Съдът прекрати дело срещу Румяна Ченалова заради липса на престъпление

Съдия Вера Чочкова от Софийския градски съд прекрати в петък и върна на прокуратурата делото за длъжностно престъпление, образувано срещу противоречивата магистратка Румяна Ченалова.

Тя беше предадена на съд по най-старото разследване срещу нея - за разглежданото от нея търговско дело между "Обединени енергийни търговци" (ОЕТ) и НЕК. Според прокуратурата тя е извършила длъжностно престъпление, като е записала неверни факти в протокола от заседанията, не е указала на ищеца да внесе държавна такса и е извършвала други деяния с цел да набави облага за ОЕТ.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разследването срещу нея започва в началото на 2015 г., след като Софийският градски съд (СГС) беше разтърсен от поредния корупционен скандал - разпределението на делото КТБ и казуса с френската фирма "Белведере", която беше обект на рейдърска атака през съда.

Първоначално прокуратурата и ВСС се опитаха да игнорират случващото се в съда, но заради международния натиск започна проверка в съда, а през април същата година Ченалова беше обявена за общодържавно издирване и задържана за 72 часа. Софийският градски съд отказа да я задържи под стража, което стана причина срещу съдията да започне дисциплинарно производство.

След като в края на същата година сайтът "Биволъ" започна да публикува разговори между Ченалова, председателката на съда Владимира Янева и адвокат Момчил Мондешки, а Ченалова започна да говори за случвалото се в съда, срещу нея бяха образувани още наказателни производства.



Още в първите месеци на разследването стана ясно, че то се води повърхностно и едностранно и от него едва ли ще излезе нещо сериозно. Освен това от разпитите на един от свидетелите в досъдебното производство по това дело срещу Ченалова стана ясно, че обвинението, повдигнато ѝ от прокуратурата, е било съвсем произволно и без да отчитат съмненията за корупция при действията на други магистрати.

Обвинението касае дело на енергийната фирма "Обединени енергийни търговци" ООД срещу държавната компания НЕК и твърдението на прокуратурата е, че Ченалова е допуснала редица процесуални нарушения, които са целели да облагодетелстват частното предприятие.

На неюридически език заключението на съда означава, че за пореден път прокуратурата не е успяла не само да обезпечи достатъчно аргументирано извършеното от обвиняемия престъпление, но дори и да докаже, че то представлява такова. Съдията по делото е Вера Чочкова, която беше кандидат за главен съдебен инспектор, но в крайна сметка Народното събрание избра нейния конкурент за поста Теодора Точкова.

Съдия Чочкова прие, че описаните в обвинителния акт действия не съставляват престъпление. "Възведените инкриминирани деяния не съставляват престъпления по чл. 282 НК и чл. 311 НК, нито такива, по които съдът би могъл да се произнесе без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението с прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление", се казва в определението на съда, което не е окончателно и подлежи на протестиране пред Софийския апелативен съд.

Обвинение без престъпление, без доказателства
На първо място, посочва съдът, "в обвинителния акт липсват каквито и да било твърдения, че Румяна Ченалова е в такива отношения с една от страните, от които да се извеждат възведените като общо формулирана декларация в обвинителния акт нейни цели - за съществуване на намерение за набавяне на облага с имуществен и неимуществен характер за ищеца или на намерение за увреждане на ответника". Единственото доказателство в тази насока – за корупционно поведение (което съдът нарича "изречение"), което прокуратурата излага, всъщност представлява разговор между трима от свидетелите по инкриминираното дело, в който един от тях заявява, че Ченалова е обещала то да бъде решено в полза на ОЕК. "Това, че трима души обсъждат подобно обещание обаче, само по себе си не представлява твърдение, че такова действително е било поето", посочва съдът. Тоест прокуратурата излага твърдения, които обаче не доказват вината на Ченалова по безспорен начин (фундаментално условие да бъде осъдено едно лице), а дори напротив – представляват единствено преразказан разговор от участници по делото, в който тя не участва.

Не само това, но от държавното обвинение дори не са включили това в обвинителния акт: "Следва да бъде посочено и че обвиняемата не е обвинена за това, че щяла да реши делото в полза на ищеца, тъй като постигането на конкретен резултат от делото не е включено във формулираните престъпни цели на инкриминираните деяния", посочва съдът.

Що се касае до невнасянето на държавна такса от страна на ОЕК пък, съдът е категоричен: тя е била внесена преди първото съдебно заседание по делото, но и не само. "Държавната такса е дължима, изискуема и събираема в хода на целия съдебен процес и след неговото приключване до погасяването на публичното вземане", се казва в решението на СГС. "Същевременно дългогодишната постоянна съдебна практика установява еднопосочно, че бездействието на съда да укаже внасянето на дължимата държавна такса не представлява съществено процесуално нарушение и не се отразява върху правилното решаване на делото".

Обвинителен произвол
Във връзка с това съдът още така казва, че прокуратурата е допуснала логическо противоречие в обвинението, "което също демонстрира изначалната му несъстоятелност". Съдът посочва, че прокуратурата е характеризирала бездействието на Ченалова да посочи на страната по делото задължението ѝ да внесе държавна такса, като го е "накъсала на отделни деяния, като изкуствено са обособени различни моменти, на които е отдадено самостоятелно правно значение". По логиката на прокуратурата, посочва съдът, ако държавната такса е била внесена след второто съдебно заседание, "обвиняемата щеше да извърши три престъпления във връзка с несъбирането ѝ".
Що се касае до това, че Ченалова е извършила неправилно документиране в съдебния протокол, съдът отново е категоричен, че обвинението е също толкова несъстоятелно, колкото и по останалите пунктове. То касае факта, че Ченалова е отбелязала, че са ѝ били представени оригинали на документи, като всъщност такива не са.

"Същественото за преценката на съставомерността на поведението на обвиняемата по отношение на посоченото документиране и доказателствата, представени към исковата молба, обаче е обстоятелството, че прокуратурата не твърди, че оригинали на тези документи не съществуват. Нещо повече - не твърди, че другата страна е поискала да бъдат представени оригиналите", се казва в разпореждането на Софийския градски съд.

Румяна Ченалова беше уволнена през ноември 2015 г. от ВСС с единодушно решение на съвета. Срещу нея бяха образувани общо три дисциплинарни производства - заради изнасяне на информация на сайта на СГС по делото "Белведере", за забавянето написването на мотиви по 50 дела, както и по искане на правосъдния министър Христо Иванов заради нарушения, открити при проверката на синдика Панайот Велков. По идея на члена на съвета Галя Георгиева, която е близка до главния прокурор Сотир Цацаров обаче, трите дисциплинарки бяха обединени в една, преди Ченалова да бъде уволнена. Това означава, че има голяма вероятност уволнението ѝ да бъде отменено от съда, тъй като предложители на част от дисциплинарките са били и в състава, взел решението, включително и самата Георгиева. В края на 2015 г. прокуратурата повдигна и друго обвинение срещу Румяна Ченалова - заради това, че е бавила делото срещу убиеца от дискотека "Соло". Третото разследване срещу нея - за това, че е неправомерно е вдигнала обезпечение върху недвижим имот, беше прекратено от прокуратурата.