна бронирана машина. Става дума за закупуването на около 250 превозни средства, необходими за въоръжаването на една механизирана бригада по стандартите на НАТО.

Скоро може да очакваме още един чек за стотици милиони за сметка на данъкоплатците.

Фотограф: Надежда Чипева

Ориентировъчната цена на тези бронирани машини никак не е малка - поне около 1 млрд. лв. И тъй като подобна космическа сума няма откъде да дойде, без сериозно да дебалансира държавния бюджет, финансирането му най-вероятно ще е за сметка на проекта за строеж на две корвети за нужда на бойния флот, чиято приблизителна стойност се изчислява на 820 млн. лв. Въпросната инициатива се появи от нищото по време на управлението на ГЕРБ, никой не намери за необходимо да обясни защо измести другия проект за превъоръжаване и модернизация на използваните в момента белгийски фрегати клас E-71 и според няколко независими източника е чисто лобистко начинание.

Освен всичко друго има и политическа логика това да се случи. Радев има пълното основание да се отдаде на реваншистки настроения спрямо военноморските сили – първо кандидат-вицепрезидент на неговия основен политически съперник Цецка Цачева беше вицеадмирал Пламен Манушев. А след като беше избран за президент, ГЕРБ назначи през главата му вицеадмирал Емил Евтимов за и.д. началник на отбраната ден преди инагурацията. Според различни източници Радев е готвил за този пост сегашния командир на Сухопътни войски ген.-лейт. Андрей Боцев. Така че в най-скоро време може да очакваме и сериозни рокади по върховете на армията.
Един о.з. авиатор в Брюксел
Визитата на президента Радев в ЕС и щабквартирата на НАТО не разсея съмненията около геополитическите му пристрастия

Дебютното посещение на Румен Радев в белгийската столица Брюксел и срещата му с лидерите на ЕС и НАТО очевидно имаше за цел да развенчае подозренията, че новоизбраният български президент ще защитава интересите на Кремъл. След изказванията му, че трябва да има отмяна на евросанкциите срещу Москва, наложени заради подкрепата на сепаратистите в Украйна, и за забития флаг в Крим, който е "де факто руски", държавният глава логично беше питан отново и отново за позицията му спрямо политиките на Путин.

Повечето му отговори обаче бяха далече от конкретиката. По време на посещението си в щабквартирата на НАТО и срещата с генералния секретар на алианса Йенс Столтенбер президентът нито веднъж не спомена думите Украйна и Крим в отговор на въпросите дали санкциите срещу Кремъл трябва да се облекчат и дали трябва да има по-засилено сътрудничество с руснаците в борбата срещу тероризма, както призовава американският президент.

"Нарастването на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО трябва да върви ръка за ръка, както каза генералният секретар, със задълбочаване на диалога с Русия за избягване на конфронтация, за избягване на неразбирателство и за снижаване на риска", обяви Радев веднага след срещата си със Столтенберг. И добави: "Както и президентът Тръмп сподели, основните заплахи днес са международният тероризъм и борбата с "Ислямска държава". Тези заплахи няма как да бъдат преодолени, ако не се обединят усилията на НАТО и на Русия – и в Близкия изток, и в борбата с глобалния тероризъм." В изказванията на българския държавен глава отсъстваше дори намек за "агресивното поведение на Русия по източния флаг на алианса", за което лидерите на НАТО систематично говорят от есента на 2014 г. насам.

Всъщност точният цитат на Столтенберг не е за "задълбочаващ се диалог", а за поддържане на каналите за политическа комуникация с Кремъл и евентуален разговор "от позицията на силата". Наложи се също така генералният секретар не много дипломатично да натърти веднага след думите на Радев: "Санкциите са част от отговора на много държави по повод агресивните действия на Русия в Украйна. Те са наложени от ЕС, САЩ и други страни и не са решение на НАТО, но аз ги подкрепям и приветствам. Това, което НАТО прави, е, че усилва своето военно присъствие в източната част на алианса. И ние ще продължим да правим точно това, като изпълняваме решенията за разширено и адаптирано предно присъствие."

Така че, ако се опитвал да убеди своите западни събеседници, че България няма да се нареди отново сред най-верните съюзници на Москва в Европа, българският президент по-скоро не се справи с тази задача. За това може да има и сравнително безобидно обяснение - Румен Радев няма никакъв политически и международен опит и му трябва време, докато разбере как работи светът на голямата политика. Дали това е така, или новият президент се опитва да смени курса ще се разбере през следващите седмици, когато той и назначеното от него правителство ще трябва да се справят с конкретни предизвикателства.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 2966 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1079 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Коалиция "АБВ - Движение 21" тръгва с амбиция за ляво-центристки център

Двете партии признават различия, едно от които за санкциите срещу Русия

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм