Парите на държавата: Голяма, сочна пица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парите на държавата: Голяма, сочна пица

Парите на държавата: Голяма, сочна пица

Бюджетът разполага с добри резервни буфери, но водещите партии не предвиждат финансиране на реформи за по-добра засилка на икономиката

Вера Денизова
18763 прочитания

Седем години след най-цитираната реплика на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, че бюджетът е като "малка, постна пица", пицата е по-сочна от всякога. Кандидатите да режат и раздават парчетата от нея ще премерят сили на предстоящите избори. За жалост, няма предпоставки следващото управление да използва възможностите умно.

Благодарение на икономическия растеж през последните години и нарасналите приходи в бюджета пари в държавата в момента има. Фискалният резерв, който е макроикономически буфер е над 11 млрд. лева към края на 2016 г. - това е най-високото му ниво от десетилетие (вижте разпределението му в графиката). От него около 4 млрд. могат да бъдат харчени дискреционно - за покриване на бюджетен дефицит или за "проектни разходи", от типа на предлаганите от БСП фондове за стимулиране на икономиката.

Към тези средства след 2018 г. ще се добавят и парите от Сребърния фонд - 2.6 млрд. лева. Засега те са блокирани, но по закон това ще се промени след 2 години и управляващите ще могат да определят колко от тях да се транферират към НОИ.

Тригодишната макропрогноза на Министерството на финансите, която по всеобщо мнение е изготвена консервативно, залага БВП да расте с по около 3% годишно и да надхвърли 100 млрд. лв. през 2019-та. Постъпленията от данъци и осигуровки ще растат с около 1 млрд. лв. на година (изчисленията са при запазване на сегашните данъчни ставки и увеличение на някои акцизи според ангажиментите ни към Брюксел).

Държавата разпределя все повече през бюджета. Нараства делът на бюджетните разходи от БВП - от 31-32% по времената на "тънката пица", до 38% тази година. В абсолютна стойност, заради ръста на икономиката и приходите, през 2017 г. бюджетът ще разпредели близо 37 млрд. годишно. Това е с 34% повече спрямо 2008 г., докато за същия период инфлацията е наполовина.

С други думи, политиците изземат все повече от това, което икономиката генерира и заради разрастването на корупцията този доход във все по-голяма степен потъва в джобовете на задкулисни играчи. Нищо чудно, че в мнозинството си българските граждани не усещат подобряване на благосъстоянието и са недоволни от политическата класа.

И няколко десетки милиарда от Европа

От всички разходи на държавата може би най-непрозрачно се харчат тези за инвестиции. През последните години те се планират на нива от около 6.5 млрд. лв., като една част от тях са за съфинансиране на европейски проекти. За останалата част традиционно липсва информация за кои проекти каква сума отива. И стигаме до големия залък за всички - любимите еврофондове. От тях остават да се изплатят над 16 млрд. лв до 2022 г., при това без да се смятат парите за селски райони и директните субсидии (за периода 2014-2020 г. те са 19 млрд. лв). Те се разпределят по проекти и се наблюдават от ЕК, но това не пречи да се насочват, където решат управляващите, и да се печелят от когото трябва.

В допълнение към макроикономическите дадености, в зависимост от профила и отговорността си към нацията, следващите правителства могат да изберат и раздуване на дефицита. Според изчисленията на финансовото ведомство, балансиран бюджет може да се постигне към 2020 г. Така за следващите три години до 2019 г. общото дефицитното харчене може да бъде близо 3 млрд. лв. И ако предизборните заявки на ГЕРБ са по-ограничени и предвиждат ръст на разходи за учителски заплати (това натоварва с 350 млн. лв. годишно), то изпълнението на всички обещания на БСП ще глътне 1.9 млрд. лв. само през първата година. Което по техни апокрифни сметки ще раздуе дефицита до над 2.5% от БВП. При равни други условия означава и поемане на още дълг.

Времената, в които бюджетът разполага с добри резервни буфери, са подходящи за финансиране на реформи, които в бъдеще да дадат по-добра засилка на икономиката. Предизборните обещания на водещите партии не дават разработена идея за това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    По традиция БСП идва на власт когато държавата започне да стъпва на крака. Така беше през 1995-та когато след милиардите раздадени с куфарчета на партийни другари в икономиката на първо време се усещаше някакво оживление. Само 2 години по-късно дойде сметката - Виденовата зима.

    Така стана и през 2005-а. Страната тъкмо беше тръгнала нагоре и строителния бум беше в размаха си. Три години по-късно бумът се превърна в един голям балон.

    И сега така ще стане - страната аха-аха да отлепи от кризата и "сполуката" пак я спохожда. Шумкарите при празни мандри не ходят.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Сочна пица.. обаче разбита държава.. пътищата са като след война, жп-транспорта също, малко остана на тъмно да останем тая зима нищо, че имаме 12 гигавата мощности.

    Парите вместо там, отиват в скъпи проекти - за безмислени неща. Както и за всичко друго, но не и за поддръжка.

    Та пицата може да е голяма обаче все не отива там където трябва. И както е тръгнало и след още 20 години ще сме на същата позиция.. само дето инфраструктурата вече ще се е разпаднала. Много яка комбинация - скъпи жилища и около тях разпадаща се инфаструктура. Пътищата между градовете - също. Селата - ще бъдат в бурени, а сегашните улици/по една що горе долу асфалтирана/ и тях няма да ги има. Болниците - повечето ще текат.. но пък за сметка на това 20% от тях ще са с произведения на изкуството даже. Ел. мрежата за високо напрежение - ме съмнява да съществува тогава.. ВиК - ще я има само ако още сме на помощи от някъде. Ако не - ако искаш вода - ще си пробиваш кладенец като едно време, и канализацията ще стане като едно време.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Градовете пък.. то и сега улиците са кръпка върху кръпка.. само по някой булевард се поправя през година. Останалите квартални улици - такова нещо като основен ремонт са виждали само по времето на социализма. т.е. преди 30 години.

    Всъщност голяма част от скъпоструваща инфраструктура - мостове, пътища, виадукти, ел. стълбове, язовири.. сгради.. вместо да се поддържа ежегодно, не се поддържа изобщо или само формално се поддържа..

    Даже в министерствата - парите отиват само за заплати.. за останалото се разчита на помощи.



  • 4
    plf avatar :-|
    plf

    За сега не виждам да се задава такава опасност - да бъдат провеждани реформи. Отново и все по-силно ни се обаснява какво ще ни направят с нашиет пари.

  • 5
    dhh53496352 avatar :-|
    dhh53496352

    Добра разбивка на финансовите средства. Уважавам експертността на редакционния екип на "Капитал". Аз ще допълня, че всичките тези мераци за власт на системни и несистемни политически играчи е за едни 5 млрд. лв., които потъват ежегодно в джобовете на политици, олигарси, местни феодали и всякакви селски тарикати, които им пригласят. Как всеки от тях говори за корупция, а не се сеща да каже, че за една година в бюджета могат да влязат тези пари, чрез преустановяване на злоупотребите в приходната и разходната част. Отговорът е прост – защото всички ги слагат в графата „усвояване“. Всички са политически шарлатани и са само видимата част на айсберга. Съжалявам хората за наивността, с която ги подкрепят. Но какво да се прави когато медиите, където се показват техните магарета, са собственост на онези, които не се виждат, другата част от айсберга. Вижте това http://dogovorat.com/
    Росен Миленов, бивш служител на ДАНС


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK