С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 10 фев 2017, 14:44, 18503 прочитания

Парите на държавата: Голяма, сочна пица

Бюджетът разполага с добри резервни буфери, но водещите партии не предвиждат финансиране на реформи за по-добра засилка на икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Власт с ясен профил

Избори 2017: Нá, България

Предстоящият вот не очертава конфигурация, която да покрие очакванията за смела промяна в корупционния модел на държавното управление

Седем години след най-цитираната реплика на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, че бюджетът е като "малка, постна пица", пицата е по-сочна от всякога. Кандидатите да режат и раздават парчетата от нея ще премерят сили на предстоящите избори. За жалост, няма предпоставки следващото управление да използва възможностите умно.

Благодарение на икономическия растеж през последните години и нарасналите приходи в бюджета пари в държавата в момента има. Фискалният резерв, който е макроикономически буфер е над 11 млрд. лева към края на 2016 г. - това е най-високото му ниво от десетилетие (вижте разпределението му в графиката). От него около 4 млрд. могат да бъдат харчени дискреционно - за покриване на бюджетен дефицит или за "проектни разходи", от типа на предлаганите от БСП фондове за стимулиране на икономиката.


Към тези средства след 2018 г. ще се добавят и парите от Сребърния фонд - 2.6 млрд. лева. Засега те са блокирани, но по закон това ще се промени след 2 години и управляващите ще могат да определят колко от тях да се транферират към НОИ.

Тригодишната макропрогноза на Министерството на финансите, която по всеобщо мнение е изготвена консервативно, залага БВП да расте с по около 3% годишно и да надхвърли 100 млрд. лв. през 2019-та. Постъпленията от данъци и осигуровки ще растат с около 1 млрд. лв. на година (изчисленията са при запазване на сегашните данъчни ставки и увеличение на някои акцизи според ангажиментите ни към Брюксел).

Държавата разпределя все повече през бюджета. Нараства делът на бюджетните разходи от БВП - от 31-32% по времената на "тънката пица", до 38% тази година. В абсолютна стойност, заради ръста на икономиката и приходите, през 2017 г. бюджетът ще разпредели близо 37 млрд. годишно. Това е с 34% повече спрямо 2008 г., докато за същия период инфлацията е наполовина.



С други думи, политиците изземат все повече от това, което икономиката генерира и заради разрастването на корупцията този доход във все по-голяма степен потъва в джобовете на задкулисни играчи. Нищо чудно, че в мнозинството си българските граждани не усещат подобряване на благосъстоянието и са недоволни от политическата класа.

И няколко десетки милиарда от Европа

От всички разходи на държавата може би най-непрозрачно се харчат тези за инвестиции. През последните години те се планират на нива от около 6.5 млрд. лв., като една част от тях са за съфинансиране на европейски проекти. За останалата част традиционно липсва информация за кои проекти каква сума отива. И стигаме до големия залък за всички - любимите еврофондове. От тях остават да се изплатят над 16 млрд. лв до 2022 г., при това без да се смятат парите за селски райони и директните субсидии (за периода 2014-2020 г. те са 19 млрд. лв). Те се разпределят по проекти и се наблюдават от ЕК, но това не пречи да се насочват, където решат управляващите, и да се печелят от когото трябва.

В допълнение към макроикономическите дадености, в зависимост от профила и отговорността си към нацията, следващите правителства могат да изберат и раздуване на дефицита. Според изчисленията на финансовото ведомство, балансиран бюджет може да се постигне към 2020 г. Така за следващите три години до 2019 г. общото дефицитното харчене може да бъде близо 3 млрд. лв. И ако предизборните заявки на ГЕРБ са по-ограничени и предвиждат ръст на разходи за учителски заплати (това натоварва с 350 млн. лв. годишно), то изпълнението на всички обещания на БСП ще глътне 1.9 млрд. лв. само през първата година. Което по техни апокрифни сметки ще раздуе дефицита до над 2.5% от БВП. При равни други условия означава и поемане на още дълг.

Времената, в които бюджетът разполага с добри резервни буфери, са подходящи за финансиране на реформи, които в бъдеще да дадат по-добра засилка на икономиката. Предизборните обещания на водещите партии не дават разработена идея за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 1326 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 909 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой как се озова в служебния кабинет

Назначението на втория ешелон само потвърди впечатлението за нееднородно и хаотично съставено правителство

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10