С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
45 10 фев 2017, 13:11, 52326 прочитания

Избори 2017: Нá, България

Предстоящият вот не очертава конфигурация, която да покрие очакванията за смела промяна в корупционния модел на държавното управление

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Власт с ясен профил

Парите на държавата: Голяма, сочна пица

Бюджетът разполага с добри резервни буфери, но водещите партии не предвиждат финансиране на реформи за по-добра засилка на икономиката

Темата накратко

- Във вариантите и на ГЕРБ, и на БСП възможните коалиции залагат на засилено харчене без гаранции за ефективност и обществена възвращаемост

- Разкрачената позиция на основните партии между ЕС и интересите на Русия може да коства политически и финансови загуби

- Политическа нестабилност и неподобрена инвестиционна среда ще подложат на риск устойчивостта на растежа
Какво да очакваме

Развитието на България изглежда предначертано за следващата поне година. Основните му характеристики определят и най-значимите рискове пред страната:
- да се стигне до исторически пропуск и България да остане извън основния отбор на Европа в динамичния геополитически мач
- да продължи блокажът в държавата заради корупционно превзетите институции на властта
- бюджетът да бъде натоварен с руски стратегически проекти и необосновано финансиране на скъпи военни доставки.
Тези фактори са риск и за устойчивостта на икономическия растеж - правят ускоряването му невъзможно и продължават действието на негативните фактори спрямо инвестиционната среда.

Предстоящите и трети поред предсрочни избори силно напомнят на 2013 г. - ГЕРБ са напуснали властта преждевременно, а БСП се готви да ги замени. Изравнените им позиции отново не предполагат самостоятелна власт и бъдещото управление ще зависи от съюзниците, с които двете основни политически сили ще разполагат в бъдещия парламент.

Най-важният въпрос обаче е дали след 26 март ще е възможна конфигурация, която да промени качествено управлението на България - такова, каквото го знаем от вече над десетилетие. Отговорът на този въпрос не е в предизборните програми - с малки изключения и доколкото ги има, те все повече си заприличват откъм гръмки обещания за социални блага, без да е ясно дали предлаганите мерки ще върнат на икономиката повече, отколкото ще изземат от нея.


Отправната точка за качествена промяна е друга - кой къде стои спрямо модела "Кой", ерозиращ икономиката и публичната среда. Пълното скъсване с него минава през реална съдебна реформа, независими регулатори и бюджетна политика с ясни и подчинени на развитието цели. Не по-маловажно е дали България твърдо ще заяви проевропейската си позиция или ще се хлъзне към сивата периферия на ЕС с произтичащите от това предвидими последици.

От гледна точка на досегашния опит най-вероятните управленски варианти и след тези избори се оказват при статуквото във вътрешен план и при неяснотата - във външен. А битката кой да състави правителство - ГЕРБ или БСП, този път ще е люто оспорвана заради наличието на пари, които бъдещата власт ще разпределя (вижте текста за "Сочната пица").

Какъв парламент



С приключилата тази седмица регистрация в ЦИК участниците вече са ясни. Голямата въпросителна е колко ще влязат в парламента. През 2013 г. - и заради поредното раздробяване вдясно само четири формации сформираха 41-ото Народно събрание: ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака" (вижте графиката). Въпреки най-добрия си резултат партията на Бойко Борисов не успя да получи нужния за самостоятелно управление брой депутатски места и остави БСП и ДПС да съставят правителство на малцинството на Орешарски. То просъществува една година при безпрецедентни протести, осветлили олицетворения от депутата от ДПС Делян Пеевски модел "Кой", и благодарение на "златния" пръст на лидера на "Атака" Волен Сидеров, чието гласуване в пленарната зала често осигуряваше приемането на управленски решения.

В този парламент ГЕРБ играеше "мека" опозиция - повече с процедурни хватки, отколкото с критики на провежданите политики по същество. И до днес лидерът на партията и два пъти премиер Бойко Борисов не се ангажира с оценка, още по-малко негативна, за ролята на Пеевски в управлението на страната.

Изборите през 2014 г. - с по ниската избирателна активност и дясното окрупняване с Реформаторския блок, донесоха далеч по-шарен парламент с осем политически сили. Въпреки получените двойно повече гласове спрямо тези за БСП ГЕРБ отново нямаха мнозинство, но разполагаха с ветрило от партньори за управлението - официални и неформални. Опозицията в лицето на БСП и ДПС беше приглушена и непоследователна, а за съдебната реформа в такава се превърнаха единствено ДСБ и Гражданският съвет на РБ - след оставката на Христо Иванов като правосъден министър и бламирането на ключовите му предложения и особено тези за прокуратурата.

В задаващия се нов парламент социолозите "вкарват" пет играча - освен ГЕРБ, БСП, т.нар. патриоти и ДПС новата "Воля" на Веселин Марешки отсега прехвърля 4-процентната бариера. Остатъчният Реформаторски блок е следващият най-близо до нея, а теоретична възможност има за още три формации - другият нов играч в лицето на "Да България", "Нова република" около ДСБ и коалицията между АБВ и партията на Татяна Дончева Д21. Поредното раздробяване на партиите, които ясно се заявяват като опозиция на корупционното статукво заплашва с повторението на 2013 г. При по-висока избирателна активност това е още по-възможно да се случи.

Социологическите проучвания потвърждават третата и "балансьорска" позиция на "Обединените патриоти", която им гарантира място в управлението и с ГЕРБ, и с БСП. ДПС остава публично нежелан коалиционен партньор, което не се отнася за проердоганската коалиция между партията на Лютви Местан и излязлата от Реформаторския блок формация на Корман Исмаилов.

Козовете на ГЕРБ

Пред втория кабинет на Борисов нямаше сериозни предизвикателства. Голямата заплаха дойде отново от образа на Делян Пеевски - покрай обществените поръчки, колаборацията с жълто-кафявата му медийна империя и провала с КТБ след фалита й. След въпроса от Лондон кого Борисов вижда в огледалото - себе си или Пеевски, начинът ГЕРБ да пресрещне тенденцията на спад в обществената подкрепа беше отново да прекрати управленския си мандат и загубата на президентските избори даде удобния повод.

Тези избори всъщност са първите, на които Борисов няма да казва, че досега не е губил. Решението му да подаде оставка не беше посрещнато еднозначно от активистите на партията въпреки демонстрираното единство. На фона на промените, които Корнелия Нинова предприе в БСП, ГЕРБ изглежда застинала в едни и същи лица и послания, които вероятно вече й носят пасиви. Не е ясно и доколко обещанията за огромен скок в доходите биха спрели отлива на избиратели от периферията към откровено популистките формации на Каракачанов и Марешки, а също и на конформисткия вот към БСП след победата на Румен Радев на президентските избори.

В същото време партията на Борисов разполага със силни и добре изградени структури по места, държи огромната част от местната власт и въпреки смяната на 14 областни управители от ГЕРБ, предприета от служебния кабинет тази седмица, първите заявки за кампанията дават големи шансове за победа. Ключов за възможността Бойко Борисов да състави трети кабинет в рамките на осем години е фактът, че както и да изглежда новият парламент, ГЕРБ ще има повече потенциални коалиционни партньори от БСП. Със сигурност такива биха били "Обединените патриоти" и "Воля" на Марешки, а ако Реформаторският блок и/или коалицията на Местан (чиято партия подкрепи Цецка Цачева на президентските избори) и Исмаилов (бивш член на РБ) преодолеят бариерата, властовата конфигурация би изглеждала още по-стабилна.

Огласеното от ГЕРБ вътрешнопартийно проучване подрежда желаните коалиционни партньори в следния ред: Реформаторски блок - 62%, "Обединени патриоти" - 46%, "Воля" - 45%, и "Да, България" – 25%. Преди две седмици Марешки, за чиято звезда мнозина смятат, че е изгряла с помощта на ГЕРБ, обясни как би участвал във властта: "В България най-зле сме били при управление на БСП и ДПС. Така че, ако трябва да избираме като по-малко зло, на първо място не бихме се коалирали с тях". След което обаче допусна и възможност да управлява и с БСП. "Аз не вярвам, но може и Корнелия Нинова да иска почтеност и професионализъм. Ние нямаме затворени врати. Нас ни интересуват само прагматичните решения в полза на българския народ, бизнес и държава", обяви новият фактор в бъдещия парламент.

Новите дрехи на БСП

БСП е в положителна фаза след президентските избори, продължила с конгреса на партията преди седмица и промените, които Корнелия Нинова налага в нея. В близкия й кръг се усеща подем и ентусиазъм - с очакване за около 5% преднина пред ГЕРБ на 26 март. Има и скептици, които съветват да не се хвърчи все още в облаците. Големият въпрос е дали социалистическата партия ще успее да се възползва от инерцията от президентските избори и до каква степен би следвало да калкулира избирателите на новия президент в своя полза. С цел разширяване на потенциала си БСП напасва посланията си в движение - със сигурност една от причините да отпадне идеята за въвеждането на прогресивното подоходно облагане например е профилът на електората на Радев, който освен леви гласоподаватели включва и значителна част представители на средната класа.

Този завой, както и две ключови промени в устава, които Нинова прокара на конгреса, поддържат тлеещи огнища на напрежение в партията. Въпреки че на форума съпротивата не беше много голяма, при първия по-сериозен провал войната с нея ще бъде открита, твърдят членове на Националния съвет. "Разбирам стремежа да спечелим периферен вот, но това няма да стане чрез разколебаване и разбиване на ядрото на партията или чрез провокирания от част от ръководството реваншизъм", каза пред форума Янаки Стоилов, един от засегнатите.

Изчистването на листите от лица с над 12 години "стаж" в парламента (като Янаки Стоилов, Георги Божинов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов, Михаил Миков и др.), както и прекият избор на председател, което го прави почти несменяем, позволява по-голяма маневреност на БСП - без сериозна вътрешна опозиция. "БСП беше една от най-демократичните, но не може генералният ти щаб да е академично дискусионно студио, в което един дава заповед на авиацията наляво, а друг на пехотата - надясно", обяснява член на ръководството.

Вторият знак дали партията послушно се завърта в посоката на Нинова ще е подреждането на листите за предсрочните избори. Новият устав няма да е влязъл в сила и хора, били в парламента над лимита, нямат задължението да откажат номинацията си. В събота на "Позитано" 20 ще редят водачите, а после структурите по места ще допълнят листите. Това как ще изглежда групата на БСП в новия парламент ще покаже донякъде и дали партията има шансове да се измъкне от мъртвата хватка на ДПС и Пеевски, в която попадна пред 2013 г. Поне на думи Корнелия Нинова дава именно такава заявка, друг е въпросът дали ще се случи.

Поведението на служебния кабинет също може да повлияе върху резултатите от изборите. Досега БСП и президентът Радев успяваха да запазят дистанция, което на "Позитано" 20 се приема като позитив. В сряда обаче служебното правителство уволни 14 областни управители на ГЕРБ, заменяйки ги с функционери на БСП (част от които свързани с управлението на Орешарски) и НДСВ.

Ако БСП спечели изборите, ще направи вътрешнопартийно проучване с кого да се коалира, твърди организационният секретар Кирил Добрев. Подобно допитване, но за взаимодействие за президентските избори през 2016 г. показа, че след АБВ и Д21 най-желани са ВМРО (36% ), "Атака" (32%) и НФСБ (23%). ДПС е посочена от едва 13%. Ако предизборният съюз между АБВ и партията на Татяна Дончева не успее да влезе в парламента, като единствен коалиционен партньор на социалистите се очертават "Обединените патриоти" на Каракачанов, Симеонов и Сидеров.

Социалистите не предвиждат управление с Марешки. Според техни представители, ако
БСП е втора политическа сила на изборите, ще предпочете да е в опозиция и ще изчаква провала на коалицията около ГЕРБ. Съображението е, че на нови предсрочни избори - според тях след година, биха могли да постигнат и пълно мнозинство.

Трите спойки на властта

Въпреки предизборните разграничителни заклинания има няколко фактора, които биха изкушили влезлите в парламента да приемат всякаква конфигурация на управлението, включително категорично отхвърляната в момента голяма коалиция между ГЕРБ и БСП (заради въпроса кой би бил премиерът, заради разминаването в клиентелите и не на последно място личната несимпатия между лидерите Борисов и Нинова).

Първият фактор е наличието на финансов ресурс - фискален резерв, еврофондове, държавни инвестиции през бюджета, чието разпределение само по себе си е цел за участие във властта. Вторият е очертаващата се липса на съществени разделителни линии по отношение на управленските политики. Макар и в различна степен и ГЕРБ (по-малко), и БСП (повече), и т.нар. патриоти (още повече), и Марешки залагат социални акценти и повече харчене.

Досега тези партии налагаха нереформистки консенсус в управленска култура за канализиране на публичния ресурс по партийни бизнес канали. Сега ГЕРБ за пореден път обявява борбата с корупцията за приоритет, а в качеството си на нов лидер на БСП Корнелия Нинова обеща да закрие "паралелната държава". Това обаче може да се случи само по един начин - с изчистването на върховете в съдебната власт, които блокират държавата да функционира справедливо и безпристрастно спрямо гражданите и бизнеса. Програмите и на ГЕРБ, и на БСП за правосъдието обаче по никакъв начин не засягат корените на злото. Това означава, че и следващата власт просто ще наследи действащия корупционен модел, олицетворяван от Пеевски, а закриването му по всяка вероятност ще остане на думи.

Третата ключова спойка за бъдещата власт са общите за водещите политически сили амбивалентни позиции спрямо ЕС и НАТО, заедно с подкрепата под една или друга форма за интересите на Русия, включително с лансираното възраждане на проектите от т.нар. голям енергиен шлем. Включването на държавата в тях - пряко или косвено, ще донесе рискове за потъване на още милиарди в схеми с неизяснен икономически смисъл.

В подобен проблем би се превърнало и евентуално решение за отделянето на 2% от БВП за военни разходи, без ясна концепция за това какви са реалните нужди на България в сферата на сигурността.

Разнопосочни фактори за влияние

Ако поне един от новите проекти - около "Да, България" на Христо Иванов и "Нова република" около ДСБ, успее да прескочи бариерата за влизане в парламента, в него би имало и реална проевропейска опозиция. Но дори и да не влязат, вероятно ще търсят обществена подкрепа за публичен натиск срещу решения, накърняващи интересите на нормалния бизнес и гражданите. Те със сигурност ще поддържат и антикорупционната риторика в публичното пространство, която може да се превърне и в натиск за нови и неопетнени лица в управлението на държавата.

В обратна посока влияние ще окаже евентуална серия от популистки победи в Европа след Брекзит и Тръмп в САЩ. В резултат все по-вероятна изглежда възможността европейският проект да продължи като ядро от част от държавите в ЕС и периферия от останалите. Такова развитие би донесло негативни последици за България - и в политически и във финансов план. Очертаващото се управление, в каквато и конфигурация да се окаже, не изглежда подготвено за отиграване на вътрешните и външните предизвикателства, което да предпази страната от сътресения. Един от ефектите може да се окажат и поредните нови избори.

Какво да очакваме

Развитието на България изглежда предначертано за следващата поне година. Основните му характеристики определят и най-значимите рискове пред страната:
- да се стигне до исторически пропуск и България да остане извън основния отбор на Европа в динамичния геополитически мач
- да продължи блокажът в държавата заради корупционно превзетите институции на властта
- бюджетът да бъде натоварен с руски стратегически проекти и необосновано финансиране на скъпи военни доставки.
Тези възможни развития са риск и за устойчивостта на икономическия растеж - правят ускоряването му невъзможно и продължават действието на негативните спрямо инвестиционната среда фактори.
От обещанията

БСП: Фонд "Индустрия" с 500 млн. лв. начален капитал; допълнителни 150 млн. лв. във фонд "Иновации"; увеличаване на 2 млрд. лв. на капацитета на агенцията за експортно застраховане; премахване на данък "Печалба" при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лв. за стартиращи предприятия.
Обвързване на МРЗ с нарастването на средната заплата; обвързване на месечното обезщетение за отглеждане на дете от една до две години с МРЗ; приспадане на 50 лв. месечно от дължимия данък върху доходите за дете на работещи родители; преизчисляване на пенсиите; помощи за учениците до четвърти клас.
Базови минимални заплати в науката; поетапно увеличаване на учителските заплати; 5% от БВП през 2020 г. за образование; 1% от БВП за култура.
Държавна подкрепа за АЕЦ "Белене", Бургас - Александруполис и газови връзки и коридори с доказана икономическа ефективност; енергийни помощи за двойно повече домакинства - 500 000. Минимум 10% нарастване на базата за определяне на минималното възнаграждение в сектор "Сигурност"; полицейски участъци в селата; осъвременени възнаграждения в полицията.

ГЕРБ: Минимална заплата от 650 лв. и средна заплата до 1515 лв. до края на мандата; намаляване на финансовото подпомагане на лица с повече от три деца (за ромите); прехвърляне на издаването на удостоверенията за инвалидност в НОИ; спиране на помощите за семейства, чиито деца не посещават училище (също за ромите); двойно увеличение на заплатите на учителите; създаване на 2 икономически зони в Южна и Северна България; доизграждане на АЕЦ "Белене" само ако има чужд инвеститор; БВП от 120 млрд. лв.

"Обединени патриоти": Минимална пенсия 300 лв. до края на мандата; задължителна казарма половин година и военно обучение на учениците; полицейски патрули в селата; прекратяване на договорите с ТЕЦ "Марица-изток" - 1 и 3; мораториум върху поскъпването на тока. От програмата на ПФ през 2014 г. остават неизпълнени: закон срещу спекулата; освобождаване на минималните доходи от данъци; демографска програма за спасяване на нацията; връщане на медицинската помощ в малките селища.

Веселин Марешки: 1000 лв. еднократна помощ за всяко новородено дете на родители над 21 години с минимум средно образование; държавата да даде възможност на млади семейства да купят жилища на цена от 300 евро на кв.м с безлихвено изплащане за 10 години; поевтиняване на горивата с 20-30 ст.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1192 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 5 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 10715 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Предизборните обещания на ГЕРБ: Магическите 1515

Партията на Бойко Борисов обеща увеличение на минимална работна заплата, както и на възнагражденията на учителите

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10