Петко Петков: Членовете на ВСС не чувстват срам, липсват им критерии за оценка на поведението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петко Петков: Членовете на ВСС не чувстват срам, липсват им критерии за оценка на поведението

Петко Петков

Петко Петков: Членовете на ВСС не чувстват срам, липсват им критерии за оценка на поведението

Съдията от Софийския районен съд пред "Капитал"

23776 прочитания

Петко Петков

© Юлия Лазарова


Повече от два месеца съдиите в най-големия съд в страната – Софийския районен съд (СРС), са в открит конфликт с Висшия съдебен съвет (ВСС) заради отношението към тях, неглижирането на специфичните проблеми на съда, включително и чудовищната им натовареност, агресивното и безцеремонно отношение към съдии и служители. Дори и след двата публични протеста пред сградата на съвета същността и причините на конфликта останаха неясни за обществото. От една страна проблемите на съдиите в СРС са специфични дори в рамките на съдебната система, мащабите на съда, огромната свръхнатовареност и сложната администрация изискват разработването на специална политика от страна на ВСС, но това не се случи. От друга – една група медии, свързани със статуквото, подеха кампания, за да дискредитират протеста и съдиите, обявиха го за политизиран, свързан с политическия проект на Христо Иванов, а в Шоуто на Слави гостуваха две съдийки, които обявиха колегите си за мързеливи.

Междувременно ръководството на съда – председателят Методи Лалов и четиримата заместник председатели, вкупом подадоха оставки в знак на протест срещу отношението на ВСС. Само по себе си това е прецедент в нашите условия – никога досега административни ръководители в системата не са подавали оставка заради неслучила се политика на ВСС. На общо събрание през януари съдиите от СРС излъчиха двама свои кандидати за изпълняващ функциите на председател, а председателят на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов ги внесе във ВСС – съобразно новите правила за самоуправлението в Закона за съдебната власт. ВСС обаче избра друг човек – бивш прокурор само с 6 месеца съдийски стаж, при това не в СРС, а в СГС. Неговата кандидатура бе издигната минути преди заседанието на ВСС, а той отказа да обясни как и от кого му е предложено да се кандидатира – не било важно. Новият изпълняващ функциите председател на СРС е бивш активен член на Асоциацията на прокурорите в България, зам. районен прокурор и говорител на Софийската районна прокуратура. През последната година и половина, още като прокурор, а после и като съдия, той е и своеобразен говорител на опозицията срещу съдебната реформа – в редица интервюта за различни медии той остро заявява позиция срещу конституционните промени, заложени първоначално, срещу промените в Закона за съдебната власт, срещу разделянето на ВСС – без сериозни аргументи, но с много плам.

И като прокурор, и като съдия, Стефан Милев защитава тезата, че съдебната реформа е реформа на процесуалните закони, което всъщност е тезата на средите около главния прокурор Цацаров.


Същевременно точно последните събития около СРС показаха колко е важен ВСС за политиките в съдебната система и как неслучилата се реформа на съвета води до все по-голям разпад. По темата за продължаващата интрига в СРС и за блокираната съдебна реформа, разговаряме с Петко Петков – съдия в СРС, бивш зам. министър на правосъдието от екипа на Христо Иванов и ръководител на работната група за промените в Конституцията и ЗСВ, които после бяха "прередактирани" от мнозинството в управлението. Петко Петков подаде оставка като зам. министър едновременно с Христо Иванов и се върна на работа в съда. През последните месеци той стана обект на реваншизъм от страна на ВСС, където мнозинство има лобито на главния прокурор Сотир Цацаров, на когото неведнъж Петков се е явявал като опонент.

Г-н Петков, събитията в последните месеци около Софийския районен съд налагат впечатлението, че тече битка за овладяване на поредния важен съд от олигархичното статукво, което е заело стабилни позиции в този ВСС. Това са коментарите и в професионалната общност, и сред наблюдатели в медиите, включително и след последното развитие на нещата – избора на Стефан Милев за временен председател на съда. Вие как бихте коментирали?

За пореден път мнозинството в Съдийската колегия на ВСС показа колко уродливо и безпринципно може да действа, когато реши да овладее дадена структура в рамките на съдебната власт и да наложи волята на главния прокурор.

Тук не става въпрос за обида, въпреки, че у част от колегите има и такова чувство. Не става въпрос и да се сравняват качествата на тримата кандидати за изпълняващ функциите на председател на СРС, тъй като всички те са професионалисти. Това, за което иде реч, е на първо място демонстративното и силово несъобразяване на мнозинството в съдийската колегия на ВСС, както със закона и собствените им правила, така и с волята на Общото събрание на съдиите при СРС.

Нека само да припомня, че според правилата на колегията предложение за избор на временен председател на съда може да направи само председателят на горестоящия съд. Тези правила бяха наложени именно от мнозинството и докато обслужваха интересите му, се спазваха. Също в нарушение на правилата кандидатурата на Стефан Милев бе лансирана в последния момент и изобщо не бе разгледана от Комисията по атестациите и конкурсите, без това да бъде отчетено като нарушение. Така обаче се наруши изискването за предвидимост на решението на ВСС и това е основание за неговата отмяна. Юридическото значение на този принцип поставя изискването административните органи, какъвто е съдийската колегия, своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика за вземане на техните решения.

Но по-същественото е, че съдийската колегия на ВСС по закон изобщо не разполага с правомощие да предлага кандидати за административни ръководители на съд и това правило по аналогия е приложимо и в конкретния случай – при избора на временен председател.

Според Закона за съдебната власт, в актуалната му редакция, председателят на съда е пръв между равни и координира общите усилия на съдиите по решаването на важни за институцията въпроси. Именно затова, поне по мое виждане, председателят на съда трябва да е съдия от самия съд. Той трябва да познава проблемите му, да познава съдиите и администрацията. Сигурен съм, че Стефан Милев добре познава проблемите на прокуратурата, но би било твърде пресилено да се каже, че е в течение с проблемите на съда като институция, още по-малко на Софийския районен съд, където не е правораздавал никога.

Въпреки, че изслушването на кандидатите не би променило хода на събитията, неговото провеждане не беше загуба на време – видяхме, че г-н Милев е подготвен, но също и че е арогантен и самоуверен. Убеден в подкрепата на мнозинството, той си позволи директна атака срещу членове на съвета и нарече изслушването загуба на време. Той отказа да отговори на въпроса кой стои зад неговата номинация и така само задълбочи съмненията, че това е дело на главния прокурор. Впрочем г-н Милев е отявлен противник на каквато и да било реформа в съдебната власт – в своите публични изяви през последните две години трайно е изразявал негативно отношение към разделянето на ВСС, към засилването на отчетността на прокуратурата пред Народното събрание и в този смисъл – той от години действа като усилвател за думите на главния прокурор.

Пред съдийската колегия г-н Милев изрази увереност, че е способен да преодолее разделението между съдиите, което самата съдийска колегия пося у нас. Бих посочил, че в разрез с тази негова категоричност значителен брой колеги отказват да се присъединят като част от екипа му. Вероятно точно това е наложило да избере за ръководител на едно от гражданските отделения негова бивша колежка от прокуратурата, а като помощник – колегата, който на едно от Общите събрания на нашия съд беше номиниран за председател и не получи нито един глас в своя подкрепа.

Казвате, че решението за избора на г-н Милев има пороци, които са основание за отмяна от съда. Но лицата, които могат да искат отмяна, са много ограничен кръг – другите двама кандидати . Албена Ботева и Борис Динев, а все пак става въпрос за временно назначение.

Действително, при едно обжалване на решението на съдийската колегия, съдебното решение едва ли би било постановено преди избиране на титулярния председател, ако ВСС изпълни намерението си да не бави процедурата по избор нов титуляр. Още миналата седмица в рамките на дискусията бе обявено, че процедурата ще бъде открита на следвващото заседание, т.е. във вторник, 7 февруари. В същото време, смятам за въпрос на чест кандидатите, които не разбраха поради какви причини Стефан Милев бе предпочетен, да търсят правата си пред съда. Това е въпрос на лично решение, като аз не вярвам съдия Динев да обжалва това решение, тъй като, от една страна, още на изслушването заяви, че няма против Стефан Милев да поеме ръководството, а от друга - вече е част от неговия екип.

Какви са вашите очаквания за начина, по който ще протече процедурата за избор на титуляр на поста председател на СРС, която трябва да бъде открита утре? Има ли начин и смисъл съдийската общност да се противопостави на опитите на мнозинството за поредно непрозрачно и лобистко назначение, както вече се очаква?

Ако трябва да отговоря с две думи на този въпрос, ще кажа, че има смисъл, но няма начин. Както вече посочих, мнозинството в съдийската колегия на съвета демонстративно не спазва нито закона, нито собствените си правила и това положение за съжаление не може да бъде преодоляно.

Стефан Милев вече обяви, че няма да се кандидатира за председател като титуляр, тепърва предстои да видим дали думите му са лъжа или не. Който и да е кандидатът на мнозинството обаче, убеден съм, че отново ще станем свидетели на силовото му налагане, предполагам отново в последния момент, отново след тайни договорки и срещу неизвестни ангажименти. Членовете на ВСС са овладели уменията да изопачават закона на инженерно ниво.

Има смисъл обаче професионалната съдийска общност и най-вече Общото събрание на съдиите от СРС да се противопостави на това, защото единственият ни инструмент, чрез който да се опитаме да възстановим правилното функциониране на системата, е да действаме като коректив на колегията и да оказваме постоянен натиск срещу зловредните й решения. В по-дългосрочен аспект този натиск и натрупаното недоволство могат да доведат и до позитивен резултат.

В този контекст, изборът на следващия ВСС става все по-важен, това бе казано и в последния мониторингов доклад на ЕК. Разделянето на ВСС беше първият етап от реформата в управлението на съдебната система, то обаче бе направено така, че май превърна съвета в изцяло неработещ орган. Какво очаквате от предстоящите избори на членове на ВСС?

Органът е работещ, но не и в услуга на обществото и закона, а на съмнителни интереси, които от години са установили контрол върху съд и прокуратура, така че те да работят в тяхна изгода. Двата справедливи протеста на съдиите от СРС за пореден път и особено отчетливо показаха, че във ВСС преобладават реваншизмът и липсата на морал.

Наскоро ми се наложи да отговоря на въпроса нямат ли срам членовете на съдийската колегия от действията си? За себе си стигнах до извода, че те не чувстват неудобство от решенията си. За да изпитва срам, човек трябва да разполага с необходимите познания, с морални принципи и критерии, съобразно които да може да направи оценка на действията си като неморални. Ако обаче този човек базисно е лишен от морални устои, той няма как да оцени действията си и да изпита неудовлетвореност от тях.

Затова в контекста на предстоящите избори за нов ВСС от ключово значение е професионализмът, чувството за морален дълг и достойнство на бъдещите негови членове. Аз самият не съм оптимистично настроен в тази насока.

Кои са правилните акценти за съдебната реформа към сегашния момент?

Отново ще се наложи да опонирам на публичната позиция на главния прокурор и на новия председател на СРС, че съдебната реформа трябва да бъде сведена до промени в процесуалните закони. Ако усилията не бъдат бързо канализирани до основните акценти на Стратегията за съдебна реформа, приета от Министерски съвет и Народното събрание, те просто няма да доведат до смислени промени.

Най-неотложните задачи в рамките на съдебната реформа са свързани с нова промяна в Закона за съдебната власт, която да засегне и прокуратурата. За съжаление поругаването на най-важното условие за структурата на съдийската колегия на ВСС – там да преобладават съдиите, избрани от съдии, беше закрепено на конституционно ниво. Това поставя още по-тежка задача пред Общото събрание на съдиите при избора на новия състав на колегията, тъй като дори един неудачен избор ще доведе до същия резултат, на който сме свидетели през последните пет години.

Преди седмица беше обявен десетгодишният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, преди два месеца – доклада за състоянието на прокуратурата у нас по линия на Службата за подкрепа на структурните реформи. Въпреки традиционно дипломатичния тон на тези документи, докладът на ЕК показва, че състоянието на съдебната власт не се е променило изобщо през годините. Все така кадровите решения на ВСС са спорни, все така прокуратурата се проваля при разглеждането на делата за корупция, все така ставаме свидетели на имитация, а не на истински реформи.

Макар и с голямо закъснение, ВСС все пак обсъди доклада на ЕК. И точно от това обсъждане за пореден път стана ясно, че съветът не възнамерява да предприеме нищо във връзка с критиките за непрозрачни кадрови решения, в това число и на административните ръководители. Което не би следвало да е изненада след начина, по който бе избран Стефан Милев. Основна препоръка в доклада на ЕК е прозрачността на кадровите решения в съдебната власт, особено на административните ръководители. Само седмица по-късно ВСС арогантно демонстрира точно обратното.

От обсъждането на доклада установихме също, че проблемите в работата на прокуратурата не притесняват съвета, а главния прокурор почти директно заяви, че определена категория престъпления изобщо не го интересуват. Изумително е как членовете на ВСС са в състояние да обвинят за негативния си публичен облик Европейската комисия, Върховния административен съд, други държавни органи, но не и самите себе си и начина, по който работят.

От гледна точка на професионалния ми интерес обаче много по-значим е докладът на европейските прокурори. Те в прав текст препоръчват всичко това, което преди време, по волята и след въздействието на г-н Цацаров, отпадна от проекта за изменение на Закона за съдебната власт – премахване на института на предварителните проверки от прокуратурата (които са средство за въздействие върху определен кръг лица и поставянето им в зависимост), повече отчетност и отговорност на главния прокурор, както и предложенията, които трябваше ефективно да установят професионалната самостоятелност на прокурорите от долустоящата прокуратура спрямо горестоящите.

Ако г-н Цацаров преди време не се беше противопоставил на тези предложения и те бяха приети от Народното събрание, това щеше ясно да изчисти основанията за търсене и носене на отговорност за неуспехите по конкретни дела. Твърдата съпротива срещу тези промени е ясен знак, че моментното състояние на системата, при което никой не носи отговорност за провалите на прокуратурата, устройва както нейното ръководство, така и политическия елит.

От конфликта между ВСС и СРС наскоро произтече и друга "новина" - "ВСС дава Методи Лалов на прокуратурата" заради одитен доклад на Сметната палата за 2014 г., в който са посочени нарушения на обществена поръчка за принтери. Какво е това - наказателна акция или сериозен сигнал?

Отделът за вътрешен одит към Висшия съдебен съвет е правил пълна проверка на тази обществена поръчка преди години и не е установил нарушения. Всъщност проверка със същия резултат е правила и Държавната агенция за национална сигурност. Точно по тази причина аз донякъде съм озадачен от доклада на Сметната палата. Защото, от друга страна, заместник-председател на Сметната палата е съпругата на члена на ВСС Михаил Кожарев. А именно г-н Кожарев, който дори не е от съдийската колегия, предложи да бъде сезирана прокуратурата за действията на Методи Лалов.

Погледнато в този контекст, тази акция на ВСС изглежда нечистоплътна и действително поражда съмнения за наказателна операция. Предполагам, че г-н Кожарев, който принципно обича да говори, може да разсее тези съмнения, като, разбира се, отчете и дали по друго време и в други кръгове не е спекулирал с правомощията на съпругата си.

Да изчистим и един друг въпрос, свързан с модерните напоследък упреци срещу всички опоненти на статуквото. Стана ясно, че г-н Стефан Милев е бил стипендиант на "Америка за България", това обаче засега не се споменава като негов негатив. Вие соросоид ли сте г-н Петков, ползвали ли сте програми и хонорари от "Америка за България"?

Да, знам, че г-н Милев е бил стипендиант на "Америка за България" и не смятам, че това е проблем. Спекулация е, че неправителствените донорски организации и в частност Фондация "Америка за България" са проводник на чуждо влияние и интереси и поставят магистратите в зависимост. То просто не е вярно, тъй като никой магистрат никога не получава хонорари за работата си по проекти, с тях се финансират обучителни мероприятия, които по правило повишават професионалните умения на магистратите.

Именно поради липсата на финансова изгода за магистратите от тези донорски организации тези програми няма как да ги поставят в зависимост. Истеризирането по тази тема и спекулациите по нея от страна на членове на ВСС, най-вече от г-н Ясен Тодоров, не са нищо повече от манипулация на общественото мнение, което отмества фокуса на обществото от реалните проблеми и прави опит да дисквалифицира несъгласните, като ги заклеймява.

Интервюто взе Мирела Веселинова

Повече от два месеца съдиите в най-големия съд в страната – Софийския районен съд (СРС), са в открит конфликт с Висшия съдебен съвет (ВСС) заради отношението към тях, неглижирането на специфичните проблеми на съда, включително и чудовищната им натовареност, агресивното и безцеремонно отношение към съдии и служители. Дори и след двата публични протеста пред сградата на съвета същността и причините на конфликта останаха неясни за обществото. От една страна проблемите на съдиите в СРС са специфични дори в рамките на съдебната система, мащабите на съда, огромната свръхнатовареност и сложната администрация изискват разработването на специална политика от страна на ВСС, но това не се случи. От друга – една група медии, свързани със статуквото, подеха кампания, за да дискредитират протеста и съдиите, обявиха го за политизиран, свързан с политическия проект на Христо Иванов, а в Шоуто на Слави гостуваха две съдийки, които обявиха колегите си за мързеливи.

Междувременно ръководството на съда – председателят Методи Лалов и четиримата заместник председатели, вкупом подадоха оставки в знак на протест срещу отношението на ВСС. Само по себе си това е прецедент в нашите условия – никога досега административни ръководители в системата не са подавали оставка заради неслучила се политика на ВСС. На общо събрание през януари съдиите от СРС излъчиха двама свои кандидати за изпълняващ функциите на председател, а председателят на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов ги внесе във ВСС – съобразно новите правила за самоуправлението в Закона за съдебната власт. ВСС обаче избра друг човек – бивш прокурор само с 6 месеца съдийски стаж, при това не в СРС, а в СГС. Неговата кандидатура бе издигната минути преди заседанието на ВСС, а той отказа да обясни как и от кого му е предложено да се кандидатира – не било важно. Новият изпълняващ функциите председател на СРС е бивш активен член на Асоциацията на прокурорите в България, зам. районен прокурор и говорител на Софийската районна прокуратура. През последната година и половина, още като прокурор, а после и като съдия, той е и своеобразен говорител на опозицията срещу съдебната реформа – в редица интервюта за различни медии той остро заявява позиция срещу конституционните промени, заложени първоначално, срещу промените в Закона за съдебната власт, срещу разделянето на ВСС – без сериозни аргументи, но с много плам.

И като прокурор, и като съдия, Стефан Милев защитава тезата, че съдебната реформа е реформа на процесуалните закони, което всъщност е тезата на средите около главния прокурор Цацаров.


Същевременно точно последните събития около СРС показаха колко е важен ВСС за политиките в съдебната система и как неслучилата се реформа на съвета води до все по-голям разпад. По темата за продължаващата интрига в СРС и за блокираната съдебна реформа, разговаряме с Петко Петков – съдия в СРС, бивш зам. министър на правосъдието от екипа на Христо Иванов и ръководител на работната група за промените в Конституцията и ЗСВ, които после бяха "прередактирани" от мнозинството в управлението. Петко Петков подаде оставка като зам. министър едновременно с Христо Иванов и се върна на работа в съда. През последните месеци той стана обект на реваншизъм от страна на ВСС, където мнозинство има лобито на главния прокурор Сотир Цацаров, на когото неведнъж Петков се е явявал като опонент.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    ВСС трябва да се закрие!

  • 2
    velian avatar :-|
    volarok

    Достоен човек и съдия!

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Срам! Срам!

    "- Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха САМО ТРИ заптиета?

    - Не знам, ага.
    - АЗ така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих само трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK