Враца – новата съдебна офшорка

Темата накратко - Фирми от цялата страна местят регистрацията си във Враца преди производство по несъстоятелност - По повечето дела се явяват един и същ синдик и адвокат - Нито ВСС, нито съдебният инспекторат виждат нещо нередно в случващото се

Северозападна България, най-бедният регион в Европейския съюз, става и пагубен за бизнеса. Или поне във Враца. В града през миналата година са се преместили 13 дружества от цялата страна, за да бъдат застигнати от скоротечен фалит. Не става дума за проклятие, а за изгряването на поредната съдебна "офшорна" зона в България, в която един длъжник може да се спаси от кредитора си напук на всички стопански и юридически правила.

През 2016 г. в Окръжния съд във Враца са образувани рекорден брой дела за несъстоятелност – с пъти над средното за страната. Търговски адвокати с дългогодишен стаж, с които "Капитал" разговаря, коментираха неофициално, че след промените в Софийския градски съд през 2015 г. и оттеглянето на съдиите около Владимира Янева и Румяна Ченалова, схемите са се насочили към провинцията. И без да се замислят, посочиха съда във Враца като новата порочна дестинация на търговското право.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Става въпрос за класическата схема, при която длъжникът използва т.нар. мним кредитор, за да моделира производството по несъстоятелност, така че да бъдат ощетени тези, на които реално дължи пари. След серия от процедурни трикове за истинските кредитори ще останат само трохи, тъй като цялото имущество на длъжника ще бъде спасено през задния вход.

Съвпадение, аномалия, съвпадение

През 2016 г. Враца регистрира 85% ръст на делата за несъстоятелност спрямо 2015 г. – от 17 на 31. Сравнено с общия брой търговски казуси (който дава реалната картина за стопанския живот) във врачанския съд тези дела са над 25% от всички търговски дела, постъпили в съда за година. Подобно съотношение няма никъде другаде в България – средно несъстоятелностите са 8% от всички търговски спорове (вижте графиката).




Проверка на "Капитал" установи, че от всички дела за несъстоятелност, образувани през 2016 г., близо половината са за фирми, преместили седалището си във Враца средно около месец преди образуване на делото. Въпреки че нямат нищо общо помежду си, те се установяват на три адреса в града и на един – в село Големо Бабино. След като промяната на адреса е вписана в търговския регистър, пред Окръжния съд във Враца се подава молба за откриване на производство по несъстоятелност. В рамките на няколко дни тя бива придвижена, назначава се експертиза, която да прецени финансовото състояние на дружеството. Делото се насрочва в рамките на следващите два месеца обичайно, а в някои случаи и на месец. Около 13 дни след заседанието, а понякога и на следващия ден съдът излиза с решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдии, с които "Капитал" разговаря, определиха тези срокове като впечатляващо кратки. "Ако производството е двустранно, т.е. образувано е по молба на кредитор, има размяна на книжа, така че за да е насрочено в двумесечен срок от постъпването на молбата, това означава светкавична реакция на насрещната страна – длъжника", коментира юрист с дългогодишна практика по търговски дела, пожелал анонимност, тъй като става въпрос за чужди и висящи казуси. Той обаче специално отбеляза, че законовата процедура в тази хипотеза дава на длъжника едномесечен срок за отговор, а в описаните случаи очевидно всички подадени молбите са напълно изрядни, включително и документите към тях – за платена такса, пълномощни, доказателства, тъй като са администрирани от съда веднага. На практика всички страни са услужливо бързи, в това число и самият длъжник, което е крайно необичайно за делата по несъстоятелност.

Любимият синдик

Това, което най-много се набива на очи, е, че по седем от общо десетте дела на наскоро преместени фирми съдът назначава за временен синдик един и същ човек, който после общото събрание на кредиторите избира за постоянен синдик. Това е столичният адвокат Йовка Алипиева.

Тази концентрация силно напомня практиката в Софийския градски съд отпреди две години, когато делата за споровете между Делян Пеевски и Цветан Василев попадаха при тесен кръг съдии, назначавали един и същ синдик. Впоследствие ВСС откри редица нарушения, а проверката на правосъдния министър завърши с изключването на този синдик от списъците.

"Капитал" установи, че по половината от делата за несъстоятелност във врачанския съд се явява местният адвокат Владимир Чернев. Той е познат като представител на Димитър Желязков – Митьо Очите, по делото за отнемане на имуществото му. Освен това той е свидетел по делото срещу депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов, подсъдим по обвинение, че е поискал подкуп от местния бизнесмен Светослав Илчовски. Според Илчовски именно Чернев е бил посредник при предаването на парите. През 2007 г. срещу него има нападение

Пред "Капитал" адвокат Йовка Алипиева обясни, че е родена във Враца и е синдик от 2000 г. Уточнява, че в града има само един синдик с икономическо образование. На въпрос как си обяснява увеличаването на броя на несъстоятелностите във врачанския съд, тя отговори, че те растат в цялата страна.

Йовка Алипиева няма коментар за масираното преместване на дружествата във Враца, непосредствено преди производствата по несъстоятелност, но уточни, че това не е престъпно. "Не очаквайте от мен да коментирам решенията на съда", каза тя и допълни, че съдиите във Враца са перфектни. Описа адвокат Владимир Чернев като много компетентен в материята по несъстоятелността и прикани да питаме кой във Враца разбира от тази материя. "Капитал" опита да се свърже с Владимир Чернев, но той не отговаряше на мобилния телефон, който получихме от кантората му.

Алипиева обясни още, че е била назначена като временен синдик по предложение на кредиторите по тези дела и че по принцип временният синдик няма кой знае какви правомощия. Твърдението й е доста спорно най-малкото защото до провеждането на първото събрание на кредиторите временният синдик има правомощията на постоянен. Той съставя списъците на кредиторите за първото им събрание, което е важно, защото на него с мнозинство се избира постоянният синдик и комитет на кредиторите. Нещо повече – временният синдик гледа счетоводните книги на длъжника и по тях съставя списък, който е определящ за това кои кредитори ще участват в събранието.

Ако на събранието се яви някой, който не е в списъка, съдът не го взема предвид и резултатите от гласуването се определят само от тези, които временният синдик е посочил. Отмяната на решенията на първото събрание на кредиторите е изключително трудно и действа занапред, т.е. минава много време до възможността извършеното от временния синдик евентуално да се отмени. Това, изглежда, е и търсената цел в делата за несъстоятелност, с които "Капитал" се запозна.

В повечето случаи молбата за откриване на производство се подава от кредитор, който е видимо свързан с длъжника. Така например по едно от делата дружествата (кредитор и длъжник) са били регистрирани на един и същ адрес, а в друго кредиторът е собственик на фирмата длъжник. Има и случаи фирми, свързани с кредиторите по едно производство, да се появяват като кредитори по друго производство и т.н. Две от исковите молби видимо си приличат по стил и оформление.

Това, което се търси на този ранен етап на производството (оттам идва и цялата бързина), е бетониране на две неща – началната дата на неплатежоспособността и признаване на голямо, фиктивно вземане на мним кредитор. Така за тези, които действително имат вземания към фирмата, е изключително трудно (и скъпо) да съберат каквото и да е било.

Институциите: Всичко е наред

От врачанския съд коментираха, че няма как да откажат да разглеждат дела на дружества, които са се преместили в града, защото такива са правилата за териториална компетентност. "Хипотетичната възможност чрез промяна на седалището да се влияе върху подсъдността на производството по несъстоятелност чрез избор на синдика и чрез мними кредитори е въпрос на несъвършенство в законодателната уредба", се казва в отговор на зам.-председателя на съда Евгения Симеонова (целият отговор може да видите тук). На въпрос за назначаването на един и същ синдик оттам обясниха, че Йовка Алипиева е била предложена от страна в производството, "което освобождава съда от задължението да издирва от списъка на Министерството на правосъдието [синдик], който е съгласен да бъде назначен". В същото време обаче съдът не е задължен да се съобрази с предложения синдик.

За засичането на трима адвокати по образуваните 31 дела за несъстоятелност отговорът е, че "тези цифри не обуславят извод за тенденция, различна от специализацията на определени адвокатски кантори в гр. Враца в областта на търговското право".

И формално от съда са прави. Малката подробност е, че в производството по несъстоятелност, доколкото решението по него засяга всички (а не само страните), съдът е повече от арбитър, защото има ангажимент да следи служебно за много обстоятелства, едно от които е именно дали не става дума за симулация.

Теодора Точкова, главен съдебен инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет, отговори писмено на запитване на "Капитал" като каза, че по едно от образуваните през 2016 г. дела е бил подадени сигнал, който е приключил със становище, че визираните в него проблеми засягат действията на синдика (Йовка Алипиева), а те се проверяват от Инспектората към министъра на правосъдието. От правосъдното министерство са извършили проверка, която не констатира нарушения.

Главният съдебен инспектор казва още, че плановата проверка на гражданските и търговските дела във Враца, извършена през 2016 г., констатирала, че "със сроковете, в рамките на които съдиите от Търговско отделение са разглеждали молбите и са постановявали крайните си съдебни актове в тази фаза на производството, са постигнали резултатите, които са били непосилни за голяма част от другите съдилища."

С две думи – ако търсите къде да фалирате фирмата си, отидете във Враца. Освен че става бързо, най-вероятно ще може да спасите и имуществото си.