Трите златни кита

Темата накратко - Във Фонд "Земеделие" върви битка, в която, засега изглежда, губят ДПС и БСП - В НКЖИ има кадрови промени, но за повече засега не смеят да говорят - В АПИ има ново ръководство, но надали ще има революции

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Когато идва нова власт, всички следят внимателно новите министри. Има обаче три ключови агенции в държавата, които управляват повече средства, отколкото половината министерства, взети заедно. Това са позициите, които всеки нов "силен" иска да запълни - трите златни кита, върху които стъпва всеки управляващ и неговите коалиционни партньори, за да облагодетелстват фирми, общини, партиите си и лично себе си. Трите ресурсни агенции са агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и, разбира се, прословутият Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). И трите агенции са пословично непрозрачни и потайни. Всички те заедно ще разпределят в следващата година над 4 млрд. лв. Ето защо не е изненадващо, че ръководствата и на трите бяха сменени в рамките на две седмици.

ДФЗ
1.4 млрд. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Когато в първата седмица от управлението си настоящият служебен агроминистър Христо Бозуков поиска оставката на "вечния" директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, мотивите бяха, че е "назряло обществено недоверие" към институцията, получени са сигнали за нередности по проекти и има нужда от "цялостна ревизия". "За да може да бъде извършена коректна проверка в Държавен фонд "Земеделие", очаквам оставката на Румен Порожанов до 1 час", съобщи тогава министърът, цитиран от пресцентъра си.

Тази сряда стана ясно и кой ще трябва да извърши въпросната ревизия. Това е доскорошният заместник на Порожанов Живко Живков, който в сряда бе избран за директор на институцията на първото заседание на новосформирания управителен съвет на фонда. Пътят до назначението му на поста в най-ресурсната администрация в страната обаче беше свързан с пълно информационно затъмнение от страна на агроминистерството, с обсъждания на поне още две кандидатури и със сблъсък на различни интереси, според неофициалната информация.

След като стана ясно, че Порожанов ще бъде уволнен, първо за негов наследник се сочеше Валентина Пенчева, директор на вътрешния одит в Държавния резерв. Пенчева е била част от ДФЗ по времето на Нихат Кабил, а преди това - и кандидат-депутат от "Евророма". Тази изненадваща кандидатура обаче беше изтеглена в последния момент. На самото заседание в сряда са се обсъждали двама наследници на Порожанов - Атанас Добрев, заместник-директор на фонда с ресор "Рибарство", както и Живко Живков, отговарящ за директните плащания. Добрев има дългогодишен стаж в структурите на земеделието и е близък до БСП. По време на тройната коалиция беше директор на фонд "Българска гора", докато шеф на агенцията по горите беше номинираният от БСП Стефан Юруков. В кабинета Орешарски първоначално беше парламентарен секретар на земеделския министър, а след това за кратко беше и директор на фонд "Земеделие" с подкрепата на ДПС след уволнението на Мирослав Николов, смятан също за кандидатура на БСП. Всичко това трябваше да го прави фаворит.



Но как в крайна сметка се е стигнало до назначението на втория, така и не стана ясно. В кратко прессъобщение в сряда от агроминистерството посочиха, че той е избран да оглави институцията, като вместо аргументи беше приложена негова биографична справка. В съобщението нямаше информация нито как е протекло гласуването от управата на фонда, нито с какви мотиви е бил предложен и одобрен Живков. Той се смята за близък до ГЕРБ и започва кариерата си в управлението на фонда по време на служебния кабинет на Георги Близнашки, а впоследствие остава и във втория кабинет "Борисов".

Задачите пред новия директор са много. Само след няколко дни - на 1 март, започва новата кампания за кандидатстване по директни плащания, където се очакват промени в някои от схемите. Отделно от това фондът има да изплаща още субсидии от миналата година. Най-големите проблеми обаче са около Програмата за развитие на селските райони. По нея към момента са отворени схеми с бюджет от 2.13 млрд. лв, а договорените средства към януари са за 792 млн. лв. Така в следващите месеци ще трябва да бъдат одобрени проекти за още 1.4 млрд. лв. при подадени проекти от кандидатите за 6.4 млрд. лв. Такова огромно сито едва ли ще мине безпроблемно. Вече е ясно, че по най-атрактивната схема за общините - за инвестиции в инфраструктура, има подадени над 90 сигнала, които се проверяват. "Капитал" потвърди, че в хода на процедурата са давани нови указания, които на практика променят правилата за кандидатстване. Натискът пък вече започна, като медии като "Блиц" (обгрижващи интересите на Делян Пеевски и ДПС) атакуваха смяната на ръководството.

НКЖИ
1.8 млрд. лв

Новият транспортен министър Христо Алексиев е сред най-активните в новия кабинет. Доскорошният зам.-директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" уволни бившия си началник и изпълнителен директор Милчо Ламбрев. Новият директор - Красимир Папукчийски, е изцяло свързан с железопътната инфраструктура. Той е заемал ръководни позиции в поделение "Управление движение на влаковете и гаровата дейност". От 2012 г. е заместник-ръководител и впоследствие ръководител на звено за управление на проекти, финансирани с европейски средства. За това звено отговаряше Алексиев като зам.-директор.

Христо Алексиев отрича да атакува фирмите на Пеевски. "Не водя война с никого", казва той.

Малко след тази смяна Алексиев започна бързи проверки на някои от големите обекти. Сред тях бяха Централната жп гара в София, където той установи теч и където част от работата беше извършена от близката преди време до Делян Пеевски "Водстрой 98". Проверка имаше и на пътната връзка на Терминал 2 с бул. "Брюксел", където има забавяне и където работата се извършва от консорциум с водещ партньор "ПСТ груп" (близка до Първа инвестиционна банка).

И не на последно място - Алексиев обяви, че ще се прекрати рамковото споразумение на НКЖИ за ремонти, което изтича през май тази година и по което договорите са с "Трейс груп холд" АД (спечелила поръчки за 37.5 млн. лв.) и "Консорциум Железен път 2012-2016" (спечелил поръчки за 126.8 млн. лв.), в която участва "Водстрой 98".

Инфраструктурната компания от години се открои като държавното дружество, до което катарзисите на властта някак не достигат. Затова тези внезапни действия на министъра предизвикаха вълнение. В сайтовете Mediapool и Frognews излязоха материали с тезата, че Христо Алексиев е взел под прицел обекти в строителството, по които работят близки фирми до Делян Пеевски. Това оживление се оказа прибързано. Оборване на тезата се появи бързо в един от официозите на Пеевски - "Телеграф", където беше съобщено, че министърът е набъркан в интрига. А самият Христо Алексиев пред "Капитал" отрече твърденията, че е нападнал фирмите на Пеевски. "Не съм тръгнал срещу определени хора да водя някаква война, а искам нещата да се случват по нормален начин. Не го правя, защото проверявам фирми на Пеевски - това просто са важни обекти", заяви той.

Прекратяването на договора за рамковото споразумение също не е заради фирмите участници, а заради "неправилния принцип" - според министъра трябва да има по-широко състезание. По думите на Алексиев, въпреки че този договор изтича май месец, по него дотогава могат да се разпределят още 50 - 60 млн. лв. по досегашния начин. Според него правилният начин на разпределение на държавните пари е да се работи по приоритетни жп линии, а не на парче, като за целта НКЖИ има програма за 600 млн. лв. за 5 години напред.

По въпроса за уволнението на Ламбрев Алексиев обясни, че не се е давало приоритет на проектите по Оперативна програма "Транспорт", а основната задача на НКЖИ - да предлага услуги на превозвачите по управление на движението - също е била неглижирана. За хора от сектора не е тайна, че самата НКЖИ се е превърнала по-скоро в строителна компания, занимаваща се с отдаване на техника за ремонти на определени частни фирми, която би трябвало да се използва за поддръжката на железния път.

НКЖИ е важно държавно дружество, тъй като през новия период на оперативна програма "Транспорт" и по механизма за свързаност на Европа ще се разпределят около 1.8 млрд. лв. (вижте таблицата). Отделно на година държавата заделя за НКЖИ по 105 млн. лв. за капиталови ремонти, които по думите на новия министър трябва да се увеличат с по 30-40 млн. лв. годишно.

Механизмът за свързаност с Европа може и да проработи някой ден, но засега единствената ясна свръзка е между парите и Делян Пеевски. За четири години през консорциумите, в които участваше "Водстрой 98", компанията е получила поръчки за 234.4 млн. лв. от общо 385.6 млн. лв. През лятото на миналата година НКЖИ избра за изпълнител на модернизацията на жп линията София – Елин Пелин хасковската АБ в обединение с унгарската "Келет - УТ" срещу 120 млн. лв. без ДДС. Разследване на "Капитал" от миналата година показа, че АБ повтаря модела на развитие на "Водстрой 98" с държавните поръчки, като индикациите са, че след оттеглянето на Пеевски и формалния собственик Иван Мирински от "Водстрой", те са се насочили към хасковската компания.

АПИ
1.1 млрд. лв

Дойната крава на няколко правителства и на цял един сектор остана без шеф уж заради трагедията в тунела "Ечемишка", когато загина жена. Оказа се, че новият ръководител на АПИ - Пирин Пенчев, е подал декларация за напускане на фирмата, на която е прокурист - "Трансконсулт бг", на 31 януари, т.е. седмица преди инцидента в "Ечемишка". Пенчев е в пътната агенция през 2006 г., когато изпълнителен директор на АПИ е Веселин Георгиев - Батко, който стана известен със скандал при възлагане на поръчки за пътни ремонти на братята си. Старият директор Дончо Атанасов пък не беше уволнен, както предварително бе съобщено, а остана член на управителния съвет. Атанасов бе близък до БСП, но след това работеше добре и с ГЕРБ.

Какво ще се случи в АПИ, предстои да се види предвид факта, че там винаги командването е било разпределено между различни центрове на влияние. Тази година агенцията трябва да даде големи проекти по ОП "Транспорт" - тунела "Железница", както и евентуално (с много условности) огромния проект за път през Кресненското дефиле, а също така и 133 млн. лв. за "Хемус".

Последното раздаване на поръчки показа, че дългогодишният картел при големите строители е разклатен и от него като че ли изпадат компаниите, близки до Делян Пеевски. Предстоящите поръчки обаче ще покажат дали има нови силни играчи в сектора и кои са те.